Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №4296 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 562210 от 14.12.2018 г.,
СРС, 153-ти състав, постановено по гр.дело №11853/2018 г. е признал за установено
по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:*** N 23Б, срещу Б.В.М., ЕГН ********** и Н.В. Н., ЕГН **********,
искове, че Б.В.М. и Н.В. Н. дължат на „Т.С.” ЕАД сумите както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 2 758,25 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент 1,
находящ се гр. София, ж.к. ******, аб.№107758 за периода 01.07.2014 г. -
30.04.2016 г. и сумата 67,41 лв. за дялово разпределение, ведно със законната
лихва, считано от 18.08.2017 г. до плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 56 832/2017 г. на СРС, 153 състав. За
разликата над посочените суми, както следва: над 2 758,25 лв. до пълния
предявен размер и период, както и исковете по чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: лихва за забавено плащане на цената за
топлоенергия в размер на 828,97 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 11.08.2017
г. и 15,05 лв. - лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение
за същия период исковете на „Т.С.” ЕАД са отхвърлени като неоснователни.
С постановеното решение, на основание чл.
78, ал.1 ГПК, Б.В.М. и Н.В. Н. да заплатят поравно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
сумите 195,38 лв. разноски в исковото производство и 84,28 лв. разноски в
заповедното производство; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдена „Т.С.” ЕАД да заплати на Б.В.М. сумата 222,27
лв. и на Н.В. Н. сумата 222,27 лв. - разноски в исковото производство.
Решението е
обжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените искове от ищеца с въззивна жалба, с основни доводи, че
е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и незаконосъобразно.
Изложено е
становище, че първоинстанционният съд не е съобразил при разрешаване на спора,
че според посоченото в чл.32, ал.1, раздел VII от ОУ от 2008 г.,
реда и срока за заплащане на месечните дължими суми от купувачите на ТЕ е 30
дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съответно – според
посоченото в чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период. Според указаното в чл.33, ал.4
от ОУ от 2014 г. клиентите не заплащат обезщетение за забава до изравняване на
отчетния период.
С оглед тези клаузи
от ОУ според въззивника, неправилно СРС е възприел като основателно в една част
възражението за погасяване по давност на вземанията без да съобрази че задълженията
за общата фактура от м.07.2014 г. стават изискуеми едва от м.08.2014 г. и от
този момент за тях тече давностен срок. При разрешаване на спора неправилно,
според ищеца издадените кредитни известия за прогнозно начислени суми за
периода погрешно са възприети като изискуеми задължения по фактури. Към датата
на подаване на заявлението сумите не са погасени по давност и с постановеното
решение неправилно е приложена разпоредбата на чл.111 ЗЗД.
Изложени са и правни
и фактически доводи, че сумите не са погасени по давност.
Моли, да се отмени
постановеното решение в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което
исковете бъдат уважени в цялост. Претендира
разноски.
В срока по чл.263,
ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Н.В. Н.,
с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са правни и фактически
доводи, че съдът се е произнесъл правилно и законосъобразно с постановеното
решение в частта, с която исковете са отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач П.И. ООД не изразява
становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на една от насрещните страни,
приема за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Установено е по делото, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също
така, че ответниците са собственици на процесния имот- апартамент 1, находящ се
гр. София, ж.к. ******, поради което същите се явяват потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима
редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битови
клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В производството е доказано и страните не
спорят, че в сградата – етажна собственост, в която се намира имота на
ответниците е въведена услугата дялово разпределение, която е извършвана от П.И.
ООД.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
Установено е въз основа на писмените
доказателства по делото – документи за главен отчет, индивидуални справки за
отопление и топла вода, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че размерът
на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата
4 175,80 лв. Съответно, таксата за извършваната услуга за дялово разпределение възлиза
на сумата 67,41 лв.
Настоящият състав намира, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е уважил в една част направеното от
ответниците възражение за погасяване по давност /чл. 120 ЗЗД/ на част от
вземанията. Релевираните от въззивника доводи в подадената жалба за неправилно
приложение на материалния закон в тази част, съдът намира за неоснователни.
Съображения:
Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело №
3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114,
ал. 2 ЗЗД.
Задълженията за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за периода от м.май 2013 г. до м.февруари 2014
г. включително са възникнали като срочни - в 30-дневен срок след изтичане
на месеца, за който се отнася, съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2008 г. /действали до 12.03.2014 г. /. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи горепосочения период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане. В този смисъл и доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е било депозирано на 18.08.2017 г. /арг. от чл. 422,
ал. 1 ГПК/, то вземанията на ищеца за главници, които се отнасят за
горепосочения период, са погасени по давност.
По отношение на задълженията за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.март 2014 г. до м.юни
2014 г. включително въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114,
ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора /чл.84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна
уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини:
1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска ; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действал ата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води
до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т.1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи,
обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски.
Съгласно действалите през периода от м.март
2014 г. до м.юни 2014 г. включително Общи условия на ищеца, в сила от
12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл.32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по, ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл.32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за
изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск
в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната
давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да
се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав
счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след
изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия - всяка
доставка поражда вземане за месечна вноска, а задълженията за прогнозни вноски
- от момента на съставянето на т.нар. обща фактура, отразяваща потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база вече
изготвените изравнителни сметки. Т.е. в частност тригодишната давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД за вземанията за прогнозни вноски за м.март 2014 г.
до м.юни 2014 г. включително е започнала да тече съответно на 1-во число от
следващия месец и съответно е изтекла преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 56832/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 153 с-в – 18.08.2017 г.
Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок
за изпълнение на тези задължения в процесната обща фактура № ********* от
31.07.2014 г. няма действие по отношение на ответниците - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
В този смисъл главните вземания на ищеца за
прогнозни вноски за периода от м.май 2013 г. до м.юни 2014 г. включително в общ
размер на 1417.42 лв. са погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях
лихви за забава според правилото на чл. 119 ЗЗД, чийто размер СГС определя по
правилото на чл. 162 ГПК на 430.80 лв.
Следователно ищецът се легитимира като
кредитор на главни вземания за стойност на топлинна енергия в размер на 2
758,25 лв. за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г. и за стойност на дължимата
годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение до размера 67,41
лв. До тези размери релевираните претенции се явяват основателни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.08.2017 г. до
окончателното изплащане - чл. 422, ал. 1 ГПК, а в останалата част до пълните
предявени размери подлежат на отхвърляне.
За обосноваване на този извод, съдът съобрази
за правилен и законосъобразен изводът на първоинстанционният съд, че по
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Доколкото в
производството не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща предявяване на
исковете, акцесорната претенция в тази
част също се явява неоснователна.
Освен това, настоящият съдебен състав приема,
че по делото не са ангажирани доказателства, че длъжникът е бил поставен в
забава по отношение на задълженията за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, които се отнасят за част от исковия период, а именно от м.07.2014
год. до м.04.2016 год. – виж клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия от
2014 год., а доказателствената тежест в тази насока е била на ищеца, поради
което не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части,
като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски.
В полза на
въззиваемата страна Н.В. Н. следва да бъдат присъдени разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК в размер на 300.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 562210 от 14.12.2018
г., СРС, 153-ти състав, постановено по
гр.дело №11853/2018 г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н.В. Н., ЕГН ********** сумата 300.00
лв. - разноски във въззивното производство.
Решението е постановено с участие на
подпомагаща страна на страната на ищеца П.И. ООД.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.