№ 8257
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110124955 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на з срещу з, с която е предявен установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 481,16 лева,
представляваща невъзстановена част от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни
разноски за вреди на лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ,, причинени при ПТП,
настъпило на 27.07.2022 г. в гр. Стара Загора, по вина на водача на лек автомобил
„Рено Канго“ с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 7938/2024 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 27.07.2022 г. в **, в близост
до магазин „Домко“, водачът на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ,, предизвикал
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което било увредено имущество на
трето лице – лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ,, със собственика на което ищецът
имал сключена имуществена застраховка „Каско“, въз основа на която заплатил
обезщетение в размер на 1423,62 лева. Поддържа, че въпреки получената от ответника
покана за сумата в размер на платеното обезщетение и ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, ответникът изплатил само част от дължимата сума – сумата в
размер на 957,46 лева. По така изложените съображения предявява разглеждания иск
за дължимия остатък. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, както и размера на
определеното от ищеца застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на виновно
и противоправно поведение на водача на МПС „Рено Канго“ с рег. № ,. Твърди, че не е
налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и процесните вреди. По
1
така изложените доводи моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори, че на процесната дата и място между водач на МПС „Фиат Типо“ с рег. № ,,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водач на МПС „Рено Канго“ с рег. №
,, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано
ПТП, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия в
размер на 1423,62 лева, а ответникът е възстановил на ищеца сумата в размер на
957,46 лева. Посочените обстоятелства са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада по делото, обективиран в
Определение от 17.09.2024 г. (приет за окончателен с протоколно определение от
09.04.2025 г.), като се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства.
Следователно спорът по делото се концентрира върху причинно-следствената
връзка между уврежданията и механизма на процесното ПТП, както и размера на
дължимото обезщетение. В тази насока съдът намира следното:
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –двустранен
констативен протокол за ПТП от 27.07.2022 г., искане за завеждане на претенция,
декларация за настъпване на настъпване на ПТП, опис на претенция, доклад по щета,
както и събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило
по следния механизъм: на 27.07.2022 г. в гр. Стара Загора, водачът на МПС „Рено
Канго“ с рег. № , при движение по **, в района на магазин „Домко“, реализира ПТП
със спрелия пред него и изчакващ в задръстване МПС „Фиат Типо“ с рег. № ,,
вследствие на което му нанася материални вреди.
Действително, двустранният констативен протокол за ПТП, изготвен по
2
надлежния ред от участниците в произшествието, оправомощени съгласно чл. 123,
ал. 1 ЗДвП да установят настъпването на същото, когато вредите от него са само
имуществени, съставлява частен диспозитивен документ, поради което не се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК относно
вписаните обстоятелства по настъпване на произшествието и вредите от същото.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства
относно механизма на настъпване на процесното ПТП във връзка с останалите
доказателства по делото и конкретно събраните по делото гласни доказателства
чрез проведения по делегация пред Районен съд – Стара Загора разпит на прекия
участник в произшествието С. К., управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ,,
както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. От
показанията на свидетеля К. се установява, че на 27.07.2022 г. спрял управлявания
от него автомобил, тъй като се е намирал в колона от движещи се в задръстване
автомобили, след което водачът на движещото се зад него МПС го ударил и
причинил увреждания в задната част на лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № , –
багажникът и задната броня били огънати. Настоящата съдебна инстанция приема
показанията на свидетеля за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл.
172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични. Същественото в случая
е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са
формирани пряко и непосредствено, включително свидетелят ги потвърждава под
страх от наказателна отговорност. В приетото по делото и неоспорено от страните
заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като
извършено обективно, компетентно и добросъвестно, също е възприет идентичен
механизъм на настъпване на процесното ПТП. Същият се потвърждава и с оглед
извършеното от ответника частично плащане на сумата от 957,46 лева, което по
естеството си представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на
посоченото основание, доколкото той не бил сторил това в случай, че е считал, че
застрахованият при него водач на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № , не е имал
вина за настъпване на процесното ПТП. Ето защо, заявеното от него с отговора на
исковата молба оспорване в тази насока съдът приема за несъвместимо със
собственото му извънсъдебно поведение, още повече, че анализирайки го по реда на
чл. 175 ГПК с оглед доказателствата по делото – свидетелските показания и
констатациите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза следва да се
приеме, че изключителна вина за настъпване на инцидента носи именно водачът на
застрахования при ответника автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно
доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 1423,62 лева в полза на извършилия ремонта доверен сервиз, като е сторил
и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лева.
Следователно, налице е основание за възникване на регресното вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната
практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при
действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.),
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл
са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52
от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по
3
т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.
на ВКС, I ТО).
От заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, се
установява, че всички вреди по процесния лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ,,
описани в описа на застрахователя – ищец, са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП от 27.07.2022 г., като средната пазарна стойност на ремонта е в
размер на 1374 лева. Така изчислената от експерта стойност съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена
след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на
които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че
сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е
изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени
са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. На
основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15,00 лв.
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Така общият размер на дълга възлиза на 1389 лева, като
между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е извършил плащане на
сумата от 957,46 лева. Ето защо, той е останал задължен за разликата между платената
сума и действителните вреди, т.е. за сумата от 431,54 лева, до който размер
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 481,16 лева, или за размера от 49,62 лева.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.02.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на спора - частична основателност на предявените
искове, право на разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. с
отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищеца следва
да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр. дело № 7938/2024 г. по
описа на СРС, 74 състав, както и в исковото производство, които съответно възлизат
на 22,42 лева – платена държавна такса, както и на 354,27 лева – платена държавна
такса, депозит за САТЕ и депозит за разпит на свидетел. Ищецът е направил и
своевременно искане за присъждане на сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, но не е доказал, че е реално е сторил такива, поради което
и не следва да му се присъждат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъди сумата от 41,25 лева – депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните им
представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от з, ЕИК ,, със седалище и
адрес на управление: **, срещу з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че з
дължи на з сумата от 431,54 лева, представляваща невъзстановена част от регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил „Фиат
Типо“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 27.07.2022 г. в гр. Стара Загора, по
вина на водача на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ,, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 09.02.2024 г.
до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7938/2024 г., по описа на СРС, 74
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 431,54 лева до
пълния предявен размер от 481,16 лева, или за размера от 49,62 лева.
ОСЪЖДА з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на
Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление:
**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 22,42 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 7938/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, както и
сумата от 354,27 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на з, ЕИК
,, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
41,25 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5