№63 20.08.2019 г.,
гр. Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Перник гражданска
колегия, в открито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Роман Николов
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 7 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 335,
ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 205, ал. 1 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Агромашина Груп” ООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Монтана, ул. „Диана” № 17, представлявано от управителя Х.В.Х. против
Т.В.К., с ЕГН: **********, с адрес *** за заплащане на сумите: 49200 лева – главница,
представляваща неизплатена продажна цена по Договор за покупко – продажба на
разсрочено плащане № ***, ведно със законна лихва върху главницата дължима от
момента на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата,
както и сумата от 2132.40 лева – представляваща неустойка за забавено плащане,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на сумата.
Ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба като заявява, че предявената искова претенция като подадена от
надлежна страна се явява процесуално допустима, но счита, че същата с оглед
твърдените обстоятелства и приложени доказателства, по същество е
неоснователна.
В
срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която
поддържа изцяло фактическите твърдения и правни доводи в първоначалната.
В срока по чл. 373,
ал. 1 ГПК ответникът не е подал допълнителен отговор.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
от фактическа и правна страна следното:
На 22.11.2018 г. между ищцовото дружество, като продавач и Т.В.К., като купувач бил сключен Договор в писмена форма за покупко -
продажба на разсрочено плащане № *** по силата, на който продавачът се задължил да прехвърли на купувача правото на собственост
върху следната земеделска техника: Трактор марка DEUTZ - FAHR, модел DX 110 – употребяван и Машина мулчираща, марка ALPEGO, модел TR36-280 – нова, срещу заплащане на обща цена в размер на 49 200 лв. (четиридесет и девет хиляди и двеста лева) с ДДС. В чл. 2 от Договора страните се споразумели плащането да се осъществи по
банкова сметка на продавача, като цената бъде заплатена разсрочено на две
вноски, като 1-вата вноска в размер на 18 000 лева, да бъде заплатена до 30.11.2018 г., а 2-рата вноска в размер на 31 200 лева, да бъде заплатена в срок до 31.12.2018 г. В изпълнение на
договорните си задължения на
23.11.2018 г. „Агромашина груп” ООД предоставило владението на машините на ответника Т.К., като ги доставило в агропарка му в с. ***, общ. Трън, обл. Перник. Между страните бил подписан приемо - предавателен Протокол. Към датата на депозиране на исковата молба, както и към момента на постановяване на решението ответникът не
е заплатил никакви суми по дължимите вноски.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 335, ал. 1 ТЗ,
вр. с чл. 205, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан. Няма спор, че
между страните е съществувало облигационно отношение. Формата на чл.
335, ал. 1 от ТЗ е била спазена. В чл. 4 ал. 1, т. 1 от Договора
било договорено продавачът да запази собственост върху машините до заплащане на
последната вноска от цената. Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗЗД при продажба на
движими вещи на изплащане, продавачът може да запази собствеността на
продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът
преминава върху купувача от момента на предаването. Налице са задължения за
продавача и купувача, като е безспорно, че ищецът като продавач е предал вещите
предмет на договора на ответника, а купувачът е следвало да заплати сумата 49200
лв. на две вноски от 18000 лв. и от 31200 лв.
Неоснователни са възраженията на
ответника за
наличие на скрит дефект на трактора, като дефектът е толкова
съществен, че не дължи плащане. В чл. 7, ал. 2 от Договора било предвидено, че
рискът от случайно погиване на стоката преминава върху купувача от приемане на
стоката с приемо - предавателен протокол. Съгласно чл.
193, ал. 1 ЗЗД, продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, съществено
намаляващи нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в
договора употребление. Касае се за недостатъци, които са съществували при
продажбата, по време на сключване на договора. Правилото, съгласно чл.
194, ал. 1 ЗЗД е, че след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа
в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи и
незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи
това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които
не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В случая е установено,
че при сключване на договора вещта е била прегледана и недостатъци не са констатирани, видно от приемо - предавателен Протокол от
23.11.2018 г. От съдържанието на протокола се установява, че купувачът е
получил от продавача машините, предмет на договора за продажба, без възражения
относно липси или недостатъци. Съдът намира, че твърдените
недостатъци не са могли да бъдат установени от купувача при обикновения преглед
на вещта, а се касае за скрити недостатъци по смисъла на чл.
194, ал. 1 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на продавача в тази
хипотеза, то следва да се установи, че купувачът го е уведомил незабавно за
открития недостатък. От това задължение купувачът може да се освободи само в
условията на чл.
194, ал. 2 ЗЗД, а именно ако продавачът е знаел за недостатъка към момента
на продажбата. Такива твърдения не се съдържат в отговора на исковата молба.
Липсват и доказателства в тази насока, доколкото ответникът не ангажира никакви
доказателства. Съгласно приетото в решение № 31/09.03.2012 г., постановено по
гр. д. № 502/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. доказването е процес по установяване на
истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните
изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият
носи доказателствената тежест - то е главно. Главното доказване трябва винаги
да е пълно, т. е. да създава сигурно убеждение в съда в истинността или
неистинността на съответното твърдение. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от
доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните факти, наистина се е осъществил. В случая при липса
на конкретност на твърденията на ответника относно факта на уведомяването,
както и при липсата на други доказателства, не може да се приеме, че К. в
изпълнение на задължението си по чл.
154, ал. 1 ГПК е доказал, че е уведомил продавача за недостатъка на
продадената вещ. В
допълнение следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 195 ЗЗД са изчерпателно
посочени възможностите, които купувачът има право да избере при закупуване
на вещ с недостатъци: да върне веща и да иска обратно връщане на цената заедно
с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска и да иска намаляване на
цената, или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. В закона няма предвидена възможност, купувача да задържи вещта и да не заплати никаква част от продажната й цена. Рискът от
случайно погиване или повреждане на вещта преминава върху купувача в момента на
предаването на вещта съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗЗД. Вещнотранслативния
ефект в случая настъпва по силата на самото продажбено споразумение, макар и да
е отложен във времето - до заплащане на цената и както вече бе посочено рискът
преминава в момента на предаването на вещта. В случая рискът е за ответника и
евентуално повреждане на вещта, не го освобождава от задълженията по договора с
ищеца.
Неоснователно е и възражението
на ответникът, че стоката не е
окомплектована с необходимото оборудване за незабавна експлоатация, съобразно
изискванията по чл. 1, т. 2 от сключения договор. Както беше посочено по-горе съгласно чл.
194, ал. 1 ЗЗД, след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в
течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи и
незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. От подписания и неоспорен от ответника приемо -
предавателен Протокол се установява, че при приемането на вещите той не е направил
възражение за налични липси или неизправности.
В Протокола е отбелязано, че машините са оборудвани съгласно спецификацията, описана в Приложение 1 от
Договора. Отново следва да се отбележи, че ответникът не конкретизира и не сочи никакви доказателства коя
или кои точно са липсващите части от оборудването на доставените машини.
Неоснователно е и възражението на ответникът, че не дължи плащане на цената, тъй като не е издадена данъчна
фактура от продавача/ищец. Договорът за търговска продажба е двустранен,
възмезден, консенсуален и кумутативен договор, който има облигаторно - вещно
действие. След като същият е и неформален, договорът се счита за сключен с
постигането на страните на съгласие по основните му клаузи, като това съгласие
може да е постигнато и устно. Именно възможността за постигането на съгласието
за основните клаузи на сключения договор между страните без писмен договор, е
обусловило възможността визирана в нормата на чл. 321
от ТЗ, по искане на купувача, продавача да е задължен да издаде фактура за
доставената стока или други документи удостоверяващи нейните количества и
качества. Цената по договора за търговска продажба, сключен между страните се
дължи, не защото е издадена фактура, а
защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки. Ответникът не е
направил възражение за неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца.
Дължимостта на плащането не се предпоставя от издаването на фактурата, тъй като
това задължение е обвързано и става изискуемо единствено с настъпване на
неговия падеж
Ето защо съдът
приема, че ищцовото дружество е изправна страна по договора. До приключване на
съдебното дирене ответникът не представи доказателства, удостоверяващи плащане
на дължимата сума. При това е настъпил и уговорения в договора краен срок за
плащане (падеж) на двете вноски – съответно на 30.11.2018 г. за първата вноска, и на
31.12.2018 г. за втората вноска, т.е. вземането е изискуемо,
поради което и иска следва да бъде уважен, така както е предявен. Следва да се
има предвид, че ответникът не ангажира абсолютно никакви доказателства и не
направи доказателствени искания в подкрепа на изложените от него възражения в
подадения отговор на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 92, ал 1 от ЗЗД.
Неустойката, съгласно разпоредбата на чл.
92, ал. 1 от ЗЗД,
представлява предварително определен от страните размер на обезщетението за
вредите, които кредиторът, би претърпял от неизпълнението или лошото изпълнение
на договора. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на
валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка. При неустойка, съгласно чл.
92, ал. 1 ЗЗД,
вредите се обезщетяват, без да е нужно да бъдат доказвани. Неустойката има
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Основание за нейната
дължимост е неизпълнението на договора, поради което тя се дължи, независимо
дали от неизпълнението са настъпили вреди. Съгласно т. 3 на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, както и в нарушение на принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент. В случая страните в чл. 9 ал. 3 от Договора са
постигнали съгласие в случай на забава на купувача да извърши плащане на вноска
след настъпване на падежа, посочен в чл. 3 ал. 2, купувачът да дължи неустойка
на продавача в размер на 0,1% за всеки просрочен ден, но не повече от 10%. Неоснователно
се явява възражението на Т.К., че размерът на неустойката противоречи на
добрите нрави и поради това клаузата е нищожна. Не може да се приеме, че
договорената неустойка е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и е в нарушение на принципите на
справедливостта в търговските правоотношения. Освобождаването от отговорност на
ответникът е предоставено изцяло на възможността за точно и своевременно
изпълнение, в което се изразява посочената вече обезпечителна функция на
неустойката. Всичко това налага извода, че уговорките в чл. 9, ал. 3 от
договора не са нищожни, тъй като притежават присъщите на неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Предвид изложеното и на основание чл. 92 ЗЗД ответникът дължи неустойка от момента, в който всяко от вземанията е
станало изискуемо съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора, като размера на
неустойката е 2132.40 лв., от която сума 1134 лв. за периода от
30.11.2018 г. (датата на настъпване на изискуемостта на първата вноска по
договора) до датата на депозиране на исковата молба – 01.02.2019 г., върху
размера на просрочената вноска от 18 000 лв. и 998.40 лв. за периода от
31.12.2018 г. (датата на настъпване на изискуемостта на втората вноска по
договора0 до датата на депозиране на исковата молба, върху размера на
просрочената вноска от 31200 лв.
Върху присъдените суми на основание чл. 86 ЗЗД ще следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно
01.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищецът претендира и
доказва разноски общо 4055.30 лв., от които 2055.30 лв. – държавна такса и 2000
лв. заплатено адв. възнаграждение, (съгласно представените доказателства и
списък по чл.
80 ГПК), които му се дължат от ответника.
Предвид изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.В.К., с
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на
„„Агромашина Груп” ООД, с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. Монтана, ул. „Диана” № 17,
представлявано от управителя Х.В.Х. сумата от 49200 лв., представляваща неизплатена продажна цена
по Договор за покупко – продажба на разсрочено плащане № ***, ведно със законна
лихва върху главницата дължима от момента на депозиране на исковата молба –
01.02.2019 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Т.В.К., с
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на
„„Агромашина Груп” ООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Монтана, ул. „Диана” № 17, представлявано от управителя Х.В.Х. сумата 2132.40 лв. представляваща
дължима неустойка, ведно със законна
лихва върху сумата, дължима от момента на депозиране на исковата молба –
01.02.2019 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Т.В.К., с
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на
„„Агромашина Груп” ООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Монтана, ул. „Диана” № 17, представлявано от управителя Х.В.Х. сумата
от 4055.30 лв. направени разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок от
връчването на страните.