Решение по дело №10019/2022 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е
№ 24

гр. Велико Търново, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                 ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

при секретаря М.Н.и участието на прокурора Илиян Благоев, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10019/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Касаторът – Централно управление на НАП, ГД "Фискален контрол", обжалва Решение № 48 от 30.11.2021г. по НАХД № 20214140200195/2021г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № 567797-F587543/10.03.2021 г. на началник отдел „ОД“ В. Търново в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание  чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на „Хадес 2“ ООД е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лв.

С касационната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът намира, че съдът неправилно е приел наличие на допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на административнонаказателното производство, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В този смисъл посочва, че е конкретизирана точната хипотеза на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18. На последно място намира, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да постанови ново, по същество, с което да потвърди наказателното постановление, алтернативно да върне делото на РС за преквалификация на изпълнителното деяние.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмени бележки, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Не прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция.

 

Ответникът по касация - Хадес 2“ ООД, чрез *** И.Д. от ВТАК, оспорва основателността на жалбата. Не са налице твърдените касационни основания за порочност и отмяна на въззивното решение. Същото е валидно, допустимо, правилно, обосновано и въззивният съд правилно е изяснил фактическата обстановка и въз основа на доказателствата е постановил правилно решение, което моли да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя изводите на въззивния съд за необоснованост и незаконосъобразност на НП, както и за това, че при издаването на същото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради тези съображения, предлага обжалваното решение на РС-Павликени като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

 

Административният съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление № 567797-F587543/10.03.2021 г. на началник отдел „ОД“ В. Търново в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание  чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на „Хадес 2“ ООД е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лв.

За да постанови съдебният си акт, ПРС е приел за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 25.01.2021 г., в 14:30 часа, в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за ТД със строителни материали, находящ се в гр. Павликени, стопанисван от търговеца е установено, че издаден фискален бон не съдържа задължителните реквизити, регламентирани в чл. 26, ал. 1, т. 8 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ. Отразено е също, че от наличното фискално устройство ЕКАФП модел ELTRADE АЗ KL с ИН на ФУ ED322273 и ИН на ФП 44322273 е разчетена наличност в брой в размер на 810,97 лв., а плащания с карта липсват. Установената фактическа касова наличност в брой в обекта е била в размер на 758,29 лв., описан по банкноти и монети в опис на паричните средства. Изведен е Подробен отчет за плащанията с дебитни/кредитни карти от наличното в обекта ПОС терминално устройство на Банка ОББ за 25.01.2021 г., като сумата по транзакции за деня е в размер на 53,00 лв. Установена разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката в размер на - 52.68 лв., които не са отразени чрез ФУ, като платени с карта. Установеното е квалифицирано, като нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

 

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя в него производство. Липсва ясно и точно правно описание на нарушенията и обстоятелствата въз основа, на които е формиран изводът на актосъставителя. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, предвижда няколко състава на административни нарушения, като конкретната хипотеза е следвало да се уточни от наказващия орган, както словесно, така и правно технически. Липсва точно посочване на изпълнителното деяние на нарушението. В нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, се предвиждат две форми - извършване на нарушение или допускане да се извърши нарушение. Освен това е извършена квалификация на деянието по чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, без да е отразен и допълнителния определящ признак - че нарушението не води до неотразяване на приходи, каквото е задължителното изискване на привръзката с ал. 1. Съдът не бил съобразил и че нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти има 17 точки и съответно предвижда поне толкова състава на административни нарушения, като конкретната хипотеза е следвало да се уточни от наказващия орган, както словесно, така и правно технически. Наказващият орган в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, не е проверил обосноваността на АУАН и не е по същество обсъдил възраженията на жалбоподателя. Констатациите на актосъставителя са буквално възпроизведени в наказателното постановление, като липсва аргументация и при индивидуализация на санкцията. Налице е само формално отразяване на тази дейност, без да се обсъдени аргументите изложени във възражението, доколко се отразяват върху съставомерността на деянието, като не са обсъдени и релевантните за индивидуализацията на санкцията обстоятелства. Извън изложеното, съдът е счел, че дори и да се приеме извършеното да е осъществило формално признаците на вмененото административно нарушение, то по същество представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

 

Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Правилно ПРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея е установен привилегирован състав на нарушение от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че тях не е посочено, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, което обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението, и е било лесно установимо в хода на проверката - касае за надвишение на разчетената посредством ФУ касова наличност, над действително установената такава, при което положение не може да става въпрос за неотразени приходи. Освен това, липсва и посочване на изречение последно на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в дадената от органа правна квалификация. Тези нарушения в своята съвкупност, са особено съществени и опорочават наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране, до какъвто краен извод е стигнал и решаващия състав на ПРС.

 

Действително в АУАН и НП е била посочена цифрово и словесно нарушената т. 8 от чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. В случая обаче, както се посочи, липсата на коректна правна квалификация е препятствала адекватното реализиране на правото на защита на санкционираното лице.

 

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсва възражение за прекомерност.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 от 30.11.2021г. по НАХД № 20214140200195/2021г. по описа на Районен съд Павликени.

ОСЪЖДА Централно управление на НАП да заплати на "Хадес 2" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София 1582, ж.к. „Дружба – 2" бл. 211, вх. В, ап. 61, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) лева

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

2.