№ 737
гр. Русе, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520106208 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че на основание 3аявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено пред Районен съд –
Русе, е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу Т. М. Л. по ч.гр.д.№ 2192/2024 г. Заповедта била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което на заявителя било указано да предяви иск за
вземането си по реда на чл. 422 ГПК.
Т. Л. ползвал банков кредит, съгласно сключен на 14.03.2022 г. с ,,Юробанк
България" АД Договор № 0V115636 за предоставяне на овърдрафт по сметка. С
подписването му страните се споразумяли на кредитополучателя да бъде отпусната
сума в размер на 1100 лв. под формата на овърдрафт. На 21.05.2023 г.
кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на
21.03.2023 г. и за лихва, като изпаднал в забава. На 21.05.2023 г. настъпила падежната
дата на договора за кредит, с оглед на което вземанията станали изцяло изискуеми. До
длъжника била изпратена покана, с която същият бил уведомен за дължимите суми,
като му бил предоставен 7-дневен срок, в който да заплати задължението си. Към
датата на исковата молба длъжникът не изплатил дължимите суми за лихви, главница,
такси и разноски по договора на „Юробанк България" АД, поради което Банката
предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи сумите: 1099.38 лева главница за периода от 22.05.2023 г. до 10.04.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до пълното
1
погасяване на задължението; 21.72 лева възнаградителна лихва за периода от
21.03.2023 г. до 21.05.2023 г. и - 316.37 лева мораторна лихва за периода от 21.03.2023
г. до 10.04.2024 г., които суми били предмет на издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2192/2024 г. по описа на Районен съд –
Русе. Претендира присъждане на разноските, направени за двете производства.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на исковете. Счита процесният
договор за нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, вр. чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на императивни правила. В него не било посочено
място на сключване на договора, изискуемо съгласно чл. 11, ал.1, т.1 от ЗПК, нито
начин на сключване и правно основание на договора. Същият бил нищожен на
основание чл. 11, ал.2, като не били представени и общите условия за този вид
договори - кредити, които се прилагат от банката, нито такива били посочени за
представени и неразделна част от договора. В Интернет страницата на банката, в
изброените по видове общи условия въобще липсвали такива, свързани с овърдрафт
кредити за физически лица. В самия договор липсвало определение за понятието
„овърдрафт“ и особеностите на действие на този договор. Единственото упоменаване
за овърдрафт се намирало в „Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на
юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД в "Юробанк България АД“,
където в III.3.2. било посочено, че получатели на този кредит могат да са само
юридически лица.
Договорът за потребителски кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т.
7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно общият размер на кредита. Налице било единствено формално
посочване на размера на отпуснатия заем. Липсвало посочване на начина, по който ще
бъде изплатена сумата, както и в какъв срок. В чл. 6, ал. 10 била уговорена
неразбираема и противоречива клауза касателно проценти, а в същото време и левове,
водеща до нищожност на договора.
Договорът бил нищожен на основание чл. 11, ал.1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание - годишният процент
на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В договора ГПР бил посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, послужили
за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в чл. 6, ал. 10 от договора ГПР от 35.77 %, било в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В
2
договора единствено бил посочен годишен лихвен процент /ГЛП/ от 9.30 %, без обаче
да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Посочен бил лихвен
процент ПРАЙМ, като не било пояснено какво означава това понятие и по каква
методика се определя числовата му стойност, не било записано, че е приложена или
има съгласие за прилагането на методология.
В договора нямало описано като част от него на Приложение 1, приложено от
ищеца към исковата молба, но нито в контракта било описано такова приложение,
нито в приложението имало относимост към конкретния договор. Освен посочената
възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не били включени всички
останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен
размер на ГПР /в това число начислените такси за допълнителни услуги/. В договора
за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният
такъв /в размер над 100 % за конкретния договор/ бил над максимално установеният
праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в
тази връзка не била посочена и общата сума, дължима от ответника. Посочено било, че
Т. М. Л. дължи възнаграждение за закупени и отпаднали допълнителни
преференциални услуги, съгласно чл.19, ал.2 от договора, в размер на 50 базисни
пункта, което пък с думи било записано като половин процент пункт, която сума
вероятно била или изплатена, или част от исковата претенция.
Посочените в чл. 3, ал.2 и ал.3 от договора възнаграждения не се дължали, на
основание чл.10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като заемателят не следвало да заплаща такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Приоритетното разглеждане
и изплащане на потребителския кредит, както и правото на промяна на погасителния
план на потребителския кредит, били част от усвояването на кредита, поради което
счита, че възнаграждение за такъв вид услуги не се дължи. Тази такса по своята
същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се
плащала периодично, поради което трябвало да е част от ГЛП и ГПР, като в случая
това законово изискване не било спазено. Счита, че начисленото възнаграждение за
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за правото
на промяна на погасителния план на потребителския кредит, било заплатено при
начална липса на основание. Това възнаграждение представлявало заплащане на такса
за услуги, които реално не са предоставени на Т. М. Л..
Клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, били
неравноправни и нищожни, във вреда на потребителя, по смисъла на чл.143 ал.1 т.3 от
ЗЗП - не отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до неравновесие в
правата на страните, тъй като, за да се възползва длъжникът от всички допълнителни
услуги по сключеното споразумение, се изисквало одобрение от кредитора.
Потребителят следвало да плати предварително за възможност, която изцяло зависела
3
от волята на кредитора. С тези клаузи се въвеждало задължение на едната страна по
договора да заплати за услуга, която има по силата на самия закон - правото на
страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им да отложат
една или повече погасителни вноски, което водело до значителна неравноправност на
същите. Тези клаузи не били и индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
В пряко нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, в ГПР не били
включени разходите за заплащане на допълнителни услуги „Пиреос пакет заплата за
физически лица“ и „Супер Сметка“, които по своята същност представлявали печалба
за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично и трябвало да е
част от ГЛП и ГПР.
С тези действия „Юробанк България” АД заобиколила изискванията на ЗПК за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, съгласно чл.21, ал. 1
от ЗПК. Грешното посочване размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР, по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и целият договор следвало да се
обяви за недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
Договорът за потребителски кредит бил нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.9,
вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.26 ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна
лихва била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Нейният размер (в който
се включвало възнаграждението за допълнителни услуги) бил изключително висок и
противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната
лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми.
Договорът бил нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.11, вр. чл.22 от ЗПК, тъй
като не били посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Процесният договор били унищожаем, на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, с оглед
сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Ответникът счита за нищожни и отделните клаузи от процесния договор, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, по чл. 26, ал.1, пр. 2
от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави и на основание чл. 146 от ЗЗП, поради
неравноправност.
Прави възражение за исканите лихви от ищеца, които не било посочено как са
пресметнати. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за
вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започвал да тече от
предсрочната изискуемост. Падежът на всеки ползван овърдрафт настъпвал на пето
4
число всеки месец, следващ съответното усвояване, като след тази дата главницата
ставала изискуема и кредиторът можел да иска изпълнение.
С оглед спецификата на кредита – овърдрафт, налице бил определен кредитен
лимит по разплащателната сметка на длъжника, който се усвоявал по избран начин и
период от длъжника, като последният можел да извършва усвоявания и над
разполагаемите суми по разплащателната си сметка. Релевантна за началния момент,
от който започвала да тече давността, била датата на последното осъществено
усвояване на парични средства от кредитополучателя. От представените документи не
било видно договорът за овърдрафт да е оформен като неразрешен овърдрафт.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По приложеното ч.гр.д.№ 2192/2024 г. по описа на РС-Русе “Юробанк
България”АД се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК срещу Т. М. Л. за сумите: 1099.38 лева, представляваща главница за
периода 22.05.2023 г. – 10.04.2024 г. по договор № 0V115636/14.03.2022 г. за
предоставяне на овърдрафт по сметка от 15.04.2004 г., ведно със законната лихва от
19.04.2024 г., 21.72 лв. възнаградителна лихва за периода 21.03.2023 г.-21.05.2023 г.,
316.37 лв. мораторна лихва за периода 21.03.2023 г. - 10.04.2024 г., 28.75 лв. държавна
такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от
счетоводните книги на Банката по кредитната сметка на длъжника, крайният срок,
както и датата на изпадане в забава са настъпили на 21.05.2023 г. Общият дълг на Т. Л.
към 10.04.2024 г. е възлизал на 1437.47 лв., от които: 1099.38 лева главница, 21.72 лв.
възнаградителна лихва и 316.37 лв. мораторна лихва.
На 14.03.2022 г. между страните е подписан договор за предоставяне на
овърдрафт по сметка, съгласно който Банката предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит под формата на овърдрафт по негова сметка, а
кредитополучателят се е задължил да върне използвания овърдрафт, ведно със
съответните лихви, в сроковете и съгласно условията на договора. Размерът на кредита
възлиза на сумата 1100 лв., която кредитополучателят може да ползва многократно,
изцяло или на части чрез усвояване на средства, превишаващи салдото по сметката в
размер не по-голям от 1100 лв. Срокът за ползване на разрешения овърдрафт е до
21.03.2023 г., но може да се удължи за период от още 12 месеца по преценка на
Банката, като преди неговото изтичане същата информира кредитополучателя дали
срокът ще се удължава.
Кредитополучателят се задължава да осигури средства по сметката за пълно
погасяване на всички усвоени и непогасени суми по кредита и на дължимите такси,
комисионни и др.разноски по договора не по-късно от 2 месеца от датата, на която
5
изтича първоначално договореният или удължен срок на ползване на разрешения
овърдрафт.
Съгласно чл.6 от контракта, за усвоения кредитен лимит през първите 12 месеца
кредитополучателят дължи на Банката годишен лихвен процент в размер на 0 %, а
след това дължи променлив лихвен процент, който се определя като сбор от
референтен лихвен плоцент плюс фиксирана договорна надбавка от 9,30 %. Подробно
е посочено и как се определя референтния лихвен процент.
Предвиден е годишен процент на разходите от 35.77 % към момента на
сключване на договора, като в чл.6, ал.10 са изброени всички допускания. Посочено е,
че общата дължима сума от кредитополучателя е равна на сбора от усвоения, но
непогасен разме на овърдрафта, дължимата годишна лихва върху усвоените суми и
останалите разходи, дължими съгласно контракта.
Едно е условията, предвидени в договора, при които Банката може да обяви
предсрочна изискуемост на предоставения овърдрафт, е наличието на просрочие на
дължими лихви повече от 1 месец.
По заповедното производтво е приложена Методология за определяне на
референтен лихвен процент Прайм по потребителски кредити.
Преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК Банката е изпратила покана за изпълнение до длъжника, връчена чрез ЧСИ
Венцислав Маринов по реда на чл.47, ал.5 ГПК, със заверка в разписката, че лицето
повече от година е в Германия.
Съгласно неоспореното заключение по назначената по делото съдебно-
икономическа експертиза, за периода 14.03.2022 г. – 08.04.2025 г. по сметката на
ответника във връзка с разрешения овърдрафт са усвоени 6 386.62 лв. и погасени
5 287.24 лв. Непогасената главница към 21.03.2023 г. възлиза на претендираните
1099.38 лв. За периода 21.03-21.05.2023 г. възнаградителната лихва е в размер на 21.72
лв. Обезщетението за забава от 22.03.2023 г. до 10.04.2024 г. възлиза на 285.73 лв. След
посочената дата не са извършвани погасявания по процесния договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Предявеният иск е установителен за вземането на “Юробанк България” АД към
ответника, с правно основание чл.422 ГПК. По делото не е спорно, че вземането на
ищеца произтича от договор за предоставяне на овърдрафт по сметката, открита от Т.
Л. в банката-ищец.
От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената
по делото съдебноикономическа експертиза безспорно се установява, че ответникът не
е изпълнил своите задължения по контракта, като е преустановил плащанията по него
6
на 21.05.2023 г. Същият е изпаднал в забава за дължимата възнаградителна лихва на
21.03.2023 г., а за неплатената главница на 21.05.2023 г. Така към датата на издаване
на извлечението от сметката на длъжника ответникът е останал задължен към
кредитора – „Юробанк България“ за сумите: 1099.38 лв. главница, 21.72 лв.
възнаградителна лихва за периода 21.03-21.05.2023 г. и 285.73 лв. обезщетение за
забава от 22.03.2023 г. до 10.04.2024 г.
Съдът намира неоснователни възраженията, изложени в отговора на исковата
молба, досежно нищожността на договора за предоставяне на овърдрафт или на
отделни негови клаузи.
Тъй като процесният договор е сключен под формата на овърдрафт, за него са
приложими разпоредбите на чл. 12 и сл. от ЗПК. От изложеното от фактическа страна
/от заглавната част и от цялото съдържание на контракта/ е видно, че в договора са
посочени датата и мястото на сключването му, както и че всички условия на кредита са
уредени в него, а не с общи условия. В чл.6 е посочен размерът на годишния процент
на разходите, с подробно изброени допускания и начин на изчисляване, в съответствие
на чл. 19 от ЗПК. Съобразно предвиденото в договора, възнаградителна лихва за
първата година от подписването му не е начислявана, а претендирата след това е в
съответния процент, изчислен правилно съобразно приложената по делото
методология.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се доказа наличието на забава,
както и размер и основанието на претендираните суми с исковата молба.
Съобразно изложеното, установителните искове за дължимост на главница и
договорна лихви за посочените периоди и в претендираните размери като основателни
и доказани следва да се уважат изцяло. По отношение на мораторната лихва
претенцията следва да се уважи частично - до сумата, изчислена от експерта, в размер
на 285.73 лв. за периода 22.03.2023 г. - 10.04.2024 г. Над нея до претендираните 316.37
лв. искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски на ищеца,
съобразно уважената част от исковете, както и съответната част от разноските в
заповедното производство. За исковото производство на ищеца следва да ъбъдат
присъдени разноски в размер на 1080.22 лв. /от общо направените 1103.75 лв./ и за
заповедното производство в размер на 497.91 лева (от общо направените 508.75 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.
7
„Околовръстен път“ 260, по отношение на Т. М. Л., с ЕГН **********, от гр. С.,
общ.В., обл.Русе, ул.„Е.“ 27, за сумите: 1099.38 лева, представляваща главница за
периода 22.05.2023 г. – 10.04.2024 г. по договор № 0V115636/14.03.2022 г. за
предоставяне на овърдрафт по сметка, ведно със законната лихва от 19.04.2024 г. до
заплащане на вземането, 21.72 лв. възнаградителна лихва за периода 21.03.2023 г. -
21.05.2023 г. и 285.73 лв. мораторна лихва за периода 22.03.2023 г. - 10.04.2024 г., за
които е издадена Заповед № 1133/19.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2192/2024 г. по описа на РС- Русе,
като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на мораторна лихва над сумата 285.73 лв. до
претендираните 316.37 лв.
ОСЪЖДА Т. М. Л., с ЕГН **********, от гр. С., общ.В., обл.Русе, ул.„Е.“ 27, да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, ЕИК *********, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2192/2024 г. по описа на РС-Русе в размер на
497.91 лева и разноски в исковото производство в размер на - 1080.22 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8