ОПРЕДЕЛ ЕНИЕ
№ 1179
гр. Плевен, 14.06. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи
касационен състав, на четиринадесети юни
две хиляди двадесет и втора година в
закрито съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ
Частно касационно административно-наказателно дело № 438/2022г. по описа на
съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Образувано е по частна жалба на Областна дирекция на
МВР - Плевен чрез пълномощника П. Б.- Ф.
срещу Определение № 61/25.03.2022г. и Определение №66/21.04.2022г. на Районен
съд – Никопол, постановени по АНД№ 101/2021г. по описа на съда, с което е
допълнено решение №37/03.12.2021г. по реда на чл. 248 от ГПК, като ОД на
МВР-Плевен на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е осъдена да заплати на К.Д.К.
направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 450
лева.
Частният жалбоподател, чрез пълномощника П. Б.- Ф. обжалва
определенията, които са с еднакво съдържание, но с различен номер, като с тях
на основание чл. 248 от ГПК е допуснато допълване на Решение №37/03.12.2021г.
постановено от РС- Никопол в частта за разноските, по направено искане за
допълване на решението, като са присъдени разноски в размер на 450 лева.
В жалбата се посочва, че определението е неправилно,
тъй като реално по делото не е осъществено процесуално представителство и не е
изготвена и изпратена писмена защита. Видно от молбата за допълване на решението,
постановено от съда, по пощата е изпратена молба за присъждане на разноски и
договор за правна помощ. В изпратената жалба от друга страна липсва посочване
на размера на разноските, който се претендира, за да се направи възражение за
прекомерност. От друга страна, както е посочено от първоинстанционния съд в
постановеното от него определение, упълномощеният адвокат не е извършвал
никакви процесуални действия, тъй като не е присъствал както на разпита на
свидетелите по делото, не е взел становище по съществото на спора и по
представените доказателства. За неявяването си по делото е посочена формална
причина - увеличаване на броя на заразени с коронавирус, като не е представена
никаква уважителна причина - като лично заболяване или служебна ангажираност.
Счита се, че следва да се вземе предвид факта, че независимо от пандемичните
условия, съдилищата в страната работеха в нормален режим и разглеждането на
делото в PC-Никопол не е било отлагано поради тази
причина, като изпратената молба за разглеждане на делото в отсъствие на
адвоката, съдържа само едно искане за присъждане на разноски и то в размер,
значително надвишаващ минималния, предвиден за дела от подобен вид. Счита, че
ако съдът приеме, че разноските са дължими реши, то моли да се уважи
своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
като бъде определен такъв в съответствие с минималните размери на
адвокатскитевъзнаграждения по Наредба №1/
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл.18, ал.1 от Наредбата
- 100.00 лв., а в случай, че се приеме, че е налице осъществено процесуално
представителство, то се моли да вземете предвид размера на глобата в отмененото
НП - 200.00 лв. и в този случай на основание чл.18, ал.2 във вр.с чл.7,
ал.2,т.1 от Наредбата да се определят разноски в размер на 300.00 лв.
Представен е отговор на касационната частна жалба от К.Д.К.,
чрез адв. К. Б. от АК Габрово , в който се посочва, че определението е
правилно и не са налице твърдяните основания за промяна на размера на
присъдените разноски. Неправилно в частната касационна жалба се твърди, че „упълномощеният адвокат не
е извършил никакви процесуални действия“. Правилно в обжалваното определение на съда е посочено,
че „е налице реално прецесуално представителство, освен изготвяне и депозиране
на писмена жалба процесуалния
представител се е явил лично на о.с.з проведено на 27.09.2021г.“ Този факт, явно не бил известен на касатора, тъй като на
това съдебно заседание не е присъствал представител на ОД на МВР Плевен. На
следващо място се счита, че съдът правилно е посочил, че записаните в Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения суми са минимално допустимите, а не
твърдо посочени такива и няма пречка страните да договарят по-големи суми.
Заплащането на адвокатски хонорар в размер на 450 лв. е продиктувано от
обстоятелството, че делото е подсъдно на PC Никопол, който
значително е отдалечен от гр. Габрово, където е обичайното място на дейност на
процесуалния представител на К.. Правилно съдът е заключил, че при уговаряне на
минимално възнаграждение, в по- голямата си част то би било използвано за
разходи за транспорт на адвоката. Посочва се да се обърне внимание и на
обстоятелството, че възражението за прекомерност на претендираните разноски не
е направено своевременно. Преди провеждане на второто съдебно заседание по
делото, е депозирана молба за присъждане на направените разноски, заедно е
приложен списък. За да бъде уважено възражението за прекомерност, то е следвало
да бъде направено най-късно в проведеното на 03.11.2021г. последно съдебно
заседание. С оглед на изложеното, се счита, че не са налице твърдяните в
частната касационна жалба основания за намаляване размера на присъдените
разноски и обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди. Претендира се да бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски, съгласно представения списък.
Частната жалба е редовна, допустима и частично основателна.
С Решение №37/03.12.2021г. постановено от РС- Никопол
съдът е отменил НП №20-0370-000683/04.01.2021г. издадено от началника на
РУ-Гулянци към ОДМВР, с което на К.Д.К. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Решението е съобщено на К.Д.К. чрез адв. К. Б. на
14.12.2021г.
С молба подадена по пощата на 17.12.2021г. от К.Д.К.
чрез адв. К. Б. е поискано допълване на решението на РС за направени разноски в
размер на 450 лева. Искането е направено в срока по чл. 248 от ГПК. Още с
жалбата си до РС Никопол К.Д.К. чрез адв. К. Б. е претендирал заплащането на
направените по делото разноски. В последствие с молба вх. №1855/26.10.2021г. по
описа на РС Никопол е направено отново искане за заплащане на разноските по
делото, като е приложен списък на разноските – 450 лева за платен адвокатски
хонорар, като е представен и договор за правна защита и съдействие от
12.07.2021г., съгласно който е договорено и заплатено изцяло и в брой адв.
възнаграждение в размер на 450 лева. След така направеното искане за присъждане
на разноски за адв. възнаграждание на 03.11.2021г. е проведено последното по делото съдебно заседание, след което е
обявено решението по делото. Възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение не е направено от ОД на МВР Плевен.
РС Никопол се е
произнесъл в Определение №61 от 25.03.2022г., поправено с Определение №64 от
14.04.2022г., като правилно и законосъобразно съдът е присъдил претендираните в
срок разноски в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение. За пълнота
следва да се посочи, че адв. К. Б. освен изготвяне на жалба до РС Никопол е
осъществила и процесуално представителство на К.Д.К. на проведеното на 29.09.2021г. открито с.з. на което са
разпитани актосъставителя Ю. У. и свидетеля Л. П..
С оглед на горното Определение №61 от 25.03.2022г., поправено с
Определение №64 от 14.04.2022г., постановени по АНД №101/2021г. по описа на РС
Никопол се правилни и законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.
След произнасянето с Определение №61 от 25.03.2022г.,
поправено с Определение №64 от 14.04.2022г., постановени по АНД №101/2021г. по
описа на РС Никопол е постановено Определение №66 от 21.04.2022г., с което
съдът отново се е произнесъл по същия въпрос, като го е решил по същия начин.
РС – Никопол е направил отбелязване, че Определение №61 от 25.03.2022г.,
поправено с Определение №64 от 14.04.2022г., постановени по АНД №101/2021г.
погрешно е вкарано в НАД №101/2022г., а не в АНД №101/2021г., но това е
технически проблем, който не се отразява на валидността на акта.
С произнасянето с
Определение №61 от 25.03.2022г., поправено с Определение №64 от 14.04.2022г.,
постановени по АНД №101/2021г. по описа на РС Никопол, съдът се е произнесъл по
своевременно направеното пред него искане за допълване на съдебното решение, в
частта за разноските.
С последващото
произнасяне с Определение №66 от 21.04.2022г., постановено по АНД №101/2021г.
по описа на РС Никопол, без да има искане за това и при положение, че съдът
вече се е произнесъл по този въпрос, е постановен един недопустим съдебен акт, поради
което същият следва да се обезсили.
С отговора по
частната касационна жалба от К.Д.К. чрез
адв. К. Б. е направено искане да бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски, съгласно представения списък на разноските за 200 лева
за адвокатско възнаграждение, като е приложен и договор за правна помощ от
20.05.2022г. Настоящата съдебна инстанция счита, че искането не е основателно и
не следва да бъде уважено, тъй като в производството по оспорване на
разноските, разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат.
Воден от горното и на основание чл. 63в
от ЗАНН вр. чл. 229 и сл. от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в
сила Определение №61 от 25.03.2022г., поправено с Определение №64 от
14.04.2022г., постановени по АНД №101/2021г. по описа на РС Никопол.
Обезсилва Определение №66 от 21.04.2022г., постановено по АНД
№101/2021г. по описа на РС Никопол
Оставя без
уважение искането на адв. Б. за
присъждане на разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.