Решение по дело №684/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 776
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20227040700684
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

 776         /14.06.2022 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов  

ЧЛЕНОВЕ:       Веселин Енчев

Нели Стоянова

секретар И.Л.

прокурор Д.Х.

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 684/2022 година

 

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

            Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, против решение № 84/22.03.2022 година по н.а.х.д. № 751/2021 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е отменено наказателно постановление № 20-003058/17.08.2021 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен (НП).

С НП, на „Марвет – 67“ ЕООД с ЕИК *********, за нарушение на чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 414 ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева. 

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно. Твърди че, съгласно установената съдебна практика липсата на подпис на работника върху трудовия договор се приравнява на липсата на договор.    

Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С НП „Марвет – 67“ ЕООД, е санкционирано за това, че при извършена проверка на място – на 03.08.2021 година в ресторант „Морски дар“, находящ се  в град Свети Влас, комплекс „Етъра“ I, при проверка на представените от дружеството документи в хотел „Бахами резиденс“, град Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ е установено, че съдържащия се в досието трудов договор № 001 от 07.06.2021 година не е подписан от страна на работника В.Е.П., която е предоставяла работна сила през периода 08.06.2021 година – 04.07.2021 година, видно от присъствена форма за месец юни и месец юли 2021 година, т.е. „Марвет – 67“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор в писмена форма с В.Е.П. при постъпването ѝ на работа. Посочено е, че нарушението е извършено на 08.06.2021 година. 

За да постанови решението си, съдът е преценил, че e налице действителен трудов договор, сключен в предписаната от закона форма, който е породил действие между страните.   

Настоящият съдебен състав прима следното.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Съгласно чл. 62 ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Видно от трудовия договор, приложен по делото, в него липсва подпис на работника В.Е.П., което води до извод, че не е спазена императивно изискваната от закона писмена форма на договора, защото липсва изрично писмено удостоверяване на волята на една от страните в правоотношението. Предвид това правилно от административнонаказващия орган е прието, че е извършено нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ.

Мотивите на РС за действителността на трудовото правоотношение при условие, че в договора липсва подпис на работника, принципно са верни, но конкретният случай не е свързан със спор за липсата/наличието на трудово правоотношение между страните, а с неизпълнение на задължението трудовият договор да се сключи в писмена форма. За процесното нарушение санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 3 от КТ предвижда санкция от 1 500 лева до 15 000 лева, като имуществената санкция в НП  е наложена правилно към минимума, предвиден в кодекса.

Решението на РС следва да се отмени, като вместо него следва да се постанови друго, с което НП да се потвърди.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 84/22.03.2022 година по н.а.х.д. № 751/2021 година на Районен съд – Несебър.

Вместо него постановява

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20 - 003058/17.08.2021 година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен.

 

Решението е окончателно.

           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: