ПРОТОКОЛ
№ 211
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Иван Хр. Ранчев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП - Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600244 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ПОДСЪДИМИЯТ З. Е. Д., се явява лично с
адв. Н. с пълномощно по делото.
АДВ. С.С. не се явява, редовно призована за днешното съдебно
заседание.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. Л. М. не се явява, нередовно призован. Призовката му
е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса. Видно от
приложената справка от съдебния секретар, лицето е търсено многократно в
периода 27-ми април – 30-ти май 2022 г. на телефона, посочен от неговата
майка – свидетелката М., но не е открит.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч. М. Ц. се явява лично, редовно уведомен.
СВИДЕТЕЛКАТА А. ТР. П. се явява лично, редовно призована.
По делото са постъпили справки от: Дирекция „***, относно ** на
свидетеля Т. Л. М.; справка от сектор **“ при ОД на МВР - гр. П. относно
адресна регистрация и задгранични пътувания на свидетеля М.; справка от
*** на същия свидетел; справка от „***“ ЕАД относно титулярите на тел. №
1
0****
На 23.05.2022 г. е постъпило заключението на назначената
допълнителна техническа експертиза с вещо лице Ч. МЛ. Ц..
АДВ. Н.: Получила съм копие от експертизата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Да се приемат така
представените писмени документи. Имам копие от експертизата.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото. Да се приемат постъпилите
документи.
ПОДСЪДИИМЯТ Д.: Да се даде ход на делото в отсъствието на адв. С..
Да се приемат постъпилите документи.
Съдът след съвещание намира, че са налице основания за даване ход на
делото. По същото следва да се приложат постъпилите справки, докладвани
от съда в днешното съдебно заседание и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЛАГА към материалите по делото постъпилите справки от:
Дирекция „*****“ при МВР – гр. С., относно м*** на свидетеля Т. Л . М.;
справка от сектор **“ при ОД на МВР - гр. П. относно адресна регистрация и
задгранични пътувания на свидетеля М.; справка от ОД на МВР – Пловдив
относно резултатите от *** на същия свидетел; справка от „А.“ ЕАД относно
титулярите на тел. № 0****.
Пристъпи се към разпит на свидетелката А. ТР. П. със снета по делото
самоличност, предупредена за отговорността по чл. 290, ал.1 от НК. На
същата се разясниха правата и задълженията й като свидетел по чл. 119 - чл.
123 НПК.
СВИДЕТЕЛКАТА А. ТР. П.: Обещавам да говоря истината. През 2009
г., включително и през месец септември същата година, съм живяла на
съпружески начала с Г.Б.. Познавам покрай него лицата Т.М. и С.К.. Общо
взето Г.Б. контактуваше с двамата почти едновременно, те му бяха приятели.
Излизаха заедно. Идваха в къщата заедно, общо-взето това е, което знам.
Идваха в къщата, в която живеехме с Г.. Вече не помня адреса. До „Е.“ се
намира, но улицата не я помня как се казваше. Доколкото знам, това беше
жилище на Г.Б.. Майка му живееше на същата улица в съседния вход, в
2
жилищна кооперация. Не знам точно и нейния адрес, аз не съм ходила никога
там. Само знам, че беше съседен вход на жилището, в което живеехме с Г. –
както от тази страна е къщата и до него в кооперацията живееше тя.
Аз, когато се запознах с Г.Б., той имаше автомобил „М.“. После караше
едно „П.“. После караше, не съм сигурна, мисля, че някакъв джип – обаче
дали беше „Б.“ или друг, мисля, че беше „Б.“, но не съм сигурна.
Впоследствие не знам дали нямаше някаква голяма „Т.“, но тук вече ще
излъжа.
По принцип Г.Б. караше тъмни коли. Черно „П.“ беше с две врати.
Джипът пак тъмен беше, мисля, че черен на цвят. Не помня номерата на
колите. „М.ът“ също беше черен на цвят.
На въпроса на защитника къде ги държеше Г. тези коли - виждала съм,
че на улицата бяха паркирани. Той не ги е карал и трите наведнъж нали, в
смисъл „М.ът“ си беше, „П.то“, държеше ги. Те си имаха и външен гараж, и
вътрешен, и отпред на улицата. Там, където живее, там за колите си имаше и
вътрешен, и външен гараж, не е било някъде далече в града или в обществен
гараж, или в някакво хале.
По времето, когато бяхме влезнали в отношения с Г.Б., аз не работех.
Прекарвахме една голяма част от времето си заедно.
На въпроса на защитника дали е имал Г. навик вечер да закъснява, да
отсъства или е прекарвал вечерите с мен – отговарям, че по принцип Г.
излизаше, но се връщаше много бързо. Не е закъснявал с часове нещо да
отсъства. Може би да го е нямало в рамките на 30-40 минути до час - може би
нещо такова, но не е било да отсъства цяла нощ или да го няма.
Присъствала съм на разговорите му с Т.М. и С.К.. Бяха младежки
разговори, приятелски са били, в смисъл те идваха, говориха си за ежедневни
неща. Дали ми е станало ясно всеки от тях двамата с какво се занимава - сега,
да не ги объркам, С. мисля, че баща му имаха или имат фирма за камиони,
или нещо караха ли, не знам, просто вече ми е много далече, тук не мога да
дам точен отговор. При предходния ми разпит казах, че поддържам
„Фейсбук“ - приятелство с Т.М.. Трябва да проверя дали го имам до ден-
днешен неговият профил във „Фейсбук“ за приятел, просто не ми е излизал
скоро, от години може би. Аз понеже работата ми е малко социална и имам
доста приятели във „Фейсбук“ и това там са много лица. Не ми се е набивал
3
по никакъв начин да излезе да си е качил нещо или да е активен в социалните
мрежи - това имам предвид.
Тези коли, които споменах, Г. си ги караше, но имаше и нает шофьор.
Не му помня името на шофьора. Не му е бил шофьор нито С.К., нито Т.М.. Те
си му бяха само приятели на Г.. Не мога да кажа с какво се е занимавал Т.М.,
просто съм забравила. Не съм сигурна дали имаше някакво барче или кафе ли,
просто не съм сигурна.
На въпроса на защитника дали помня при какви обстоятелства Г.Б.
разбра, че майка му е починала в болница, точно когато му е съобщено, че
майка му е починала, дали помня нещо конкретно – отговарям, че аз си
спомням, че когато дойдоха, имаше едно ромче на улицата, което така си
беше, постоянно. То си беше на улицата и си спомням, че те дойдоха и
звъннаха на вратата и ми съобщиха. Аз му се обадих веднага.
Не мога да се сетя вече къде беше Г., как разбра, че майка му е
починала, вкъщи ли беше, обадиха ли му се, тъй като е доста отдавна, просто
много години минаха вече - в смисъл дали по телефона му се обадиха на Г.
или по друг начин са му се обадили, че майка му е починала, просто вече
нямам спомен.
През този период преди да се разделя с Г.Б. и вкл. и тази седмица, в
която майка му беше в болница, не сме се разделяли за някакъв по-
продължителен период, не сме били на различни места, не сме нощували на
различни места. Аз не съм отсъствала през нощта от жилището.
Познавам лице на име Л.Г.. Имах номер на нейно име и през този
период съм ползвала неин телефонен номер.
На въпроса на защитника колко често се събираше Г.Б. с тези две лица –
Т.М. и С.К., отговарям, че често се събираше, те му бяха приятели, постоянно.
Е, сигурно е пропускал ден или два да не се чуят или видят, аз не съм била на
ухото му. В приятелски отношения бяха. Те си му бяха едни от най-близките
приятели.
На въпроса на прокурора на кой етаж живеехме в жилището на Г.Б.
отговарям, че то е къща на един етаж. Само на един етаж е къщата, няма
втори етаж. Има малък двор тази къща, на който отпред може да си паркира
колата и може да се влезе към вътрешния гараж. Не се влиза от улицата
4
директно в къщата. Първо се влиза в двор и след това – в къщата. Имаше
малка врата, от която се влиза към къщата и гаражната, желязна врата, която
се отваря, пак към къщата.
Излизали сме заедно с неговите приятели Т.М. и С.К.. Най много с тях
се събирахме, защото те са така по младежки, в смисъл бяха си му
приятелчета.
На въпроса на прокурора известно ли ми е дали Г.Б. е предоставял
някоя от своите коли на някой друг да я ползва, отговарям, че „М.ът“ съм го
карала аз, „П.ТО“ също съм го карала аз. Не съм виждала някой от неговите
приятели да ги кара тези коли.
От *** живеех на съпружески начала с Г.Б., даже може би и от ****, за
да съм по-точна.
Л.Г. ми е бивша **. Ние имахме роднинска връзка по друга линия. В
този период бях се разделила със съпруга ми и след това се разведох. Просто
бяхме си останали приятелки. С Т.М. не съм имала разговори, срещи,
контакти след смъртта на Г.Б.. Ходихме на „П.“ основно, защото беше
спокойно - това е и то през деня, вечерта почти не сме излизали.
Входната врата на жилището на Г. мисля, че беше тъмнокафяв лак, не
съм сигурна. С Г.Б. живях около 10 месеца. И след смъртта на майка му
продължихме известно време да живеем заедно. Страдаше, преживяваше
тежко смъртта на майка си, но други подробности не ми е казвал. Не
познавам този човек в залата, който е подсъдим по делото.
Вечерта на инцидента се обадих на Г. по телефона. Казах му да се
прибере, че нещо се е случило с майка му и че са дошли на вратата и са ми
казали, че тя не е добре. Нямам спомен дали съм му казвала какви конкретно
увреди са й били причинени и какво е било взето.
Къщата, в която съм живяла с Г., е съседна на кооперацията, в която
живееше майка му. Под „съседни“ имам предвид, че бяха на една линия, през
къща мисля, че бяха. Не помня дали имаше празно място след гаража и
кооперацията, просто вече се бъркам. Близо беше входът на нейната
кооперация до къщата на Г., съвсем близо. Да кажем разстоянието между тях
беше приблизително толкова, колкото от мястото на което стоя в залата до
вратата на залата (свидетелката посочва разстоянието от банката, на която
5
стои до вратата в съдебна зала № 1 в Апелативен съд – Пловдив).
Не помня за въпросната вечер какви бяха плановете на Г.. Той с майка
си излезе този ден на късен обяд или на ранна вечеря - отидоха навън, на
ресторант и след това трябваше да си стои вкъщи. Не си спомням по кое
време излязоха. Беше късния следобед, да кажем че е бил късният следобед
или обяд, наистина вече не помня. Не съм на сто процента сигурна къде щяха
да проведат тази среща, но мисля, че ходиха на един ресторант в началото на
„Т.“, едно ресторантче. Мисля, че ми беше казал, че там че ще отидат, но не
съм много сигурна. Често дали излизаха - ходеше просто да я вижда, защото
майка му беше в съседната къща. Дали често излизаха Г. и майка му навънка
двамата не мога да кажа. Не мога да кажа дали откакто аз живеех с Г. за първи
път излизаха двамата на ресторант, просто 10-15 години са минали от тогава.
Ако имате предвид дали е било като традиция да ходят всяка седмица на
ресторант двамата или нещо такова – не, просто той ходеше на гости в тях.
С майката на Г.Б. не сме се познавали. Само един път беше дошла вънка
на улицата и те си говориха през оградата, но лично не сме се запознавали.
Въпросната вечер или ден Г. ми каза: „ще изляза да се видя с майка ми,
ще отидем на ресторант“. Не знам по чия инициатива беше излизането.
Просто ми каза, че ще излезе с майка си.
Като му се обадих по телефона, че нещо се е случило с майка му, той
пристигна веднага, в рамките на 5-10 минути. Той беше с колата някъде и
пристигна, като му се обадиха. Грам спомен нямам вече с коя кола беше. Сам
беше. Не ми е разказал какво е станало вечерта след късния обяд или ранната
вечеря, за която споменах. След това стана нали това, което се случи с майка
му и не сме говорили нищо повече за конкретната вечер, за тяхната среща.
След това също не сме коментирали въпросната вечер. Все пак човекът съм го
виждала, че не е бил в състояние точно с подробности да го разпитвам, то
какво да го питам. В смисъл той от вечерята или от обяда, каквото и да е било
там, де факто си е оставил майка му до тях и след това Г. не се е прибрал
вкъщи, беше някъде отишъл и аз като му се обадих, той дойде. Излезли са
заедно, прибира я и не се прибира веднага. Аз му се обадих. Не съм разбрала
къде е бил. Аз за майка му не знаех почти нищо. Не се бяхме запознали.
На въпроса на прокурора спомням ли си колко телефона Г. ползваше
през онзи период, отговарям, че знам за един телефон, но не знам за втори
6
дали е имал. Даже не знам дали някъде не му стоеше в шкафа на баща му,
просто не искаше да закрива телефона, но това много смътно си го спомням.
Просто искаше да си запази номера, но аз не знам от него да е водил
разговори. Знам, че просто имаше един телефон, за който той казваше, че е
телефонът на баща му и си го пазеше самият телефон като устройство. Не
знам, не съм го виждала да говори с него. Беше в някакъв шкаф оставен.
Казвам, че той си държеше един телефон, но никога не съм го виждала да
говори от него или да е активен. Просто стоеше в един шкаф и когато сме
говорили, той ми беше казал: „Това е телефонът на баща ми“. Нали има такъв
сантимент към него и си го държеше. Негов си телефон имаше Г. – това
казвам, че съм го виждала само с един-единствен телефон.
Знам, че в момента, в който е тръгнала жената да се прибира, е била
намушкана, защото са се опитали там да й откраднат документи - това се
говореше още тогава. Те и миналия път са ме разпитвали в полицията или Г.
ми го е казал, нямам спомен. Не разбрах дали са й ги взели документите или
не. Г. беше малко - в смисъл, той или говори, или не говори. Като се затвори в
себе си, като преживява такъв момент, аз не мога да го разпитвам с
подробности, примерно, защото това са си техни неща. Аз съм знаела неща,
които той ми е споделял, но такива – по- близки, лични неща, не ми е казвал
чак с подробности.
АДВ. Н.: Аз имам въпроси. На въпроса на прокурора (или на съда) след
колко време дойде, казахте: „веднага, до 10 минути“. Да уточним, обаче:
когато се обадихте, че нещо се е случило с майка му, Г. в неговата къща при
Вас ли дойде или отиде пред дома на майка си? Тези 10 минути време, за
какво говорите Вие? Къде се появи той? Първият въпрос преди това да
отговорите, като разбрахте, че нещо се е случило с майка му, Вие излязохте
ли също на улицата, за да отидете и да видите пред нейния вход какво става
или си останахте вкъщи?
СВИДЕТЕЛКАТА А. ТР. П.: Аз останах вкъщи на двора. Аз все пак бях
с малко дете, не можех да го оставя. Когато се обадих на Г., не помня дали
еднократно му звъннах или се наложи няколко пътя да му звъня. Нямам
спомен дали първо се е появил при мен или първо е отишъл пред дома на
майка си. Мисля, че отиде пред дома на майка си, но не съм си сигурна, най-
много аз да съм чула или да съм видяла, че е паркирал колата пред гаража, но
7
това на 100% просто в каква последователност не мога да съм сигурна.
АДВ. Н.: Аз ще помоля, тъй като в тази част не са четени показанията,
във връзка със заявеното от страна на свидетелката, че не помни или не е
сигурна в някои факти, да бъдат прочетени показанията, които е дала на
досъдебното производство, в разпита си от 24.05.2019 г. на лист 58-ми по
отношение на следите факти: дали е ползвал Г.Б. телефона на баща си или
друг телефон, а само е пазил телефона на баща си; дали първо е отишъл в
дома на майка си или първо е отишъл в собствения си дом, където е живяла
свидетелката, просто за действията на Г., дали от дома на майка си е отишъл в
болницата с нея и също така по отношение на обстоятелството дали къщата на
майката се намира през празно пространство, тоест дали между къщата на
майката и къщата на Г.Б. е имало празно пространство, както твърди
свидетелката или е имало къща, защото там е казала, че „през къща“, че е
имало къща между дома на майката и дома на Г.Б..
СВИДЕТЕЛКАТА А.П.: Аз казах, че дали между двете има къща или
празно пространство, нямам спомен.
АДВ. Н.: Аз затова казвам, че има основания да бъдат прочетени
показанията на свидетелката в тези пунктове.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям по искането на адвокат Н..
Налице са основанията за констатиране на противоречие.
На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл. 281, ал. 7 НПК, че при
прочитане показания на свидетелката А. ТР. П., дадени на досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал.1 НПК, същите могат да се
ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ З.Д.: Давам съгласие да се прочетат посочените от
защитника ми показания.
ПРОКУРОРЪТ: И само, ако мога да допълня, пак във връзка с
констатирането на противоречията, относно обстоятелството, откъде е
разбрала свидетелката, че в чантата си потърпевшата Б. е носила нотариални
актове. Каза, че не знае, че в полицията се е коментирало.
СВИДЕТЕЛКАТА А.П.: Аз казах документи, не съм казала нотариални
актове.
ПРОКУРОРЪТ: Добре, за документи кой й е казал, да се прочетат
8
показанията й.
АДВ. Н.: На лист 58-ми, то е написано без абзаци. Давам съгласие да се
прочетат и по искането на прокурора посочените показания.
ПОДСЪДИМИЯТ З.Д.: Също давам съгласие да се прочетат
показанията.
Съдът след съвещание намира, че са налице основания за прочитане
показанията на свидетелката А. ТР. П., дадени в протокол за разпит на
свидетел на 24.05.2019г., приложен на лист 57-59, в том 14 от досъдебното
производство за посочените от защитата и прокурора обстоятелства, поради
което и на основание чл. 281, ал.5, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТОХА се показанията на свидетелката А. ТР. П., дадени на
досъдебното производство в протокол за разпит на свидетел от 24.05.2019г.,
на лист 57 - лист 59, в том 14 от досъдебното производство, в частта относно
посочените от защитата и обвинението обстоятелства.
СВИДЕТЕЛКАТА А. ТР. П. (със снета по делото самоличност): За
това, което ми почетохте , искам да уточня, че номерът със седмиците, за
който съм казала на досъдебното производство, се водеше на баща му на Г.Б.,
предполагам това съм имала предвид под ползване на бивш телефон на баща
му – имала съм предвид номера. Апаратът отделно си стоеше в един шкаф
постоянно, а номерът със *** си го ползваше Г. и това всъщност беше
номерът, ползван от баща му – мисля, че така беше.
Относно това, което ми прочетохте, за разговора, който съм провела, че
съм се обадила на Г. и съм му казала да идва, това е вярно.
Това, което ми прочетохте за разговорите ми с Г., какво е станало с
майка му, че на улицата е имало събрана тълпа, къде е била къщата на майка
му, че той е обяснил как е била нападната и че е носила в себе си
нотариалните актове, е вярно.
Доколкото си спомням, Г. не се е карал пред мен с майка си или да е
говорил нещо лошо с нея през този период, докато съм живяла с него.
Г.Б. имаше брат, който идваше от време на време. Знаех, че има брат, но
много рядко е идвал и той излизаше да го види, примерно отвън. Брат му не
влизаше в къщата. Те имаха малко по-такива отношения – може би да го кажа
9
не толкова близки, за да влиза в къщата, не знам как да го кажа точно. Те се
разбираха, но просто не влизаше в къщата. За да не влиза вътре в къщата,
примерно идва брат му, Г. излиза навън на улицата, говорят си – от там съм си
направила такива изводи, че не са толкова близки. Г. си е решил така.
По повод случилото се с майка му, Г. е ходил в полицията.
Той имаше баба в К., ако не се лъжа. При съвместното ни съжителство
разбрах, че не е моят човек и се разделихме. Не сме се карали. Моя беше
инициативата да се разделим. Не прие доста доброволно, но това има ли
значение? Нямаше раздялата ни връзка със случилото се с майка му. Ние се
разделихме след това. Раздялата ни беше съвсем друга, защото той ме
манипулираше, обсебваше ме, ревнуваше ме, не ми даваше никакъв въздух,
така да го кажа, видяла съм неща, където, не съм се чувствала добре. Нямаше
връзка със случилото се с майка му.
Нямам обяснение защо се е влошило финансовото състояние на Г. след
смъртта на майка му. Той ме държеше прекалено настрана от тези неща като
финансите му, с какво разполага, с какво – не, кога има, кога няма. То се
усеща, примерно, кога един човек разполага с пари и кога – не. Как се усеща –
в смисъл виждах, че беше неспокоен, притесняваше се, примерно, че няма
пари. Аз тогава не съм работила. Той ме издържаше. Аз съм си имала и мои,
заделени пари, но и той ме издържаше, нали все пак живеехме на семейни
начала. Той не го е казвал директно, че се притеснява, но то се усещаше.
Когато живееш с някой, то се усеща дали има или няма пари. Той казваше, че
си има пари. Не знам пари да е получавал от майка му, дали тя му е давала,
не знам.
Доколкото си спомням, имаше едни стари халета, които ги даваха под
наем, но дали лично той ги е давал под наем, дали с майка му двамата или тя,
няма спомен вече. Нямам спомен, не знам дали след смъртта на майка му
продължи ли отдаването под наем на тези халета. Докога са се отдавали под
наем, нямам спомен. Знам само това, което той ми е казал в началото. Нямам
спомен дали е споделял за провалени сделки, за неплатени наеми, когато съм
го виждала притеснен. Просто много време е минало, съжалявам. Помня, че
са ме питали за някакви фирми. Мисля, че една фирма трябва да имам. Аз
даже бях забравила и ми напомниха. Фирмите, в които бяха прехвърлени на
мен някакви дялове, тук пак нямам спомен кой работеше с тези фирми - дали
10
Г. или някой друг. Спомням си само, че има една фирма на мое име. Тя даже
стои, но там абсолютно никаква дейност не се извършва. Мисля, че се казваше
„Б. *“, просто скоро някъде ми излезе, аз съм я забравила на цяло. Той каза, че
няма абсолютно никаква дейност по нея и искаше да я прехвърли на мое име.
Аз мисля, че я проверявах. Доколкото знам, трябва да е чиста, защото аз
помолих да проверят дали има нещо на нея и трябва да я закрия. От смъртта
на Г. досега тази фирма не е закрита, защото, пак Ви казвам, аз я бях
забравила. С една фирма разполагах, но не помня 2009 г. или 2010 г. с
точности дали преди или след. В смисъл нямам спомен дали е било септември
или август, когато ми е прехвърлена. Не знам защо ми я прехвърли, просто ме
помоли да я прехвърли на мое име, каза ми, че по нея абсолютно нищо не се
случва и аз се съгласих. То не е имало дейност по нея, не е имало активност,
нищо не сме правили с тази фирма. Не знам какви намерения е имал той за
тази фирма. Не си я поиска обратно фирмата, след като се разделихме. Ние
бяхме в такива отношения, че аз спрях всякаква комуникация с него. За
фирмата не се е сетил да си я иска.
Не знам дали майка му е имала фирма или фирми, нито ако е имала,
какво се е случило с фирмата й след нейната смърт. Г. не ми е казвал майка
му с какво се занимава. Аз не съм я познавала. Знам, че дори и да са имали
някакви фирми, жената дали е ходила някъде на работа, дали е била
пенсионерка, не знам. Знаех, че те са имали фирми, освен тази, която ми е
прехвърлена, и други фирми, но не знам нито колко, нито на кой са били.
Г. нямаше офис на фирмата, някакво бюро - поне това е, което аз знам.
Не съм ходила в негов офис някъде. Не съм ходила в жилището на майка му,
нито докато беше жива, нито след смъртта й. Нямам спомен какво е станало с
жилището на майка му след смъртта му. Някакви вещи нейни дали са били
донесени в дома на Г. след смъртта й не си спомням. Не мога да отговоря на
100% със сигурност дали Г. имаше ключ от жилището на майка си. Мисля, че
имаше, но на 100% не мога да кажа.
Не знам Г. дали е разпродавал имущество. „М.ът“ нямам спомен дали го
даде на бившата му жена да го кара. „П.то“ си го беше оставил и го карахме.
Тя известно време го караше „М.ът“, но колко време, до кога, нямам спомен.
Г. имаше охрана. След смъртта на майка му не съм го виждала с охрана. Той
много малко време ходеше с охрана и не постоянно, а когато ги извика, но
11
примерно да има някой с него 24 часа – не.
Предполагам, че свързвам този период, когато Г. нямаше охрана с
периода на обедняването му - това е мое възприятие.
Страните не възразяват и свидетелката А. ТР. П. се освободи от залата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч. МЛ. Ц. (със снета по делото самоличност,
предупреден за отговорността по чл. 291 от НК: Обещавам да дам вярно
заключение.
Съдът на основание чл. 282, ал.1 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ се заключението на допълнителната техническа експертиза,
изготвена от вещото лице – инж. Ч. МЛ. Ц. с дата 20.05.2022 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч.Ц.: Поддържам заключението. Нямам какво да
добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Н.: По точка втора от експертизата задачата беше да установите
комуникацията между двата номера, които са дадени, до края на разпечатката
на Г. Б., а всъщност вашият анализ спира до 1-ви октомври. От лист 97 до
лист 134 /гръб/ в том 3-ти се намира разпечатка на телефонния номер на Г.Б.,
от която е видно, че комуникацията между тези два номера – единият, който е
ползван от Б. и вторият, който е ползван от Т.М., продължава и е най-активна
до 10-ти октомври. Цялата разпечатка на Г.Б. обхваща периода 01-ви
септември до 15-ти октомври и приключва на лист 134 (гръб) от том 3-ти.
Въпросът ми е защо не е обхванат периодът до края на разпечатката?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч. МЛ. Ц.: Разпечатката, с която аз разполагам, е
дадена от мобилните оператори на „Excel“-ски файл. Приложена е към том 3-
ти и в тази разпечатка данните приключват до 1-ви октомври. Ако има
разпечатка на хартия, която да е за по-дълъг период, не съм я виждал. Нека да
я погледна и ако има, мога да продължа. Аз съм ползвал само електронната.
Ако на хартия е по-дълга, може да добавим към таблицата данните от 1-ви
октомври до 15-ти октомври –това не би било проблем, стига да има такива
данни. Трябва да видя в досъдебното производство дали справката е за този
номер.
АДВ. Н.: Ще помоля да предявите на вещото лице разпечатката от
12
досъдебното производство от лист 97 до лист 134 /гръб/ в том 3 от
досъдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с адвокат Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се предяви посочената разпечатка.
Съдът след съвещание намира искането на адв. Н. за основателно и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИ се на вещото лице Ч. МЛ. Ц. разпечатка с телефонни
разговори, в том 3-ти лист 97 - лист 134 от досъдебното производство.
АДВ. Н.: Всъщност това е. Почва от 1-ви септември. На лист 125 вече е
след първи октомври. От л. 125 до л. 134. Ето, има данни и за 6-ти октомври.
Тези на 8-ми октомври много ме интересуват, които са отбелязани.
Извинявайте, но според мен не е за друг номер. Сравнете си със
заключението! Ето, вижте кой номер сте посочили в заключението и вижте
кой съм подчертала аз, същият е.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч.Ц.: При всички случаи трябва да изготвя едно
допълнение, защото тук има разговори, които не съм посочил. Те са на
хартиен носител в том 3-ти от досъдебното производство лист от 123 до лист
134 – двустранно (лице и гръб) за периода от 01-ви октомври до 14-ти
октомври 2009 г. за комуникация между номер, завършващ на „***“ и номер,
завършващ на „****“. И въпросните разговори не съм ги отразил в таблицата,
която съм дал в заключението, защото не фигурират в разпечатката от файла.
Заключението съм изпратил по имейл с електронен подпис.
АДВ. Н.: То е, защото са искани неколкократно и едните са били до
определена дата, а другите са до друга. По-нататък наистина има и по-кратка
разпечатка за Г.Б. и явно тя е била с електронен файл. Нямам въпроси аз.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
АДВ. Н.: Аз считам, че задачата не е изпълнена, но предоставям на съда
да прецени дали да приеме заключението в този вид - частично като не е
изпълнена задачата и да постави допълнителна или да не го приема. Тук
чисто процесуалният подход предоставям на Вас.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм със защитника ми.
13
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам. Считам, че по-изчистено би било да не
се приема, независимо от предходното ми становище или да се постави
допълнителна задача. Тоест, да се изпълни задачата, която е поставена на
вещото лице. Да се задължи вещото лице да отговори в цялост на въпроса.
АДВ. Н.: Да, така би било по-прецизно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Това, което ми е предоставено, е също от том 3-ти.
Има две разпечатки, както каза адвокат Н.. Едната е до 1-ви октомври – тази
ми е предоставена и затова нея съм изследвал. Оказа се, че вътре има неща в
том 3 от досъдебното производство, които ги няма на електронен вариант, а
само на хартиен и то е разпечатка на нещо, което го е имало и преди.
Съдът след съвещание намира, че с оглед изявлението на страните в
днешното съдебно заседание следва да се отложи приемането на
заключението на допълнителната техническа експертиза, тъй като в същото
заключение не е отговорено на всички поставени задачи на така назначената
допълнителна техническа експертиза. Съдът намира, че следва да се даде
възможност на вещото лице Ч. МЛ. Ц. да допълни заключението си, като
отговори на всички поставени задачи, изследва телефонната комуникация на
съответните абонатни номера за целия период от 01-ви септември 2009 г. до
края на предоставената разпечатка, да се запознае с всички материали по
делото и най-вече с том 3-ти от досъдебното производство.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице Ч. МЛ. Ц. да допълни
заключението си, като отговори на всички поставени въпроси.
АДВ. Н.: Аз въпроси към вещото лице нямам. Да се освободи, като се
даде дата.
ПРОКУРОРЪТ: Делото да бъде отложено за друга дата. Нямам други
искания.
АДВ. Н.: Аз във връзка с постъпилите данни на кого се е водил
телефонът на С.Б., понеже това беше по инициатива на съда искане и е
постъпила информация, но информацията, която е постъпила от **“, не е
свързана с лицето, което е посочено от свидетеля С.Б. - „Г.“, та щях да
попитам ще се прави ли нещо или не. Аз нямам искане в тази насока да се
14
търси, защото С. каза в разпита си, че е прехвърлил фактическия ползвател
бил някакъв негов приятел Г., обаче титулярът, на който той бил прехвърлил
посочения номер, било друго лице. Сега, безпредметно е за мен този Ч. да го
търсим, при положение, че на телефона е отговорил Г. и както свидетелят Б.
заяви, това лице Г. го е уведомил, че го търсят за разпит в Апелативния съд.
Ако трябва, да потърсим някой до следващото съдебно заседание, мисля, че
трябва да използваме този телефонен номер, за да призовем лицето Г., което е
фактическият ползвател на този телефон от тогава до този момент и чиято
фамилия е неизвестна към момента, тъй като свидетелят Б. каза, че не я знае.
Да се призове по телефона лицето, което ползва този номер, чиято фамилия
не знаем. Знаем му малкото име само.
Моля да ни дадете и резервна дата за съдебно заседание, защото все пак
трябва да направим някакви графици за лятото и с Вашия график също да е
съобразено.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам по искането на адв. Н. да се призове по
телефона лицето, което отговаря на посочения от свидетеля Б. телефонен
номер.
Съдът след съвещание намира, че делото не е изяснено от фактическа
страна. Същото следва делото да се отложи за следващата резервна дата, за да
се даде възможност на вещото лице Ч.Ц. да изготви заключението на
допълнителната техническа експертиза.
За следващото съдебно заседание следва да се уважи искането на
защитата и да се призове на въпросния телефонен номер - ********** лицето,
което ползва този телефонен номер.
За следващото съдебно заседание следва да се призове свидетелят Т. Л.
М.. За същият следва да се изискат актуални справки от сектор **“ при ** за
адресна регистрация, задгранични пътувания, от ***, както и от ***. Да се
призове и на известния по делото телефонен номер.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 28.06.2022 г. 13:30 ч., като определя
15
и резервна дата за съдебно заседание по делото - 12.07.2022 г. от 09:30 ч., за
което подсъдимият З.Е.Д. и защитникът му – адв.Н., са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ другият защитник - адв. С.С., Апелативна
прокуратура - П., вещото лице Ч.Ц. и посоченото от свидетеля С.Б. лице на
име Г. на телефон № **********.
ДА СЕ ИЗИСКАТ справките, посочени в обстоятелствената част на
определението, за свидетеля Т. Л. М. и същият да се призове за следващото
съдебно заседание на известния по делото адрес и телефонен номер.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 14:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16