Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1053 от 06.08.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тридесети юли
две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Л. и прокурор Д.Х.
като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 1332 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, против решение № 583/03.06.2020г.,
постановено по НАХД № 5527/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
отменено наказателно постановление № 19-0769-005743/15.11.2019г., издадено от
Началник група към ОДМВР Бургас Сектор „Пътна полиция“, с което на А.К., с ЕГН **********,
за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Иска се
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Ответникът –А.К., редовно призован, не
се явява. По делото е постъпило становище от адв.Д.В., в което сочи, че
решението на районен съд –Бургас е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV – ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
възражения, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл. 218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Съображенията за това
са следните:
С обжалваното решение Районен съд –
Бургас е отменил наказателно постановление № 19-0769-005743/15.11.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас Сектор „Пътна полиция“, с което на А.К.,
за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
При постановяване на решението си РС
– Бургас е приел, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на
вмененото нарушение, тъй като управлявания от К. автомобил е бил с
регистрационни табели, със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, талон
за преминат ГТП, като тези обстоятелства сочат, че обективно е било невъзможно
при управление на автомобила той да разбере, че регистрацията на автомобила
служебно е била прекратена.
Така
постановеното съдебно решение настоящият съдебен състав намира за валидно и
допустимо, но неправилно.
Фактите по делото като цяло са
безспорни и правилно установени от първоинстанционния съд, като изведените въз
основа на тях правни изводи са неправилни, а възраженията на касатора основателни.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на посочената дата и място, а именно на 14.09.2019г. в
гр.Бургас в к-с „Славейков“ А.К. е установен от контролни длъжностни лица при
Сектор „Пътна полиция“ да управлява лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. №
А7204МХ, за който не е изпълнил задължението си да го регистрира по надлежен
ред. Същият е със служебно прекратена на 30.06.2019г. регистрация на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и за извършването му К. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Санкцията за
нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но
е без табели с регистрационен номер. В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
е предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът намира, че К. е бил наясно със задължението си да регистрира
закупения автомобил, но не го е изпълнил, с оглед на което регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено
задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме
свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива
задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.,
изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи на
служебно прекратяване на регистрацията.
Видно от изложеното, служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, К., управлявайки
собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си
задължение, е бил наясно с предвидените от закона последици. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно. В този
смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото му
нарушение на нормата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание. Да се приеме
обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то
да черпи права от него, което е недопустимо.
Обстоятелството дали е изпълнено
задължението за уведомяване на собственика на автомобила за служебно
прекратената регистрация се явява ирелевантно, още повече, че в
административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление
е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на
служебно прекратената регистрацията на пътно превозно средство.
Наложените наказания глоба в размер
на 200, 00 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца
са в съответния минимум, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
В случая не са налице и основания за
квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По
делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност.
Предвид изложеното, настоящият
касационен състав намира, че процесното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено. Като е достигнал до изводи различни от изложените и е
обосновал краен резултат за отмяна на издаденото НП, районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 583/03.06.2020г., постановено по
НАХД № 5527/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №19-0769-005743/15.11.2019г., издадено от Началник
група към ОДМВР Бургас Сектор „Пътна полиция“, с което на А.К., с ЕГН **********
за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.