РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Б., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело №
20221210102552 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба подадена от
З. Б. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. “Е.“, бл. 23б, ет. 1, ап.1, действаща чрез
пълномощника си адвокат В. Г., АК Кюстендил против „А. Т. Ф. Г.” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Л., ул. „С.“ № 16, бл. П. Л., офис Център, ет.
8, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А..
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 1500, 00 лв. по
отпуснат кредит по Договор № 454689 от 18.01.2022 година, с основание за превода - по
договор за кредит 454689.
Претендират се сторените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.
Твърди се в исковата молба от ищцата, че от известно време по телефона започнали
системно да й звънят служители на ответното дружество, с искане да заплаща месечни
вноски по отпуснат заем, усвоен с паричен превод от Изи пей. Излага се, че при всяко
обаждане, непрекъснато обяснявала, че заеми никога не е взимала, още повече от
колекторски фирми, но тормоза не спрял. Сочи, че извършила проверка в тази връзка, като
на 23.07.2022г. депозирала молба с искане за издаване на документ за използвани платежни
услуги от Изи пей - офис гр.Б., като в отговор получила „разписка-извлечение“ за получен
на дата 18.01.2022г. паричен превод за сума в размер на 1500 лева от „А. Т. Ф. Г.“ АД, с
основание на превода: договор за кредит 454689, от която разбрала, че на нейно име е
изтеглен заем и също на нейно име е получена процесната сума.
Сочи се, че това обстоятелство се потвърдило и след направена справка в БНБ - централен
кредитен регистър от дата 27.07.2022 година, в която било вписано, че на 18.01.2022 година
на името на ищцата е отпуснат кредит № 454689 от ответника в размер на 1500 лева, с дата
на издължаване 17.01.2023 година и с период на просрочия - до 180 дни.
Сочи се от ищцата, че е сезирала органите на МВР гр. Б., вследствие на което било
образувано досъдебно производство, което продължава и в момента.
1
Твърди, че такъв кредит от „А. Т. Ф. Г.“ АД не е взимала, нито е сключвала договор с №
454689, не е получавала паричен превод от Изи пей, както и не е полагала подписа си
собственоръчно на разписка за получена сума, както и изписвала имената си лично и
собственоръчно на извлечението от Изи пей.
Сторила е и възражение за нищожността на процесният договор и погасителен план към
него на сочените основания.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като изпратеното съобщение до ответното
дружество е връчено на 28.11.2022г. на служител в същото.
В указания едномесечен срок на 29.12.2022г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със
същия се оспорва предявения иск, като неоснователен и необоснован. Иска се от съда да
бъдат отхвърлени исковите претенции изцяло. Направено е искане за присъждане на
сторените от ответното дружество разноски, в това число изплатеното адв. възнаграждение.
С определение № 58/10.01.2023 г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото,
като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на
доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация и други способи за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцата З. А. редовно призована не се явява, представлява се от
процесуалния си представител адвокат Г., която поддържа предявения иск и по същество
пледира за уважаването му като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски
за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален
представител. Депозирана е молба на 16.05.2023 година, от пълномощник, с която се прави
признание на иска и е направено искане да бъде прекратено съдебното дирене. Иска се от
съда да възложи разноските в тежест на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за
завеждане на делото.
С оглед твърденията на ответника в депозираната на 16.05.2023 година молба за признание
на иска ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане да бъде прекратено
съдебното дирене и съда да се произнесе с решение, съобразно признанието от ответника.
Ангажирани са от страна на ищцата гласни доказателства за установяване, че ищцата е
притеснявана от ответното дружество до завеждане на исковата молба във връзка с
неплатени вноски по изтеглена от същата сума и във връзка със стореното искане за
присъждане на разноски.
Изготвена е по делото и съдебно-графическа експертиза, заключението по която е
приобщено по делото, в която вещото лице е заключило, че подписът под името на „клиент“
в разписка № 0700014770104960 на Изипей, клон Б. не е положен от З. Б. А., както и
ръкописният текст „З. А.“ срещу „клиент“ в същата разписка не е изписан от З. Б. А..
В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на
исковете с депозираната на 16.05.2023 година молба и заявеното искане от страна на ищеца
по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил
съдебното дирене и е постановил, че ще се произнесе със съдебно решение съобразно
направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл.
237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно:
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка
на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание
на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим
иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от
07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.
2
В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е.
съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката
на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът, чрез
пълномощника, изрично упълномощен с правата по чл.34, ал.3 от ГПК е заявил, че счита
иска за основателен и е сторил признание на същия, като искът по чл. 124 от ГПК е признат
по основание и размер към момента на приключване на съдебното дирене. Ищецът, чрез
процесуалния му представител в съдебно заседание, е поискал постановяване на решение
при признание на иска.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или
да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от
категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове
за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във
връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, същият следва да бъде уважен на базата на това
признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК,
като исковата претенция следва да бъде уважена и да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 1500, 00 лв. по отпуснат кредит по
Договор № 454689 от 18.01.2022 година, с основание за превода - по договор за кредит
454689.
Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на иска от страна
на ответника.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея съдебни разноски за държавна
такса, за издаване на съдебно удостоверение, възнаграждение на вещо лице за изготвената
експертиза и адвокатско възнаграждение, за размера на които са налице доказателства в
кориците на делото - платежно нареждане за сумата от 60, 00 лева - заплатена държавна
такса, пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение
в размер на 350, 00 лева, заплатени в брой при подписване на пълномощното, 5.00 лева – за
издаване на съдебно удостоверение и 300.00 лева вносна бележка - депозит за изготвяне на
съдебно-графическа експертиза. Разноските за куриерски услуги, не следва да бъдат
присъждани на ищцата, тъй като ответникът при неблагоприятен изход на делото за него,
както в случая, дължи да репарира не всички разноски на ищеца, а само разноските,
посочени в нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Понятието "разноски по производството" обхваща
само разноските, визирани в разпоредбите на чл. 75 и чл. 76 ГПК - за възнаграждение на
свидетели, вещи лица, съдебни поръчки и пр., т. е. разноски, дължими по сметка на съда.
Тук не се включват разноски, заплатени от ищеца на куриерски фирми, пощенски разходи и
транспортни разходи на ищеца и неговия процесуален представител, дори и тези разходи
несъмнено да са свързани с неоснователно предизвикания от ответника правен спор.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не следва на ищеца да
3
бъдат присъждани направените по делото разноски и същите да останат в негова тежест.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да се приложи
правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва да са налице двете посочени в закона
предпоставки- ответника да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал
повод за предявяване на иска. В настоящия случай е осъществена само едната от тези
предпоставки, ответникът е признал основателността на предявения иск, но не е налице
втората предпоставка, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, тъй като се
установи от разпитания по делото свидетел С. Б., че ищцата многократно е притеснявана от
ответното дружество, с цел същата да заплати процесната сума по отпуснатия кредит.
Свидетелката споделя, че с ищцата се познават от много години и постоянно общуват.
Споделя, че многократно ответното дружество е звъняло на ищцата по телефона, с цел
същата да изплати кредита си, като А. постоянно им обяснявала, че няма кредит, както и са
идвали пред блока и са й лепили бележки на входната й врата. Съдът кредитира показанията
на свидетелката като безпротиворечиви и последователни.
С оглед на гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и
сторените в производството съдебни-деловодни разноски.
Съдът намира, че не следва да се уважава възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела при интерес до 1000 лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие между ищеца и неговия процесуален
представител е договорено възнаграждение в размер на 350 лева, което е дори и под
минимално определеното в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата възнаграждение, поради което
възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
явява неоснователно.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията
на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А. Т. Ф. Г.” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Л., ул. „С.“ № 16, бл. П. Л., офис Център, ет.
8, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А., че ищцата З. Б. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ж.к. “Е.“ бл. 23б, ет. 1, ап.1, не му дължи сумата от 1500, 00 лв. /хиляда и петстотин лева/
по отпуснат кредит по Договор № 454689 от 18.01.2022 година, с основание за превода - по
договор за кредит 454689.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА „А. Т. Ф. Г.” АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Л., ул. „С.“ № 16, бл. П. Л., офис Център, ет. 8,
представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. ДА ЗАПЛАТИ на З. Б. А., с ЕГН ********** и адрес:
гр. Б., ж.к. “Е.“ бл. 23б, ет. 1, ап.1, сумата от 715,00 лева /седемстотин и петнадесет лева/,
представляваща сторени разноски за държавна такса, депозит за вещо лице, издаване на
съдебно удостоверение и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Б.ския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4