№ 115
гр. Свиленград, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Образувано е по искове с правна квалификация чл.34, ал.1 от ЗС – за
делба на съсобствени недвижими имоти.
Ищцата В. Д. С. твърди, че с ответниците И. А. Б., С. А. Б. и Д. Х. Б. са
съсобственици на недвижим имот, представляващ Поземлен имот XXI-1053, с
неприложена регулация, находящ се в квартал 61 по действащия план на гр.
Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-760/ 21.11.2006г., целия с площ от
1070 кв.м., с административен адрес: гр. *******, ул. „**************“ № **,
при граници: улица, УПИ I-1052, УПИ VII-1064, УПИ VIII-1063 и УПИ XX-
1054, ведно с построените в имота жилищна сграда и стопанска постройка,
които са в режим на търпимост по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, и ведно
с останалите подобрения в имота. Страните били съсобственици и на
пристройка към жилищната сграда в поземления имот, със застроена площ 45
кв.м., състояща се от спална, кухня, баня с тоалетна и коридор, построена
съгласно разрешение за строеж № 94/15.07.1994г. на гл. архитект на Община
Любимец, на уличната регулационна линия в северозападната част на имота.
Ищцата твърди, че поземленият имот, жилищната и стопанската
постройка в него, били съсобствени на съпрузите А. Х. Б. и А. И.ова Б.,
придобити от тях въз основа на давностно владение, в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО), за което се снабдили с констативен нотариален
акт № 20, том I, дело № 30/1970г. по описа на Свиленградския районен съд.
Твърди, че А. Х. Б. починал на 15.07.1974г., като при прекратяването на
СИО преживялата съпруга А. И.ова Б. не сънаследила с низходящите му
наследници и неговата 1/2 ид. част от прекратената СИО била наследена при
1
равни права от синовете му И., С. и Х., така че всеки от тях придобил по 1/6
ид. част от имота. Един от законните наследници на А. Х. Б. – синът му Х. А.
Б. починал на 28.01.2004г. и оставил за законни наследници преживялата го
съпруга М. Н. Б. и техните три деца Н. , А. и Д.. Четиримата го е наследили
при равни права, като придобили по наследство по 1/24 ид. част от правото на
собственост върху процесния имот.
На 06.12.2006г., с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 121, том XI, дело № 1940/2006г. по описа на нотариус с
рег. № 420 по РНК, съсобственикът А. И.ова Б. прехвърлила на синовете си
И. А. Б. и С. А. Б. собствената си 1/2 ид. част от правото на собственост върху
процесния имот, индивидуализирен в акта, както следва: 1037/1070 ид. части
от УПИ XXI-1053 в квартал 61 по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед
№ РД-09-760/21.11.2006г., целият с площ от 1070 кв.м., ведно с построените в
имота жилищна сграда и стопанска постройка, които са в режим на
търпимост по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, и ведно с останалите подобрения
в имота. В същия нотариален акт била обективирана и покупко-продажба, по
силата на която част от законните наследници на Х. А. Б. (поч. на
28.01.2004г.), а именно преживялата го съпруга М. Н. Б. и синовете им Н. Х.
Б. и А. Х. Б. са се разпоредили в полза на И. А. Б. и С. А. Б. с придобитите от
тях по наследство по 1/24 ид.части от съсобствеността върху същия имот.
В посочения нотариален акт от 06.12.2006г. била обективирана и друга
сделка - покупко-продажба, по силата на която съсобствениците А. И.ова Б. и
С. А. Б. прехвърлили на И. А. Б. (син на първата и брат на втория) собствените
си съответно 1/2 ид. част и 1/6 ид. част от правото на собственост върху
следния имот: Самостоятелна пристройка към жилищна сграда със застроена
площ от около 45 кв.м., построена съгласно разрешение за строеж №
94/15.07.1994г. на гл. архитект на Община Любимец на уличната
регулационна линия в северозападната част на УПИ XXI-1053 в квартал 61 по
плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-760/21.11.2006г., целият
с площ от 1070 кв.м. В същия нотариален акт била обективирана и покупко-
продажба, по силата на която част от законните наследници на Х. А. Б. (поч.
на 28.01.2004г.), а именно преживялата го съпруга М. Н. Б. и синовете им Н.
Х. Б. и А. Х. Б. се разпоредили в полза на И. А. Б. с придобитите от тях по
наследство по 1/24 ид.части от съсобствеността върху същата самостоятелна
пристройка.
Единственият законен наследник на Х. А. Б. (поч. на 28.01.2004г.),
който не се разпоредил с придобитите по наследство 1/24 ид. част от
собственическите права върху имота, била дъщеря му Д. Х. Б. – ответник по
делото.
Към датата на възмездните разпоредителни сделки, обективирани в
нотариалния акт от 06.12.2006г., купувачът И. А. Б. бил в граждански брак с
ищцата В. Д. С., а купувачът С. А. Б. не бил в граждански брак.
Гражданският брак между И. А. Б. и В. Д. С., сключен на 04.11.1995г.,
бил прекратен чрез развод на 13.08.2009г., по силата на влязло в сила решение
по гр.д. № 242/2009г. по описа на Районен съд – Свиленград. С решението за
2
развод се постановявало, че „Придобитият по време на брака недвижим имот,
представляващ семейно жилище с административен адрес: гр. *******, ул.
„**************“ № **, за което е съставен НА № 121, том том XI, дело №
1940/2006г. на нотариус М. Митев, вписан в Служба по вписванията под №
5847/06.12.2006г., остава в обикновена съсобственост на съпрузите.“.
Съгласно съдебното решение, след развода между ищцата В. Д. С. и
ответника И. А. Б., ползването на семейното им жилище с административен
адрес: гр. *******, ул. „**************“ № **, било разпределено, както
следва: на ищцата била предоставена за ползване спалнята в едноетажната
жилищна сграда, на ответника бил предоставен за ползване хола в същата
сграда, а за съвместно ползване от двамата бивши съпрузи били предоставени
кухнята, банята, тоалетната и останалите обслужващи помещения в сградата.
Четири месеца след развода ищцата се изнесла от бившето семейно жилище,
заедно с непълнолетното дете на бившите съпрузи - А. И.ов Б..
През 2010 г. ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж, а през
2014 г. със същия сключили граждански брак. Живели са заедно в с. Куртово
Конаре, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, където живеели и сега. По същото
време ответникът И. А. Б. също заживял с друга жена в бившето семейно
жилище в гр. *******, ул. „**************“ № **. След развода ищцата
продължавала да посещава бившето семейно жилище и не била спирана или
ограничавана да упражнява правото си на собственост върху процесните
имоти.
Поради липса на съгласие за прекратяване на така възникналата
съсобственост, от съда се иска да постанови решение, с което да бъде
допусната делба по отношение на:
1/. Поземлен имот, включен в УПИ XXI-1053, находящ се в квартал 61
по действащия план на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-760/
21.11.2006г., целия с площ от 1070 кв.м., с административен адрес: гр.
*******, ул. „**************“ № **, при граници: улица, УПИ I-1052, УПИ
VII-1064, УПИ VIII-1063 и УПИ XX-1054, ведно с построените в имота
жилищна сграда и стопанска постройка, които са в режим на търпимост по
смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, и ведно с останалите подобрения в имота,
при квоти от правото на собственост: 15/96 ид.ч. – за ищцата В. С., 31/96 ид.ч.
– за ответника И. Б., 46/96 ид.ч. – за ответника С. Б. и 4/96 ид.ч. – за
ответника Д. Б.;
2/. Самостоятелна пристройка към жилищната сграда в поземления
имот, включен в XXI-1053, квартал 61 по действащия план на гр. Любимец,
одобрен със Заповед № РД-09-760/ 21.11.2006г., със застроена площ 45 кв.м.,
състояща се от спална, кухня, баня с тоалетна и коридор, построена съгласно
разрешение за строеж № 94/15.07.1994г. на гл. архитект на Община Любимец
на уличната регулационна линия в северозападната част на имота, при квоти
от правото на собственост: 19/48 ид.ч. – за ищцата В. С., 27/48 ид.ч. – за
ответника И. Б. и 2/48 ид.ч. – за ответника Д. Б.;
С отговора си на исковата молба ответникът И. А. Б. признава, че с
ищцата са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен чрез развод на
3
13.08.2009г.; че няколко месеца след развода ищцата и детето ми са се
изнесли от семейното жилище в гр. Любимец; че по време на брака са
придобили части от съсобствеността върху процесните имоти чрез покупко-
прадажба; че след напускане на семейното жилище в началото на 2010г.
ищцата го е посещавала 1 – 2 пъти годишно, рядко за повече от 1 вечер.
Посочва се в отговора, че след развода изцяло ответникът И. Б. полагал
грижи, относно поддръжката, ремонтите и подобренията в имота.
Ответникът И. Б. посочва също, че още преди развода му с ищцата, той
и брат му С. Б. фактически си поделили процесните имоти. И. Б. започнал да
владее и да ползва фактически самостоятелна пристройка към жилищната
сграда с площ от около 45 кв.м., в която имало спалня, кухня, коридор и баня
с тоалетна, както и една стая от едноетажната жилищна сграда, долепена до
самостоятелната пристройка, ползвана за хол. С. Б. започнал да владее и да
ползва фактически останалите две стаи и коридор от едноетажната жилищна
сграда, като в една от тях изградил баня с тоалетна. От 2007 година и до сега
С. Б. владеел тези части от едноетажната жилищна сграда, без
противопоставянето на останалите съсобственици, поради което ги придобил
по давност.
Ответникът И. Б. посочва още в отговора си, че стопанската постройка в
поземления имот не съществувала от 2017г., когато била съборена от двамата
братя. На нейно място те изградили навес с дървени греди и дъски, като част
от него затворили в гипс картон и ОСБ плоскости, така че го използвали за
работилница.
С оглед изложеното, ответникът И. Б. счита исковете за делба за
основателни, като моли съда да допусне делба на процесните имоти при
квоти, съобразени с документите за собственост.
С отговора си на исковата молба ответникът С. А. Б. оспорва иска за
делба на поземления имот и построените в него жилищна сграда и
подобрения, като неоснователен, но не оспорва иска за делба на
самостоятелната пристройка от 45 кв.м. Не спори, че ищцата придобила
собственически права върху процесните имоти, но от 2010г. не живеела в тях
и посещавала единствено имота, ползван от брат му И. Б. – пристройката от
45 кв.м. към жилищната сграда, както и една стая от основното жилище, като
това е било 1 – 2 пъти годишно, за по 1 – 2 дни. Ответникът С. Б. посочва, че
още през 2007 г., заедно с брат си И. Б., си поделили фактически процесните
имоти – едноетажната жилищна сграда, пристройката и земята. И. Б. започнал
да владее и да ползва фактически самостоятелната пристройка към
жилищната сграда с площ от около 45 кв.м., както и една стая от
едноетажната жилищна сграда, долепена до самостоятелната пристройка. С.
Б. започнал да владее и да ползва фактически останалите две стаи и коридор
от едноетажната жилищна сграда, като в една от тях изградил сам малка баня
с тоалетна. Двамата братя си поделили фактически и дворното място, като в
същото имало изградени две оранжерии, едната от които ползвал И. Б., а
другата – С. Б..
Ответникът С. Б. счита, че е придобил част от процесния имот въз
4
основа на давностно владение, а именно построената в поземления имот
едноетажна жилищна сграда, тъй като от 2007г. и досега упражнявал
непрекъснато владение върху този имот, със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици.
Стопанската постройка в имота не съществувала от 2017г., когато била
премахната от двамата братя, предвид опасност от самосрутването й. На
нейно място бил изграден нов навес от братята, които направили и много
други подобрения и ремонти в имотите, описани в отговора.
С отговора си на исковата молба ответникът Д. Х. Б. „предоставя на
съда да прецени основателността на иска за делба и квотите при допускане на
такава.“. Посочва, че знае, че има дял от имота, но няма претенции към него.
Съдът, след преценка на събраните в хода на процеса доказателства,
прие за установено следното:
С Нотариален акт за собственост по давност № 20, том I, дело №
30/1970г. по описа на Свиленградски районен съдия, съставен на 28.01.1970г.,
А. Х. Б. е признат за собственик въз основа на давностно владение, на следния
недвижим имот: Дворно място от 943 кв.м., ведно с построените в него къща,
салма и плевня, находящо се в град Любимец, обособено в парцел XXI-1223 в
квартал 61 по плана на града. Нотариалният акт е съставен след влизане в
сила на Семейния кодекс от 1968 г. (22.05.1968г.), с който се въвежда
института на съпружеската имуществена общност (СИО). Безспорно е, а и се
установява от представените писмени доказателства, че към момента на
съставянето на акта А. Х. Б. е бил в граждански брак с А. И.ова Б..
Обстоятелството, че единият съпруг се е снабдил с констативен нотариален
акт, и то по време на брака, не променя факта, че имота е съпружеска
имуществена общност, след като придобивният момент е настъпил по време
на брака. В този смисъл е налице трайна съдебна практика (напр.: Решение №
317/02.07.2010г. по гр.д. № 877/2009г. на ВКС, I г.о.). Затова, съдът приема,
че описания в горепосочения констативен нотариален акт имот е бил
съсобствен на съпрузите А. и А. Б.и, в режим на СИО.
Видно от представеното удостоверение за наследници А. Х. Б. е
починал на 15.07.1974г. и е оставил за законни наследници преживяла го
съпруга А. И.ова Б. и техните трима синове И. А. Б., С. А. Б. и Х. А. Б..
Наследодателят А. Х. Б. е починал при действието на чл.14, ал.7, изр.2
от отменения СК, в сила от 22.05.1968г. до 01.07.1985г., съгласно който
когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той
не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. На
основание чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части.
Следователно, след смъртта на А. Х. Б., съпругата А. И.ова Б. се е
легитимирала като собственик на 1/2 ид. част от имота (половината от
прекратената СИО), а синовете И., С. и Х. – на по 1/6 ид. части, въз основа на
наследяване на баща си.
От представеното удостоверение за наследници на един от синовете на
А. Б. - Х. А. Б. е видно, че същият е починал на 28.01.2004г. и е оставил за
законни наследници преживяла го съпруга М. Н. Б. и техните три деца Н. Х.
5
Б., А. Х. Б. и Д. Х. Б.. Съгласно разпоредбите на чл.5 и чл.9 от ЗН, посочените
наследници са придобили по наследяване от Х. А. Б. по 1/24 ид.ч. от
процесните дворно място, жилищна и стопанска сграда в него.
От представената скица на имота става ясно, че процесното дворно
място е заснето по регулационния план на гр. Любимец, одобрен със Заповед
№ РД-09-760/21.11.2006г. на Кмета на общината, като поземлен имот,
включен в УПИ XXI-1223 в квартал 61 по плана на града, при неприложена
регулация. Видно от скицата, в имота са заснети жилищна сграда и
пристройка към нея, както и стопанска постройка. За т.нар. пристройка към
жилищната сграда, по делото не се събраха доказателства да е реализирана
въз основа на валидно учредено право на строеж в полза на един или на някои
от съсобствениците, нито това се твърдеше от някоя от страните. Затова
съдът приема, че по принципа на приращението (чл.92 от ЗС) сънаследниците
са станали съсобственици на построената пристройка към жилищната сграда,
при съответни квоти от правото на собственост върху земята.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
121, том XI, дело № 1940/2006г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, на
06.12.2006г. А. И.ова Б., М. Н. Б., Н. Х. Б. и А. Х. Б. продават на
съсобствениците си И. А. Б. и С. А. Б., първата своите 1/2 ид. част, а
останалите – по 1/24 ид.ч., или общо 15/24 ид. части от правото на
собственост върху процесния имот, индивидуализирен в акта, както следва:
1037/1070 ид. части от УПИ XXI-1053 в квартал 61 по плана на гр. Любимец,
одобрен със Заповед № РД-09-760/21.11.2006г., целият с площ от 1070 кв.м.,
ведно с построените в имота жилищна сграда и стопанска постройка, които са
в режим на търпимост по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, и ведно с останалите
подобрения в имота. В същия нотариален акт е обективирана сделка, по
силата на която А. И.ова Б., М. Н. Б., Н. Х. Б., А. Х. Б. С. А. Б. продават на
съсобственика си И. А. Б. собствените си, съответно 1/2 ид. част – за първата,
по 1/24 ид. част – за втората, третия и четвъртия и 4/24 ид. част – за петия,
или общо 19/24 ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелна
пристройка към жилищна сграда със застроена площ от около 45 кв.м.,
построена съгласно разрешение за строеж № 94/15.07.1994г. на гл. архитект
на Община Любимец на уличната регулационна линия в северозападната част
на УПИ XXI-1053 в квартал 61 по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед
№ РД-09-760/21.11.2006г., целият с площ от 1070 кв.м.
Единственият законен наследник на Х. А. Б. (поч. на 28.01.2004г.),
който не се разпоредил с придобитите по наследство 1/24 ид. част от
собственическите права върху имота, е дъщеря му Д. Х. Б. – ответник по
делото.
Към датата на покупко-продажбите - 06.12.2006г., извършени с
горепосочения нотариален акт, купувачът И. А. Б. е бил в граждански брак с
ищцата В. Д. С., сключен с Акт № 44/04.11.1995г. на Община Любимец.
Бракът на страните е прекратен чрез развод на 13.08.2009 година, по силата на
съдебно решение по гр.д. № 242/2009г. по описа на РС – Свиленград,
представено по делото.
6
Следователно, установи се, че част от процесния имот е бил придобит
по време на брака на И. А. Б. и В. Д. С., при действието на отменения Семеен
кодекс (в сила от 01.07.1985 г. до 01.10.2009 г.) т.е. бракът на страните не е
“заварен” по смисъла на § 4 от ПР на СК (в сила от 01.10.2009г.), поради
което относно имуществените отношения между бившите съпрузи следва да
се приложат разпоредбите на СК от 1985 г. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от този кодекс, вещи или права върху вещи, придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити т.е. разпоредбата създава
съпружеската имуществена общност /СИО/ по отношение на тези вещи и
права върху вещи. След като придобИ.ето е станало по време на брака и
презумпцията за съвместен принос не е оборена, то придобитото от И. А. Б.
по силата на покупко-продажбата, е в режим на СИО.
С прекратяването на гражданския брак между И. А. Б. и В. Д. С. се
прекратява и възникналата между тях съпружеска имуществена общност и от
неделима и бездялова се превръща в обикновена дялова съсобственост.
Прекратената СИО, като обикновена дялова съсобственост, подлежи на делба
и се подчинява на общите принципи на делбеното производство.
Затова, съдът приема, че след прекратяването на брака между ответника
И. Б. и ищцата В. С., последната се легитимира като собственик на 15/96 ид.ч.
от поземления имот и жилищната сграда, и на 19/48 ид. части от
самостоятелната пристройка към жилищната сграда (половината от
прекратената СИО).
За да стигне до този извод съдът намери за неоснователно направеното
от ответника С. Б. възражение за придобивна давност.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
фактически жилищната сграда и пристройката към нея са обособени в две
самостоятелни жилища, което се потвърждава и от приетата съдебно-
техническа експертиза. Установи се от свидетелските показания и факта на
самостоятелно ползване на жилищната сграда и по-точно на част от нея (без
една стая, която е присъединена към „самостоятелната пристройка“),
обособена като самостоятелно жилище, от ответника С. Б., както и че това
самостоятелно ползване е било в период по-дълъг от десет години. Сам по
себе си обаче, фактът на ползването не е достатъчен, за да се приеме, че
ползвателят осъществява владение върху целия имот. За да се превърне във
владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да
стане негов собственик, съсобственикът следва да отблъсне владението на
останалите съсобственици, в случая – на ищеца, претендиращ собственически
права. Тоест, фактическият ползвател следва да е довел до знанието на
съсобствениците си своето намерение да свои имота и да ги уведоми, че
отказва да ги допуска до този имот. В този смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, на което се позовават и ищеца, и
ответниците, и което се тълкува превратно от последните. Ясно в
диспозитива на тълкувателното решение е посочено, че съсобственикът,
който упражнява фактическа власт върху чужди идеални части, може чрез
едностранни действия да превърне държането им във владение, но ако се
7
позовава не придобивна давност за чуждата идеална част (както е в случая),
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици и намерението да
владее техните идеални части за себе си. По делото не се установиха такива
действия, извършени от С. Б. по отношение на останалите съсобственици.
В конкретния случай, в отношенията между съсобствениците,
презумпцията на чл.69 от ЗС не може да се приложи на общо основание.
Съгласно чл.69 от ЗС владелецът държи вещта като своя докато не се докаже,
че я държи за другиго. Съгласно разясненията, дадени с посоченото
Тълкувателно решение, презумпцията на чл.69 от ЗС не се прилага във
всички случаи в отношенията между съсобствениците. Намерението за своене
се предполага и е достатъчно да се докаже упражняването на фактическа
власт върху имота в срока по чл.79 от ЗС тогава, когато един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, изключващо владението на останалите. Основанието, на което
ответникът С. Б. е започнал да упражнява фактическа власт върху имота е
възмездна сделка, с която е придобил част от имота, а не целия имот. Това
основание не може да изключи владението на ищцата, притежаваща идеални
части в съсобствеността, още повече, че по силата на същата сделка тя е
придобила собственически права.
По изложените съображения, предявените искове за делба се явяват
доказани и основателни, поради което следва да се уважи.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба по отношение на Поземлен имот, включен в
Урегулеран поземлен имот /УПИ/ XXI-1053, находящ се в квартал 61 по
действащия план на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-
760/21.11.2006г., целия с площ от 1070 кв.м., с административен адрес: гр.
*******, ул. „**************“ № **, при граници: улица, УПИ I-1052, УПИ
VII-1064, УПИ VIII-1063 и УПИ XX-1054, ведно с построените в имота
жилищна сграда и стопанска постройка, които са в режим на търпимост по
смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, и ведно с останалите подобрения в имота,
която да се извърши между В. Д. С., с ЕГН: **********, И. А. Б., с ЕГН:
**********, С. А. Б., с ЕГН: **********, и Д. Х. Б., с ЕГН: **********, при
квоти от правото на собственост: 15/96 ид.ч. – за В. Д. С., 31/96 ид.ч. – за И.
А. Б., 46/96 ид.ч. – за С. А. Б. и 4/96 ид.ч. – за Д. Х. Б.;
ДОПУСКА съдебна делба по отношение на Самостоятелна пристройка
към жилищната сграда, находяща се в Поземлен имот, включен в Урегулеран
поземлен имот /УПИ/ XXI-1053, в квартал 61 по действащия план на гр.
Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-760/21.11.2006г., с административен
адрес: гр. *******, ул. „**************“ № **, със застроена площ 45 кв.м.,
състояща се от спална, кухня, баня с тоалетна и коридор, построена съгласно
разрешение за строеж № 94/15.07.1994г. на гл. архитект на Община Любимец,
8
на уличната регулационна линия в северозападната част на имота, която да
се извърши между В. Д. С., с ЕГН: **********, И. А. Б., с ЕГН: **********,
С. А. Б., с ЕГН: **********, и Д. Х. Б., с ЕГН: **********, при квоти от
правото на собственост: 19/48 ид.ч. – за В. Д. С., 27/48 ид.ч. – за И. А. Б. и
2/48 ид.ч. – за Д. Х. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата делото да се
докладва за подготовка във втората фаза!
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9