№ 12474
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110119079 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2287/20.01.2022г. на РС-Б., депозирана от
"**********" ЕООД срещу В. В. П., по която е образувано гр.д. № 326/2022г. на РС-Б.. С
Определение от 08.07.2022г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил
същото по подсъдност на Софийския районен съд. Подадената от ищеца частна жалба
срещу същото е отхвърлена с влязло в сила Определение №3092/09.12.2022г. по в.ч.гр.д. №
1264/2022г. на ОС-Б., който е приел, че спорът има потребителски характер и следва да се
разгледа от съда по настоящ адрес на ответницата-потребителка. Делото е изпратено на
Софийския районен съд с вх. № 98857/10.04.2023г. на СРС, като е образувано като гр.д. №
19079/2023г. и разпределено за разглеждане на 173 състав от І ГО.
Ищецът "**********" ЕООД чрез адв. Н. К. - АК-София, е предявил срещу ответницата В.
В. П. иск с правно основание по чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС вр. чл. 79
ЗЗД за осъждането ú да заплати на ищеца сумата от 1162,00 евро, представляваща
възнаграждение за поддръжка на общите части на сграда с идентификатор **********,
находяща се в област Б., община Ц., село Л., ул. "*********" № 14, за периода 15.11.2020г.-
15.09.2021г., във връзка с притежаваните от ответницата ателие № 4 /41,06 кв.м./ и ателие №
5 /42,05кв.м/ в сградата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
/20.01.2022г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на взето от ОС на ЕС на сградата решение от 07.11.2020г. му
били възложени дейностите по поддръжка и обслужване на общите части на сградата, в
която се намирали ателиетата на ответницата, като общото събрание определило за
процесния период такса от 14,00 евро на кв.м. за всеки имот. Управителят на етажната
1
собственост бил натоварен да сключи и съответния договор за това с дружеството, в който
било определено и заплащането на сумите на три вноски в периода 01.12.2020г.-01.05.2021г.
Изрично било посочено, че сумите следва да се заплащат директно на ищеца-изпълнител.
Ответницата не заплатила сумите, искове за които са предявени по настоящото дело. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от управителя
си Нанко Хулев и адв. К. (пред РС-Б.) или не изпраща представител (пред СРС). Становище
се изразява в писмен вид, като предявеният иск се поддържа.
Срокът за отговор на ответницата В. В. П. е възстановен с определение от 08.07.2022г. по
гр.д. № 326/2022г. на РС-Б.. Същата чрез адв. С. К. - АК-Б., е подала Отговор на исковата
молба, вх. № 15743/05.05.2022г. на РС-Б., с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че решението на ОС на ЕС е взето в разрез със заповед на
Министъра на здравеопазването във връзка с провеждането на масови мероприятия.
Решението на общото събрание не било за определяне на такса, а за сключване на договора,
т.е. не било такова по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, не подлежало на изпълнение и нямало как
сключеният договор и претенциите на ищеца да се основават на него. Дори и да се
приемело, че е сключен договор, то той бил нищожен, тъй като противоречал на чл. 51, ал. 1
ЗУЕС - разходите за управление и поддръжка се определяли съобразно броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, а не според
квадратурата и обема на имота. Нормата била императивна, което било възприето и в
практиката на ВКС. За насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не
се явява, като се представлява от адв. Янко С.ов. Предявените искове се оспорват,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея
иск и отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска и или с неприсъствено решение.
В тежест на всяка от страните съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже
твърдяните от нея факти и обстоятелства. В тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно решение на етажната собственост по чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, с което му се възлага поддръжката и управлението на общите части,
уговореното възнаграждение и наличието на валиден договор в тази връзка, както и
изпълнение на поетите по договора задължения по поддръжката и управлението съобразно
уговорките. В тежест на ответницата е да установи плащане на търсените суми, ако заявява
да е извършвано такова, както и да обоснове всички свои правоизключващи,
правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения за дължимоста им.
Между страните не се спори, а и от представените Нотариален акт № 137/25.09.2012г., т. ІV,
рег. № 5661, дело № 645/2012г. на Нотариус № *** - М.В., и Нотариален акт №
2
138/25.09.2012г., т. ІV, рег. № 5662, дело № 646/2012г. на Нотариус № *** - М.В., се
установява, че ответницата В. В. П. в рамките на процесния период е собственица на ателие
№ 4 с площ от 33,40 кв.м., заедно със 7,665 кв.м. от общите части на сградата, и ателие № 5 с
площ от 34,20 кв.м., заедно със 7,848 кв.м. от общите части на сградата, находящи се в
сградата, построена в имот с идентификатор ********** и с адрес: област Б., община Ц.,
село Л., ул. "*********" № 14.
Видно от представеното заверено копие от протокол, на 07.11.2020г. е проведено заседание
на ОС на ЕС на сградата, което в т. 4 от дневния ред е приело решение, по силата на което е
избрано дружеството "**********" ЕООД да осъществява дейностите по поддръжка и
обслужване на общите части от сградата, задължавайки управителя на етажната собственост
да сключи договор с период на действие 15.11.2020г.-15.09.2021г. Определена е таксата за
поддръжка и обслужване да бъде 14,00 евро на кв.м., платима директно към дружеството-
изпълнител на три вноски с падежи до 01.12.2020г.-01.03.2021г. и 01.05.2021г. Представено
е заверено копие от сключен с ищеца Договор за поддръжка на общите части на етажната
собственост, съставен на български и руски език, от 15.11.2020г. Според същия етажната
собственост възлага на изпълнителя за периода 15.11.2020г.-15.09.2021г. подробно изброени
дейности по поддръжка и обслужване на общите части на сградата срещу такса от 14,00
евро на кв.м. площ, включително общите части, платима на изпълнителя на три вноски с
падежи до 01.12.2020г.-01.03.2021г. и 01.05.2021г.
Всеки собственик на обект в сграда-етажна собственост е длъжен съразмерно на дела си в
общите части да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването
на общите части на сградата, за които е взето решение на общото събрание. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗУЕС ОС на ЕС може да приеме решение за възлагане на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу
възнаграждение, както и да определи конкретните правомощия на управителния съвет или
управителя, които да бъдат възложени на тези лица. В конкретния случай именно такъв
договор за поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост е
сключен от управителя /в качеството му на представител на етажните съсобственици/ и
ищцовото дружество. По аргумент от чл. 23, ал. 3 ЗУЕС, тъй като сключването на договор
от този тип е действие по обикновено управление, за да породи действие, е достатъчно да
има решение на ОС на ЕС за възлагане на дейностите по поддръжка на общите части и той
да е подписан от управителя на ЕС, както е в настоящия случай.
Възраженията на ответницата, свързани пряко или косвено с незаконосъобразност на
взетото от ОС на ЕС решение от 07.11.2020г. не могат да бъдат разглеждани инцидентно в
рамките на настоящото производство, тъй като тя не може в рамките на същото да се
позовава на незаконосъобразност на взетите от Общото събрание решения. Това е така, тъй
като ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира
начин на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност.
Спазването на тези правила е основание за действителността на решението и е предвиден
специфичен контрол за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която
3
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен по реда на чл. 40, ал. 2
ЗУЕС, като е предвиден преклузивен срок за предявяване на иска. В случая по делото не са
ангажирани доказателства решението по т. 4 от заседанието на ОС на ЕС на сградата,
проведено на 07.11.2020г. да са било атакувано по надлежния съдебен ред /чл. 40 ЗУЕС/.
Затова, доколкото не се установява отменянето му от съда по определения за това ред, то
следва да бъде съобразявано като валидно и пораждащо правни последици при решаването
на правния спор (арг. р.39/19.02.2013г.-гр.д.657/2012г.-Іг.о.).
Не може да се сподели и възражението, че договорът за поддръжка и обслужване на общите
части е нищожен поради противоречието му с чл. 51 ЗУЕС. Факт е, че е налице известно
противоречие, доколкото по аргумент от чл. 41 ЗС участието в заплащането на разноските за
поддръжка и обслужване на общите части следва да става съразмерно, а според чл. 51, ал. 1
ЗУЕС - поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Определянето
на таксата от 14 евро на кв.м. обаче отново свързано с оспорване законосъобразността на
решението на ОС, а този въпрос може да бъде разрешен единствено в производство по чл.
40 ЗУЕС. След като никоя от страните не е представила доказателства това решение да е
отменено по съдебен ред, то ответницата е обвързана от него и е длъжна да го изпълнява,
поради което и възражението ú, че незаконното решение на ОС влече и нищожност на
договора, не може да бъде обсъждано в настоящото производство. В подкрепа на
изложените съображения е и практиката на съдилищата - р.164/08.02.2023г.-
в.гр.д.1744/2022г.-ОС-Б., р.3067/05.05.2017г.-в.гр.д.13273/2016г.-СГС, и др.
Доколкото ответницата е собственица на общо 83,11 кв.м. /с включени общи части/ от
сградата, то същата дължи и заплащането на ищеца съобразно решението на ОС на ЕС
директно на ищеца в размер от 1163,54 евро. Доколкото искът е предявен за по-малка сума -
1162,00 евро, то той следва да бъде изцяло уважен. От страна на ответницата, за която беше
доказателствената тежест, не бяха представили доказателства, че процесните суми са
заплатени.
Не са ангажирани доказателства за неизпълнение на договора. Напротив, от представените
пред съда доказателства (фактури) може да се направи извод, че дружеството надлежно е
изпълнявало възложените му дейности.
При това положение предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. При това положение право на разноски има само ищецът, който
своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Доказани са разноски в общ размер от 640,91 лева, които следва да се възложат в тежест на
ответницата. Следва да се има предвид, че в разноските съдът присъжда само дължимата
държавна такса (4% от 1162,00 евро /2272,67 лева/ са 90,91 лева), а не тази в по-висок
размер, заплатена от ищеца в полза на РС-Б.. Адвокатското възнаграждение на
4
процесуалния представител на ищеца с оглед защитавания по делото материален интерес и
процесуалния му ход не може да бъде окачествен като прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, от град София, да заплати на "**********" ЕООД,
ЕИК ***********, със седалище в град Б., сумата от 1162,00 евро, представляваща
възнаграждение по Договор за поддръжка на общите части на етажната собственост от
15.11.2020г. за поддръжка на общите части на сграда с идентификатор **********,
находяща се в област Б., община Ц., село Л., ул. "*********" № 14, за периода 15.11.2020г.-
15.09.2021г., във връзка с притежаваните от ответницата ателие № 4 /41,06 кв.м./ и ателие №
5 /42,05кв.м/ в сградата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
/20.01.2022г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, от град София, да заплати на "**********" ЕООД,
ЕИК ***********, със седалище в град Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 640,91
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. № 326/2022г. на
РС-Б. и гр.д. № 19079/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5