Решение по дело №392/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

20.12.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.17

Година

2011

Председател:

Секретар:

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № 684/04.07.2011г., постановено по гр.д. № 2381/2010г. Великотърновският Районен съд е приел за установено по отношение на „Х.”О. В. Т. по предявения от В. И. Т. и Т. И. Т. иск, че договорът, сключен с нотариален акт № ...г. на Нотариус Б., по силата на който В. И. Т. и Т. И. Т. са прехвърлили на „Х.” О. В. Т. недвижим имот, подробно описан, отреден за бензиностанция, газстанция и търговски обект, заедно с правата и задълженията по договора от 28.03.2003г. подписан между продавачите и Т.Б.Н.В, както и правата по всички издадени до подписването на договора за този имот строителни книжа и разрешения при посочване на продажна цена 1500лв., изплатена напълно преди подписване на договора, е нищожен поради привидност.

Със същото решение „Х.”О. В. Т. е осъдено да предаде на В. И. Т. и Т. И. Т. фактическата власт върху недвижимия имот, предмет на признатия за нищожен договор, като искането на „Х.”О. В. Т. за признаване право на задържане на недвижимия имот до заплащане на подобренията, направени в него, е отхвърлено като неоснователно. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Х.”О. В. Т.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Според жалбоподателя е разгледан непредявен иск. Видно от мотивите и диспозитива на решението съдът се бил произнесъл по иск с правно основание чл.34 от ЗЗД, а такъв иск не е предявяван, нито пък претенцията е квалифицирана като такава в доклада на съда. Претендира се решението в частта му, с която е осъден въззивникът да предаде фактическата власт върху спорния имот, да бъде обезсилено. В същото време съдът не се бил произнесъл по иска с правно основание чл. 108 от ЗС , който е предявен.

Нарушението на процесуалните правила се състояло още и в това, че съдът не направил преценка на събраните по делото доказателства съгласно изискванията на закона.

Твърдят се и нарушения на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че неправилно е възприето решението на ОС на „Х.”О. В. Т. от 25.05.2005г. Обстоятелството, че решението съдържа изявление за неплащане на продажната цена по сключения между страните договор, не обосновавало извод за наличието на привидна сделка. Продавачът по сделката можел да претендира от ответника да изпълни задължението си.

Изявлението, материализирано в цитираното решение, касаело единствено намерението да не се плаща цената на имота от купувача. То не представлявало изявление на двете страни по договора, оформен с процесния нотариален акт. Изявление на страните в приетия от първоинстанционния съд вид не съществувало. Твърди се в жалбата, че явно волята на съдружниците в „Х.”О. В. Т. е била да се приеме процесният имот безвъзмездно.

Направеното от първоинстанционния съд тълкуване на процесното решение на ОС на съдружниците от 25.05.20025г. било неправилно. Плащанията, които другият съдружник в дружеството бил задължен да извърши съгласно решението не касаели капитала на дружеството. Неправилен бил и изводът, че Т., в качеството си на съдружник, участвал в капитала на дружеството чрез внасяне на процесния недвижим имот. Към датата на вземане на процесното решение дружеството не е разполагало със свободни дружествени дялове, които да формират капитала му. Тъй като решението употребявало термина „безвъзмездно”, не можело да се заключи, че срещу прехвърлянето на имота съдружникът Т. е придобил някакви права. От съществено значение при определяне волята на страните в случая било и обстоятелството, че единият от прехвърлителите по процесния нотариален акт не бил съдружник. От всичко това следвало, че съдът неправилно е заключил, че страните по делото са прикрили внасянето на непарична вноска в капитала на „Х.”О. В. Т. с процесния договор.

Претендира се отмяна на първоинстанционното дело, отхвърляне на главния и евентуално съединения с него иск и присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата заемат становище за неоснователност на същата.

Развиват се подробни доводи по възражението за недопустимост на решението в частта му относно предаване фактическата власт върху спорния имот. Накратко въззиваемите твърдят, че са предявили ревандикационен иск, който е уважен.

Сочи се в отговора на жалбата, че въззиваемата Т. нито е съдружник в дружеството „Х.”О. В. Т., нито е участвала в проведените общи събрания, нито пък е давала съгласие за визираните в протоколите от проведените общи събрания решения. Тя била дала съгласието си само за сключването на транслативна възмездна сделка. Оттам се твърди, че сделката е сключена при липса на съгласие от нейна страна. Мотивите на съда относно квалификацията на прикритата сделка като апорт въззиваемата страна намира за правилни и законосъобразни. Развиват се подробни съображения по същество.

Претендира се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено и да се присъдят разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално д¯пустима.

Решението на първоинстанционния съд, проверено по реда на чл. 269 от ГПК е изцяло валидно и допустимо.

Възражението на жалбоподателя за недопустимост на първоинстанционното решение е неоснователно.

Твърди се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Претенцията за предаване на имота, предмет на атакуваната сделка, е формулирана от ищеца като такава по чл. 108 от ЗС- претендира се ответникът да бъде осъден да освободи собствеността и предаде владението върху спорния имот. Съдът правилно е квалифицирал претенцията като такава по чл.108 от ЗС и е обсъдил релевантните за уважаването на тази претенция факти. Обстоятелството, че в съдебното решение е цитирана разпоредбата на чл.34 от ЗЗД не означава, че съдът се е произнесъл по иск с посоченото правно основание. Тази разпоредба съдът е посочил, за да обоснове липсата на основание, оправдаващо упражняваната от дружеството фактическа власт върху спорния имот.

По същество обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна. Съображенията за това са следните :

С исковата си молба ищците В. И. Т. и Т. И. Т. твърдят, че са сключили договор за покупко- продажба на свой собствен недвижим имот с ответното дружество срещу цена от 1500лв. Твърдят, че така посочената в нотариалния акт цена не им е била заплатена. Сочат още, че така сключената сделка е привидна, понеже страните по нея не са имали волята да я сключат. С тази сделка била прикрита апортна вноска в капитала на „Х.”О. В. Т.. По отношение на апортната вноска също не били спазени изискванията на закона и тя също била нищожна.

Претендира се да бъде прогласена нищожността на сключения между страните с нотариален акт № 1305/2005г. на Нотариус Б.а договор, по силата на който В. И. Т. и Т. И. Т. са прехвърлили на „Х.” О. В. Т. недвижим имот, подробно описан, отреден за бензиностанция, газстанция и търговски обект, заедно с правата и задълженията по договора от 28.03.2003г. подписан между продавачите и Т.Б.Н.В, както и правата по всички издадени до подписването на договора за този имот строителни книжа и разрешения при посочване на продажна цена 1500лв., изплатена напълно преди подписване на договора.

Претендира се още ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху имота на ищците.

При условията на евентуалност се претендира разваляне на процесния договор, поради това, че е налице прехвърляне на имот на основание, което не се е осъществило- неосигурено договорено финансиране на строителство в имота, предмет на договора.

Ответникът по делото заема становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че процесният договор е сключен въз основа на решение на Общото събрание на съдружниците /ОСС/ на ответника по протокол от 27.04.2005г., който е приложен към представените при сключване на сделката документи. Според ответника прочитът на решението на ОСС от 25.05.2005г. не налага извода за изразена воля за прикриване на една сделка с друга. Развиват се подробни съображения, с които се цели оборване твърденията на ищците за нищожност на атакувания договор. Оспорва се и искът за разваляне на договора, който е предявен като евентуално съединен с главния иск. Сочи се, че дружеството не е неизправна страна по договора и не е налице конкретно негово неизпълнение, обосноваващо разваляне. Придобиването на имота не е било обвързано със задължение за извършване на строителство в същия.

Депозирано е възражение, с което се претендира право на задържане върху спорния имот до заплащане на извършените в него от страна на дружеството подобрения, на обща стойност 91158лв.

От данните по делото се установява, че на 01.06.2005г. с нотариален акт № ..., н.д. № .... на Нотариус Т.Б. двамата ищци В. И. Т. и Т. И. Т. са прехвърлили правото на собственост върху своя собствен недвижим имот, находящ се в гр. К., представляващ ПИ ...в кв.4 по ПУП на града, целият с площ от 2 042 кв.м. с приложена улична регулация и уредени регулационна отношения, ´ри граници подробно описани, на „Х.”О. гр. В. Т. за сумата от 1500лв., която според нотариалния акт е платена от купувача на продавачите изцяло ,преди подписването на договора. Освен правото на собственост върху имота с договора са прехвърлени и правата и задълженията по договор от 28.03.2003г. между ищците и Т.Б.Н.В, както и правата по всички издадени до подписването на договора за имота строителни книжа и разрешения.

Съгласно отбелязаното в нотариалния акт при сключване на цитирания договор управителят на „Х.”О. гр. В. Т. е действал съгласно на Общото събрание на съдружниците /ОСС/, което е с дата 27.04.2005г. съгласно това решение, приложено към делото, ОСС на „Х.”О. гр. В. Т. е приело за се закупи на името и за сметка на дружеството от двамата ищци спорния имот, за сума от 1500лв., която да бъде изплатена при оформянето на договора по нотариален ред.

С друго свое по- късно, но отново предхождащо сключването на договора решение, ОСС на „Х.”О. гр. В. Т., на 25.05.2005г. е приело следното : да се закупи на името и за сметка на дружеството от съдружника В. И. Т. и Т. И. Т.- негова съпруга, спорният имот, заедно с правата и задълженията по договор от 28.03.2003г. и правата по всички издадени до подписването на договора за този имот строителни книжа и разрешения, като в нотариалния акт, с който ще бъде оформен договорът за покупко-продажба като продажна цена бъде посочена сумата 1500лв. с отбелязване, че е получена от продавачите, без реално тази сума да бъде изплатена от дружеството.

На същата дата ОСС е приело и решение, с което другият съдружник в „Х.”О. гр. В. Т. е бил задължен „като равностойност на прехвърления безвъзмездно имот от съдружника В. И. Т.”/дословен цитат от самото решение/да поеме разходите по регистрация и набиране на капитала на дружеството при неговата регистрация, както и да финансира изцяло със собствени средства до размер 125 000лв. строителството на бензиностанция и газстанция в имота.

По делото са изслушани и две експертизи, касаещи извършени в имота – предмет на атакувания договор подобрения, както и за уточняване размера на сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот в следствие на подобренията. С оглед експертизите пазарната стойност на спорния имот е увеличена с 43720лв. при извършено строителство чрез възлагане на договор за поръчка и с 36 090лв. при извършване на строителството по стопански начин.

При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. Чл. 17 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, като при условията на евентуалност с първия иск е предявен и иск с правно основание чл. 87,ал.3 от ЗЗД .

Претендира се прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните, поради неговата привидност, като се твърди, че и прикритата с този договор сделка- апортна вноска в капитала на ответното дружество, е нищожна, понеже не са спазени специфичните законови изисквания за внасянето на имота като част от капитала на дружеството-ответник.

Според настоящата инстанция действително е налице симулация по отношение на атакувания договор за покупко-продажба. Сключвайки договора, страните са целяли да настъпи транслативен ефект и правото на собственост върху имота- предмет на сделката –да премине върху ответника по делото. Основанието за прехвърляне правото на собственост обаче в случая не е покупко- продажба. Това ясно личи от представеното по делото решение на ОСС на ответното дружество от 25.05.2005г. Очевидно е, с оглед изразената в решението воля на колективния орган на дружеството, че целта на сделката между страните е била юридическото лице да придобие собствеността върху имота от двамата ищци, но не на основание покупко-продажба. Цитираното решение, противно на становището на жалбоподателя, е годно да разкрие симулацията в конкретния случай, понеже съдържа в себе си изявление на ответната страна, което цели именно установяване действителната воля на страните по симулативната сделка. Целта на т- нар.”Обратно писмо” е да разкрие симулацията напълно. Не е необходимо обаче то да изхожда от двете страни по сделката. Достатъчно е една от ‗ях, която черпи права от симулативната сделка, да е издала такъв документ, с който привидността да е ясно и категорично призната. /В този смисъл

Цитираното решение на ОСС от 25.05.2005 г. притежава именно характеристиките на обратно писмо. С него дружеството, което придобива право на собственост върху имота- предмет на симулативната сделка- е признало чрез върховния си орган, при това недвусмислено, че действителната воля на страните по сделката е имотът да се придобие безвъзмездно. От една страна се сочи, че цената няма да бъде заплатена, а от друга се заявява категорично, че имотът ще бъде прехвърлен в полза на дружеството безвъзмездно. Това изявление съвпада напълно и с твърдението на двамата ищци, че цената, посочена в нотариалния акт, не им е била заплатена.

При това положение категорично е доказано по делото, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с процесния нотариален акт, е привиден. Съгласно разпоредбата на чл. 26,ал.2 от ЗЗД като такъв той е нищожен.

До този извод е достигнал и първоинстанционния съд. Изводите му относно това каква е правната природа на прикритата сделка, сключена в случая, са неправилни. Според ответника по жалба се касае за апортна вноска в капитала на ответното дружество. Тази теза е възприета и от първоинстанционния съд. Изявлението, депозирано в решението на ОСС от 25.05.2005г., което съдът възприема „като обратно писмо” не съдържа никакви данни относно наличието на воля за внасяне на непарична вноска в капитала на ответното дружество от страна на съдружника – ищец. За да е налице апорт, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, следва да са налице специфичните изисквания на ТЗ. За наличието им няма доказателства, което пък от своя страна е мотивирало първоинстанционния съд да приеме, че прикритата сделка между страните също е нищожна. Този извод на съда е неправилен. На първо място, волята на страните, видно от обратното писмо е не да се апортира имотът в капитала на ответното дружество, а да се сключи договор за дарение.

Съгласно данните по делото ответното дружество е било регистрирано преди изповядване на привидния договор, като към момента на регистрацията му и към момента на изповядване на сделката целият му капитал е бил внесен. ОСС не е приемало решение за увеличаване на капитала със стойността на прехвърления имот, а е приело решение да не заплаща неговата цена. Това какво задължение е поел другият съдружник в дружеството и как е формулирано то в протокола за провеждане на ОСС е без значение за характера на дисимулираната сделка. Тази сделка категорично е дарение и предвид наличието на всички предпоставки за нейната действителност, съдът счита, че тя е произвела действието си между страните. Дисимулираната сделка е сключена в изискуемата се от закона форма, доколкото е налице нотариален акт, който удостоверява волята на страните за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот. Налице са и всички останали характеристики на договора за дарение, включая и намерението на двамата прехвърлители да прехвърлят правото на собственост върху своя имот безвъзмездно.

С оглед разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД когато страните са прикрили сключено между тях съглашение с привидно такова, прилагат се правилата относно прикритото , ако са налице условията за неговата действителност. В случая се установи, че страните са прикрили дарение и с оглед обстоятелството, че са налице условията за действителност на дарението, съдът следва да зачете неговите последици.

След като съдът приема, че между страните е налице валиден договор за дарение, дължи се произнасяне по съединената при условията на евентуалност с главния иск претенция за разваляне на договора между страните, поради неизпълнение на поето от дружеството ответник задължение за финансиране на строителство в прехвърления с договора имот. Тази претенция е неоснователна на едно единствено основание-договорът за дарение, чието разваляне се иска, е едностранен, а съгласно чл. 87 от ЗЗД на разваляне подлежат само двустранните договори.

При това положение претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС, с която ищците претендират да им бъде предадена фактическата власт върху имота, който е предмет на сделката помежду им, се явява неоснователна. Основна предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС е ищецът да е собственик на претендирания имот. В случая, с оглед наличието на една валидна транслативна сделка по отношение на имота, с която ищците са прехвърлили правото на собственост върху него в полза на ответника, сочената предпоставка не е налице.

Съдът, с оглед приетото по-горе, не дължи произнасяне по направеното от ответното дружество възражение за признаване право на задържане върху имота до заплащане на подобренията в същия.

Гореизложените фактически и правни констатации обосновават извод за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, с която е прието за установено, че прикритата сделка между страните е апорт в капитала на дружеството ответник и е нищожна. В тази си част решението подлежи на отмяна. С оглед изложените по-горе мотиви следва да се приеме, че между страните по делото е налице валиден договор за дарение, като искът с правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен. Следва да се отхвърли и искът за разваляне на прикритото дарение.

При този изход на делото въззивниците следва солидарно да заплатят на въззиваемата страна разноски за водене на делото пред двете инстанция в размер на 400лв. съобразно уважената част от жалбата .

Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 684/04.07.2011г., постановено по гр.д. № 2381/2010г. по описа на Великотърновския Районен съд , в частта му, с което е прието, че договорът за покупко продажба на недвижим имот, сключен на 01.06.2005г. с нотариален акт № .... на Нотариус Т.Б, между „Х.” О. В. Т., ЕИК ... в качеството му на купувач и В. И. Т., ЕГН * и Т. И. Т., ЕГН * в качеството им на продавачи, по силата на който продавачите продават на купувача свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. К., а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ .../.../-„за бензиностанция газстанция и търговски обект „ в кв. 4/четири/по подробния устройствен план на К., незастроен , целият с площ от 2042/две хиляди четиридесет и два /кв.м. с приложена улична регулация , при граници: изток – ..., запад –..., север- път , юг ..., ...,и УПИ..., заедно с правата и задълженията по Договор от 28.03.2003г. подписан между продавачите и Т.Б.Н.В, както и правата по всички, издадени до подписването на договора за този имот строителни книжа и разрешения за сумата от 1500лв., е нищоженПОРАДИ НЕГОВАТА ПРИВИДНОСТ.

ОТМЕНЯ Решение № 684/04.07.2011г., постановено по гр.д. № 2381/2010г. по описа на Великотърновския Районен съд в останалата му част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Х.” О. В. Т., ЕИК ... от една страна и В. И. Т., ЕГН * и Т. И. Т., ЕГН * от друга страна, че помежду им на 01.06.2005г. е сключен валиден договор за дарение, по силата на който В. И. Т., ЕГН * и Т. И. Т., ЕГН * са дарили на „Х.” О. В. Т., ЕИК ... свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. К., а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ../.../-„за бензиностанция газстанция и търговски обект „ в кв. 4/четири/по подробния устройствен план на К. , незастроен , целият с площ от 2042/две хиляди четиридесет и два /кв.м. с приложена улична регулация, при граници: изток – УПИ.., запад –УПИ ..., север- път, юг УПИ ..., УПИ ..., и УПИ..., заедно с правата и задълженията по Договор от 28.03.2003г. подписан между продавачите и Т.Б.Н.В, както и правата по всички, издадени до подписването на договора за този имот строителни книжа и разрешения.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 87,ал.3 от ЗЗД, предявен от В. И. Т., ЕГН * и Т. И. Т., ЕГН * против „Х.” О. В. Т., ЕИК ...за развалянето на действителния договор за дарение, сключен помежду им на 01.06.2005г., по силата на който В. И. Т., ЕГН * и Т. И. Т., ЕГН * са дарили на „Х.” О. В. Т., ЕИК ...свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. К. а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ .../.../-„за бензиностанция газстанция и търговски обект „ в кв. 4/четири/по подробния устройствен план на К., незастроен , целият с площ от 2042/две хиляди четиридесет и два /кв.м. с приложена улична регулация, при граници: изток – УПИ ..., запад –УПИ ..., север- път, юг УПИ ..., УПИ ..., и УПИ..., заедно с правата и задълженията по Договор от 28.03.2003г. подписан между продавачите и Т.Б.Н.В, както и правата по всички, издадени до подписването на договора за този имот строителни книжа и разрешения като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от В. И. Т., ЕГН * и Т. И. Т., ЕГН * против „Х.” О. В. Т., ЕИК ... като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН * и Т. И. Т., ЕГН * ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Х.” О. В. Т., ЕИК ...разноски по водене на делото пред двете инстанции съразмерно отхвърлената част от иска в размер на общо 400лв. /четиристотин лева/.

Решението подлежи на жалба в едномесечен срок , считано от връчването му на страните, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: