№ 247
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000501039 по описа за 2024 година
С решение от 31.08.2023г по гр.д. № 4862/2022г. по описа на Софийски градски съд 1- 10
състав са осъдени Окръжен съд Русе и Народното събрание на Република България, да
заплатят солидарно на КАЯТУР ЛОДЖИСТИК АНОНИМ ШИРКЕТИ (АД), KAYATUR
LOJISTIK ANONIM SIRKETI/, регистрирано в Република Турция, със седалище и адрес на
управление: Република Турция, град Истанбул, на основание чл.2в, ал.1 ЗОДОВ, сумата от
125 834 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на
свободното упражняване на правото на притежание, поради отнемане в полза на държавата
на собствените на ищеца товарен автомобил влекач, марка „Мерцедес Бенц“, рама №
WDB9340321L894480 с турски per. № ******** и полуремарке марка „Фроенхоф“, рама №
NLRCAEAAACF015215 с турски per. № ********, заедно със законната лихва от 12.05.2022
г. до окончателното плащане. Със същото решение са отхвърлени исковете по чл.2в, ал.1
ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди от нарушение на свободното упражняване на
правото на притежание, поради отнемане в полза на държавата на собствените на ищеца
товарен автомобил влекач, марка „Мерцедес Бенц“, рама № WDB9340321L894480 с турски
per. № ******** и полуремарке марка „Фроенхоф“, рама № NLRCAEAAACF015215 с турски
per. № ********, за разликата над 125 834 лв. до пълния предявен размер от 165000 лв. и по
чл.2а, ал.1 ЗОДОВ за сумата от 38970 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от противоправното лишаване от ползване на двете ППС за периода от 01.01.2020 г. до
датата на завеждане на исковата молба.
Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от ответника
Окръжен съд Русе чрез административен ръководител Н. Ч.. Твърди се, че съдът неправилно
е приел, че постановеното по чл.242а от НК отнемане на превозни средство в полза на
Държавата, представлява нарушение на правото на ЕС съгласно чл.2 пар.1 от Рамково
решение 20058212г вр. чл.17 пар.1 ХОПЕС, в каквато насока са изложени подробни
съображения. Изтъква се като довод, че ОС Русе не е имал задължението да тълкува
1
национална правна норма, нито да отправя преюдициално запитваме до СЕС за съответствие
на чл.242а НК с чл.2 пар.1 от Рамковото решение, като в тази връзка се сочи, че решение на
СЕС от 14.01.2021 г по дело С-393/2019г и тълкуването на КС в решение № 12/30.19.2021г
по к.д.№ 17/2022г са постановени след влизане в сила на решението по ВНОХД №.
650/2019г на ОС Русе, поради това няма как решаващият съд да е бил обвързан от тяхното
действие. Изтъква се още, че неправилно съдът приел, че РОС е допуснал нарушение, което
е „достатъчно съществено" по смисъла на чл.2в ал.1 ЗОДОВ, както и че е налице причинна
връзка между соченото нарушение на РОС и претендираните вреди. И на края, в условията
на евентуалност, се посочва, че е присъдено прекомерно обезщетение съобразно
първоначалната експертиза, изразяващо се в пазарната стойност на отнетото МПС, без да се
вземе предвид допълнителната експертиза, отчитаща амортизацията на въпросния
автомобил. Иска се отмяна на решението в обжалваните осъдителни части и вместо това
отхвърляне на исковете, евентуално отхвърляне на над размер от 44 664,12лв до
присъдените от 100 587лв.
Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от ответника
Народно събрание на РБ, представлявано по пълномощие от Е. Ц. и Л. Т.. Твърди се на
първо място недопустимост на исковете насочени против НС и съответно недопустимост на
решението в тази му част, тъй като НС не е процесуален субституент на Държавата по реда
на ЗОДОВ, в каквато насока са развити подробни съображения. Евентуално, ако не бъдат
възприети тези доводи, се твърди неправилност на решението в обжалваната му част, като
се акцентира на липсата на нарушение на правна норма на ЕС, за да се ангажира
извъндоговорната отговорност по чл.4 § 3 ДЕС, както и че не е налице пряка причинна
връзка между твърдяното нарушение и настъпилите вреди. Изтъква се, че не е отчетена
отговорността на дружеството ищец при изпълнение на митническия режим- транзит, и че
не може да се черпят права от собствено неправомерно поведение. Посочва се също и че
съдът неправилно е кредитирал първоначалната експертиза, определяща пазарната стойност
на отнетото МПС, без да се вземе предвид допълнителната експертиза, отчитаща
амортизацията на въпросния автомобил. Иска се отмяна на решението в обжалваните
осъдителни части и вместо това отхвърляне на исковете.
Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от ищеца
КАЯТУР ЛОДЖИСТИК АНОНИМ ШИРКЕТИ (АД), KAYATUR LOJISTIK ANONIM
SIRKETI чрез пълномощник адв. С. М. АК Хасково. Поддържат се оплаквания, че съдът не е
взел предвид, че доверителят му противоправно е бил лишен от възможността да ползва
собствената си вещ, и че следва да бъде възмезден за търпените вреди и пропуснати ползи от
деня на незаконното отнемане на МПС. Иска се отмяна на решението в отхвърлителните
части и уважаване на исковете в претендираните размери.
Постъпила е частна въззивна жалба от ищеца КАЯТУР ЛОДЖИСТИК АНОНИМ
ШИРКЕТИ (АД), KAYATUR LOJISTIK ANONIM SIRKETI чрез пълномощник адв. С. М. АК
Хасково против определение от 21.12.2023г по същото дело, с което е оставена без уважение
молбата му по чл.248 ГПК за присъждане на допълнителни разноски.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС.
Ищецът ищеца КАЯТУР ЛОДЖИСТИК АНОНИМ ШИРКЕТИ (АД), KAYATUR
LOJISTIK ANONIM SIRKETI е изтъкнал като правопораждащи факти, че е собственик на
описани ППС, с които през м.ноември 2018 г. през Република България е извършен
международен транзитен превоз на товари от Република Турция до Република Полша.
Водачът на превозните средства Р. Г., гражданин на Република Турция, на длъжност шофьор
в ищцовото търговско дружество, бил привлечен като обвиняем и осъден с влязла в сила
присъда, потвърдена с решение № 2/10.01.2020 г., постановена по ВНОХД № 650 по описа за
2
2019 г.на ОС - гр. Русе за осъществени престъпни състави по чл. 242а от НК и чл. 202 ал. 2 т.
1, вр. чл. 201 от НК. Твърди, че му е било отказано да бъде конституиран като страна в
досъдебното производство, в производството по НОХД № 180/2019 г. на PC-Бяла и по
ВНОХД № 650/2019 на ОС - гр. Русе, за да оспори неоснователното отнемане на двете ППС
и тяхната парична оценка. Постановената и влязла в сила присъда в частта за отнемане в
полза на Държавата на средството, чрез което е извършено престъплението (двете ППС-та),
които не са собственост на осъденото лице, представлява достатъчно съществено нарушение
на правото на ЕС, както от страна на ОС - гр. Русе, който автоматично е приложил
националното право, без да съобрази съответствието му с норми от по-висш ранг, така и от
страна на НС, което не е упражнило правомощията си и задълженията си да съобрази
националното право и по-специално чл. 242а изр. последно от НК с общностното право.
Претендира в обезвреда за извършеното нарушение обезщетенията в размер на стойността
на отнетите превозни средства и на ползите от ползването им, от които е лишен.
Ответникът Народно събрание оспорва допустимостта на иска, поради липса на
активната процесуална легитимация, за това, че за него съществува друг ред за обезвреда -
чрез претенция срещу виновния служител Р. Г.. Оспорва и своята пасивна легитимация като
процесуален субституент на Държавата, тъй като не е административен или правозащитен
орган - не е легитимиран да отговаря пред частноправни субекти за вреди. Отделно от това
счита, че гражданският съд не е легитимиран да преценява правилността на присъда на
наказателния съд. Оспорва редовността на исковата молба и се позовава на липса на
посочена конкретна правна норма на правото на ЕС, която да е нарушена, както и на
причинно-следствена връзка между нарушеното право на ищеца и настъпилите за него
имуществени вреди и противоправното поведение на НС.
Ответникът Окръжен съд гр. Русе оспорва исковете и също се позовава на липса на
твърдение за конкретната нарушена норма от правото на ЕС. Твърди, че в постановеното
решение по ВНОХД № 650/2019 г. е приложена императивната правна норма на чл. 242а,
изр. 2 от НК във връзка с отнемането на превозните средства, с които е осъществено
престъпление, независимо чии собственик са процесиите ППС-тата. Счита, че евентуалното
нарушение на ПЕС не е достатъчно съществено, тъй като съдът не е превишил границите си
на свободата на преценка, а се е съобразил с ясна императивна норма на националното право
и не е действал съзнателно във вреда на ищеца. Счита, че не е налице причинно следствена
връзка между евентуалното нарушение на общностното право и причинената вреда.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че с присъда № 10/16.08.2019 г. по НОХД № 180/19 г. на PC-Бяла,
потвърдена c решение № 2/10.01.2020 г. по ВНОХД № 650/2019 на ОС – Русе, влязла в сила
на 10.01.2020г., Р. Г. е осъден за това, че пренесъл през държавната граница стока
(автомобилни гуми) на обща стойност 145 161 лв. в нарушение на Конвенция ТИР и
Регламент /ЕС/ № 952/2013г., разтоварил стоката на територията на страната, което
представлява престъпление и като длъжностно лице присвоил 218 бр. автомобилни гуми,
собственост на „Гудиър Ластиклери“ Т.А.С. - Турция, на обща стойност 145161 лв., като
длъжностното присвояване е в големи размери и представлява престъпление по вр. 202 ал.
2, т. 1, вр. чл. 201 от НК. Със същия акт и на основание чл.242а НК е постановено отнемане
в полза на държавата на превозното средство, послужило за пренасяне на стоката — товарен
автомобил марка „Мерцедес Бенц“, с турски регистрационен номер на влекача ******** и
полуремарке марка „Фроенхоф“, с турски регистрационен номер № ********, ведно с
талони за МПС, документи за технически преглед, калъфи за документи /всички дотук по
два броя/, контактен ключ и дистанционно управление за МПС.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Възражението за недопустимост на решението спрямо НС въззивният съд приема за
3
неоснователно. Процесуалната легитимация се определя отпринадлежността на правото на
иска и от твърденията в исковата молба. В случая ищецът е твърдял, че търпи вреди от
бездействието на държавен орган - Народното събрание, поради това, че същото не е
провело законодателна дейност по отмяна на определен законов текст, който е в
противоречие с общностното право. Доколкото вредите са претендирани от Държавата, като
правен субект, и се твърди, че са причинени от противоправно бездействие на неин орган —
Парламента, то няма пречка искът, предявен по този начин да бъде разгледан по същество,
като в процеса участва процесуалният субституент на държавата - Народното събрание.
Не е спорно и видно от мотивите на присъдата е, че е прието за установено, че
ищецът е работодател на посъдимия и по този повод му е възложил на управлява
процесните ППС да осъществи превоз на стоки до получател и завърши транзитния режим,
за което е имал надлежни документи, и че ищецът в качеството на работодател не е възлагал
на осъденото лице конкретното престъпно деяние. Следователно, фактически правилно е
прието, че липсва съпричастност на ищеца като възложител и собственик на превозните
средства, с които е осъществено престъплението чрез премахване на митническите пломби,
поставени на вратите на товарния автомобил и разтоварване на товара в нарушение на
Конвенция ТИР и Регламент №952/2013г СЕС.
По съществото на въззивните жалби съдът приема следното:
Претенцията, предявена срещу Окръжен съд Русе, следва да бъде уважена.
За да се ангажира отговорността на посочения ответник, следва да се установи
наличието на три предпоставки: 1) нарушение на правна норма на правото на ЕС, която да
предоставя права на частноправните субекти; 2) достатъчна същественост на нарушението;
3) наличие на пряка причинно- следствена връзка между установеното нарушението на
правото на ЕС и настъпилите вреди за частноправния субект. (Така решение от 05.03.1996 г.
Factortame, С-46/93 и С48/93, EU: С/1996/79 и решение от 08.10.1996 г., Dillenkofer, С-
178/94, С-179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, EU: С: 1996: 375).
По отношение на Държавата, в разглеждания казус, е възникнала отговорност за
вреди, като PОС е пасивно легитимиран да отговаря за тях, тъй като е действал като
последна инстанция и е постановил присъда, с която е отнел превозни средства, собственост
на трето за наказателното производство лице и спрямо него е приложена разпоредбата на
чл.242а НК, която противоречи на решение от 14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 СЕС
по отправено преюдициално запитване от Апелативен съд-Пловдив за тълкуването на член
17, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и във връзка с
Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация
на облаги, средства и имущество от престъпления и Директива 2014/42/ЕС, се приема, че
„съгласно член 52, параграф 1 от Хартата могат да бъдат налагани ограничения на
упражняването на признатите от нея права и свободи, при условие че тези ограничения
действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не
представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса,
която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право. Предвид
значителното засягане на правата на лицата, до което води конфискацията на имущество, а
именно окончателно отнемане на правото на собственост върху него, следва да се отбележи,
че що се отнася до добросъвестното трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че
имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация
представлява, по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса,
която засяга самата същност на неговото право на собственост. При тези условия следва да
се приеме, че в рамките на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 конфискацията
не може да обхване имуществото на добросъвестните трети лица. С оглед на
гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1
от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата трябва да се
4
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на
средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато
това средство принадлежи на трето добросъвестно лице.“ (пар.52- 58 от решението).
С решение № 12 от 30 септември 2021 г. по конституционно дело № 10 от 2021 г.
(Обн. ДВ. бр.84 от 8 октомври 2021 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите
на чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е“, на чл. 242, ал. 8 в частта „и когато
не е собственост на дееца“, на чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно“ и
на чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно“ от Наказателния кодекс (обн.,
ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г.; поел, изм., бр. 9 от 2.02.2021 г.). В цитираното решение се приема,
че прогласеният в Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост не
изключва правната възможност за нейното ограничаване, при което абсолютна забрана за
такива ограничения няма, като Основният закон допуска при определени условия
принудително отчуждаване на собственост - „ограничението на правото на собственост
следва да е съразмерно на преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото за нейното
постигане (Решение № 14 от 15 октомври 2020 г. по к.д. № 2/2020 г.; Решение №10 от 23 юли
2020 г. по к.д. № 7/2020 г.). От принципа на пропорционалност произтича изискване
намесата в правата на частния собственик да постига справедлив баланс между нуждите на
общия интерес и защитата на основните права на гражданите.“. КС приема още, че
принудителното безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на вещи, представляващи
частна собственост, е допустимо в някои случаи, но не и в други. Конфискацията като част
от наказателноправната санкционна система е насочена към имущество на лица, осъдени за
престъпление и се явява справедлива и съразмерна реакция на обществото срещу
определено противоправно поведение на лице, извършило престъпление. Други хипотези на
отнемане на вещи в полза на държавата, предвидени в чл. 53, ал. 1, букви "а" и "б" от
Наказателния кодекс, по силата на които независимо от наказателната отговорност се
отнемат вещи, собственост на виновния, които са били предназначени или са послужили за
извършване на умишлено престъпление, както и вещите, предмет на умишлено
престъпление. В ал. 2 на чл. 53 от НК е предвидена възможност отнемането да е насочено
към вещи, които не са собственост на дееца, но това се отнася само за вещи, предмет или
средство на престъплението, притежаването на които е забранено. С посочените разпоредби
КС приема, че е съхранен балансът между неприкосновеността на частната собственост и
оправданата намеса на държавата в защита на обществения интерес. От друга страна
приема, че с разпоредбите, предмет на разглеждане - чл. 234г, ал. 3, чл. 242, ал. 8, чл. 280, ал.
4 и чл. 281, ал. 3 от НК, се санкционира изцяло непропорционално и несъразмерно лице,
чието поведение не е престъпно. КС се позовава и на виждането, възприето от Съда на
Европейския съюз (СЕС) в Решение от 14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 (цитирано
по-горе). Съгласно мотивите на КС оспорените разпоредби от НК създават предпоставки за
лишаване от собственост върху вещи със значителна стойност по отношение на лица, които с
поведението си не са предизвикали вредните последици от престъпленията, поради което
пряко нарушават конституционно защитеното право на частна собственост по смисъла на
чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията и са в противоречие с принципа на правовата държава по
чл. 4, ал.1 от основния закон.
В разглеждания спор се доказва, че в наказателното производство, развило се пред
Районен съд Бяла, а след това пред ответника ОС Русе, последният е постановил
окончателно решение, с което е потвърдил изцяло присъда на РС Бяла и конкретно в частта,
в която на основание чл.242а, предл. второ от НК, процесните ППС, в които се е намирала
отклонената от митнически режим стока, са отнети от ищеца като трето за наказателното
производство лице, в полза на държавата. Цитираната разпоредба е приложена без съдът да
съобрази действащата Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3
април 2014г за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност и
практиката по дела на ЕС, постановени срещу България, които целят да предоставят на
5
физическите лица права с достатъчно определено съдържание. Тези норми създават
правомощия за държавите-членки и в не по-малка степен създават и права за
частноправните субекти (т.нар. право на оправдано правно очакване – превозното средство,
с което е извършено престъплението по чл.242аНК да бъде задържано временно при
определени условия и право на пропорционалност на предвидените за нарушението
санкции). Постановяването на окончателна присъда, с която автоматично са отнети вещи,
които не са собственост на дееца е явно нарушение на принципа на пропорционалност (така
е прието в мотивите на решение от 14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 СЕС).
Установеното нарушение е достатъчно съществено, тъй като се касае до
несъобразяване на трайно установена практика на СЕС и липса на отправено преюдициално
запитване при констатирана неяснота. В случая не е съобразено цитираното вече решение на
СЕС, че отнемането на правото на собственост представлява конфискация на имущество и
не може да засяга имуществената сфера на трето добросъвестно лице, което не е знаело и не
е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление. Правилно
поради това първоинстанционният съд е приел, че в хипотезата на чл.242а НК мярката
отнемане на превозно средство е задължителна и прилагането й в случай, че имуществото,
предмет на отнемане, не е собственост на дееца, представлява съществено нарушение на
конкретни норми от правото на ЕС, изискващи пропорционалност на мярката и справедлив
баланс между обществения интерес и интереса на собственика. При това разрешение в
практиката на Съда, ОС Русе е следвало да отправи, в качеството му на последна инстанция
преюдициално запитване относно констатираното противоречие, респ. неяснота, което обаче
жалбоподателят не е сторил.
Действително, както се твърди в жалбата на ответника към постановяване на
окончателното решение все още не е имало висящо производство по преюдициално
запитване, касаещи въпросите разрешени с окончателния акт на РОС, но това обстоятелство
не освобождава съда от задължението служебно да отправи сам това запитване, респ. да не
приложи българското право при констатиране на противоречие с общностното, което има
приоритет. Не могат да се споделят и аргументите относно това, че се касае до влязъл в сила
акт - в настоящото производство не се оборва силата на присъдено нещо, а се ангажира
отговорността на съда за причинените вреди от неправомерното му поведение, вкл. в
случаите на постановяване на краен съдебен акт, когато това противоречи на общностното
право. В горният смисъл и практиката на съдилищата - определение № 60473 от 10.06.2021 г.
по гр. д. № 4570/2019 г., г. к., III г. о. на ВКС, решение № 2037 от 06.08.2019 г. по в.гр. д №
5037/2018 г., САС, решение № 77 от 04.02.2021 г. по в. гр. д. № 273 5/2020 г., САС, решение
№ 709 от 24.06.2021 г. по в. гр. д. № 132/2021 г., САС и др.
По отношение отговорността на Народното събрание:
Съгласно чл. 4 § 3 от ДФЕС държавите-членки са длъжни за осигурят спазването на
правото на ЕС, като прогласеното там задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях
да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. В този смисъл
законодателният орган следна да приема закони, които са хармонизирани с общностното
право както и да приведе съществуващите закони в съответствие със същото. НС е
допуснало нарушение на тези си задължения, тъй като е следвало да се съобрази с
действащата Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април
2014г тълкуването дадено в мотивите на решение от 14 януари 2021 г. по дело № С-
393/2019 СЕС, според което тълкуването на член 17, параграф 1 и член 47 от Хартата на
основните права на Европейския съюз и във връзка с Рамково решение 2005/212/ПВР на
Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество
от престъпления и Директива 2014/42/ЕС, се приема, че „съгласно член 52, параграф 1 от
Хартата могат да бъдат налагани ограничения на упражняването на признатите от нея права
и свободи, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от
6
Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел
непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така
гарантираното право. Тълкуване, дадено от СЕС не създава нови норми или нови
задължения, а указва как тълкуваната разпоредба е следвало да бъде разбирана и прилагана.
В този смисъл преюдициалните тълкувателни решения действат с обратна сила, което за
случая означава, че НС е в нарушение на задължението си да приведе вътрешното право в
съответствие с правото на ЕС като за целта отмени текстът в закона, предвиждащ
автоматично приложение на санкцията на чл.242а НК. Това е следвало да бъде сторено към
момента, в който РБ е приета за член на ЕС и по силата на това членство за нея възниква
задължението да приведе вътрешното законодателство в съответствие с общностното право.
В случая обаче отговорността за обезвреда не може да възникне за законодателния
орган, тъй като не съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на
общностното право от страна на НС и вредата. Последната е непосредствена последица от
съдебния акт, тъй националният съд е имал възможност и е следвало да отчете
противоречието и да не приложи спорната санкция.
Макар и исковата претенция да е насочена срещу двамата ответници в условията на
солидарност, няма пречка по отношение на единия ответник тя да бъде уважена, а спрямо
другия - отхвърлена.
По отношение размера на претенцията:
Не е спорно, че в резултат на влязлата в сила присъда на РОС от дружеството ищец
са отнети процесните вещи – товарен автомобил Мерцедес Бенц и полуремарке Фроенхоф, с
което последния е изгубил собствеността, защото те вече не са част от активите в
патримониума му. Следователно е налице пряка причинна връзка между нарушеното право
на ЕС от страна на ответника и понесената от ищеца вреда, изразяваща се в стойността на
отнетите вещи. Във връзка с този въпрос пред първата инстанция е изслушана
автотехническа експертиза, определяща средната пазарна цена на двете ППС, при отчитане
дата на производство и пазарните аналози на употребявани автомобили и ремаркета,
приемайки пазарна цена за товарния автомобил в размер на 100 587 и 25 247лв за
полуремаркето или общо 125 834лв. Правилно при определяне размера на претенцията
приоритет е даден на пазарната стойност на вещите, а не на покупната им цена с отчитане
на амортизацията, каквото изчисление е направила допълнителната експертиза. Чистият
счетоводен баланс не би могъл да бъде критерий при определяне на справедливо
обезщетение, когато се следва поправяне на вредите чрез възстановяване в патримониума на
увредения стойността необходима за реализиране на заместващо имущество. Размерът е
действителната пазарна стойност на засегнатото материално благо и трябва да съответства
на стойността на вещта, която ищецът би заплатил при покупка на вещи със същите или
сходни характеристики към момента на увреждане.
Над присъдения размер правилно исковата претенция е отхвърлена. Освен поправяне
на вредите чрез компенсиране отнемането на вещите с плащане на действителната им
пазарна стойност, ищецът е претендирал и обезщетение за противоправното му лишаване от
ползване за периода от отнемането им до завеждане на исковата молба. При деликтната
отговорност увреденият има право на обезщетение за имуществени вреди - пропусната полза
и търпяна загуба, които следва да бъдат доказани като настъпили. /ТР №3 от 13.01.2023г по
тълк.дело № 3/21г на ОСГК на ВКС/. Ищецът при негова доказателствена тежест не е
установил да е извършил разход за наемане на аналогични превозни средства за
осъществяване на собствената си дейност, нито да е сключвал договори за възлагане на
превоз или за наем на процесните вещи. Поради това правилно искът за разликата е
отхвърлен, защото на обезщетение подлежат само действително претърпените и доказани
вреди.
В този смисъл и предвид изложените по-горе изводи, решението на СГС следва да
7
бъде потвърдено в обжалваните му части по отношение на ответника ОС Русе и отменено
по отношение на иска, предявен срещу НС.
По отношение частната жалба на КАЯТУР ЛОДЖИСТИК АНОНИМ ШИРКЕТИ
(АД) против определение от 21.12.2023г по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение
молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Поддържат се оплаквания
против изводите на съда, че адвокатския хонорар е прекомерен по см. на чл.78, ал.5 ГПК,
евентуално и да се приеме същото, бил неправилно изчислен по размер и в несъответствие с
действащите разпоредби на НМАВ №1/2004г.
В срок са постъпили отговори от насрещните по нея страни РОС и НС, с които се
изтъкват доводи за неоснователност на жалбата.
Въззивната частна жалба е допустима, но разгледана по същество- неоснователна.
Видно от приложените доказателства е, че ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, с
който е претендирал и същевременно доказал разноски за адвокатски хонорар в размер на
9500лв. Своевременно в срок е направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК,
което е уважено от съда и разноските за адвокатско възнаграждение са намалени до размер
от 6000лв, съобразно минималните размери, предвидени в редакцията на Наредба №1/2004г
действаща към момента на подаване на исковата молба м.5.2022г, когато е възникнало
материалното правоотношение.
Изводите за прекомерност на адвокатския хонорар са правилни. Делото не се
отличава с фактическа, а само с правна сложност. Същевременно обаче при определяне
справедлив размер на адвокатския хонорар следва да се отчете обемът на извършените
действия, изразяващи се в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в
четири открити съдебни заседания, в които не са възникнали усложнения във връзка с
приемане или оспорване на доказателства, нито такива от процесуално естество.
Определеният от съда адвокатски хонорар от 6000лв напълно съответства и на реално
извършената от адвоката дейност, която освен представителство в съдебно заседание и
подготовка на въззивни жалби, обхваща подготвителните действия по анализ и обосновка
на спорните от правна страна въпроси предвид спецификата на казуса. Поради изложеното
няма основание за изменение на определените разноски и като краен извод определението
се явява правилно.
При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред първата
инстанция разноски. Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има само
ответникът Народно събрание, който е претендирал ю.к. възнаграждение на осн. чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 ЗПП, което съдът определя в
размер на 400лв и го възлага в тежест на жалбоподателя –ищец.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 31.08.2023г по гр.д. № 4862/2022г. по описа на Софийски
градски съд 1- 10 състав, в частта, в която се ОСЪЖДА Народното събрание на РБългария да
заплати в условията на солидарност, на КАЯТУР ЛОДЖИСТИК АНОНИМ ШИРКЕТИ
(АД), сумата от 125 834лева, ведно със законната лихва от 12.05.2022г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото
на ЕС на осн.чл. 2в ал.1 ЗОДОВ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от КАЯТУР ЛОДЖИСТИК АНОНИМ ШИРКЕТИ (АД)
срещу Народното събрание на РБългария иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3
ДЕС за заплащане на сумата от сумата от 125 834лева, представляваща обезщетение на
8
имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.08.2023г по гр.д. № 4862/2022г. по описа на
Софийски градски съд 1- 10 състав в останалите обжалвани /осъдителна и отхвърлителна/
части.
Потвърждава определение от 21.12.2023г. по гр.д. № 4862/2022г. по описа на
Софийски градски съд 1- 10 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК
на КАЯТУР ЛОДЖИСТИК АНОНИМ ШИРКЕТИ (АД) за изменение на решението в частта
му за разноските.
ОСЪЖДА КАЯТУР ЛОДЖИСТИК АНОНИМ ШИРКЕТИ (АД) да заплати в полза на
Народно събрание сумата от 400лв. разноски пред въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от връчване препис на
страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9