Р Е Ш Е Н И Е
№ 614
гр. Пловдив, 11 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря М.Г., като разгледа административно дело №2881 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Л.Д.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван от адвокати Е.Г. и М.К.-М.- пълномощници, обжалва Заповед №21РД09-591 от 13.10.2021г. на кмета на Община Пловдив - Район “Северен”, с която, на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено жалбоподателят да премахне незаконен строеж, представляващ “Строителство на двуетажна масивна жилищна сграда“, намиращ се в североизточната част на поземлен имот (ПИ) с идентификатор №56784.506.970 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, урегулиран поземлен имот (УПИ) IХ-1762,1761, кв.607 по плана на “Пета градска част“- Пловдив, с административен адрес: ***.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приет по делото списък на разноските (лист 99).
Ответникът- кмет на Община Пловдив - Район “Северен”, чрез юрисконсулт Манол М.- пълномощник (лист 3, 55), изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 8-10, 42-44) е изпратена до жалбоподателя чрез пощенски оператор като приложение към писмо с Изх.№3-9400-4987 от 15.10.2021г. (лист 45) на кмета на Община Пловдив - Район “Северен”, получено на 22.10.2021г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 45А, горе). От своя страна, жалбата (листи 4-7) е подадена чрез кмета на Община Пловдив - Район “Северен” на 27.10.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според
посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения
индивидуален административен акт разпоредба на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, за
строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни
строежи. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №13ОА-1415 от 10.06.2021г. (листи 21-24) на изпълняващ
длъжността (и.д.) кмет на община Пловдив, с която се предоставят функции по ЗУТ
на кмета на община Пловдив на кмета на Община Пловдив - Район “Северен” относно
имоти или обекти, разположени на територията на Община Пловдив - Район
“Северен”, между които такива по чл.223, ал.1 от ЗУТ- издаване на заповед за
премахване на незаконни строежи или части от тях от четвърта, пета и шеста
категория (точка 18.8 от заповедта), както и такива по чл.225а от ЗУТ- издаване
на заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях от четвърта,
пета и шеста категория (т.22.1 от заповедта). Така посоченото предоставяне на
функции, представляващо делегиране на правомощия, настоящият състав на съда намира
за надлежно направено.
Също така, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че разпореденото за премахване “Строителство на двуетажна масивна жилищна сграда“ представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и същото е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Освен това, разпореденият за премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.), доколкото същият представлява жилищна сграда с разгъната застроена площ (РЗП) от около 59,60 кв.м. и височина от около 6,50м.
Посочените обстоятелства се подкрепят и от заключението на вещото лице Я.Н.Р. (листи 79-96) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На 01.07.2021г. в Община Пловдив - Район “Северен” постъпва сигнал с Вх.№3-9400-4987 (лист 25) от Г.В.Ц., адресиран до кмета на района, относно незаконен строеж на двуетажна сграда, използвана за жилищни нужди, находяща се в ПИ №56784.506.970, с административен адрес: ***. Заявено е искане за извършване на проверка и при откриване на нарушения на действащото законодателство да бъде издаден индивидуален административен акт за премахването на строежа.
На 19.07.2021г. в Община Пловдив - Район “Северен” постъпва заявление с Вх.№3-9400-5164 (лист 40) от жалбоподателя Л., адресирано до ответника по делото, с което заявява искане за издаване на удостоверение за търпимост по отношение на притежавана от него сграда.
С писмо Изх.№3-9400-5164 от 16.08.2021г. (лист 41) на заместник-кмет на Община Пловдив - Район “Северен”, съгласувано с главния архитект на Община Пловдив - Район “Северен”, се уведомява жалбоподателят, че не са налице условията по §16, ал.1 от ПР и §127 от ПР към ЗИД на ЗУТ (всъщност §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.)); в Община Пловдив - Район “Северен” е постъпил сигнал с Вх.№3-9400-4987/01.07.2021г. относно незаконен строеж на двуетажна сграда с административен адрес ул. “Поп Тачо“ №8, гр. Пловдив; при проверка и откриване на нарушения ще се предприемат мерки по действащото законодателство.
По делото не са ангажирани доказателства, че посоченото писмо е получено от жалбоподателя.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Констативен протокол от 12.08.2021г. (лист 28), съставен от И.Д.Г.- специалист “КС“ (контрол по строителството) и инж. Й.З.- мл. експерт “УП-ПУП“ (устройствено планиране – подробни устройствени планове) в Община Пловдив - Район “Северен”, според който констативен протокол, при извършена проверка на място на 12.08.2021г. се констатира строителство на двуетажна масивна жилищна сграда в североизточната част на ПИ с идентификатор №56784.506.970 по КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес: ***.
На 30.08.2021г. работна група от длъжностни лица в Община Пловдив - Район “Северен”, в състав: П.М.Фурнаджиев- гл. специалист “КС“, Н.Х.М.- гл. специалист “КС“ и И.Д.Г.- специалист “КС“, извършва проверка на строеж “Строителство на двуетажна масивна жилищна сграда“ в североизточната част на ПИ с идентификатор №56784.506.970, УПИ IХ-1762,1761, кв.607 по плана на “Пета градска част“- Пловдив, със записан административен адрес: ***. В рамките на проверката е прието за установено, че имотът (земя) е собственост на жалбоподателя Л. по силата на нотариален акт (за покупко-продажба на недвижим имот от 20.09.2013г.), с №20, том 5, рег.№5825, Н.дело №807/2013г. (лист 14). Строежът е собственост на жалбоподателя Л.. Строежът е четвърта категория. Възложител и строител е жалбоподателят Л.. За изпълнението на строежа няма представен “строителен надзор“. За изпълнението на строежа не са представени никакви строителни книжа, в това число- одобрен проект, съгласувани и одобрени части на проекта, няма извършено съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, заповедна книга, строителен надзор, документ за въвеждане в експлоатация. Строежът представлява двуетажна масивна жилищна сграда по начин, указан на схема, първият етаж е с размери около 5,00м. х 4,00м. и 3,20м. х 2,60м., със застроена площ (ЗП) около 28,40 кв.м. има излята бетонна плоча между етажите. Вторият етаж е изнесен с еркери и е с размери около 6,00м. х 5,20м., със ЗП около 31,20 кв.м. Общо РЗП е около 59,60 кв.м. Сградата е изградена с тухлени стени, височина около 6,50м., има двускатен покрив, покрит с керемиди. Проверката е извършена в отсъствието на жалбоподателя Л..
За установеното в рамките на проверката работната група съставя Констативен акт №7 от 30.08.2021г. (листи 11-13, 29-31), с който установеното на мястото на проверката изпълнение на строеж се квалифицира като нарушения по смисъла на 148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. Предвид установените нарушения, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Като приложение към писмо с Изх.№3-9400-4987 от 31.08.2021г. (лист 32) на кмета на Община Пловдив - Район “Северен” на жалбоподателя се изпраща Констативен акт №7 от 30.08.2021г. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 45А, долу), посоченото писмо е получено от жалбоподателя на 07.09.2021г.
Против Констативен акт №7 от 30.08.2021г. постъпва възражение с Вх.№3-9400-5569 от 09.09.2021г. (листи 33-34) от жалбоподателя Л., към което са приложени: Удостоверение за търпимост (лист 15, 35), издадено от главен архитект на Община Пловдив - Район “Северен”, по заявление с Вх.№3-9400-21182 от 12.02.2019г. (неприложено по делото) на жалбоподателя Л.; както и три броя нотариално заверени декларации (листи 18-20, 37-38). Според посоченото удостоверение за търпимост, относно процедиране на сграда с идентификатор №56784.506.970.1 по §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ (§127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г.) като търпими строежи, издадено въз основа на представени към заявлението документи: нотариален акт от 20.09.2013г., с №20, том 5, рег.№5820, Н.дело№807/2013г. (лист 14), Скица на ПИ №15-866239 от 14.11.2018г. (лист 17, 27), протокол за определяне на строителна линия и ниво от 02.09.1939г. (неприложен по делото), издаден от Пловдивско градско общинско управление; както и въз основа на служебно разгледани документи, Л. е собственик на ПИ с идентификатор №506.970, попадащ в УПИ IX-1762,1761, кв.607 по регулационния план на “Пета градска част“- Пловдив. Със Заповед за изменение на застроителния и регулационен план (ЗРП) с №ОА-276 от 15.02.1993г. на кмета на община Пловдив (неприложена по делото), се образува кв.607-нов, в който квартал се намира УПИ IX-1762,1761. С одобряването на действащия регулационен план на “Пета градска част“- Пловдив със Заповед №ОА-424 от 17.03.1994г. (неприложена по делото), заповедта за изменение от 1993г. (Заповед №ОА-276 от 15.02.1993г.) остава в сила. Със Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) са одобрени КК и КР на гр. Пловдив. Процесната сграда е построена в ПИ №1761, който имот заедно с ПИ №1762 образуват УПИ IX-1762,1761, кв.607-нов, с идентификационен номер в КК №56784.506.970. Сградата е описана в приложения нотариален акт. Конфигурацията на сградата е еднаква в двата плана и КК. За сграда с идентификатор №56784.506.970.1 на един етаж, с обща ЗП = 58 кв.м., с предназначение жилищна сграда, са налице условията за приложимост на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г.
Според декларация от 22.08.2013г. (лист 18) на З.И.П., ЕГН **********, собственик на имот 56784.506.971 по КК и КР на гр. Пловдив, “Съседите ми от имот 56784.506.970 по КККР на град Пловдив – С. и К.М.закупиха имота с къщата, каквато е сега, само направиха освежителен ремонт. Пристройката от изток- стая с мансардна стая над нея и ново входно антре, направиха старите собственици в периода 1980-1985г.“.
Според декларация от 22.08.2013г. (лист 19, 38) на В.С.Ц., ЕГН **********, собственик на имот 56784.506.969 по КК и КР на гр. Пловдив, стар имот 1762, включен в УПИ IX-1762,1761, кв.607-нов, “Съседите ми от имот 56784.506.970 по КККР на град Пловдив – С. и К.М.закупиха имота с къщата, каквато е сега, само направиха освежителен ремонт. Пристройката от изток- стая с мансардна стая над нея и ново входно антре, направиха старите собственици в периода 1980-1985г.“.
Според декларация от 22.09.2013г. (лист 20, 37) на С. Д. М. , ЕГН **********, и К.Е.М., ЕГН ************, като собственици на ПИ с идентификатор №56784.506.970 по КК и КР на гр. Пловдив, с площ на имота от 189,00 кв.м. по скица, а по документ за собственост 200,00 кв.м., с номер по предходен план №1761, кв.607, парцел част от IX-1762,1761, “Описаният недвижим имот закупихме с къщата, каквато е и към настоящия момент, извършили сме само освежителен ремонт. Пристройката от изток- стая с мансардна стая над нея и ново входно антре, е изградена от старите собственици в периода 1980-1985г.“.
С писмо
Изх.№3-9400-4987 от 05.10.2021г. (лист 39) на кмета на Община Пловдив - Район
“Северен” се уведомява жалбоподателят, че Констативен акт №7 от 30.08.2021г. не
третира жилищната постройка от 58,00 кв.м., описана в нотариален акт от 2013г.,
за която район „Северен“ е издал удостоверение за търпимост. Представените
декларации не отговарят на съществуващата ситуация. Ако двуетажната постройка,
описана в констативния акт, отговаря на декларираните години, същата би
трябвало да е нанесена в КК, влязла в сила 2009г. Като собственик на третирания
имот, Л. го закупува с всички активи и пасиви. Гореописаният обект (жилищна
постройка от 58,00 кв.м.) не отговаря на действащите законови разпоредби и на
хипотезата на §16 (от ПР на ЗУТ), на §127 от ЗУТ (всъщност §127, ал.1 от ПЗР
към ЗИДЗУТ-2012г.) и не може да бъде считан за търпим строеж… Извършеното
строителство следва да бъде премахнато доброволно в срок 30 /тридесет/ дни от
получаване на настоящето писмо.
По делото не са ангажирани доказателства, че последно посоченото писмо е получено от жалбоподателя Л., след което е издадена оспорената по делото заповед. По делото липсват и доказателства, че заповедта е публикувана в Единния публичен регистър по устройство на територията (ЕПРУТ) по чл.5а, съгласно изискването на чл.225а, ал.1, пр.2 от ЗУТ.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: (1) в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); (2) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; (3) при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4; (4) със строителни продукти, несъответстващи на, несъответстващи на изискванията по чл.169а, ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;(5) при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; (6) в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
Съгласно посочените по-горе 3 броя нотариално заверени декларации, съответно от З.П., В.Ц., С. М. и Коста Михалев, разпореденото за премахване “строителство на двуетажна масивна жилищна сграда“ е изпълнено в съществуващия на място обем и размери през периода 1980г.-1985г. от старите собственици.
Изслушана като
свидетел по делото, С. Д. М. обяснява
следното (лист 67а): “Знам имота на ул.
“Поп Тачо“ №8. Там имахме къща наша собственост, която беше в същия имот. Били
сме собственици на имота до 2013г… Купихме къщата през 2002г. Това което сме
правили по къщата е козметичен ремонт. Там не беше живяно отдава и беше като
разградено, нямаше врата. Къщата беше опожарена от някакви хора и тя беше за
козметичен ремонт. Постройката имаше три стаи и с три-четири стълбички още една
стая над тази към градината. Имаше мазе и двор… Козметичните ремонти се
състояха от измазване, тъй като къщата беше по тухла; саниране; смяна на
дограма; правене на под. Всичко вътре ние сме правили… Знаехме имота, но тъй
като имаше много наследници и беше проблем да го купим веднага, докато се
издирят всички наследници. Видях го за първи път през 2001г. и вида му беше
такъв, в какъвто го купихме през 2002г… В този имот не сме видели и не сме
извършвали ново строителство. Купихме къщата 2002г. Тя беше в незадоволително
състояние, в състояние, в което не можехме да влезем и да живеем веднага. Не
ставаше за живеене, поради което със съпруга ми предприехме ремонт. Ремонтът
включваше измазване отвътре и отвън, смяна на дограма, ремонт на под, поставяне
на гипсокартон, ремонт на покрива. Къщата беше на един етаж с три стаи, като
над едната от стаите имаше малка таванска стая, но не мога да посоча конкретен
размер на помещението“.
Изслушана като свидетел по делото, Е. Д. А. обяснява следното (лист 68): “Знам го имота. Живея съвсем близо на 50-60 м. Никога не съм се местила от адреса си и съм играла с племенницата на най-предишните собственици на имота. Къщата я знам може би от 70-те години. Сега като я видях, тя е в същата големина. Единственото ново, което виждам, е дограмата и санирането. Никой не живее в къща със стари черчевета… Не. Не мога да си спомня (извършването на ново строителство, престрояване, ремонти)“.
По силата на посочения по-горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.09.2013г., с №20, том 5, рег.№5825, Н.дело №807/2013г. (лист 14), жалбоподателят Л. придобива от С. М. и К.Е.собствеността върху сграда с идентификатор №506.970.1 по КК и КР на гр. Пловдив, със ЗП от 58,00 кв.м., ведно с целия имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор №506.970 по КК и КР на гр. Пловдив, с площ на имота по скица 189,00 кв.м., а по документ за собственост 200,00 кв.м.
Според заключението на вещото лице Р., процесното строителство представлява изпълнено едно и двуетажно пристрояване към съществуваща жилищна сграда, функционално свързано с нея чрез отвори във фасадните стени.
Според извършеното проследяване на кадастрално-регулационния статут на процесния строеж от експерта, сградата с идентификатор №506.970.1, отразена в КК на гр. Пловдив със ЗП 58,00 кв.м., е отразена първоначално със същата площ и конфигурация още в кадастрален и регулационен план (КРП), респективно ПУП, одобрен със Заповед №1604 от 15.06.1965г. (неприложена по делото), илюстрация на което е Приложение №9 (лист 92) към заключението на експерта. Едно и двуетажното пристрояване не е отразено в КК, нито пък в кадастралната основа, на който и да е от действащите и предходни кадастрални, регулационни и застроителни планове, считано от 1965г. до действащия от 2020г.
Съществуващата на място сграда, към която е изпълнена пристройката на един и два етажа, е заснета като съществуваща на място и в следващите ПУП, съответно в действащия ПУП-ПР (план за регулация), одобрен с Решение №14, взето с протокол №2 от 30.01.2020г. на Общински съвет- Пловдив, илюстрация на което е Приложение №5 (лист 88) към заключението на експерта; както и в действащия ПУП-ПРЗ, представляващ кварталнозастроителен и силуетен план (КЗСП), одобрен със Заповед №ОА-276 от 15.02.1993г. и Заповед №ОА-424 от 17.03.1994г., илюстрация на което е Приложение №8 (лист 91) към заключението на експерта.
Според скица на ПИ №15-866239 от 14.11.2018г., в КК на гр. Пловдив е заснета сграда с идентификатор №506.970.1, със ЗП 58 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване.
Контурите на сградата, заснета в КК на гр. Пловдив с идентификатор №506.970.1, със ЗП от 58,00 кв.м., както и контурите на заснетата в действащия ПУП (както и в предходните такива) сграда са идентични.
Независимо от обстоятелството, че в 3-те броя нотариално заверени декларации, на З.П., В.Ц., С. М. и К.М.е посочено, че на деклараторите е известна наказателната отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс НК), както и че С. М. и Е. А. свидетелстват под страх от наказателна отговорност, настоящият състав на съда приема за установено, че процесното “строителство на двуетажна масивна жилищна сграда“ е изпълнено в съществуващите на място обем и размери след датата на одобряване на КК и КР на гр. Пловдив или след 03.06.2009г. Посоченото се основава на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), според която норма данните по ал.1 (данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти (сгради)) са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното, както и на обстоятелството, че в КК и КР на гр. Пловдив сградата с идентификатор №506.970.1 е отразена като такава на 1 етаж.
Също така, настоящият състав на съда приема за установено, че изпълненият в ПИ с идентификатор №506.970 строеж представлява “едно и двуетажно пристрояване към съществуваща жилищна сграда, функционално свързана с нея чрез отвори във фасадните стени“, а не е “строителство на двуетажна масивна жилищна сграда“, каквато квалификация е направена в Констативен акт №7 от 30.08.2021г. и в оспорената заповед.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че производството, приключило с издаването на оспорената по делото заповед, е проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е установено по категоричен начин какво е изпълненото на място незаконно строителство по размери и обем- дали същото е установеното по делото “едно и двуетажно пристрояване към съществуваща жилищна сграда, функционално свързано с нея чрез отвори във фасадните стени“, или е отразеното в заповедта “строителство на двуетажна масивна жилищна сграда“.
Посоченото нарушение е съществено, тъй като препятства възможността на адресата на заповедта да разбере точно какво представлява строежът, приет за незаконен, и съответно да наведе своите възражения и организира защитата си против заповедта.
Също така, липсата на конкретно и точно описание на незаконното строителство, подлежащо на премахване, предпоставя извод за издаване на заповедта и в нарушение на принципа за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК и които норми установяват следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Следователно, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, оспорената по делото заповед е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени доказано направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 99) и допълнително заплатено възнаграждение за вещо лице от 150,00 лв. (лист 103). За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая е община Пловдив.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №21РД09-591 от 13.10.2021г. на кмета на Община Пловдив - Район “Северен”, с която, на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ “Строителство на двуетажна масивна жилищна сграда“, намиращ се в североизточната част на ПИ с идентификатор №56784.506.970 по КК и КР на гр. Пловдив, УПИ IХ-1762,1761, кв.607 по плана на “Пета градска част“- Пловдив, с административен адрес: ***.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Л.Д.Л., ЕГН **********, сумата от общо 1 210,00 (хиляда двеста и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/