Р Е Ш Е Н И Е № 328
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. П. 26. 11. 2018 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 19.10.2018 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 427 по описа на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за
започването му е въззивна жалба на „Е. - П.” АД, гр. П.,
ЕИК *против постановеното по т. дело № 435/2016 г. по описа на ПОС решение
№ 463 от 16.11.2016 г., с което „Е. - П.”
АД, гр. П., ЕИК *е осъдено да върне на „Х.“ ООД, гр. Б., ЕИК *получените
на отпаднало основание 26 000 лв., претендирани като
част от дължимите общо 285 353,18 лв, представляващи платени от „Х.“ ООД на „Е.
- П.” АД авансови суми по сключен между дружествата на 15. 02. 2007 г. договор
№ 07/ * за конструирането, доставката и въвеждането в експлоатация на комплексно
оборудване за М.„Б.”, който бил
прекратен считано от 18. 09. 2015 г., както и 2 220 лв. разноски по делото.
По повод на тази жалба първоначално
е било образувано т. дело № 47/2017 г. по описа на ПАС, което е приключило с
решение потвърждаващо първоинстанционния съдебен акт.
То от своя страна е било обжалвано
пред ВКС, който с решение по т. дело № 1670/2017 г. е обезсилил същото и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС.
Така
се е стигнало до образуване на настоящето дело.
В
жалбата се излагат подробни събражения за неправилност на първоинстанционния
съдебен пакт иска се отмяната му и постановяване на друг отхвърлящ исковата
претенция.
Въззиваемата
страна изразява становище за неосноватеност на същата.
Съдът след като се запозна с акта
предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 30.10.2015 г. в Б.ския районен
съд е постъпила изходяща от „Х.“ ООД, гр. Б. искова молба против “Е. - П.” АД, гр. П. и е било образувано гр. дело №
2269 по описа на съда за 2015 г.
В обстоятелствената част на
същата се говори за сключен на 15.02.2007 г. между ищеца в качеството му на
възложител и ответника като изпълнител договор № 07/ *. Сочи се, че предмет на същия било конструирането,
доставката и
въвеждането в експлоатация на специализирано оборудване за водноелектрическа централа
/М.„Б.“/ подробно описано в спецификация-приложение, вкл. машинна част и ел.
част и автоматика.
Споменава
се, че съгласно чл. 3 от договора общата цена на оборудването била 272 000
евро без ДДС, като част от същата следвало да се плати авансово по банков път.
Срокът за изпълнение на възложената работа според чл. 7 от договора бил 12
месеца след привеждане на първата авансова вноска.
В изпълнение
на задълженията си по договор ищецът с
пет отделни банкови превода заплатил на ответника под формата на аванс сумата
от 285 353, 18 лв. с ДДС, за което били издадени данъчни фактури, а на
09.05.20111 г. ответникът потвърдил плащането на тази сума.
По- надолу в исковата молба се
говори, за възникнали след
сключване на договора затруднения от административен характер, които забавили изключително
много изпълнението на проекта
за М.„Б.”. В тази
връзка се твърди, че за нуждите на водонапорното трасе било необходимо
учредяване на сервитути за преминаването и прокарването на напорен канал през
голям брой земи и гори от държавния горски фонд и общински терени в землището
на гр. М.. Споменава се също, че във връзка с изпълнението на
проекта било необходимо издаване на две отделни разрешителни за водоползване, а
за строителството на сградата на В.било необходимо одобряване на голям брой
проекти и строителна документация. Това довело до ситуация, при която строителството се забавило повече от 7 години от предвидения в
договора срок. Наред
с това в този период настъпили
промени в нормативната уредба, касаещи присъединяването на В.към
електропреносната мрежа на страната, както и промени относно реда, начина и
остойностяването на ел. енергия. Всичко това според ищеца довело до невъзможност обектът
да се въведе в експлоатация, което съотнесено с изминалия дълъг период от време
водело до отпадане на интереса от изпълнението на договора.
Наред с изложеното са наведени и
доводи за неизпълнение от
страна на ответника
произтичащи от факта, чео
заявеното и авансово заплатено оборудване не било произведено и доставено в срок.
На база изложеното се споменава
за изходящо от ищеца уведомление, което е връчено на ответника на
18.09.2015 г. В него било материализирано изявление от страна на изпълнителя за прекратяване на договора
поради отпадане на интереса от изпълнението му. В тази връзка било отправено и искане за връщане на
платеното по договора и бил даден 7 дневен срок за същото считано от получаване
на поканата. Сочи се, че в рамките на този срок, а и към момента на предявяване
на исковата претенция действия по връщане на сумата от 285 353, 18 лв. с
ДДС не били извършени.
На база така изложеното ищецът
сочи, че за него е налице интерес от предявяване на осъдителен иск по чл. 55,
ал.1 от ЗЗД. Отправено и искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5 000 лв., като част от общо дължимите 285 353, 18 лв. с
ДДС.
Б.ският районен съд е приел, че
от така описаното съдържание на исковата молба не ставало ясно на коя от
предпоставките на чл. 55, ал.1 от ЗЗД се иска връщане на сумата и е поискал
отстраняване на тези нередовности.
Представена е поправена искова
молба, в която след преповтаряне на описаната по- горе фактическа обстановка е заявено
изрично, че сумата се явява получена на отпаднало основание и по тази причина, ответното
дружество следва да бъде осъдено да върне същата.
В отговора на исковата молба ответното
дружество на първо место е направило възражение за подсъдност с оглед на факта,
че седалището и адреса му на управление ***. Изразено е и становище по същество
на спора. По повод на същото не е оспорен факта на сключване на договор № 07/ *. Заявено е обаче, че представеният от ищеца вариант на
договор не този, по отношение на който двете страни са изразили съгласие. Твърди
се че между действащия и представения с исковата молба договор съществували
разлики свързани с определянето на крайния срок за изпълнение, гаранционния
срок на оборудването, клаузите за прекратяването му, подсъдността при
евентуални спорове, както и в спецификациите към договора.
Във връзка с действащия според ответника
договор между страните се споменава, че ищецът е следвало да извърши плащания
обективирани в чл. 4, а именно:
-10% авансово до 09.03.2017 г.,
-30 % до 30.06.2007 г.,
-30 % до 30.10.2017 г.,
-20 % след заводската примека на
оборудването до 3112.2007 г. и
-10 % след извършване на успешни
72 часови проби, най-късно до 09.03.3008 г.
Твърди се, че ищецът не изпълнил
в срок и в цялост нито едно от описаните по- горе плащания. Реално всяко едно от
извършените такива било със забава, като самите суми били и по- малки от уговорените
по- горе. В тази връзка се сочи, че първото плащане е направено не на
09.03.2007 г., а на 24.04.2007 г.. Второто вместо еднократно до 30.06.2017 г.
било направено на три вноски, от които първата на 19.11.2007 г., втората на
24.01.2008 г. и третата на 04.03.2008 г.
Третото плащане вместо в срок до
30.10.2007 г. било частично в размер на 30 000 лв. и направено на
14.04.2008 г. От тази дата насетне от страна на ищеца не били извършвани
никакви плащания, а и нямало инициативи свързани с изпълнението на договора.
Не така стояли нещата по
отношение на ответника, който с писмо от 18.12.2008 г. уведомил ищецът за неизпълнението
му и го поканил да извърши дължимите по договор плащания.
По повод на това писмо ответникът
получил на 22.11.2008 г. отговор, в който се посочвало, че забавянето на
плащанията било свързано с преодоляване на административни процедури касаещи
проектирането и разрешителния режим на
обекта. Било предложено през януари на 2009 г. да се състои среща за уточняване
на отношенията по договора. От страна на ответника не се твърди такава да е проведена,
като вместо това се споменава, че до момента на уведомлението от 18.09.2015 г.
ищецът не е предприел никакви действия или изпращал писмени искания свързани с
доставката на оборудването, изпълнението по същото или прекратяване на
договора.
По повод на доставката на
оборудването се споменава, че ответникът не е бил уведомяван за отпадане на
административните пречки и респективно готовност за доставка и монтаж на
машините в обекта. По отношение на оборудването се сочи, че представлява сложен
комплекс от турбина, генератор, други детайли и съоръжения с голямо тегло и
габарити, които не могат да се доставят произволно. Те реално подлежали на
доставка и монтаж в сградата на централата или в склад, който съгласно
разпоредбите на договора ищеца следва да осигури.
Твърди се, че сочените в исковата
молба затруднения не касаели изпълнението на задълженията по процесния договор,
като същото не било обвързано от клауза за липса на бюрократични и
административни пречки касаещи учредяването на сервитути, разрешения за водоползване,
одобряване на строителна и проектна документация. Сочи се, че възложителят
сключвайки договора е поел риска да възложи изработката и доставката на
оборудване за обект с неуреден статут и не е налице основания този риск да бъде
понесен от ответника, който е изправната по договора страна.
По отношение на уведомлението за прекратяване
от септември 2015 г. се казва, че
прекратяването винаги има действие занапред т.е. правоотношението престава да
съществува за в бъдеще, а резултатите от действието на договора се запазват. По
тази причина не е налице основание да се иска възстановяване на платената до
прекратяване на договора сума.
Наред с това са изложени и
съображения за липса на предпоставки за разваляне на договора, ако се приеме,
че това била волята на ищеца.
По повод на същите се говори за
изтекъл давностен срок за разваляне при условие, че изпълнението би следвало да
стане факт на 09.03.2008 г., а от тази дата до 18.09.2015 г. били изтекли предвидените
в чл. 87, ал. 5 от ЗЗД пет години.
На второ место е посочено, че развалянето
на договора е обусловено от наличието на виновно неизпълнение и изправност на
страната, която упражнява това право. В тази връзка се сочи, че в случая не
била налице нито една от тези предпоставки.
На трето место се споменава, че
дори ищецът да е имал право да развали договора то следва да се има предвид, че
в чл. 35 от този действащ между страните според ответника било предвидено, че
когато неизпълнението на договорените задължения между страните продължи повече
от 18 месеца сделката се счита автоматично прекратена. Сочи се, че неизпълнението
на договорните задължения от страна на ищеца било започнало още на 09.03.2007
г. и към момента на получаване на уведомлението на ищеца за прекратяване на
договора от м. септември 2015 г. същият отдавна е бил развален съгласно
споменатата уговорка в чл. 35. На тази база се прави и възражение, че претенцията
за връщане на даденото била погасена по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
Наред с всичко казано до тук от
страна на ответника са изложени и аргументи във връзка с това защо не бил предприел
действия във връзка с изходящото от ищцовото дружество уведомление за
прекратяване. Споменава се за усложнени отношения между съдружниците в ищцовото
дружеството, за това, че било получено писмо от единя от тях за това, че
управителят на дружеството подписал уведомлението предприема самоволни действия
по управлението му и т.н. Направен е анализ на отношенията между съдружниците,
такъв за правомощията на управителя и ОС на съдружниците и т.н.
След постъпване на отговора и по
повод направеното в него възражение за подсъдност Бл РС с определение от
11.01.2016 г. е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил същото по подсъдност на П.
районен съд.
Там е било образувано гр. дело № 1760/2016
г.
С разпореждане от 16.02.2016 г.
исковата молба е оставена без движение до отстраняване на противоречията между обстоятелствена
част и петитум с оглед на факта, че се твърдяло ПРЕКРАТЯВАНЕ на договора, а се
искало връщане на даденото по него на отпаднало основание.
По повод на същата по делото е
постъпила поправена искова молба съдържаща факти и обстоятелства идентични с
посочените и искане за осъждане на ответника да върне сумата от 5 000 лв.
като част от общо дължимите 285 353, 18 лв. с ДДС на отпаднало основание.
Съдът е решил, че с тази
„поправена“ искова молба нередовностите не се отстраняват и е дало нов срок за
отстраняването им.
Така по делото на 25.03.2016 г. е
подадено уточнение, в което изрично се заявява, че според ищеца с факта на
ПРЕКРАТЯВАНЕ на договора се преустановява облигационната връзка между страните,
което правело и полученото в следствие на същата такова на ОТПАДНАЛО основание.
След това уточнение съдът е
предприел действия по разглеждане на спора и събиране на поисканите от страните
и относими към спора доказателства.
При приемането на назначена по делото
счетоводна експертиза, ищецът е направил изявление за увеличение на иска на
26 000 лв., което след допускането му е станало причина за изпращане на
спора по подсъдност на П. окръжен съд.
Там е било образувано т. дело №
455/2016 г. По същото са били проведени две съдебни заседания , по които на
основание чл. 176 от ГПК изпълнителния директор на ответника е отговарял на
въпроси свързани с различните по съдържание договори с № № 07/ *, на които се позовават страните. След изслушването му, съдът е дал ход на
устните състезание и е постановил решението предмет на обжалване.
В него на първо место е изразено
становище, че в случая не се касае за разваляне на договор, доколкото то
съгласно чл.88 от ЗЗД предполага действия на
изправна против неизправна страна, а в случая било ясно, че не може да се говори за вина у нито
една от двете страни. По тази причина ПОС е приел, че с връчването на уведомлението договорът е прекратен. По повод на този извод и възражението на ответника за прекратяване на
основание чл. 35 от представения от него екземпляр от договор ПОС е заявил, че
същото е неоснователно, защото
с писмо от 2011г.
ответникът е потвърдил за ищеца получените по процесния договор авансови плащания без да заяви, че го счита
прекратен, развален или преустановил
действието си между страните т.е. с поведението си е показал, че сделката продължава своето действие.
Това е дало основание да се приеме, че прекратяването е станало факт през
септември 2015 г., от който момент течал и давностния срок за връщане на
полученото по прекратения вече договор т. е. искът не е погасен по давност. В тази
връзка е направен и извод за основателност на исковата претенция, като е
заявено, че за задължението за връщане на даденото на отпаднало основание било
без значение дали договорът е развален или прекратен.
Недоволен от решението е останал
ответникът и е подал жалбата станала причина за образуване на в.т. дело №
47/2017 г. по описа на ПАС.
Същото е приключило с решение
потвърждаващ първоинстанционния съдебен акт. В мотивите му е възприето, че претендираното
от ищеца невиновно прекратяване на
договор за изработка се базира на твърдения за невъзможно изпълнение на работата по него по причина, за която никоя от страните не отговаря по
смисъла на чл.267, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка е посочено, че
ответникът не е твърдял наличие на извършена по договора работа , а и не е ангажирал
доказателства за извършването на такава и нейния обем. Посочено е, че при
исковете за връщане на дадено на отпаднало основание ищецът следва да докаже факта на плащането, а ответникът наличието на основание
за същото, респ. такива за задържане на полученото. В тази връзка се говори за
доказване на даването и за липса на доказателства за наличие основание за
задържане на същото с оглед
разпоредбата на чл.267 ал.1, изр. второ от ЗЗД т.е. направено е заключение за основателност на
иска.
Това решение е било обжалвано
пред ВКС, който го е допуснал до касационно обжалване и е постановил решение
обезсилващо актът на ПАС.
В мотивите на решението на ВКС е
посочено, че в исковата молба
не се съдържат ясни
фактически твърдения за начина и обстоятелствата, при които е прекратен
договорът от 15.02.2007 г., нито такива
за обективна невъзможност за изпълнение или за виновно поведение на ответника
като предпоставки за разваляне на договора. Посочено е че въпреки тази неяснота ПОС е приел, че е
сезиран с иска по чл.55, ал.1,
изр.3 от ЗЗД и
е уважил частичната
искова претенция. Посочено е, че въззивната инстанция също не е констатирала
нередовност на исковата молба и се е произнесла
по същество при аналогична на възприетата от първата инстанция правна
квалификация - чл.55, ал.1, изр.3 от ЗЗД. В мотивите към
обжалваното решение обаче бил направен извод за основателност на иска не поради осъществяване на твърдените в
обстоятелствената част на исковата молба факти - прекратяване или разваляне на
договора, а поради
това, че е налице хипотезата
на чл.267, ал.1 ЗЗД.
В тази връзка ВКС споменава, че
ищецът не се е позовавал на обстоятелства, относими към фактическия състав на
чл.267, ал.1 от ЗЗД, който е и несъвместимо с тезата за
прекратяване на договора поради отпадане на правния интерес от изпълнението му
или за разваляне на договора с последицата на чл.55, ал.1, изр.3 от ЗЗД. Направен е извод, че уважаването на иска поради наличието на нетвърдените
предпоставки на чл. 267 от ЗЗД
съставлява нарушение на принципа на диспозитивното начало и води до разглеждане на иск на фактическо
основание различно от въведеното от ищеца. Посочено е, че въззивният съд е следвало да се произнесе
дали договорът за изработка е прекратен или развален
съобразно поддържаните в исковата молба обстоятелства и дали с оглед
на тях авансово платеното възнаграждение е получено от ответника на отпаднало
основание по смисъла на чл.55, ал.1, изр.3 от ЗЗД. На база изложеното е посочено, че с разглеждането на основания различни от въведените от ищеца в
исковата молба, ПАС е постановил едно недопустимо решение.
Същото е било обезсилено и
върнато за разглеждане от друг състав на ПОС. Дадени са и указания, че при новото разглеждане на делото съдът следва да
се произнесе по иска на „Х.В.” ООД на предявеното с исковата молба основание,
като преди това извърши преценка за редовността на исковата молба с оглед неяснотата дали
връщане на даденото на отпаднало основание се свързва с прекратяване на
договора поради отпадане на интерес от изпълнението на същия или с развалянето
му поради виновно неизпълнение от страна на ответника.
Така се е стигнало и до
образуване на настоящето дело.
Реално предмет на същото е
проверка правилността на акта на ПОС с оглед изходящата от „Е. - П.” АД, гр. П. въззивна жалба.
В същата се говори за неправилност
и незаконосъобразност на решението, като на първо место се сочи, че ПОС не е
изложил становище по това кое от представените по делото две
съдържания на договор с № 07/* е действащо между тях и кое
следва да бъде изключено на основание чл. 183 от ГПК поради непредставяне на оригинал.
Оспорва се и заключението на
съда, че ответникът не оспорвал факта, че не е започнал изпълнение на
възложената му работа. Сочи се, че никъде от негова страна няма изявление в
този смисъл, като се говори и за неправилност на извода, че закъснелите
плащания не били увредили ответното дружество. В подкрепа на това становище е
посочено, че плащанията са нужни за закупуване на материали и уреждане на
финансовите отношения с подизпълнители и имали пряко значение за изпълнение на
възложената работа.
В жалбата са преповторени
доводите от отговора на исковата молба, че ищецът със сключването на договора
бил поел риска да възложи изработка на оборудване за обект с неуреден статут и
без разрешителни. Споменава се че липсвали законови основание този риск да се
прехвърля на ответното дружество изпълнител. В тази връзка е споменато, че
правото да се иска прекратяване на договора принадлежало на изправната страна,
а в случая ищецът бил неизправна такава.
Оспорено е и неприемането на
възражението за погасяване по давност на правото на ищеца да развали договора , както и отхвърляне на възражението
за обща погасителна давност по отношение на вземането. В тази връзка се преповтарят
доводите в отговора и тези свързани с разваляне на договора по право поради 18
месечно неизпълнение.
По
повод на така описаната жалба и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът
дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение
служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
Във
връзка с тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е
невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или
от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е
подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е
нищожност, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В
случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се
говори.
Недопустимост
видно от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен
съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на
предпоставки за разрешаване на спора по същество.
Преди да се даде отговор дали
такава е налице е нужно да се спомене, че след връщане на делото за ново
разглеждане ПАС в изпълнение на дадените указания е оставил исковата молба без
движение.
С молба уточнение от 05.09.2018
г. от страна на ищеца е заявено, че договорът на база на който е платено е
прекратен, а не развален. Сочи се, че това е отпадналото основание според него
даващо му основание да иска връщане на плащанията независимо от факта, че прекратяването няма
обратно действие, а такова занапред. Относно причините за прекраятване се
заявява, че те са посочени подробно в абзац 2-ри на исковата молба и се
свързват са възникване на редица затруднения от административен характер и
отпадане на нуждите от изпълнение на възложената работа.
В края на молбата -уточнението
отново става реч за неизпълнение от страна на ответника и за наличие на
предпоставките на чл. 267 от ЗЗД, но в проведеното на 19.10.2018 г. заседание
ищецът изрично заявява, че тези
твърдения не следва да се считат като факти и обстоятелства обуславящи връщане
на даденото при условие, че не са заявени първоначално, са навадени само за
правна аргументация на иска.
На база така заявено е допуснато
и уточнението на исковата претенция.
С
оглед на същото за липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената
фактическа обстановка не може и да се говори.
Видно
от изложеното до тук съдът е сезиран с осъдителна искова претенция за връщане на нещо дадено на
отпаднало основание. Интерес от предявяване на такава има всяко лице, което
твърди да има такова вземане в патримониума си. От друга страна искът е
предявен от лице имащо нужната правосубектност, а първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно
петитума на исковата молба и изложената в обстоятелствената част на същата
фактическа обстановака т.е. решението е допустимо.
Казаното
сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество,
като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване
на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за
неправилност на същото.
От
изложеното до тук и допуснатото пред настоящата инстанция уточнение на исковата
молба е безспорно, че съдът е сезирланп с иск с павно оснвание чл. 55, ал.1,
изр. 3 от ЗЗД-иска се връщане на дадено на отпаднало основание. Отпадането на
основанието се свързва с извършено прекратяване на сключен между страните
договор за изработка поради отпадане на интереса на възложителя от същия, което
от своя страна е породено от затруднения от административен характер, които забавили изключително
много изпълнението на проекта
за М.„Б.”, настъпили промени в нормативната уредба, касаещи
присъединяването на В.към електропреносната мрежа на страната, както и промени
относно реда, начина и остойностяването на ел. енергия.
С оглед на изложеното
основателността на исковата претенция е обусловена от това между ищца и
ответника да е бил сключен твърденият договор за изработка, да има извършени
плащания по същия и да са настъпили предпоставките довели до отпадане на действието
му, което да обуславя и връщане на даденото по него.
В тази връзка страните по
настоящето дело не спорят, че на 15.02.2007 г. от страна на ищецът в качеството
му на възложител и ответника в качеството му на изпълнител са изразени воли за
сключване на договор № 07/ * с предмет изработката на комплексно оборудване за М.. Спор обаче е налице
по въпроса за точното съдържание на договора т.е. на двете съвпаднали насрещни
волеизявления. Той произтича от това, че с исковата молба ищецът е представил
копие от сключен на 15.02.2007 г. договор, а ответника с отговора представя
копие от същата дата имащо по-различно съдържание от това представено с
исковата молба.
При съпоставка между двете се установява, че разминаванията се отнасят по
отношение на следните клаузи:
- чл. 4, т. последна и чл.7 относно крайния срок за плащане
на последната вноска и срока за изпълнение на договора,
- чл.22, касаещ гаранционните срокове,
- чл.28 относно даденото определени за
непреодолима сила,
- чл.35 от договора, където в копието на ищеца се
говори, че страна желеща прекратяването на договора следва да уведоми писмено
другата страна за наличността на съответното основание, като предостави допълнителен срок за преодоляване
и отстраняване на обстоятелствата налагащи прекратяване на договора. В копието
на ответника пък се предвижда, че при продължаване на неизпълнението
повече от 18 месеца то договорът се счита за автоматично прекратен и са уговорени възможности за претендиране на
неустойка и на обезщетение за пропуснати ползи и претърпени вреди.
- чл.40 от договора, като в копието на ищеца същият предвижда, че
при липса на воля за доброволно разрешаване на споровете, те се разлешават от Арбитражния
съд при С.а.П.. В копието
на ответника пък е предвидено, че това става от компетентния български съд.
По повод на така споменатите
противоречия в съдържанието е логично всяка от страните да представи оригинален
писмен документ и при съпоставка на същите ведно с останалите събрани по делото
доказателства да се направи преценка за това какво е реалното съдържание на съвпадналите
волеизявления на страните във връзка с изработката на комплексно оборудване за М.Отправено
е искане за представяне на оригинали. От страна на ищеца е заявено, че не може
да представи оригинал на договора, по който е страна поради непредаване на
същия от преходния управител на дружеството. Заявено е и че не се оспорва факта,
че ответникът притежава оригинал от неговия вариант на договора.
По повод невъзможността за
представяне на оригинал се споменава за отправен сигнал до П.за действията на предходния
управител, като други доказателства за изгубването или унищожаването на
оригинала не са ангажирани. Не са представени и доказателства даващи основание
да се направи извод, че при тази проверка П.е установена истинността на тези твърдения.
От друга страна в хода на настоящето въззивно производство, ответникът е
представил доказателства даващи основание да се направи обратното заключение.
По тази причина ПАС съобразявайки се с разпоредбата на чл. 183 от ГПК счита, че при решаване на
конкретния правен спор и определяне на възникналите между страните права и
задължения във връзка с изработката на комплексно оборудване за М.следва да се
има предвид договорът представен от ответното дружество, а този приложен към
исковата молба би следвало да се изключи от доказателствата по делото.
Казаното изключва нуждата от съпоставка
на двата екземпляра с останалите събрани по делото доказателства и формиране на
извод, кой от тях установява реалните волеизявления на страните.
От друга страна следва да се има
предвид и че правилното решаване на
настоящия спор е обусловено от постигнати между страните уговорки, по които е
налице идентичност и в двата варианта на договор.
По- горе се спомена, че
по делото се претендира връщане на сума, за
която се твърди да е получена на отпаднало основание-договор.
В чл. 20а от ЗЗД е
казано, че договорите имат сила на
закон за тези, които са ги сключили и че могат да бъдат
изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона.
Прекратяването, развалянето и
отмяната на даден договор, като цяло имат за последици преустановяване на
създадената облигационна връзка т.е. на гражданското правоотношение, като
следствие на това страните престават да бъдат носители на съответните
субективни права и задължения.
Законодателят използва различни
термини за една и съща, като резултат последица по причина, че основанията за
настъпването на всеки един от тях е различно, а и поради това, че в зависимост
от причината преустановяването на връзката има и различно действие във времето.
Така според чл. 87 от ЗЗД
развалянето е възможност за преустановяване действието на даден договор поради
неизпълнение т.е. то може да настъпи при наличие на договорно неизпълнение и
упражнено от изправната страна едностранно волеизявление за разваляне.
Характерно при него и това, че същото има обратно действия освен в случаите на
договори с периодично и повтарящо се изпълнение.
За отмяна на договор с оглед
съдържанието на чл. 227 от ЗЗД и на чл.55 от СК може да се говори при
упражняване на потестативни права касаещи преустановяване действието на
граждански правоотношение породени от безвъзмездни договори(дарения).
Във всички останали случаи различни от
описаните по – горе следва да се говори за прекратяване на договор, като то
съобразно казаното в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД може да стане на основание предвидено
в закона или по взаимно съгласие на страните.
Взаимното съгласие представлява съвпадение на две
насрещни волеизявления за прекратяване действието на договора. Това съобразено и с разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗД за характера на договора навежда до извод, че не е налице
пречка още при сключването му страните да постигнат съгласие за фактите при
настъпване, на които облигационната връзка между тях ще бъде преустановена,
като определят и такива, за които не е налице предвиждане в закона т.е.
разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД е диспозитивна. При прекратяването за
разлика от развалянето не става реч за неизпълнение
и вина, преустановяването на облигационната връзка е занапред.
Тези последни разграничения в
случая се правят по простата причина, че в договора предмет на настоящето дело
страните не са направили горното разграничени и говорят общо за прекратяване. В
определени случаи обаче същото е свързано с наличие на неизпълнение и по тази
причина независимо от използваните изразни средства следва да се приеме, че е
изразена воля за условията , при които съответната сделка следва да бъде
РАЗВАЛЕНА.
В случая обаче ищецът не твърди
облигационната връзка между страните да е преустановена поради виновно неизпълнение
на задълженията от насрещната страна
т.е. са или не са налице предпоставки за разваляне на договора е без никакво
значение за това дали искът предмет на разглеждане е основателен.
Твърдяната причина за
прекратяване е безвиновна и се свързва с отпадане на интереса от изпълнение на
сделката поради неучредяване на сервитути във връзка с преминаването и
прокарването на напорен канал през земи и гори от държавния горски фонд и
общински терени в землището на гр. М..
Отпадането на интереса се свързва
и с това, че за изпълнението на проекта било необходимо издаване на две отделни
разрешителни за водоползване, а за строителството на сградата на В.било
необходимо одобряване на голям брой проекти и строителна документации, което
пък забавило строителството на
В.повече от 7 години от предвидения в договора срок.
Отпадналият интерес се обяснява и
с настъпили промени в
нормативната уредба, касаещи присъединяването на В.към електропреносната мрежа
на страната, както и промени относно реда, начина за остойностяването на ел. енергия.
По повод на така изложеното
следва да се посочи, че в съдържанието на писмения договор, който според съда
материализира действителните воли на страните /стр.40 и сл. от делото на Бл РС/
няма предвидени уговорки даващи възможност за ЕДНОСТРАННО прекратяване на
договора на това основание.
Реално в този договор между
страните възможностите за прекратяване действието на договора различни от
развалянето са свързани с постигане на взаимно съгласие за това и с наличие на
непреодолима сила повече от 15 дни. Твърдените от ищеца предпоставки не са от
този тип.
В интерес на истината по
отношение на договорите за изработка в разпоредбите на ЗЗД има предвидена
възможност за едностранно безвиновно прекратяване. В чл. 268 на ЗЗД е казано,
че ако има основателни
причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е
започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа
и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
Анализът на така описания законов
текст сочи, че съществуването на тези основателни причини следва да бъде
доказано, а самите те следва да са в пряка и непосредствена връзка с предмета
на възложената работа.
В случая въпреки дадената от съда
възможност доказателства за наличието на някое от твърдените в исковата молба основания
мотивирали ищеца да прекрати договора не са представени. Следва да се посочи,
че липсват и такива, които да наведат ПАС до извод, че съществуването им обезмисля
изпълнението на възложената от възложителя на изпълнителя работа и получаване
на резултатите от същата, т.е. липсват данни даващи основание да се приеме, че
поръчаното оборудване за водноелектрическа централа е използваемо само за тази,
чието строителство се твърди да не може да бъде извършено.
На база така изложеното до извод
за прекратяване на договора на посочените от ищеца основания не може да се
достигне. Това автоматично налага заключение за неоснователност на претенцията
за осъждане на ответника да върне полученото по този договор, като прави
ненужно обсъждане на въпроса за размера на полученото и дали то подлежи на
връщане при условие, че прекратяването няма обратно действие.
Не в този смисъл са изводите на първоинстанционния
съд, което налага отмяна на решението му и постановяване на друго отхвърлящо
иска. Съответно „Х.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати направените от „Е. - П.” АД разноски в първоинстанционното
производство, това пред ПАС при първото разглеждане на делото, това пред ВКС
във връзка със спиране изпълнението на решението ПАС, това по касационното
обжалване и това пред ПАС при новото разглеждане на спора. Общият размер на
същите е равен на 4295 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по
т. дело № 435/2016 г. по описа на ПОС решение № 463 от 16.11.2016 г., с
което „Е. - П.” АД, гр. П., ЕИК *е
осъдено да върне на „Х.“ ООД, гр. Б., ЕИК *получените на отпаднало
основание 26 000 лв., претендирани като част от дължимите общо 285
353,18 лв, представляващи платени от „Х.“ ООД на „Е. - П.” АД авансови суми по
сключен между дружествата на 15. 02. 2007 г. договор № 07/ * за конструирането,
доставката и
въвеждането в експлоатация на комплексно оборудване
за М.„Б.”, който бил прекратен считано от 18. 09. 2015 г., както и
2 220 лв. разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Х.“ ООД, гр. Б., ЕИК *против „Е. - П.” АД, гр. П., ЕИК *иск за осъждането на
ответника да върне на ищеца сумата от 26 000 лв. получена на отпаднало
основание, която се явява част от дължимата на отпаднало основание обща сума от
285 353,18 лв, представляваща платени от „Х.“ ООД на „Е. - П.” АД авансови суми
по сключен между дружествата на 15. 02. 2007 г. договор № 07/ * за
конструиране, производство, доставка, монтаж, наладка и пуск на комплексно
оборудване на М.„Б.”, който според ищеца
бил прекратен на 18.09.2015 г.
ОСЪЖДА „Х.“ ООД, гр. Б., ЕИК *да заплати на „Е. - П.” АД, гр. П., ЕИК *сумата от 4 295 лв.
представляваща общия размер на направените от ответника разноски в
първоинстанционното производство, това пред ПАС при първото разглеждане на
делото, пред ВКС във връзка със спиране изпълнението на решението на ПАС, при
касационното обжалване на решението на ПАС и пред въззивната инстанция при
новото разглеждане на спора
Решението подлежи на обжалване в
1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.