РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
05.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 07 октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1798 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.А.С.,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.9, вр. с
чл.32 от ЗПК, чл.240 вр. с чл.70, ал.3 и чл.92 от ЗЗД срещу ответника „Сити
Кеш“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за
установено, че не дължи договорна лихва за периода от 12.03.2020г. до 12.05.2020г., да осъди ответното дружество да плати на ищцата
сумата
от 34,11 лева,
представляваща
недължимо платена договорна лихва, да прогласи нищожността
на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави, да осъди ответника
да плати на ищцата сумата от 411,51 лева, представляваща недължимо платена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.
Претендира се законна лихва върху сумата от 445,62 лева,
считано от датата
на завеждане на исковата молба – 19.05.2020г. до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК дружеството
ответник, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. е депозирало отговор на исковата
молба, в който на основание чл.237, ал.1 от ГПК е направено признание на
исковете. Развити са възражения единствено по отношение на претендираните от
ищцата разноски, тъй като дружеството било изразило „готовност да изпълни
задълженията си“. Към отговора е приложено платежно нареждане от 01.07.2020г. и
извлечение от кореспонденция.
В ход по същество по делото,
процесуалния представител на ищцата заявява претенция само и единствено за
сторените разноски по делото, като развива пространни съображения за дадени
основания от страна на ответника за завеждане на настоящото дело. Моли съда да
й определи възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за оказаната
безплатна правна помощ на ищцата.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от
представените по делото писмени доказателства на 12.02.2020г. чрез онлайн
платформа на ответника, ищцата сключила договор
за потребителски кредит в размер на 1000,00 лева. Към тази сума й били начислени
67,49 лева лихви
за три месеца /от 12.02.2020г. до 12.05.2020г/ и сумата от 411,51 лева неустойка,
като общата сума на кредита станала 1 479,00 лева.
На
10.03.2020г. два дни преди падежа на първата вноска ищцата се
обадила на телефон на ответното дружество, за да се
информира за сумата, която трябва да внесе за да извърши пълно предсрочно
погасяване на кредита. На ищцата било съобщено, че следва да внесе сумата от 1479,00 лева, която тя заплатила същия ден видно от наличната по делото разписка
на „Изипей“ от 10.03.2020г..
Впоследствие след консултация с
адвокат, ищцата отново се свързала с представители на дружеството ответник и
предявила претенции за надвнесена сума по кредита, която не следва да й се
събира, предвид изършеното предсрочно погасяване на кредита. От дружеството
ответник оспорили претенцията за връщане на претендираната сума.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена от събраните
писмени доказателства и показанията на св.Ралица К.А., които съдът
кредитира, като последователни, логични и кореспондиращи с доказателствения материал по делото.
При тези фактически констатации
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.237,
ал.2 от ГПК при признание на исковете от ответника съдът е достатъчно да укаже
това обстоятелство в мотивите на решението. По тази причина и предвид
извършеното пълно изплащане на претендираната сума от страна на ответника,
съдът ще се произнесе само и единствено по претендираните разноски, които са
оспорени от ответника.
В конкретния казус за съда е
безспорно установено, че изначално икономически по-силаната страна по договора
за кредит, съвсем съзнателно – поставяйки условие, е принудила ищцата да плати
сума, по-голяма от дължимата при предсрочно погасяване на кредита.
Представената с отговора по чл.131 от ГПК кореспонденция по мейл не опровергава
извода на съда за липсата на добросъвестност от страна на ответното дружество.
Това е така, тъй като от приложения мейл не става ясно каква сума е щяло да
бъде „евентуално“ преведена и за какво. От друга страна по делото е представено
платежно нареждане от 01.07.2020г. за претендираната по исковете обща сума от
445,62 лева, едва след получаване на исковата молба и съзнаване на
неизбежността от осъдително решение в полза на ищцата. Твърдяната липса на
съдействие от страна на ищцата при комуникацията с ответното дружество и
правените уж „многобройни опити“ от ответника да се свърже с ищцата се
опровергават изцяло от показанията на св.А. и събраните по делото писмени
доказателства. Напротив, установи се , че активната страна в случая е била
именно ищцата, която е осъществявала контакти с представители на ответното
дружество с цел връщане на неправомерно надвзетата й парична сума.
По изложените съображения съдът приема, че
именно ответникът – „Сити Кеш „ ООД е станал причина за образуване на
настоящото дело, поради, което и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК дължи
направените деловодни разноски от ищцата в общ размер на 52,20 лева.
На основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, вр. с чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в тежест на ответника следва да се присъди
възнаграждение в размер на 300,00 лева на адв.Д.П. от Русенска адвокатска колегия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД
с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на Д.А.С. с ЕГН: **********
сумата 52,20 лева разноски по делото
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД
с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на адвокат Д.К.П. с ЕГН: **********
от Русенска адвокатска колегия, сумата от 300,00
лева за оказана безплатна правна помощ на Д.А.С. с ЕГН: ********** по гр.д.N:1798 /2020г. по описа на Русенски районен съд.
Решението е постановено при направено
признание на исковете по реда на чл.237, ал.1 от ГПК от ответника - „Сити Кеш“ ООД с ЕИК:*********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: