Р Е
Ш Е Н И Е
№
1513 03.07.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен
съд
XXXVIII - ми граждански състав
На шестнадесети
юни
две хиляди и двадесета година
в открито съдебно
заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка
Добрева
Като разгледа
гражданско дело № 1161/2020 г. по
описа на Бургаския районен съд,
докладвано от
съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по исковата молба на Г.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***
срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, с адрес:
гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана
от И.Й., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 2740,78
лева главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 393,30
часа извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата
молба до окончателното й плащане.
Ищецът чрез процесуалните си
представители твърди, че се e явявал за изпълнение на служебните си задължения 45 минути
преди да встъпи в дежурство, през което време изпълнявал служебните си задължения да се подготви за инструктаж, да се запознае с
оперативната обстановка, да участва в инструктажа, а след приключване на дежурството оставал още 60 минути, през което време извършвал дейности по сдаване на дежурството, приемане на докладни записки,
попълване на документация, отчитане на оръжие. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо
1 час и 45 минути не е било вземано предвид от работодателя и не е формирало
трудовото му възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази дата е бил отчитан само половин час от това допълнително отработено
време.
Ответникът чрез процесуален представител е посочил, е исковете са
неоснователни. Посочено е,
че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство са част от работното време според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3
ППЗИНЗС. Изложено е, че посочените са включени в т. нар. „отработено време”, а
60-минутната или 90-минутна почивка не представлява работно време и не би
следвало да се заплаща от работодателя като „отработено време”. Твърди се, че в
ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в която са разпределени
нормативно установените почивки за всеки служител от наряда. Изложени са и
нормативно определените часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл.
187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.).
Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. с чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Не се спори между страните по делото, установява се и от
приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността командир на
отделение в Затвора Бургас. Страните не спорят, че през процесния период ищецът
е изпълнявал дежурства по график.
Приложени са заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от
09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, в които са
определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време.
В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Със заповед № 453/14.08.2014
г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за главните
надзиратели в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00
ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, време за хранене – 90
минути, време за отдих – до 4 часа през нощта, физиологични почивки – по 15
минути на всеки четири часа. С т. 9 на същата заповед е определено началото на
ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития да е 15
минути преди началото на работното време за конкретното работно място.
По делото е представена заповед
№ Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето
за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време
следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена е заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30
минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са
определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че през
процесния период за ищеца са отчетени 233 смени, от които 230 броя 24-часови и
12-часови дежурства, разпределени по години, 1 дежурство в болница и 2 редовни
смени. Вещото лице е посочило, че общият брой на смените с положен извънреден
труд са 230. По време на официален празник са положени 10 дежурства. Вещото
лице също така е установило, че за периода от 17.02.2017 г. до 01.07.2019 г. в
начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за
дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 17.02.2020 г. в
начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи
на отработено време от 30 минути за 30 броя 24-часови смени и за 5 броя
12-часови смени, общо 23 часа, които са приспаднати. Вещото лице е посочило
размера на основната заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се
дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 2740,78 лева за 393 часа
и 30 минути положен извънреден труд.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице К. като
компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси.
Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Стоян
Петков е посочил, че работи в Затвора на длъжност командир на отделение и познава
ищеца. Той идвал към 7.15 ч. в затвора, за да се приведе във вид за работа, оставял
си обяда. Към 7.30 ч. отивал в дежурна стая, където попълвал ежедневна ведомост
за хората, с които ще работи през деня и постовете им. Тя се изготвяла въз
основа на месечния наряд. Попълвал между 20 или 25 имена, в събота и неделя по-малко.
Старият командир, за да спести малко време на постъпващия, пишел датата и
номерация на постовете и пишел кога почват часовете. След това я носел в стаята
за инструктаж, където нарядът се разписвал. Командирът оглеждал дали всички са
в прилежен вид. В 7.45 ч. започвал инструктажът, който протичал за 15 мин. Последните
месеци инструктажът започвал в 7.50 часа. От 8.00 ч. до 8.30 ч. се правел
отвод, на който присъстват и сдаващия, и приемащия поста командир, всеки казвал
в какво състояние е предал поста и дали има проблеми. Командирът присъствал на
една от двете зони с повишена сигурност и следял дали всичко е наред при
приемането на постовете. Преглеждал и докладните записки – дали са попълнени
правилно, дали става ясно за събитията, които се описват. След това двамата
командири си предавали касата с оръжието. Това продължавало около 10 мин – до
към 8.55 часа. След това изчаквал главния надзирател да му докладва и след това
бил свободен. Обикновено главният надзирател и командира на отделение си тръгвали
заедно към 9.00 часа.
Свидетелят Дамян Манолов е посочил, че работи в затвора
на длъжност началник сектор „Надзорно-охранителна
дейност”. Изложил е, че няма заповед или разпореждане, която налага ищецът да
се явява в 7 ч. или в 7.15 ч. на работа. Регламентът за работното време е свързан
със заповед за работното време. Съгласно заповедта за работното време командирът
на отделение следва да се яви на работното си място в 7.45 ч. за провеждане на
инструктаж. От м. юли 2019 г. началният час на инструктажа бил 7.50 ч.
Съгласно изискванията на правилника Манолов провеждал
ежедневния инструктаж всеки ден без събота и неделя. В събота и неделя го
превеждал главният надзирател. По време на ежедневния инструктаж
инструктиращият запознавал дежурното отделение, което застъпва, за оперативната
обстановка за изтеклото денонощие и за събития, които са се случили в
предходните дни. Инструктира ги за мероприятията, свързани в текущия ден и, ако
има някакви особености, ги запознава с тях. В рамките на 3-5-7 минути бил
инструктажът, в зависимост от това дали има събитие, или няма. Не се налага
всекидневно да се инструктират за едно и също нещо, само отчасти, тъй като
режимът в затвора е един и същ. На инструктажа присъствали главният надзирател,
който приема, и този, който сдава смяната, командирът на отделение, който
застъпва на смяна, командирът на отделение, който застъпва, и надзирателите,
които започват смяната.
Сдаването на дежурството било около 8.20 ч., тогава
приключвало освобождаването на дежурното отделение. Преди началото на
инструктажа нямало регламент командирът на отделение да се яви на работа в
затвора. Практиката на затвора била, че този командир на отделение, който
сдава, подготвя ежедневната ведомост на този, който ще застъпи на следващия
ден. Така се спестявало време. Командирът на отделение правел корекции за
номера на поста и надзирателя се подписвал. Случвало се често да се правят
корекции в движение. Приемането и сдаването на оръжие се случвало след
инструктажа, преди отвода. Това отнемало 3-5 минути. Свидетелят е посочил, че
командирът на отделение няма ангажимент към дейността по придвижване на
докладните записки. След предаване на касата с оръжие се правел отвод и в 8.20
ч. командирът бил свободен да си ходи.
Свидетелят е посочил, че е участвал в комисия преди
година, когато правили проучване и засичали времето за инструктаж, което той
отразил като 10 минути, което било максималното време за инструктаж.
При така събраните доказателства съдът намира
претенцията за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към
която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.
179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са определени със заповеди на министъра
на правосъдието, в които е отбелязано
също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (същото
е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал.
1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал 24-часови и
12-часови дежурства по график, както и че регламентираното му работно време в
процесния период е било от 8 ч. сутрин до 8 ч. сутрин на следващия ден при
24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20 ч. до 8 ч. и дневна – от 8 ч. до
20 ч. – при 12-часово дежурство. Не се спори и относно обстоятелството, че до
м. юли 2019 г. инструктажът е започвал в 7.45 часа, а след това – в 7.50 часа,
като продължавал до 8.00 ч. Това обстоятелство се потвърждава от събраните
гласни доказателства. В цитираната по-горе заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора Бургас е определено ежедневните инструктажи на наряда в
затвора да започват 15 минути преди началото на работното време, т. е. ищецът е
бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час на
дежурството му. Ищецът като командир на отделение е длъжен да състави ежедневна
ведомост с надзирателите, с които ще работи, както и да ги разпредели по
постове. Съдът намира, че за тази дейност са необходими 5 минути, тъй като,
както се установи от показанията на разпитаните свидетели, сдаващият надзирател
помага на приемащия, като попълва по-голямата част от ведомостта. Съдът счита,
че това е времето преди 8 ч., което следва да се признае за допълнително
отработено, тъй като времето за подготовка и привеждане във вид, което се
твърди, че започва в 7.15 часа, не е сред дейностите, с които страната
изпълнява служебните си задължения, освен това не е изброено в хипотезите на
чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС. Преценявайки показанията на двамата свидетели и
дейностите, които се извършват по време на инструктажа, и въпросите, които се
обсъждат, съдът счита, че за изпълнение на същите не са необходими повече от 15
минути, като към тях се добавят и 5 минути за попълване на ведомостта.
След 8.00 ч. сдаващият командир на отделение също има
задължения, които е необходимо да изпълни – предаване на касата с оръжие за
около 5 минути и отвод, който се прави за средно 15-20 минути. Показанията на
двамата свидетели в тази част се подкрепят и не си противоречат. Ето защо, като
прецени гласните доказателства, съдът намери, че след края на дежурството в
8.00 ч. се установяват допълнителни 25 минути, които са необходими на командира
на отделение, за да изпълни служебните си задължения, и които са включени в
отработеното време.
Ето защо съдът намира, че са установени по делото общо
45 минути, включени в отработеното време извън регламентираното работно време,
преди м. юли 2019 г., а след това – общо 40 минути – това се отнася за
24-часовите дежурства. Както се установи от показанията на свидетелите, вечер
не се прави инструктаж и отвод, поради което за 12-часова нощна смяна, 8-часова
смяна и дежурство в болница следва да се добавят 15 минути, а за дневна
12-часова – 30 минути, както е предвидено и със заповед № 436/01.07.2019 г. Не
се спори, установява се и от заключението на вещото лице, че за периода от
01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба на 17.02.2020 г. са заплащани
по 30 минути за 30 броя 24-часови смени, по 30 минути за 5 броя 12-часови
смени. Дължи се възнаграждение за още 10 минути за 24-часово дежурство, а за
разликата до претендираните 1 час и 45 минути
извънреден труд на всяко дежурство, както и за доплащане за 12-часови и
8-часови дежурства искът следва да бъде отхвърлен. За периода 17.02.2017 г. -
30.06.2019 г. следва да бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за
положен извънреден труд от 45 минути на 24-часово дежурство, 30 минути за
12-часово дневно дежурство, 15 минути за 12-часово нощно дежурство, 8-часово дежурство
и дежурство в болница.
Като взе предвид заключението на вещото лице на броя на
положените през годините смени, както и размера основното трудово
възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления:
За 2017 г. от
17.02.2017 г. до 31.12.2017 г. ищецът е положил 39 смени по 24 часа, 23 дневни
12-часови дежурства и 15 нощни 12-часови дежурства. Средното почасово възнаграждение,
увеличено със 150 %, е в размер на 6,14 лева на час. Задължението за посочения
период за 45 минути допълнително на 24-часово дежурство, за 30 минути на дневно
12-часово дежурство и за 15 минути на нощно 12-часово дежурство е в размер на
общо 273,23 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на
официален празник 3 пъти, за което за 2017 г. се следват 2,05 лева на час.
Положени съобразно приемане/сдаване на дежурство са общо 1 час и 30 минути, съответно
се дължи възнаграждение в размер от 3,08 лева, които следва да бъдат прибавени
към сбора от възнаграждението за извънреден труд, за да стане увеличението по
време на официални празници двойно. Ето защо се дължи за 2017 г. сума в размер
на общо 276,31 лева за общо 44 часа и 30 минути извънреден труд.
За 2018 г. ищецът
е положил 74 смени по 24 часа, 1 дневно 12-часово дежурство и 2 8-часови
дежурства. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на
7,17 лева на час. Задължението за посочения период за 45 минути допълнително на
24-часово дежурство, за 30 минути на дневно 12-часово дежурство и за 15 минути
на нощно 12-часово дежурство е в размер на общо 405,11 лева. Следва да се
отрази и положено дежурство по време на официален празник 5 броя (приемане и сдаване),
за което за 2018 г. се следват 2,39 лева на час или за 2 часа в размер на 4,78 лева,
които следва да бъдат прибавени към сбора от възнаграждението за извънреден
труд, за да стане увеличението по време на официални празници двойно. Ето защо
се дължи за 2018 г. сума в размер на общо 409,89 лева за общо 56 часа и 30
минути извънреден труд.
За 2019 г. за
периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил 33 дежурства по 24
часа. Положени са и 5 броя 12-часови дневни смени, възнаграждението за които е
платено. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 8,12
лева на час. Задължението за посочения период за 45 минути допълнително на
дежурство е 200,97 лева. За периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени 30
дежурства по 24 часа. Задължението за посочения период за 10 минути
допълнително на дежурство е 40,60 лева. Следва да се отрази и положено дежурство
по време на официален празник 2 броя (сдаване и приемане), за което за 2019 г.
се следват 2,71 лева на час или за 1 час в размер от 2,71 лева, които следва да
бъдат прибавени към сбора от възнаграждението за извънреден труд, за да стане
увеличението по време на официални празници двойно. Ето защо се дължи за 2019
г. сума в размер на общо 244,28 лева за общо 29 часа и 45 минути извънреден
труд.
За 2020 г. за периода до 16.02.2020 г. са положени 11 дежурства
по 24 часа. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на
8,90 лева на час. Задължението за посочения период за 10 минути допълнително на
дежурство е 16,32 лева. Няма положено дежурство на официален празник.
С горните мотиви
следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати
на ищеца сумата от общо 946,80 лева за 132 часа и 35 минути извънреден труд.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в
размер на 155,45 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част
от иска. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
представителя на ищеца
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Ищецът също следва да се осъди да заплати на ответника
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 65,46 лева, представляваща
съответна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в размер на 50 лева държавна
такса за производството и 200 лева за изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес:
гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *, представлявана от И.Й., да заплати на Г.Д.Д., ЕГН * адрес: *** сумата от 946,80 лева (деветстотин
четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки) главница, представляваща възнаграждение
за положен от ищеца труд от 132 часа и 35 минути извън времето на дежурство за
периода от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба – 17.02.2020 г., до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 2740,78 лева.
* Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес:
гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *, представлявана от И.Й., да заплати на Г.Д.Д., ЕГН
* адрес: *** сумата от 155,45 лева (сто петдесет и пет
лева и четиридесет и пет стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН * адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес:
гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., сумата
от 65,46 лева (шестдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки) за
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес:
гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати по сметка на БРС сумата от 250 лева (двеста и
петдесет лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 50
лева държавна такса и 200 лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева