№ 882
гр. Варна, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110201488 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на А. К. Е., като управител на "М.Д." ЕООД, срещу Електронен фиш
серия К № 6791935, издаден от ОД МВР Варна, с който на Е., като
представляващ "М.Д." ЕООД за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП
му е било наложено административно наказание глоба в размер на 300
/триста/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. В
жалбата се счита, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилно издаден. Оспорва
се приетото за извършено нарушение.Иска се отмяна на ЕФ. Не се
претендират разноски по делото.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява от
проц. представител.
Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В
допълнително становище изразява позиция за законосъобразност на ЕФ.
Претендира и възлагане на разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 14.12.2022 г. в 14:45 часа, в ПО ГП І-9 от КК „Златни пясъци“ в
посока гр.Варна до хотел М.Р. при въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч, обозначено с пътен знак В-26 от ЗДвП, бил управляван л.а. „Тойота Ц
ХР” с рег. ***. Автомобила се движел със скорост на движение над
максимално допустимата от 60 км/ч. В този район било монтирано и
функционирало ARH CAM S1 № 120ccd1. Автомобила преминал покрай
функциониращото техническо средство и техническото средство отчело
неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 99
1
км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Тъй като максимално
допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара скорост на
движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 39 км/ч,
лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано
посредством електронен фиш. След установяване на собственика на
автомобила – въззивника А. К. Е., бил издаден процесният електронен фиш, в
обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение.
Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по
смисъла на чл.21, ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП, като бил определен и размер на
наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.189, ал.4 вр.
чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с
доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило
засичане на скоростта и заснемане. По преписката не е постъпвала
декларация, установяваща управление на автомобила от конкретно лице,
поради което и по смисъла на чл. 188 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, правилно е била
ангажирана отговорността на собственика на автомобила. Съдът намира, че
правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл. 188 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител,
респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от
справката от централната база на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е
извършено нарушението, е „М.Д.“ ЕООД, с представляващ въззивникът А. К.
Е.. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП , когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, със собственик
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Въззивникът,
като законен представител на дружеството / вписан както в масивите на МВР,
така и в Търговския регистър /общодостъпен за всички/ не е ангажирал
доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата.
Нещо повече въззивникът не е ангажирал и пред органите на полицията
такива доказателства, нито е попълнил декларация, че автомобилът се е
управлявал в процесния ден от друго лице, като представи и копие от
СУМПС на същото- изискване на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП . Затова правилно
АНО е съобразил разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП съобразно която
когато МПС е собственост на ЮЛ, наказанието предвидено за извършеното
нарушение, се налага на неговия законен представител. В случая АНО няма
задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като
законен представител на собственика на МПС е длъжен да представи такива-
ако, разбира се са налични. А очевидно в случая такива не са налични за
процесната дата.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков
материал от техническото средство, протокол от проверка, протокол за
използване на АТС и др.
2
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: Съдът,
предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният
електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната
структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. От приложените по административно-
наказателната преписка доказателства досежно техническото средство, с
което е установено нарушението е видно, че системата установила
нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания. Събраните по делото доказателства са
безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка,
идентична с твърдяната от издаващия орган. Предвид изложеното, следва да
се приеме, че правото на защита не е било засегнато в този аспект. Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в
ЕФ. Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл. 9 от Наредбата.
Видно от доказателствата по делото след включването и настройването й
системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на
чл. 9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено
еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и
извърши първоначални настройки.
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна
квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на
административното наказание.
Управлението на ППС с превишена скорост, в извън населено място, е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение от 39км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 300 лева. Размерът на санкцията е
фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 39 км/ч.,
следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването
3
на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални
правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и ЕФ следва да бъде потвърден.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това. От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е
депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и
направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3
вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да
предвиждат възнаграждение за представителство по
административнонаказателни дела в размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че
следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва
каквато и да било фактическа и правна сложност на случая. Това мотивира
съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в
тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 6791935, издаден от ОД
МВР Варна, с който на А. К. Е. ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, *** като
представляващ "М.Д." ЕООД за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП
му е било наложено административно наказание глоба в размер на 300
/триста/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. К. Е. ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, *** да заплати
на ОД МВР -Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените
по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80
/осемдесет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4