Решение по КНАХД №290/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Оспорва се решение № 48/22.05.2025 г., постановено по АНД № 20241610200296/2024 г. по описа на РС – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12-2400160/11.09.2024 г. на Директор Дирекция „Инспекция но труда“ – Монтана, с което на „Дикистрой“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Витоша“, [улица], ет. 4, ап. 10, представлявано от О. М. П., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение по 61, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, като правилно и законосъобразно.

Касационният жалбоподател „Дикистрой“ ЕООД оспорва решението като твърди, че същото е необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и неправилното му прилагане. Касаторът сочи, че съдът неправилно е приел за установено нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ, тъй като лицето Т. С. не е престирало труд на проверявания обект, а е присъствало единствено за запознаване с характера на работата във връзка с предстоящо назначаване, като трудовият договор е бил сключен няколко дни по-късно. Излага доводи, че показанията на свидетелите от Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана са противоречиви и непълни, докато показанията на техническия ръководител – М. М., че С. не е извършвал трудова дейност, не са били обсъдени и са неправомерно игнорирани от съда. Посочва, че фактическата обстановка е неточно установена, тъй като справка, на която се основава наказателното постановление, не е попълнена от самия С., който е неграмотен, а съдът не е анализирал дали дадените устни твърдения са информирани и достоверни. Счита, че наказателното постановление е издадено в противоречие с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, без конкретна мотивировка и при липса на индивидуализирани факти и доказателства за твърдяното нарушение. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Берковица и потвърденото с него Наказателно постановление № 12-2400160/11.09.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, като незаконосъобразни.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба вх. № 1881 от 30.10.2025 г. по описа на АдмС – Монтана, в която моли за даване ход на делото в тяхно отсъствие, като поддържа изцяло изложените в касационната жалба доводи. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Районен съд – Берковица да бъде оставено в сила. Посочва, че при извършената на 18.06.2024 г. проверка е установено по несъмнен начин, че лицето Т. С. е полагало труд като „общ работник“ без сключен трудов договор, като това се потвърждава от устните му сведения и подписаната справка на обекта. Твърди, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и КТ, съдържат всички необходими реквизити и не са допуснати нарушения, ограничаващи правото на защита на дружеството. Поддържа, че нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ е правилно квалифицирано и доказано, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Счита, че наложената имуществена санкция от 2000 лв. е в законоустановените граници и съобразена с тежестта на нарушението, което не е маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 2 КТ, като се позовава на постоянната практика на Административен съд – Монтана. В случай на уважаване на касационната жалба, ответникът се позовава на Решение на Съда на ЕС по дело С-438/2022 и практиката на ВАС относно възможността съдът да определя намален размер на адвокатското възнаграждение под минималния, предвиден в наредбата. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от от ст. юрк С. К., която оспорва касационната жалба и поддържа представения по делото писмен отговор. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Берковица като правилно, законосъобразно и обосновано, а касационната жалба – без уважение. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен начин и установената фактическа обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подчертава, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства и е направил правилни правни изводи. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при потвърждаване на решението, а при евентуално уважаване на жалбата – за присъждане на разноски в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По делото не са приети нови доказателства, променящи възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Берковица е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 18.06.2024 г. в 14:30 ч. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана на обект „Ремонт на пътя за хижа Ком“ в [населено място], стопанисван от „Дикистрой“ ЕООД, е установено лицето Т. И. С. да полага труд като „общ работник“ с работно време от 08:00 до 17:00 ч., без към тази дата да има сключен трудов договор. Същият е дал устни сведения, че работи на обекта и има трудов договор. При справка в регистъра на НАП е било установено, че договорът е сключен едва на 24.06.2024 г., т.е. след проверката. Съдът е приел, че при съставяне на АУАН (12.08.2024 г.) и при издаване на НП са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН, като дружеството е било редовно уведомено, получило е покана по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, връчена му на 04.07.2024 г., и е имало възможност да организира защитата си. Подадените писмени възражения са били разгледани, поради което не е нарушено правото му на защита.

От гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Л. Р. и свидетеля С. Ш. – съдът е приел, че С. е извършвал трудова дейност на обекта, като и други работници са потвърдили това. Въззивният съд е кредитирал показанията им като обективни и последователни, съответстващи на останалите доказателства и дадени от незаинтересовани лица. Свидетелят на дружеството – М. М., технически ръководител, е заявил, че С. бил на обекта само за запознаване с работата и му е направен инструктаж. Съдът обаче не е приел тези показания за достоверни, доколкото противоречат на останалите доказателства и не опровергават констатациите на инспекторите. Прието е, че фактическата обстановка е безспорно изяснена – дружеството е допуснало до работа лице без сключен писмен трудов договор към момента на проверката, с което е нарушило трудовото законодателство.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че „Дикистрой“ ЕООД в качеството си на работодател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ, съгласно който трудовият договор следва да се сключи преди постъпването на работа. Съдът е разгледал естеството на трудовите отношения, като е подчертал, че отношенията при предоставяне на работна сила могат да възникват само като трудови правоотношения (чл. 1, ал. 2 КТ), а разграничението между трудов и граждански договор се извежда от предмета и характера на зависимостта и подчинеността. При съвкупна оценка на доказателствата съдът е приел, че правоотношението между дружеството и С. е трудово по своята същност, тъй като са налице белези на трудово подчинение, определено работно място и работно време. При проверката на процесуалната законосъобразност съдът е констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в срок и във формата, предвидена от закона, съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не страдат от пороци, които да водят до тяхната отмяна. Относно индивидуализацията на наказанието, районният съд е възприел, че наложената имуществена санкция в размер на 2000 лв. е към минималния размер, предвиден в чл. 414, ал. 3 КТ, определена правилно и съобразно тежестта на нарушението, което е формално и не изисква настъпване на вредни последици. Съдът е намерил, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 415в КТ – нарушението не може да се приеме за маловажно, тъй като не е било отстранено веднага и засяга съществени обществени отношения, свързани със защитата на трудовите права. Въз основа на изложеното съдът е счел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, и го е потвърдил.

Настоящият касационен състав приема, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка и счита, че въз основа на нея същият е извел правилни и обосновани правни изводи, като споделя изцяло изложените в мотивите на решението съображения, без да счита за необходимо да ги преповтаря в настоящото решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.

Касационният състав не споделя развитите от касатора доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, касационният състав не констатира допуснати нарушения, които да водят до нищожност, недопустимост или неправилност на обжалваното решение. Районният съд е обсъдил всички събрани доказателства, постановил е решението си при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с процесуалните правила.

Въззивният съд правилно е приел от фактическа страна, че при извършената на 18.06.2024 г. проверка на обект „Ремонт на пътя за хижа Ком“, стопанисван от „Дикистрой“ ЕООД, е установено лицето Т. И. С. да полага труд като „общ работник“ с установено работно време и място, без към тази дата да има сключен писмен трудов договор. Безспорно е установено, че трудов договор между страните е подписан едва на 24.06.2024 г., т.е. след фактическото допускане на лицето до работа.

Неоснователни са възраженията на касатора, че лицето С. не е престирало труд, а е било там само запознаване с работата и обекта. Тези твърдения не намират опора в доказателствата по делото. Районният съд обосновано е кредитирал показанията на инспекторите Л. Р. и С. Ш., които непосредствено са възприели, че лицето полага труд, като тяхната информация се подкрепя от писмената справка, подписана от самия С., съдържаща данни за работно време, обект и длъжност. Представените от дружеството обяснения на техническия ръководител М. М., че лицето било само на оглед, правилно не са възприети като достоверни, тъй като противоречат на преки и обективни доказателства, събрани от контролните органи.

Неоснователно е и възражението за неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита. Видно от материалите по административнонаказателната преписка, дружеството е било редовно уведомено за съставянето на АУАН с покана по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, връчена на 04.07.2024 г., както и е получило самия акт на 21.08.2024 г., срещу подпис на служител. Касаторът се е възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да направи писмени възражения, а впоследствие е упражнил и правото си на съдебен контрол по чл. 59 ЗАНН. Следователно не са налице процесуални нарушения, които да са ограничили правото му на защита.

От правна страна въззивният съд правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, според който „Трудовият договор се сключва преди постъпването на работа“. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а не чрез други договорни форми. Нарушението е формално, осъществява се с факта на допускане до работа без предварително сключен писмен трудов договор и не се изисква настъпване на вредни последици.

Правилно е отчетено и че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – на основание чл. 416, ал. 1 и ал. 5 КТ, от лица, оправомощени от директора на дирекцията. Съставянето и връчването на актовете е извършено в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН, при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актовете съдържат ясно описание на нарушението, обстоятелствата по извършването му и доказателствата, на които се основава, поради което са валидни и законосъобразни.

По отношение на възражението за липса на вина, правилно въззивният съд е отбелязал, че при юридическите лица виновността не се изследва, тъй като отговорността е обективна, съгласно чл. 83, ал. 1 ЗАНН.

Неоснователно е и позоваването на чл. 28 ЗАНН за маловажност. Съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушенията по чл. 61, ал. 1 КТ не се считат за маловажни, а и в конкретния случай не са налице двете кумулативни предпоставки на чл. 415в, ал. 1 КТ – нарушението не е отстранено веднага след установяването му и засяга обществени отношения, свързани със защитата на трудовите права на работниците.

Относно размера на санкцията, съдът споделя извода на въззивната инстанция, че наложената имуществена санкция от 2000 лв. клони към минималния размер, предвиден в чл. 414, ал. 3 КТ, и е съобразена с тежестта на нарушението и липсата на утежняващи обстоятелства.

Касационният състав намира, че въззивният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон и установената съдебна практика, включително трайните становища на Върховния административен съд, че допускането до работа без предварително сключен трудов договор съставлява нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ, независимо от продължителността на извършената дейност или от последващото сключване на договор.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, а изложените в касационната жалба доводи не обосновават основание за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН и чл. 208 и сл. АПК.

С оглед изхода на делото, в полза на ответника, съгласно чл.63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 130,00 лева определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, от ЗАНН във вр. чл. 143, ал.1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 от 22.05.2025 г., постановено по АНД № 296/2024 г. по описа на Районен съд – Берковица.

ОСЪЖДА „Дикистрой“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Витоша“, [улица], ет. 4, ап. 10, представлявано от О. М. П., да заплати на „Главна инспекция по труда“ - [населено място], направените по делото разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.