№ 23016
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110144144 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на
/ФИРМА/, с която срещу /ФИРМА/, са предявени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД, за
установяване съществуване на парично вземане, за сумата
от 803,18 лева, месечни такси и потребление за използване
на услуги по договор за периода от 23.06.2022 г. до 23.12.2022
г., ведно със законната лихва за периода от 02.05.2023 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, сумата в размер на 41,28 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
използвани услуги, за периода от 27.08.2022 г. до 01.05.2023
г., сумата в размер на 12 343,95 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законната
1
лихва за периода от 02.05.2023 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането,
сумата в размер на 1051,62 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за неустойка, за периода
от 28.05.2022г. до 01.05.2023г., и за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 18.05.2023
г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 23192/2023 г. по описа на СРС, І
ГО, 45 състав.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за използване
на електронни съобщителни услуги № ***********,
партида *************, ID на договора **************** от
20.02.2020г. предоставил на ответника електронни
съобщителни услуги, като за всяка отделна услуга се
сключвало допълнително приложение, неразделна част от
договора. Посочва, че на 13.01.2021 г. било сключено
допълнително приложение № 1 за фиксиран интернет с
допълнителна услуга Ikarus AntiVirus, при месечна такса
16,66 лв., без ДДС и такса за допълнителната услуга – 4,99
лв. без ДДС. Твърди, че съгласно т.6.1 от Приложението на
ответника е било предоставено оборудване – wi-fi рутер, а с
допълнително приложение бил активиран допълнителен
пакет Extra 25 Mbps с месечна такса 7,99 лв. без ДДС. Сочи,
че на 08.02.2022 г. между страните били сключени 2 бр.
Приложение № 1 за активиране на мобилни електронни
съобщителни услуги „**********“, с конкретни избрани
тарифни планове, описани в Приложение 2 - за номера
2
*************, ************, **********, ************,
***************, **********, *****************, е избран
план ********** XL стандартна месечна такса 30 лв. без
ДДС и промоционална такса 19.05 лв. без ДДС и по два броя
допълнителни пакети с месечна такса по 10 лв., без ДДС; за
номер *************** ********** Unlimited със стандартна
месечна такса 45 лв. без ДДС и промоционална такса 30.15
лв. без ДДС и 5 броя допълнителни пакети 5 GB at
maximum speed promo c месечна такса по 10 лв. без ДДС
всеки пакет; за номер *************** е избран план
********** XL със стандартна месечна такса 30 лв. без ДДС
и промоционална такса 19.05 лв. без ДДС и по 1 брой
допълнителен пакет 5 GB at maximum speed promo AM 5
BGN c месечна такса 5 лв. без ДДС; за номер ********** е
избран план ********** Unlimited със стандартна месечна
такса 45 лв. без ДДС и промоционална такса 30.15 лв. без
ДДС; за номер *********** е избран план А1 Бизнес
мобилен интернет промо със стандартна месечна такса
29,90 лв. без ДДС и промоционална такса 26.02 лв. без ДДС
и за номер ************ е избран план *************
екстра 25 GB c месечна такса 16.65 лв. без ДДС. Сочи, че
ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на
електронни съобщителни услуги по процесния договор за
периода от 23.06.2022 г. до 23.12.2022 г. в общ размер от
803,18 лв., за които били издадени следните фактури:
фактура № *********/27.07.2022 г. за сума в размер на
140,80 лв., фактура № *********/25.08.2022 г. за сума в
3
размер на 140,80 лв., фактура № *********/27.09.2022 г. за
сума в размер на 140,80 лв., фактура № *********/27.10.2022
г. за сума в размер на 169,90 лв., фактура №
*********/25.11.2022 г. за сума в размер на 140,80 лв. и
фактура № *********/29.12.2022 г. за сума в размер на 70,08
лв. Твърди, че на 06.01.2023 г. процесният договор бил
прекратен по отношение на част от предоставените услуги
и мобилни номера по вина на ответника, поради
пренасянето им в мрежата на друг оператор, като
съглашението продължило да урежда отношенията между
страните спрямо непренесените мобилни номера,
Поддържа, че предвид частичното прекратяване на
договора по вина на ответника за ищеца възникнало
вземане за неустойка, която се дължала във фиксиран
размер като сбор от стойността на стандартните месечни
абонатни такси без отстъпка от цената, считано от датата
на прекратяване на договора до изтичане на посочения в
договора срок или сума в общ размер от 12343,95 лв.
Претендира мораторна лихва върху вземането за месечни
такси и потребление в размер на 41,28 лв. и мораторна
лихва върху вземането за неустойка в размер на 1051,62 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който оспорва исковете, въвежда възражения
за нередовност на исковата молба. Твърди, че не е
използвал посочените в исковата молба услуги през
процесния период. Твърди, че процесния договор е
нищожен, поради липса на съгласие в условията на
4
евентуалност недействителен, тъй като е сключен от лице
без представителна власт. Оспорва се клаузата за неустойка
като неравноправна и нищожна по подробно изложени
съображения.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
303471/27.09.2024г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват
исковете, обуславящ исковото производство като
продължение на развилото се заповедно такова, е
необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен
срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай исковете са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК. Предметът на търсената с исковата молба
защита следва да съвпада с претендираното със
5
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане право. В тази връзка сумите в исковата
производство са предявени за сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение за главница и лихва, което е
допустимо. Следователно налице е пълна идентичност
/основание, размер, период/ между търсените със заповедта
парични вземания и предявените такива с исковата молба.
Едновременно с това ищец в настоящото производство е
заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи
обоснован извод, че исковете са допустими.
За да бъдат исковете основателни, е необходимо при
условията на пълно и главно доказване да бъде установено
от ищеца наличието на следните материални предпоставки
/юридически факти/ - валидното възникване на твърдените
облигационни правоотношения, изпълнението на
задълженията по сключените договори, приемането на
изпълнението, изискуемостта и размера на претендираните
вземания за главница и за обезщетение за забава.
По отношение на претендираните вземания за
доставени далекосъобщителни услуги:
Ищецът се позовава на сключен между страните
договор № *********** от 20.02.2020, ID на клиент
***********, партида *************, ID на договор
**************** г. Прието е приложение № 1 към договора
от 13.01.2021 г., с което страните са договорили активиране
на допълнителна услуга за срок от две години Ikarus
6
Antivirus за номер ********** с месечна такса 16,66 лева без
ДДС и такса за допълнителен пакет Ikarus Antivirus от 4,99
лева без ДДС. В т.6.1 от приложението страните са
договорили предоставяне на оборудване – wi-fi рутер, което
следвало да бъде върнато на оператора в изправност и
пълна комплектност – т.6.4 от приложението, а с
допълнително приложение е активиран допълнителен
пакет Extra 25 Mbps с месечна такса 7,99 лв. без ДДС.
Приети са по делото още два броя приложения от
08.02.2022г. за срок от две години, с които страните
договорили активиране на мобилни електронни
съобщителни услуги с планове **********, мобилен
интернет и фиксирани електронни съобщителни услуги –
фиксиран интернет и Net Box, както следва: за номера
*************, ************, **********, ************,
***************, ********** и ***************** е
договорен план ********** XL със стандартна месечна
такса от 30,00 лева без ДДС и промоционална такса от 19,05
лева без ДДС, съответно за номера ************** и
************ е договорен план **********, клас XL със
стандартна месечна такса от 30,00 лева без ДДС и
промоционална такса 19,05 лева без ДДС и два броя
допълнителни пакети 5 GB at maximum speed promo с
месечна такса от 10,00 лева без ДДС за всеки пакет; за
номер *************** ********** Unlimited със стандартна
месечна такса 45 лв. без ДДС и промоционална такса 30.15
лв. без ДДС и 5 броя допълнителни пакети 5 GB at
7
maximum speed promo c месечна такса по 10 лв. без ДДС
всеки пакет; за номер *************** е договорен план
********** XL със стандартна месечна такса 30 лв. без ДДС
и промоционална такса 19.05 лв. без ДДС и по 1 брой
допълнителен пакет 5 GB at maximum speed promo AM 5
BGN c месечна такса 5 лв. без ДДС; за номер **********
план ********** Unlimited със стандартна месечна такса 45
лв. без ДДС и промоционална такса 30.15 лв. без ДДС; за
номер *********** план А1 Бизнес мобилен интернет промо
със стандартна месечна такса 29,90 лв. без ДДС и
промоционална такса 26.02 лв. без ДДС и за номер
************ е избран план ************* екстра 25 GB c
месечна такса 16.65 лв. без ДДС.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е реливирал
възражение за нищожност на договора, като сключен при
липса на съгласие, също така, в условията на евентуалност
за недействителност на договора, като сключен от лице без
представителна власт. Оспорена е автентичността на
договора, и в която връзка съдът е открил производство по
реда на чл. 193 от ГПК.
Изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза
установява, че в системата на ищеца фигурира клиент с
името на ответника – /ФИРМА/ с номер на клиент
*********** и номер на договор ****************, с
начална дата – 16.02.2022г. и крайна дата – 16.02.2024г. Към
партидата с ID е установено активиране на 20 услуги,
8
посочени на стр.2 и стр.3 от експертизата. По делото с оглед
указанията на съда са представени в оригинал и писмени
доказателства с дати от м.01 и м.02.2020г., досежно
обстоятелства предхождащи създаването на партидата. В
тази връзка е представено заявление за смяна на абонат от
31.01.2020г. за електронни и съобщителни услуги,
предоставяни по договор с /ФИРМА/, като от заявлението е
видно, че тези услуги са прехвърлени на ответника,
съответно приложени и анекси към договора и приемно-
предавателен протокол. Вещото лице е установило, че
услугите са били активни до 02.09.2022г., като на посочената
дата са ограничени изходящите и входящите обаждания,
като основанието за ограничаване е незаплащане от
ответника на дължимите по фактурите суми. Установено е
прекратяване на услугите на 06.01.2023г. Установен е пренос
на услуги към мрежата на друг мобилен оператор на 14
номера, както следва: **************, ************,
*************, *************, ************, **********,
************, ***************, **********,
***************, **********, *****************,
*********** и ************. На стр.6 са посочени и шестте
устройства, предоставени на ответника като оборудване. На
стр.4 и 5 от експертизата вещото лице последователно и
детайлно е онагледило стъпките по прекратяване на
договора, като е посочено, че услугите са прекратени
поетапно, считано от 27.08.2022г., когато е изпратен SMS,
че по договора има дължими суми и така до 02.11.2022г.,
9
когато са спрени всички услуги. Във времеви период от
27.08.2022г. до 02.11.2022г., услугите са постепенно
ограничавани. Вещото лице е посочило че до дата
02.09.2022г. услугите са били напълно активни.
Изслушаната съдебно-графологична експертиза
установява, че подписите за „Потребител, Абонат“ и
ръкописно изписаните имена в оригналите на договор за
мобилни услуги, сключен на 13.01.2021г. между /ФИРМА/ и
И.Й.С., като представляващ и управляващ /ФИРМА/ на
лист 149-151 от досието по делото и Приложение № 1 към
него на 147-148 по делото не са положени от лицето И.Й.С..
Също така установява се, че подписите и ръкописно
изписаните имена „И.С.“ в графите „За стария абонат“ и
„За новия абонат“ на гърба на листа в документа
„Заявление за смяна на абонат“ на л.137 по делото не са
също положени от лицето И.Й.С.. Посочено е също така, че
Приложение № 3 на л.161-162 по делото, приложение на л.
138-139 по делото, приемно-предавателен протокол на л.140,
анекс към договор *********** и допълнение към анекс към
договор ************ от 25.02.2020г. на л.141-142 и
приложение 1 към договора от 25.02.2020г. на л.143 по
делото, анекс към договора от 25.02.2020г., допълнение към
анекс от 25.02.2020г., приети на л.144-145 по делото,
приложение № 1 към договора, налично на л.146 са
подписани от лицето И.Й.С..
Изслушаната ССчЕ установява, че процесните фактури
10
№ **********/27.07.2022г., № **********/25.08.2022г., №
**********/27.09.2022г., № **********/27.10.2022г., №
**********/25.11.2022г. и № **********/29.12.2022г. са
осчетоводени в счетоводството на ищеца и не са
осчетоводени в счетоводството на ответника, не са
включени в дневниците за продажба и по тях не е ползван
данъчен кредит. По делото са установени осчетоводени и от
двете страни, за периода от м.12.2021г. до м.06.2022г. услуги,
свързани с процесния договор, подробно онагледени на 120-
122 от експертизата. Вещото лице е установило размера на
задължението за главница в размер на 803,18 лева и за
неустойка в размер на 12 343,95 лева. Вещото лице също
така е установило плащане от ответника по процесния
договор на дата 29.06.2022г. в размер на 535,75 лева.
Приоритетно съдът следва да се произнесе по
възраженията на ответника за нищожност и
недействителност на договора в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД.
Двете възражения са функционално свързани. Възразява
се, че договора е сключен от лице без представителна власт,
поради и което е сключен при липса на съгласие. В т. 2 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г., постановено по
тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени
задължителни за съдилищата указания по тълкуване на чл.
42, ал. 2 ЗЗД. В него е прието, че договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна
власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. Тези последици
11
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При
липса на потвърждаване, недействителността от висяща
става окончателна, тъй като окончателно отпада
възможността договорът да бъде потвърден. В хипотезата на
чл. 301 ТЗ ефектът на потвърждаване на действията,
извършени без представителна власт от името на търговец,
настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага
след узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но
само ако е направено веднага след узнаването,
представлява отказ за потвърждаване и позоваване на
недействителността. В цитираното тълкувателно решение
са дадени и задължителни указания за това, че висящата
недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е установена
единствено и изключително в интерес на представляваното
лице и следователно само то или универсалните му
правоприемници може да се позове на нея както
извънсъдебно, така и пред съда чрез предявяване на
установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД
или чрез заявяване на такова правоизключващо
възражение срещу предявен против него облигационен или
вещен иск. На тази недействителност не може да се позове
нито насрещната страна по сключения договор, нито което
и да е трето лице, което твърди, че има правен интерес да
стори това. В случая възражението е релевирано от
представляваното лице и е допустимо за разглеждане. В
случая ответникът е търговец по смисъла на ТЗ, поради
12
което важат правилата на чл. 301 от ТЗ, според която норма
когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. В случая се установява, че сключването на
договора се предшества от заявление за смяна на абонат от
31.01.2020г. за електронни и съобщителни услуги,
предоставяни по договор с /ФИРМА/, като от заявлението е
видно, че тези услуги са прехвърлени на ответника,
съответно приложени и анекси към договора и приемно-
предавателен протокол. Този договор се установи, че е
подписан от лице без представителна власт. В същото време
впоследствие са подписани приложение № 3 на л.161-162 по
делото, приложение на л. 138-139 по делото, приемно-
предавателен протокол на л.140, анекс към договор
*********** и допълнение към анекс към договор
************ от 25.02.2020г. на л.141-142 и приложение 1
към договора от 25.02.2020г. на л.143 по делото, анекс към
договора от 25.02.2020г., допълнение към анекс от
25.02.2020г., приети на л.144-145 по делото, приложение № 1
към договора, които се установи, че са подписани от лицето
И.Й.С.. С оглед датата на договора – 20.02.2020г. и
установените за подписани веднага след това приложения и
анекси, съдът намира, че провоотношението е потвърдено
от лицето, представляващо и управляващо дружеството.
Съответно с оглед процесния период и услугите уговорени с
Приложение № 1 от 13.01.2021г. се установи и че договор за
13
мобилни услуги, сключен на 13.01.2021г. между /ФИРМА/ и
И.Й.С., като представляващ и управляващ /ФИРМА/,
приет на лист 149-151 от досието по делото и Приложение
№ 1 към него на 147-148 по делото не са подписани от
лицето И.Й.С.. От изслушаната ССчЕ се установи, че за
процесния период в счетоводството на ответника не са
включени в дневниците за продажба и не е ползван данъчен
кредит по процесните фактури, като е установено обаче че
за периода от м.12.2021г. до м.06.2022г. са осчетоводени
фактури издавани по процесния договор в счетоводството
на ответника и по тях е ползван данъчен кредит.
Установено е и плащане, свързано с претендираните
вземания и касаещи процесните услуги на дата 29.06.2022г.
на обща стойност от 535,75 лева. По изложеното съдът
намира, че независимо, че договора е сключен от лице без
представителна власт, то действията на представителя са
потвърдени, висящата недействителност е санирана, а от
там и процесното правоотношение, поради и което не е
налице нищожност на договора, поради липса на съгласие.
По гореизложеното възраженията са неоснователни.
Ищецът претендира вземания, отразени в процесните
фактури, които включват незаплатени абонаментни такси и
ползвани мобилни услуги по договора ***********. Ищецът
следваше да установи, че мобилните услуги са
предоставени, тъй като ответникът е релевирал
възражение, че не е ползвал услугите, а абонаментните
такси се дължат само поради установява факта на
14
сключване на договора и за достъп до мрежата. Месечната
абонаментна цена се предплаща от абоната на съответната
мрежа ежемесечно по ценоразпис на оператора съобразно
избрания пакет от услуги. Представените фактури не
доказват престирането на услугите, а само счетоводното им
отразяване. В тази връзка съдът цени изслушаната съдебно-
техническа експертиза, която установява, че мобилните
услуги са предоставени. Вещото лице е установило, че
услугите са били активни до 02.09.2022г., като на посочената
дата са ограничени изходящите и входящите обаждания,
като основанието за ограничаване е незаплащане от
ответника на дължимите по фактурите суми. Установено е
прекратяване на услугите на 06.01.2023г. Установен е пренос
на услуги към мрежата на друг мобилен оператор на 14
номера, както следва: **************, ************,
*************, *************, ************, **********,
************, ***************, **********,
***************, **********, *****************,
*********** и ************. На стр.6 са посочени и шестте
устройства, предоставени на ответника като оборудване.
Съгласно чл. 26. 5 от приложимите общи условия
ответникът е имал задължение в 15 дневен срок след
издаване на фактурата да я заплати. Видно от приетите по
делото фактури по всяка една от тях е изтекъл 15-дневения
срок, поради което вземанията са станали изискуеми. Това
води до извод, че и иска за мораторна лихва върху
главницата за предоставени услуги, за сумата в размер на
15
41,28 лева, за периода от 27.08.2022г. до 01.05.2023г., следва
да бъде уважен. Искът е доказан и по размер.
Ето защо следва да се приеме, че за ответника е
възникнало задължението за заплащането на уговорените
абонаментни такси и услуги за процесния период.
Предмет на иска за неустойка за предсрочно
прекратяване на процесния договор за мобилни услуги е
сума в размер на общо 12 343,95 лв., което е част от вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 13969/18.05.2023 г. по ч.
гр. д. № 23192/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезпечение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От събраните по делото доказателства се установи, че
плащане по издадените фактури няма и поради това се
приема, че ответното дружество, както беше посочено по-
горе, не е изпълнило задълженията си по договора.
Съгласно чл. 9.1 от Приложение № 1 към договора, в случай
на нарушаване на задълженията по вина на абоната преди
изтичане на срока му, договорът се прекратява, като
операторът получава неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който
действието на договора се спира или прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка до изтичане срока на
договора, тоест това са всички месечни абонаментни такси
16
без отстъпки, дължими от датата на прекратяване на
договора до изтичане на определения срок за ползване.
Експертизата установи, че датата на прекратяване на
договора вероятно се генерира автоматично по вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличие на незаплатени суми след изтичане на
предвидените в месечните фактури срокове. Надлежното
прекратяване на процесната договорна връзка обаче е
елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, недоказването на който е
достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за срок и форма. Следователно
доколкото процесният договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяването също следва да е в такава
форма и с него следва да се даде подходящ срок за
изпълнение. Следва да се отбележи, че дори не се твърди в
исковата молба, че тази предпоставка е изпълнена. Само се
твърди, че договора е прекратен, като СТЕ установява, че
датата на прекратяване е 06.01.2023г. , като в
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че е
начислена неустойка в периода от 27.05.2022г. и последно по
сметка № *********/06.01.2023г. с падеж 20.02.2023г. за
невърнато устройство. Според съда датата на деактивация,
което става автоматично чрез електронна система на
оператора, не може да се приравнява и не е равнозначна на
датата на прекратяване на договора при положение, че за
17
прекратяването на договора се прилагат правилата на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД. Въпреки това и без такова предизвестие
същите са били начислени в издадените сметки, посочени в
исковата молба без основание. Не може да се приеме, че е
налице и хипотезата на разваляне на договора, доколкото
исковата молба е подадена след изтичане на срока на
договора, а не през време на действието му.
Друго самостоятелно основание за отхвърляне на иска
е, че в конкретният случай, клаузата за заплащане на
неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора
за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни
такси, несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага
от насрещната страна в определен размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се
престира услуга от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, І т. о. и решение № 193 от
09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т. о. Допустимо
е уговаряне от страните на неустойка за вредите от
развалянето, но само в рамките на присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Целта и начина на формиране на уговорената в случая
компенсаторна неустойка излиза извън присъщите
18
функции, тоест същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта нищожна, съгласно
задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение, а и ответникът е релевирал възражение за
нищожност на клаузата. В този смисъл възражението на
ответника, че неустойката противоречи на добрите нрави се
споделя от съда.
По изложеното иска за неустойка следва да бъде
отхвърлен. Доколкото този иск се отхвърля подлежи на
отхвърляне и акцесорния иск за сумата в размер на 1051,62
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за неустойка, за периода от 28.05.2022г. до 01.05.2023г.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 и ал.3
от ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни. Така на ищеца в заповедното производство следва
да му се присъдят разноски в размер на 76,90 лева, с оглед
уважената част от исковете. В исковото производство
ищецът е внесъл сумата от 283,15 лева за държавна такса,
650,00 лева за изслушване на експертизи. Адвокатско
възнаграждение не се претендира, а и няма данни за реално
заплатено такова. Така на ищеца следва с оглед уважената
част от исковете да му се присъдят разноски в исковото
19
производство в размер на 55,34 лева.
На ответника също се следват разноски с оглед
отхвърлената част от исковете. Той претендира за
присъждане сумата в размер на 1800,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на
която, съгласно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.197-198 по
делото /договор за правна защита и съдействие от
01.12.2023г./, сумата от 50,00 лева - депозит за изслушване
на ССчЕ и сумата от 300,00 лева – депозит за изслушване на
съдебно-почеркова експертиза. Или общо разноски в размер
на 2150,00 лева. Така на ответника с оглед отхвърлената
част от исковете следва да му се присъдят разноски в
размер на 2 022,50 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК
************** срещу /ФИРМА/, ЕИК ***********,
положителни установителни искове с правно основание чл.
422 от ГПК, че /ФИРМА/ дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 803,18 лева, представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор за мобилни
услуги № ***********, партида *************, ID на
договора **************** от 20.02.2020г., за периода от
20
23.06.2022 г. до 23.12.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 02.05.2023 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата в размер
на 41,28 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за използвани услуги, за периода от 27.08.2022 г.
до 01.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата в
размер на 12 343,95 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договора, ведно със законната лихва за
периода от 02.05.2023 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането и за сумата в
размер на 1051,62 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за неустойка, за периода от 28.05.2022г. до
01.05.2023г., и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 18.05.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 23192/2023 г. по описа на СРС, І ГО,
45 състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 76,90
лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
21
на /ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 55,34
лева, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер
на 2 022,50 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22