Р Е Ш
Е Н И Е
№ 95
Гр.
Нови пазар, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 30.01.2019 г.,
като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 337 по описа
на съда за 2018 г. при секретаря Валентина Великова, за да се произнесе взе
предвид следното:
С исковата молба е предявен е иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба
вх. рег. № 1835 от 13.03.2018 г., подадена от адв. А.Г.от
ВАК, в качеството й на пълномощник на ищеца Ю.Д.М. с ЕГН ********** *** срещу И.О.О. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че с
решение № 297/05.10.2016 г. по гр.д. № 711/2014 г. на НПРС и решение № 11 от
16.01.2018 г. по в.гр.д. № 329/2017 г. на ШОС ищецът бил признат за собственик
на недвижим имот, представляващ нива от 10 дка, трета категория, м. „***“,
представляваща имот № 060005 по плана за земеразделяне на с. С., общ. К., като
е осъден ответникът да предаде на ищеца владението на недвижимия имот. Твърди
се, че през периода от 2013 г. до 2017 г. ответникът е ползвал имота без правно
основание, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
9000 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание през
периода 2013 г. – 2017 г. на собствения му недвижим имот, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Сумата на
обезщетението била изчислена въз основа на реализираната печалба от реколтата
от процесния имот. Претендират се и разноските по делото.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа така предявения иск. Счита, че безспорно по
делото е доказано, че ответникът е ползвал в продължение на определен период от
време, посочен в исковата молба, недвижим имот, който е бил собственост на
ищеца. Моли съда да присъди на ищеца обезщетение за времето, в което бил лишен
от възможността да ползва имота в размер на реализираните доходи от ответника
за процесния период от земеделския имот, които според изводите на вещите лица
възлизат в общ размер на 9003,20 лв. Моли съда да не приспада от тази сума
направени разходи, тъй като такива не са доказани в производството. Предвид
горното счита, че искът се явява доказан и следва да бъде уважен в пълен размер,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
В предоставения на ответника
едномесечен срок е постъпил отговор. С отговора е направено възражение за
неоснователност на иска. Твърди се, че ответникът е ползва имота само в периода
от 2013 г. до 2016 г. Освен това в този период, за да получи продукция е
инвестирал и значителни разходи. През 2016 г. обаче е продал имота и не счита,
че не дължи обезщетение. По тези причини моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли исковете като вземе предвид
настъпила давност на вземанията. Претендира разноски в производството.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От
доказателствата по делото се установява, че с решение № 297 от 05.10.2016 г.,
постановено по гр.д. № 711/2014 г. на Районен съд Н.и с решение № 11 от 16.01.2018
г.,, постановено по гр.д. № 329/2017 г. на ШОС ищецът Ю.Д.М. е бил признат за
собственик по отношение на ответника И.О.О. на
следния недвижим имот: нива от 10 дка, трета категория, находяща се в м. „***“,
представляваща имот № 060005 по плана за земеразделяне на с. С., общ. К., при
граници: имоти №№ 060007, 060003, имот № 000191 – полски път, имот № 060006.
Със същото решение ответникът бил осъден да предаде владението на ищеца. Със
съдебното решение било признато със сила на присъдено нещо, че ищецът Ю.Д.М. е
собственик на процесния имот по давност и наследство, а ответникът И.О.О. държи имота без правно основание. Решението било
изпълнено в началото на 2018 г. по тези факти няма спор между страните.
В
исковата молба се твърди, че ищецът ползва имота от 28.08.2013 г. и този факт
не е оспорен от ответната страна, поради което и трябва да бъде приет за
установен по делото. Извод в тази насока е и обстоятелството, че на тази дата е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който родителите на
ответника му продали процесния имот.
От
доказателствата по делото се установява, че през 2016 г. ответникът И.О.О. продал имотът обратно на баща си О.О.
М.. Ответникът не оспорва и обстоятелството, че до 2016 г. е ползвал имота.
Установява се от писмените доказателства по делото обаче, че той е ползвал
имота и след тази дата, тъй като от писмата на ДФ „Земеделие се установява, че
той е заявявал имота за получаване на субсидии, независимо кой се е водил
собственик на имота по документи.
От изготвената по делото съдебна
експертиза се установява, че за периода 28.08.2013 г. до 30.09.2017 г., средният
пазарен наем за процесния имот би бил 1781,75 лв. От обстоятелствената част на
експертизата се установява, че печалбата от 10 дка от процесния имот възлиза на
обща стойност 7038,80 дка (според таблица на стр. 5 от третото поредно
заключение на вещите лица, където реализираният оборот е даден за 1 декар,
ведно с изчисленията на вещите лица по т. 6
за периодите 23.08.2013 г.- 31.12.2013 г. и периода 01.10.2017 г. –
31.12.2017 г.). Стойността на получените за имота субсидии възлизат на 1964,40
лв. Според заключението на вещите лица чистата печалба от процесния имот (представляваща
реализирания оборот, от който е извадена стойността на средните разходи
необходими за производството) възлиза на 3823,43 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно
алинея две на цитираната разпоредба това право възниква, когато няма друг иск,
с който обеднелият може да се защити. По този иск в тежест на ищеца е да
докаже, че е бил собственик на процесния имот през посочения от него период; че
ответникът е ползвал тези имоти, както и размера на средния пазарен наем на
имотите за процесния период.
От доказателствата по делото се
установи, че ищецът безспорно е собственик на процесния имот и в периода,
посочен от него е ползвал имота.
Ползвайки собствения на ищеца недвижим
имот без правно основание, той го е лишил от възможността да получават доходи
от този имот посредством естествените или гражданските плодове. Именно в това
се състои обедняването на ищеца.
Предвид това настоящия съдебен
състав намира иска за основателен по същество.
Досежно
размера на иска, законодателят е предвидил, че обезщетението се определя в
размер на онова, с което ответникът се е обогатил, до размера на обедняването.
Съдът счита, че обезщетението за ползване на чужд имот без основание следва да
бъде определено на база средния пазарен наем за подобен вид имоти в региона,
където имотите се намират. Предвид това съдът счита, че размерът на
обезщетението следва да се определи съгласно кредитираната част на назначената
и приета от съда съдебна експертиза, а именно в размер на сумата от 1781,75
лв., представляваща стойността на средния пазарен наем за процесния имот за
периода 28.08.2013 г. до 31.12.2017 г.
Съдът не споделя становището на
процесуалния представител на ищеца, че обезщетението следва да бъде определено
на база реализираната от ответника печалба за процесния период от имота.
Причина за това е, че по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД всеки, който се
е обогатил без основание за сметка да другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването. Съставът на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно
лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. Ищецът следва да установи, че ако не беше
възпрепятстван да ползват имота, би реализирал конкретен доход. Съгласно Решение
№ 135 от 25.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 512/2016 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Петя Х.: „В тази хипотеза размерът на обедняването на собственика, настъпило
от ползването без основание на неговата вещ от лице, което няма годно правно
основание за това, се определя на базата на средния пазарен наем. Изключения с
оглед субекти или вид собственост не могат да се обосноват.“. Причината за това
е, че няма как да се установи какво би направил ищецът по един такъв иск с един
имот. Дори и този имот да е земеделска земя, няма как да знаем какво би засял
той, какви разходи би направил, какво би се случило от гледна точка на личните
му решения (какви торове и пестициди и хербициди би използвал), а следователно
няма как да установим дали и каква печалба би реализирал самият ищец от имота.
Няма как да установим дали наистина би ползвал сам имота и реализирал някаква
печалба или би го отдал под наем, респ. аренда и би получил гражданските
плодове от вещта. Това няма и значение. Както няма и значение дали ответникът в
действителност е ползвал имота по предназначение или не. Дори и ответникът да
не беше обработвал процесния имот, пак щеше да дължи обезщетение. Именно затова
от години практиката на съдилищата единодушно приема, че единственият
релевантен начин да се изчисли обезщетението за ползване на чужд имот без
правно основание е на база средния пазарен наем.
С оглед на това съдът намира иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за основателен
до размера от 1781,75 лв., като в останалата част до предявения размер от
9000 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Сумата следва да бъде присъдена, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба на 13.03.2018 г.
Едва в хода по същество
процесуалният представител на ответника е направил възражение за настъпила
давност на част от вземанията. Това възражение е несвоевременно направено с
оглед преклузията по чл. 133 от ГПК, а и е неясно, тъй като не е уточнено за
коя точно част от вземането се претендира настъпила погасителна давност. По
тази причина съдът няма как да го разгледа.
За разноските:
Ищците още с исковата молба са
направили изрично искане съдът да им присъди направените по делото разноски.
Предвид частичната основателност на иска и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.
1 от ГПК, съдът намира, че от направените от ищеца 1952,64 лв. за деловодни
разноски им се дължат съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 386,57
лв.
Предвид направеното още с отговора
искане на ответника да му бъдат присъдени разноските при отхвърляне на иска, с
оглед изводите на съда за частична основателност на иска (което налага
отхвърлянето му в останалата част) и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
следва да присъди в полза на ответника и част от направените от него разноски
по водене на делото, съобразно отхвърлената част от иска. Предвид данните по
делото за направени от ответника 780 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че следва да присъди ищеца да заплати в полза на ответника сумата
от 625,58 лв.
Водим от всичко гореизложено и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.О.О.
с ЕГН ********** ***, да заплати на Ю.Д.М. с ЕГН **********
***, сумата от 1781,75 лв. (хиляда
седемстотин осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи
обезщетение за ползване на собствените на ищеца недвижим имот: нива от 10 дка,
трета категория, находяща се в м. „***“, представляваща имот № 060005 по плана
за земеразделяне на с. С., общ. К., при граници: имоти №№ 060007, 060003, имот
№ 000191 – полски път, имот № 060006, ведно със законната лихва за забава върху
тази сума, считано от 13.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от
9000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА И.О.О. с ЕГН ********** ***,
да
заплати на Ю.Д.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 386,57 лв. (триста осемдесет и шест
лева и петдесет и седем стотинки) представляващи част от направени от ищеца
разноски в производството, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ю.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплатИ на И.О.О. с ЕГН ********** ***, сумата от 625,58 лв. (шестстотин
двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) представляващи част от
направени от ответника разноски в производството, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от
връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова