РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Кърджали, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20255140100102 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД на С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ****************
против Община Кърджали, БУЛ № 00235920, с адрес: гр. Кърджали , бул. „България“ № 41,
представлявана от кмета Е. М., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 8
000 (осем хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 09.01.2025 г. до окончателното
й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето,
вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 09.01.2025 г., в гр.
Кърджали.
В исковата молба се твърди, че ищецът е ухапан от бездомно куче, вследствие на
което е претърпял увреждане на здравето, довело до описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Иска уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
Ответникът Община Кърджали възразява за отхвърляне на иска, като оспорва
твърдените от ищеца факти, в т.ч. ухапването да е осъществено от безстопанствено куче.
Възразява по размера на обезщетеното, като твърди, че е прекомерен. Възразява, че община
Кърджали е предприела необходимите мерки за превенция и ограничаване на популацията
на бездомните кучета. Възразява за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за
адвокат.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната
рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и основателен в отчасти,
като съображенията за това са следните:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД присъждане на обезщетение за
1
неимуществени вреди от ухапване от бездомно куче.
Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има
гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя
на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено
поведение. Отговорността е производна, като юридическите лица отговарят единствено при
условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на които
е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е
причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа.
Личността на делинквента е без правно значение, а за да бъде осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане е необходимо да е налице противоправно поведение,
изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен
резултат), като съществува причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия
вредоносен резултат, както и вина, която се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната
отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на
дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените
субекти следва да съблюдават според конкретния случай.
Установява се от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че на
09.01.2025 г. около 08.00 часа ищецът е напуснал жилището, в което живее със семейството
си в ************* и се насочил към близкия хранителен магазин, който се намира на около
100 метра. Когато приближил търговския обект ищецът видял няколко безстопанствени
кучета, опитал да ги заобиколи, но едно от кучетата бяло на цвят го нападнало и ухапало по
левия крак. Съпругата на ищеца С. Х. М. вървяла малко след него към хранителния
магазин, заедно с преминаващи граждани се развикала и прогонила кучетата. На 10.01.2025г.
ищецът посетил съдебен лекар при МБАЛ „др. Атанас Дафовски“ АД гр. Кърджали, който
издал съдебномедицинско удостоверение №**/2025 г., в което са констатирани следните
увреждания: по задната повърхност на левия крак в областта на задколянната ямка - рана с
неравни ръбове и размери 2,5/1,5 см., в дъното на която се виждат разкъсани подкожие и
мускули; около описаната рана, на площ 12/10 см. - множество ивицовидни синкаво-морави-
червени кръвонасядания с размери до 9/1 см. Вследствие на инцидента ищецът изпитал
стрес и уплаха, които все още не е преодолял.
За да достигне до горната фактическа обстановка съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката С. Х. М. , съпруга на ищеца, които са логични и
последователни и напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото и най-вече от
медицинските документи. Съдът категорично приема, че ищецът е ухапан от бездомно куче,
тъй като е алогично от житейска гледна точка, с оглед времето и мястото на инцидента,
ищецът да е ухапан от куче, което да има стопанин.
Съдът намира, че ответната община носи отговорност за непозволено увреждане,
осъществено в хипотезата на противоправно бездействие. При бездействие, от което са
произтекли вреди, възниква отговорност за непозволено увреждане, ако делинквентът не е
предприел действията, които е бил длъжен да извърши. Обратно, ако действията са
2
осъществени с дължимата грижа, отговорност не възниква, дори и тези действия да не са
дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват
правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на
съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа
и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. В тази връзка
зaдължeниятa нa oбщините, cвъpзaни c oгpaничaвaнeтo нa пoпyлaциятa нa бeздoмнитe
ĸyчeтa и oпaзвaнeтo нa гpaждaнитe oт тexнитe нaпaдeния, са уредени в глава пета -
„Бeзcтoпaнcтвeни живoтни” от Закона за защита на животните/ ЗЗЖ/. Cпopeд чл. 40 ЗЗЖ
oбщинcĸитe cъвeти пpиeмaт пpoгpaмa зa изпълнeниe нa Haциoнaлнaтa пpoгpaмa зa
oвлaдявaнe пoпyлaциятa нa бeзcтoпaнcтвeнитe ĸyчeтa нa тepитopиятa нa Peпyблиĸa
Бългapия, пpиeтa oт Mиниcтepcĸия cъвeт, както и плaн зa дeйcтвиe нa cъoтвeтнaтa oбщинa,
ĸaтo ĸмeтoвeтe нa oбщини opгaнизиpaт изпълнeниeтo нa пpoгpaмaтa и плaнa. Cъглacнo чл.
41 ЗЗЖ opгaнитe нa мecтнaтa влacт изгpaждaт пpиюти зa бeзcтoпaнcтвeни живoтни, ĸoитo ce
cтoпaниcвaт oт oбщинитe, ĸaтo зaдължeниe нa ĸмeтoвeтe нa oбщини e дa oтгoвapят зa
пpиютитe и дa нacтaнявaт бeзcтoпaнcтвeнитe живoтни в тяx. Според чл. 47, aл. 3 ЗЗЖ
oбщинитe ca cpeд лицaтa, пoд чийтo нaдзop и гpижи ca ĸyчeтaтa ĸaĸтo нa тepитopиятa нa
пpиютитe, тaĸa и ĸoгaтo ce нaмиpaт извън тяx, ĸaтo в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ e ypeдeнo
задължението на oбщинитe дa взeмaт мepĸи зa пpeдoтвpaтявaнe нa aгpecивнo пoвeдeниe нa
ĸyчeтaтa ĸъм xopa или живoтни.
В отговора на исковата молба ответната община признава, че понастоящем за гр.
Кърджали не функционира приют за кучета, макар да е стартирана процедура по
изграждането на такъв. Следователно общината е неизпълнение на вменените й по закон
задължения.
Съдът намира за частично основателно възражението, че претендираният размер на
неимуществените вреди е прекомерен.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието
справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните
в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на увреждането; начин на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с
характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.
3
Съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 6 000 лева. На първо
място ищецът е лице в активна възраст. Макар да е получил е естествен психически стрес от
ухапването, същият би могъл да бъде преодолян. Получените телесни увреждания не са
довели до осакатявания или загрозявания. При това положение естеството на увреждането
на здравето е водещо при формиране на изводите относно размера на обезщетението. В тази
връзка следва да се отбележи, че с решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г. на
Върховен касационен съд, IV, г.о., за ухапване от куче, осъществено през 2012 г., при
напълно идентични вреди - разкъсно-контузна рана и охлузване на кожата, е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. Съдът, като съобрази
икономическите условия, елемент от който са и нивата на застрахователно покритие и
инфлационните процеси, с оглед общественото възприемане на справедливостта на всеки
отделен етап от развитието на обществото, и като взе предвид, че увреждането е настъпило
през началото на 2025 г., т.е. при значително по-високи цени на стоките и услугите в
страната, в сравнение с 2012 г., намира, че сумата от 6 000 лева е един справедлив размер на
обезщетението.
При този изход на делото ищецът има право на разноски пропорционално на
уважената част, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Разноските възлизат общо на
сумата от 1423, от които следва да се присъдят 1 067,82 лева. Неоснователно е наведеното в
отговора на исковата молба възражение за прекомерност, тъй като претендираното
адвокатско възнаграждение съответства на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Кърджали, БУЛ № *********,
представлявана от кмета Е. М., с адрес: гр. Кърджали бул. „България“ № 41 да заплати на С.
Г. М., ЕГН **********, с адрес: **************** сумата от 6000 (шест хиляди) лева, ведно
със законната лихва считано от 09.01.2025 г. до окончателното й погасяване, представляваща
обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от
безстопанствено куче, осъществено на 09.01.2025 г., в гр. Кърджали, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. М., ЕГН ********** против Община Кърдажли иск
по чл. 49 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 6000 (шест хиляди) лева до пълния
предявен размер от 8 000 ( осем хиляди ) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК БУЛ № *********, представлявана от кмета
Е. М., с адрес: гр. Кърджали бул. „България“ № 41 да заплати на С. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: **************** сумата от 1067,82 ( хиляда шестдесет и седем лева и 82 ст.) лева –
разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5