№ 6990
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110149372 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 и следв. от ГПК.
С искова молба с вх. № 246265 от 04.09.2023 г. е предявен от ищеца П. Д. Ц.-Х.,
ЕГН **********, срещу ответника ***********************************, ЕИК
********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта
на сумата от 12 244 лв., представляваща начислена след корекция сума за ел. енергия
въз основа на Констативен протокол № *******/06.06.2023 г., за която е издадена
Фактура № *******/02.08.2023 г.
Ищецът П. Д. Ц.- Х., ЕГН ********** твърди, че на 31.03.2023 г. е придобила
собственост върху имот- Апартамент ***, находящ се в
*******************************, като към тази дата за процесния имот
съществували две абонатни партиди за електроснабдяване с № ************ и
************ на името на Р. И. Б.. Поддържа, че при закупуването имотът бил без
включено електрозахранване, без прокарана електрическа инсталация и електрическо
табло в имота. Твърди, че бил сключен договор за наем с бившия собственик на имота-
М. Й.. Сочи, че на 06.06.2023 г. узнала, че след посещение на служители на ответното
дружество било установено нерегламентирано електрозахранване в имота от
наемателя, като на последния бил съставен акт. До ищеца било изпратено
уведомително писмо от ответника с информация, че към 20.10.2023 г. по Фактура №
*******/02.08.2023 г. като собственик на имота дължи сумата от 12244 лв., начислена
въз основа на Констативен протокол № *******/06.06.2023 г. Ищецът поддържа, че
отговорност за неправомерното електроснабдяване следва да носи наемателя на
процесния апартамент- М. Й.. Оспорва да притежава качеството „потребител на ел.
енергия“. Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***********************************,
ЕИК ******** / по-долу ***********/ подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Л.
Т., с който оспорва иска като недопустим, респ.- по основание и размер. Поддържа, че
между страните е налице висящо производство за процесното вземане. Поддържа, че с
ищцата са в облигационни отношения по силата на публично известни Общи условия
за процесния апартамент, присъединен към разпределителната мрежа. Оспорва да е
обвързан от договора за наем, доколкото такъв не му бил връчен и същият нямал
1
достоверна дата. Поддържа, че за процесния обект е била извършена проверка и била
издадена фактура в съответствие с предвидения ред в Раздел IX чл. 49 до чл. 58 вкл.
ПИКЕЕ. В резултат на проверката било установено, че е направено присъединяване
преди СТИ. Твърди, че по време на осъществяване на проверката е присъствал
независим свидетел, като не бил открит представител на потребителя. Твърди се, че
чрез новите правила се урежда частичната компенсация на разпределителните
дружества за загубите, които търпят вследствие на неизмерената, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия в резултат на неправомерно въздействие върху
средствата за измерване, поради което именно ответното дружество е следвало да
издаде процесната фактура. Поддържа, че отговорността по ПИКЕЕ е специална и, за
да се ангажира същата, не е нужно да се установи, че причината за измерване на
енергията се дължи на конкретно въведено недобросъвестно поведение от
потребителя. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав по възражение на ответника установи след
служебна справка, че е образувано по реда на чл. 422 ГПК гр. д. № 33105/2024 г. по
описа на СРС по искова молба с вх. № *******/06.06.2024 г. от
*********************** / ***********/ срещу П. Д. Ц.- Х., с искане да бъде
установено, че дължи на дружеството сумата от 12243,67 лева – главница за установен
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
ведно със законната лихва върху вземането от датата 12.02.2024 г. до окончателното му
изплащане и сумата от 621,38 лева, представляващи стойността на законната лихва за
забава върху главницата за периода от 17.08.2023 г. – 05.01.2024 г. Ищецът твърди, че
ответникът бил потребител на ел. енергия по смисъла на закона за посочения в
исковата молба недвижим имот, находящ се в ***************************** и
дължи посочените суми въз основа на констативен протокол № *******/06.06.2023 г.,
съставен при извършена проверка на 06.06.23 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8218/2024 г. , СРС.
Ответникът П. Ц.- Х. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор. Взима
становище за неоснователност на исковете. Оспорва потребителското си качество,
твърди, че към момента на закупуване на имота, същият бил без електрозахранване.
Към момента на проверката имотът бил ползван от наемател – М. Й.. Оспорва имотът
да е бил електроснабден, както и знанието си, че в него е ползвана електроенергия в
посочения в исковата молба размер. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
разноски.
Поради връзка между делата на осн. чл. 213 ГПК, с разпореждане с вх. №
124271 от 02.09.2024 г., съдът присъедини към дело 49372/2023 гр. д. № 33105/2024 г.
на СРС, 177 състав.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира следното:
Предмет на гр.д. № 49372 /2023 г. на СРС, 166 състав е отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 12 244 лева и
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т.6
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на сумата 12243,67 лева – главница за установен
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
съгласно констативен протокол *******/09.06.2023 г. по фактура № ******/02.08.2023
г. за периода от 31.03.2023 г. до 06.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
вземането от датата 12.02.2024 г. до окончателното му изплащане и сумата от 621,38
лева, представляващи стойността на законната лихва за забава върху главницата за
периода от 17.08.2023 г. – 05.01.2024 г.
По допустимост:
Настоящият състав приема, че в конкретния случай разглеждането
едновременно на отрицателен установителен и положителен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК е допустимо, доколкото отрицателният установителен иск е
предявен по-рано / 04.09.2023 г./, а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на
2
12.02.2024 г. Наред с това, съдът съобрази, че с решението по установителния иск,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се формира сила на пресъдено нещо относно
съществуването на вземането, но с влизане в сила на решението по иска по чл. 422
ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането подлежи на изпълнение, т.е.
решението по иск по реда на чл. 422 ГПК е идентично по последици с решението по
осъдителен иск поради връзката с издадената заповед /чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 416
ГПК/, тъй като кредиторът търси защита, която се търси с осъдителен иск, включваща
и защитата по установителния иск, но не се изчерпва само с нея, а се търси и
изпълнителна сила. В този смисъл определение № 182 от 18.04.2018 г. по ч.т.д.
№216/2018 г. ВКС. Ето защо, съдът приема , че исковете предмет на делото са
допустими.
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са подадени в едномесечния законов срок
след подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, поради което са допустими.
По основателност:
По делото не се спори, че П. Д. Ц.- Х. е придобила на 31.03.2023 г. правото
собствеността на имот, находящ се в *********************************** с
абонатен №********** съгласно нотариален акт за покупко - продажба №5, дело №
160/2023 г. от 31.03.2023 г. Видно от т. 1 от приложенията, продавачът М. Й. се е
легитимирал като собственик на основание нотариален акт № ***, дело № *** от 2021
г.
Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Следователно
облигационното правоотношение възниква по неформален договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия – законът не предвижда писмена форма за
действителност на договора за продажба на електрическа енергия (такава е
регламентирана единствено за първоначалния договор за присъединяване на обекта
към електропреносната мрежа по чл. 117, ал. 1 ЗЕ), като страна по него като купувач
на електрическа енергия е всяко лице, което след присъединяване на сградата към
електроразпределителната мрежа е придобило право на собственост или ограничено
вещно право на ползване върху съответния имот. Съгласно чл. 4 от приложимите
Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на
***********, страни по договора са ***********, в качеството му на оператор на
електроразпределителна мрежа за определена територия и собственик или титуляр на
вещно право на ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната
мрежа. Следователно, настоящият състав приема, че с придобиване на правото на
собственост върху процесния апартамент на 31.03.2023 г., П. Ц. е станала страна по
договора за продажба на електрическа енергия и отговоря за задълженията за
процесния имот в исковия период. От момента на продажбата на недвижимия имот
съществуващата по силата на закона облигационна връзка със стария собственик е
била прекратена и такава е възникнала с новия собственик по силата на закона/ чл. 97,
ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ/, т.е. длъжник по вземането е новият собственик на
имота.
Доводите на собственика на имота П. Ц.- Х., че за процесните суми отговаря
соченото за наемател лице М. Й., съдът намира за неоснователни. Съдебната практика
приема, че договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг
правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е
сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот предвид
извършеното нормативно тълкуване с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
ОСГК на ВКС. Така Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г. на
III ГО но ВКС. В този смисъл и разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от общите условия на
***********, правата и задълженията на клиент може временно да упражнява и друго
3
лице при условие, че собственикът или титулярът на вещно право на ползване на
имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред ******** или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа това лице да бъде клиент за определено
време. В разглеждания случай обаче не се установява собственикът П. Ц. да е дала
съгласие пред *********** друго лице да е клиент за определено време, нито пък се
установява да е сключен договор за продажба на електрическа енергия за същия имот
с М. Й.. Представен е договор за наем, който е оспорен от ******** и по своя характер
представлява частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила, а се
преценява с оглед всички доказателства по делото. Предвид липсата на доказателства
за сключен договор да продажба на електрическа енергия между оператора на
електроразпределителната мрежа и М. Й., и липсата на доказателства за изразено
съгласие пред ******** от собственика на имота в процесния период друго лице да
бъде клиент, то съдът приема, че в процесния период П. Ц. – Х. е клиент на
електрическата енергия в качеството си на собственик на процесния апартамент.
Доводите на собственика на имота П. Ц.- Х., че за апартамента са съществували
две абонатни партиди също не се установяват по делото. Видно от събрания
доказателствен материал /констативен протокол, СТЕ, уведомителни писма,
свидетелските показания/ за посочения апартамент, абонатният номер е един с №
**********.
Установява се, че на 06.06.2023 г. е била извършена техническа проверка на
електромера на абонатен № ********** на апартамент *** в
***************************** и са констатирани следните обстоятелства:
електромерът е с тъмен дисплей, липсва напрежение в таблото поради предизвикано
късо съединение на захранващия кабел в ел. таблото. Констатира се промяна в
схемата на свързване чрез: направено присъединяване преди СТИ с проводник тип
ПВА – ******** жила за фази R, S и T/ , като в единия край е присъединен към
захранващият ел. таблото на входа кабел, в помещение находящо се в мазетата на
входа, преминава въздушно и през отвори в тавана влиза и захранва ел. инсталацията
на апартамента. По този начин консумираната по това присъединение ел. енергия не
се измерва от електромера и не се заплаща. Тази промяна в схемата на свързване води
до непълно отчитане или неотчитане на потребената ел. енергия. В деня на проверка
на място е присъствал и сина на потребителя на ел. енергия – В. Х. / по данни от
свидетелските му показания/ и твърдения на самия ищец.
Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени и гласни
доказателства: констативен протокол № *******/ 06.06.2023 г., от свидетелските
показания на В. И., работещ като техник в ответното дружество, както и свидетеля С.
П. от *************************, както и от приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице С. С.в, което настоящият
състав при преценката му по чл. 202 ГПК кредитира като обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено. Представеният по делото констативен протокол № ******* от
06.06.2023 г. е подписан от представители на ****************************** и
един свидетел, който не е служител на посоченото дружество, уведомено е МВР – чл.
58 ПИКЕЕ, предвид което протоколът е съставен в съответствие с изискванията на
ПИКЕЕ. Показанията на свидетеля В. Х., син на П. Ц. – Х., преценени по реда на чл.
172 ГПК, съдът кредитира като достоверни, като взаимно допълващи се със събрания
доказателствен материал, в частите, с които свидетелят заявява, че майка му е купила
апартамента от негов приятел М. Й.. В деня на проверката на 06.06.2023 г., по повод
късо съединение, дошли полицаи и служители на Електрохолд. Свидетелят е бил пред
блока и е станал поемно лице. Полицаите и служител на Електрохолд влезли в кухнята
на апартамента, а мазето било наводнено от пожарната по повод късо съединение.
Познавал Й. от дете. В останалите части съдът не възприема като достоверни
показанията на свидетеля Х., доколкото същите противоречат на показанията на
другите свидетели – очевидци, както и на събрания по делото писмен доказателствен
материал.
Нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ регламентира хипотеза, при която
констатираното при проверката въздействие върху уреда за търговско измерване е
4
такова, което води до промяна на схемата за свързване и неизмерване на потребеното
количество електроенергия. В случая е въведена обективна отговорност на
потребителя, като изключение от общото правило при договорната отговорност за
наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди. В посочения смисъл са
Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т. о на ВКС и Решение № 115
от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., II т. о на ВКС. Ето защо, ответникът не следва
да доказва виновно поведение на абоната при доказано неотчитане/неточно отчитане
на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му. Предвид
горното доводите на П. Ц.- Х., че следва да бъде доказано виновно поведение на
потребителя се явяват неоснователни.
По делото се установява, че въз основа на констативния протокол по партидата
на абоната е било начислено допълнително количество електрическа енергия за
периода 31.03.2023 г. до 06.06.2023 г. на стойност 12243,67 лева с ДДС. Корекцията е
извършена по методиката на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. В периода има пререгистрация от
31.03.2023 г. предвид обстоятелството, че на тази дата П. Ц. – Х. е придобила
собствеността върху апартамента. Вещото лице заключава, че правилно е било
извършено преизчисляване и по методиката / формулата/ по реда на чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ за посочения период. Според заключението на вещото лице, преизчислението
на сметката е извършено правилно по действащите към момента на корекцията цени,
утвърдени от КЕВР, съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Горните обстоятелства се
установяват от писмените доказателства по делото, както и от заключението на
съдебно-техническа експертиза, което е прието като неоспорено от страните.
Потребителят е уведомен за издадената фактура № ******* от 02.08.2023 г. и справка
за преизчислените количества електрическа енергия на 02.08.2023 г., за което е
изпратено писмо с обратна разписка / л. 101 и л. 102/ и се потвърждава от отговора на
исковата молба от 15.07.2024 г. и от исковата молба от 04.09.2023 г.
Предвид горното доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ
правото на *********** да коригира сметката на П. Ц. - Х. поради неотчитане на
потребената електрическа енергия. Крайният клиент дължи заплащане на електрическа
енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на
електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на
т.41, б, б.“а“ от ДР на ЗЕ – в този смисъл Решение № 137 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр.
дело № 2578/2021 г., IV г. о., ГК. Ето защо, отрицателният установителен иск подлежи
на отхвърляне, а положителният установителен иск по реда на чл. 422 , ал. 1 ГПК
следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Фактурираното с процесната фактура задължение е със срок за изпълнение
считано от 02.08.2023 г. до 16.08.2023 г. След изтичане на този срок, длъжникът изпада
в забава, поради което в този период той дължи лихва за забава върху дължимата
главница, която по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор се определя
в размер на 634, 76 лева, но доколкото искът е предявен за сумата от 621,38 лева при
спазване на диспозитивното начало на осн. чл. 6, ал. 2 ГПК до този размер искът е
основателен.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 , ОСГТК , съдът
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 , вр. чл. 415 ГПК следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в
исковото , така и в заповедното производство. Ето защо, в тежест на П. Ц. следва да
бъдат възложени разноски в заповедното производство в размер на 257,30 лв. за
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и в исковото
производство в размер на 257,30 лева- държавна такса и 100 лева, юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, 360 лв. – депозит за СТЕ и 50 лева – депозит
за свидетел.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца П. Д. Ц., ЕГН ********** срещу ответника
***********************************, ЕИК ********, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че П. Д. Ц. – Х. не дължи на
*********************************** сумата от 12 244 лв., представляваща
начислена след корекция сума за електрическа енергия въз основа на Констативен
протокол № *******/06.06.2023 г., за която е издадена Фактура № *******/02.08.2023
г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание 79 ЗЗД вр. чл. 98о, ал. 1 ЗЕ, вр.
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че П. Д. Ц., ЕГН ********** дължи на
***********************************, ЕИК ******** сумата в размер на 12 243,67
лева ( дванадесет хиляди двеста четиридесет и три лева и 67 стотинки),
представляваща начислена след корекция сума за електрическа енергия въз основа на
Констативен протокол № *******/06.06.2023 г., за която е издадена Фактура №
*******/02.08.2023 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата 12.02.2024
г. до окончателното му изплащане и сумата от 621,38 лева ( шестотин двадесет и един
лев и 38 стотинки), представляващи лихва за забава върху главницата за периода от
17.08.2023 г. – 05.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 8218/2024 г. на СРС, 177 състав.
ОСЪЖДА П. Д. Ц., ЕГН ********** да заплати на "**********************
***********" ***, ЕИК ******** сумата в размер на 307,30 лева – разноски за
заповедното производство и 767,30 лева – разноски за исковото производство пред
СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6