Решение по дело №107/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „А. – А. А.“ срещу решение № 620/21.09.2023 г. по а.н.д. № 854/2023 г. по описа на РС - Русе, с което е потвърден електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и едноличният търговец е осъден да заплати на АПИ сумата от 150 лева, представляваща разноски за производството. С издадения ЕФ, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал.2, т. 3 ЗДвП.

В жалбата излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяната на решението на РС - Русе и обжалвания ЕФ. Претендира присъждането на разноски, съгласно приложен списък на разноските.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ - чрез юрисконсулт, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Сочи, че в процесния случай нечетимите реквизити на датните клейма, поставени върху пощенските марки не могат да удостоверят факта, че касационната жалба е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД и съдържанието на плика е била именно касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, чието присъждане се иска от касатора. В представеното по делото становище поддържа съображения, че при редуциране размера на разноските на основание чл. 78, ал. 5 ГПК няма законово основание да бъде начисляван ДДС, тъй като адвокатското дружество вече е начислило ДДС съгласно изискванията на ЗДДС.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд, както и потвърдения с него ЕФ, следва да бъдат отменени.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е изпратена до РС – Русе с непрепоръчана пощенска пратка, чрез „Български пощи“ ЕАД срещу таксуване с пощенски марки – 2 бр., всяка на стойност по 1 лв., върху които е поставено пощенско клеймо, на което се чете дата 30.10.2023 г. Пратката е постъпила в Районен съд – Русе на 22.12.2023 г. и регистрирана с вх.№ 37302 от същата дата. С оглед задължението на съда за допустимостта на касационната жалба да следи служебно е изискана информация от трети неучастващи в производството лица - Български разменно сортировъчен център към „Български пощи“ ЕАД и „Български пощи“ ЕАД, придружена от писмени доказателства с цел установяване допустимостта на подадената касационна жалба. В отговор с вх. № 1458/26.03.2025 г. от „Български пощи“ ЕАД, е посочено, че всички непрепоръчани писма пуснати в пощенска кутия намираща се пред ПС се изваждат и обработват 20 минути преди размяната на пощата и се въвеждат в програмно приложение PostalServices. Часът за събиране на пратките е 10:40 часа, след което се обработват, влагат се в чувал с изходяща поща и се експедират към Български разменно-сортировъчен център за сортиране и експедиране към ПС на получаване. Нормативите за качество служат за измерване на показателите по качество в „Български пощи“ ЕАД, като е възможно и допустимо нарушаването им. В дружеството няма практика за забавени пратки да се изготвят констативни протоколи, с които да се оправдае забавянето им. Проследяване движението на непрепоръчани пощенски пратки не може да бъде извършено от службите на „Български пощи“ ЕАД, тъй като те не притежават собствен номер /баркод/ с който да бъдат описани в служебните документи.

Съгласно решение № 440/31.05.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на III ГО на ВКС, при спор относно датата на подаване на пощенската /куриерската/ пратка, следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда.

Предвид на събраните по делото писмени доказателства и липсата на доказателства, които да водят до противоположни на горните изводи, съдът приема, че жалбата е подадена до съда по пощата и в съответствие с разпоредбата на чл.62, ал. 2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, на датата 30.10.2023 г. и в срока по чл.211 ал.1 от АПК. Всъщност именно датата, отбелязана на пощенското клеймо е посочена, като дата въз основа на която следва да се преценяват спазването на сроковете и в редица други закони – напр. чл.24, ал.1, т.1 от ДОПК.

С оглед изложеното следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е основателна.

При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд стигнал до извода, че ЕФ е издаден при спазване на всички материално правни и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона и с обжалваното решение го потвърдил.

Решението е неправилно постановено.

При касационната проверка и при съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, касационният съд намира следното: Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспорения ЕФ следва да се отмени.

Във връзка с горното, настоящият касационен състав счита, че въззивната инстанция е постановила неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издадения ЕФ.

Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл.143, ал.1 от АПК във вр. с чл.236 вр.чл.228 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените деловодни разноски, които включват разноски в производството по оспорване на ЕФ пред въззивната инстанция, разноски в проведеното частно производство по оспорване определението на касационната инстанция за спиране на производството по образуваното КАНД и разноски за настоящото касационно производство.

Разноските в производството по оспорване на ЕФ пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 780 лева, от които данъчна основа 650 лв. и 130 лв. ДДС, договорено и заплатено по банков път, съгласно представените договор за правна помощ от 21.04.2023 г., проформа фактура № 836 от 21.04.2023 г. с посочен ИН по ДДС на доставчика на услугата – Адвокатско дружество „Л. и партньори“ BG177279211, в която е посочено, че върху сумата от 650 лева е начислен 20% ДДС като общо дължимата сума с ДДС е 780 лева, преводно нареждане за кредитен превод от 26.05.2023 г., фактура № 959 от 26.05.2023 г. за платена сума в размер на 780 лева с ДДС с посочен ИН по ДДС на доставчика на услугата – Адвокатско дружество „Л. и партньори“ BG177279211 (л.л.93-96 от въззивното дело).

Разноските в проведеното частно производство по обжалване на определението на касационната инстанция за спиране на производството по образуваното КАНД са в размер на 650 лева - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой в деня на сключване на представения договор за правна помощ от 07.05.2024 г. (л.19 от адм.д. № 5125/2024 г. по описа на ВАС).

Разноските в настоящото производството са сторени веднъж в размер на 650 лева - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой, видно от представения по делото договор за правна помощ от 24.10.2023 г., за което договорът служи като разписка за платената сума, и втори път, в размер на 250 лева - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой, видно от представения по делото договор за правна помощ от 28.04.2025 г.

Основателно се явява възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационната инстанция, като съобрази задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, намира, че в полза на касатора следва да бъде определена сумата от 300 лева без ДДС и съответно присъдена сумата от 360 лв. с включен ДДС за осъществените правна защита, съдействие и процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Неоснователни се явяват изложените от ответника съображения за недължимост на ДДС. Според константната съдебна практика, когато е установено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноските, като ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. определение № 109 от 18.02.2016 г. по ч. т. д. № 1983/2015 г. ВКС, ТК, I т. о. /.

За частното производство следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева за изготвяне и подаването на отговор по частната жалба срещу определението на касационната инстанция, с което образуваното КАНД е било спряно. За настоящото производство следва да бъде присъдена сума в размер на 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Липсва основание върху последните суми да бъде начислявано ДДС, тъй като не са представени фактури, удостоверяващи начисляването на данъка върху данъчната основа преди намаляването ѝ поради нейната прекомерност.

При определянето на този размер на възнаграждението съдът отчита липсата на значителна правна и фактическа сложност на делото, доколкото след постановяването на решението на Съда на ЕС по обуславящото изхода на настоящото производство дело C‑61/23, основният правен спор е решен по един задължителен за съда и всички правни субекти начин. По тази причина съдът намира, че в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдена сумата от общо 760 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.21, ал.2 от ЗП и чл.2, ал.1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Така мотивиран на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №620/21.09.2023 г. по а.н.д. № 854/2023 г. по описа на РС - Русе и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ЕТ „А. – А. А.“, ЕИК *********, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал.2, т. 3 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „А. – А. А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, [жк], бл. 15, вх. „В“, ет. 8, със законен представител А. П. А., сумата от общо 760 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.