№ 6607
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С-И РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110140073 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „С-а вода“ АД с със седалище и адрес на управление гр. София ж.к.
„Младост 4“, ул. „Бизнес парк“ - гр. София № 1 сгр. 2А срещу Н. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. „Витоша“, ул. „Чавдар Мутафов“ № 22, вх. В, ет. 4, ап. 3.4.3, за
признаване за установено, че Н. С. С. дължи на „С-а вода“ АД, сумата от 2025,92 лв., от
която сума 1844 лв. - главница за периода 18.01.2017 г. - 16.12.2022 г., мораторна лихва в
размер на 181,92 лв. за периода 18.02.2017 г. - 16.12.2022 г., ведно със законна лихва,
считано от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
04.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по гр.д. № 23837/2023 г. на СРС, 53 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайно установени фактически
отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. Твърди, че са налице облигационни
отношения, които се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „С-а вода“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника.
Ответникът оспорва вземанията по и основание и размер и прави възражение за давност и
завишени суми.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон.
Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
1
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието
„потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, а според б. „б“ от нормата - това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат по цени,
определени по реда на ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, определени в общите условия на договорите, се заплаща
законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 32 от същата наредба, услугите ВиК
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. За сгради - етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от
един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период
от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено
на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на
отчитането.
Следователно нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г., предвижда качеството
„потребител“ на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория
лица - носители на вещни права или концесионно право, като никакви други облигационни
правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието
си фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към
водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на
правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията
между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което
фактически ползва имота.
От представените писмени доказателства по делото, се установява по безспорен
начин страните са налице трайно установени облигационни отношения по предоставянето
на ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: гр. София, кв. „Витоша“, ул. „Чавдар Мутафов“
№ 22, вх. В, ет. 4, ап. 3.4.3, клиентски № **********.
Това е видно, тъй като ответникът сам е посочил, че е потребител на вода в
процесния имот, като твърди, че част от задълженията му са погасени по давност, а
причината за дължимоста на останалите е завишеният им размер. При това основателно
следва да се приеме, че ответника има качеството потребител и ползвател на реално
доставена услуга, която следва и да заплати.
По делото е ангажирана съдебна комплексна техническа и счетоводна експертиза, от
2
чието заключение се установява, че за периода 18.01.2017 г. - 16.12.2022 г. вкл. за процесния
имот начислената главница възлиза на 1844,00 лв., в съответствие с доставените количества
по утвърдени от КЕВР цени, а размера на моратората лихвата върху дължимите суми за
период, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 16.12.2022 г. е в размер на
507,03 лв.
Съгласно приложимите действащи през процесния период Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С-а вода“ АД операторът е
длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при определените условия и
срокове и да издава фактури за дължимите суми. Съгласно чл. 31 ал. 2 от Общите условия
потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
По делото се установява наличие на облигационно отношение между страните и
изпълнение от страна на ищеца за реглан доставено количество вода до имота на ответника.
Съгласно практиката на ВКС „периодично” е това плащане, което не е еднократно и
не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Длъжникът трябва
да престира повече от един път в течение на определен срок. Дължимите от длъжника
престации имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително
определен или определяем - Тълкувателно решение 3/2011 ОСГТК ВКС. Според
разпоредбата на чл. 111 в) ЗЗД погасителната давност за периодични плащания е 3 г.
Съгласно чл. 422 ал. 1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на подаване
на заявлението в заповедното производство - така ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС - 04.05.2023 г., като последното погасено задължение е за м.03.2020 г., което
трябва да се плати до 30.04.2020 г.
По делото е направено възражение за давност, което е частично основателно за
периода от 18.01.2017 г. до 30.03.2020 г. и вземанията са погасени по давност, като
непогасени вземания остават за периода от 01.04.2020 г. до 16.12.2022 г.
Съгласно изчисленията на съдебно техническата експертиза дължимите вземания за
процесния имот са за сумата от 874,23 лв., стойността на доставената вода за периода от
01.04.2020 г. до 16.12.2022 г.
Експертизата е изготвена компетентно и пълно и не е оспорена от страните по делото
поради, което съдът я кредитира изцяло.
По посочените причини искът е основателен за сумата от 874,23 лв., за периода
01.04.2020 г. до 16.12.2022 г., а за горницата искът следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. Съгласно разпоредбите на общите условия към договорите за продажба на ВиК
услуги (чл. 44 от ОУ на „С-а вода“ АД) при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на В и К оператора. Лихвата в случая съгласно Общите условия се дължи от деня
следващ 30-е дни от датата на издаване на фактурата.
Следователно дължимата от ответника сума за лихви през процесния период е 233,45
лева, която обаче трябва да се намали със сумата, която е погасена по давност за периода от
18.02.2017 г. до 01.05.2020 г., но тъй като исковата претенция е в по-малък размер, следва да
се уважи изцяло.
3
По Разноските:
При този изход на спора - частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът доказва, че е направил разноски в общ размер от 731,04 лв., от който
довнесена ДТ - 40,50 лв.; Депозити за експертизи - 500 лв.; юрисконсултско възнаграждение
определено в минимален размер от 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП, както и
40,52 и 50 лв. ДТ за заповедно производство. От тях по съразмерност на ищеца се дължат за
разноски в размер на 345,02 лв., които ще се възложат в тежест на ответника.
Ответникът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 1200 лв. за
платен адвокатски хонорар, като още с исковата молба ищецът е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно, поради ниската правна и фактическа
сложност на делото. Ето защо сторените разходи за адвокатски хонорар се признават до
приложимия минимум по НМРАВ от 400 лева, от които предвид отхвърлената част от
исковете по съразмерност на ответника се следват 211,22 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 198о, ал.1 от Закона за водите, Н. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. „Витоша“, ул. „Чавдар Мутафов“ № 22, вх. В, ет. 4, ап.
3.4.3, ДЪЛЖИ на „С-а вода“ АД с със седалище и адрес на управление гр. София ж.к.
„Младост 4“, ул. „Бизнес парк“ - гр. София № 1 сгр. 2А сумата от 874,23 лв.,
представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги за периода 01.04.2020 г. до
16.12.2022 г., ведно със законната лихва от 04.05.2023 г. /датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва в размер на 181,92 лева за периода 01.05.2020 г. до 16.12.2022 г, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за сумата над присъдените размери до пълните
предявени размери.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН ********** да плати на „С-а вода“ АД на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 345,02 лв. - разноски в производство, с оглед уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА „С-а вода“ АД, да плати на Н. С. С., ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 211,22 лв., разноски в производство, с оглед отхвърлената част на
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред С-и градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
4
Съдия при С-и районен съд: _______________________
5