Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 738

 

 гр.Сливен, 27.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря АЛБЕНА В. в присъствието на прокурора …… като разгледа докладваното от  районния съдия гр.д. № 6384 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе съобрази:   

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за предоставяне упражняването на родителски права, определяне режим на лични контакти и издръжка на малолетно дете, намиращи правното си основание в чл. 127, ал. 2 от СК във вр. с чл. 127а, ал. 2 от СК.

В исковата си молба ищцата твърди, че страните са заживели на съпружески начала през 2016 г. в с.Ч., С. община, като на 01.03.2017 г. им се е родило детето А. А. П. През месец октомври същата година двамата родители, заедно с детето заминали за Гърция, при родителите на ответника. Само месец след това поради непрекъснати кавги, липсата на парични средства и проблеми на ответника и неговите роднини с полицията, ищцата напуснала семейството и се установила да живее при родителите си на остров Крит. Преди десетина дни се е завърнала в България и в момента живее при своята баба, където отглежда и детето си.

Откакто се е прибрала в България ищцата получавала непрекъснати заплахи от ответника, който бил недоволен от завръщането й и установяването й при нейните роднини. Заявявал й, че ще й вземе детето ако не му го дава когато той пожелае. През целия период на фактическата им раздяла бащата не е заплащал издръжка за малолетното дете.Той нямал постоянна работа и много често, за определен период от време работел в Гърция.

 Сочи, че с оглед ниската възраст на детето, необходимостта от интензивни грижи за него, както и помощта, която ищцата получава от своите близки роднини, в интерес на детето е то да живее при майката, която да упражнява и родителските права върху него. По отношение режима на виждане на бащата с детето А. следва да се определи обичайния режим на виждане с детето. Издръжката, която бащата следва да заплаща за детето, с оглед неговата възраст и конкретните му нужди определя на 150 лв.

Освен това, излага твърдения, че поради влошените отношения между родителите на детето, ищцата не може да получи съгласието на ответника за извеждане на детето от България. Нейните родители живеят постоянно и работят в Гърция, където тя желае да води детето, за да поддържа то нормални отношения със своите баба и дядо.

          Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето А. А.П. при майката Г.Р.В. ***; да предостави на майката упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А., а на бащата да определи подходящ режим на виждане с детето; да осъди А.С.П. да заплаща на Г.Р.В., като майка и законна представителка на малолетното дете А. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от подаването на исковата молба до настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

          Също така моли съда да постанови решение, с което да  разреши майката на малолетното дете А. да го извежда лично или чрез упълномощено лице извън пределите на Република България за пътуване до Гърция. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Постъпил е отговор от назначения особен представител на ответника при усл. на чл. 131 от ГПК, с който счита, че предявеният иск е допустим, но с оглед обстоятелството, че не може да осъществи контакт с ответника, за да направи съответни възражение, счита иска за основателен. Не се противопоставя да се определи режим на лични контакти на бащата с детето, като моли издръжката на детето да бъде определена с оглед на неговата възраст и конкретните му нужди. По отношение на претенциите малолетното дете да бъде субсидирано с правомощията да напуска Р България, моли да се определи единствено в интерес на жизненото равнище на малолетното дете.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от пълномощник, който моли съда да уважи молбата на изложените основания. Прави изменение на иска, досежно  претендираната издръжка, като същата се счита предявена от 150 лв. на 180 лв.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от назначения особен представител, който не възразява да се уважат исковете, така както са предявени, като счита претендираният размер за издръжката за завишен. Не се противопоставя детето да напуска пределите на страната в присъствието на майката.

Съдът на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на иска, досежно претендираната издръжка от 150 лв. на 180 лв.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Страните са живяла на съпружески начала през 2016 г. в с.Чернодъб, Свиленградска община, като на 01.03.2017 г. се родило детето А. А. П. Същата година месец октомври заминали при родителите на ответника с детето за Гърция, но поради проблеми за липса на парични средства, непрекъснати кавги, ищцата напуснала семейството и се установила да живее при родителите си на остров Крит. Месец преди завеждане на исковата молба се завърнала в България, като понастоящем живее при своята баба, където отглежда и детето си.

По делото е изготвен социален доклад, в който са описани жилищно битовите условия и средата в която живее детето, преките и непосредствени грижи полагани от майката, при необходимост и подкрепата от нейната баба, с която живее в с. Мечкарево          общ. Сливен. Майката проявява загриженост за бъдещото израстване, развитие и възпитание на детето, както и безопасна семейна среда, която да благоприятства и гарантира интересите му, а в същото време детето е спокойно.

Съдът е възложил да се изготви социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане" - Свиленград, относно жилищно битовите условия на бащата, но същите са отговорили, че след проведен телефонен разговор с кмета на с. Чернодъб е съобщил, че от октомври месец 2019 г. е заминал за Гърция и няма информация къде живее. Неговият баща е заявил, че сина му няма да се завръща в България, тъй като няма финансова възможност.

От разпитаната по делото свидетелка - баба на ищцата се установява, че внучката й с детето живеят при нея. Свидетелства, че когато внучката й живяла в Ч.ответникът не работел, живеели в крайна нищета, нямала пари дори за храна на детето. Многократно и изпращала пари за мляко на детето, храна, дрехи. Майка й и баща й също са и изпращали пари, тъй като ответникът не работел. След раздялата на страните бащата не се интересува от тях, не изпраща пари за издръжка на детето, нито подаръци е изпращал.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за безспорно установена след подробен анализ на всички събрани гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и взаимодопълващи се и като такива съда ги кредитира изцяло.

Въз основа на така приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Разгледана по същество молбата на молителите е основателна и следва да бъде уважена, ведно със законните последици от това.

По отношение чл. 127 ал.2 от СК.

          Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за определяне на издръжка, дължима от бащата, са предявени  само от страна на майката.

 

          Съдът следва да предостави упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. А. П., родена на *** год. на майката Г.Р.В., като местоживеенето на детето ще бъде при майката в с. М., общ. С. Определя режим на лични отношения на бащата А.С.П. с детето А. А. П., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, начиная от съботния ден от 10 ч. до 19 ч. на неделния ден с приспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.

            При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на детето. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК, съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права, като следва да се държи сметка за интересите на детето.

          Размерът на дължимата издръжка, според закона се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи – чл. 142, ал. 1 от СК. От една страна, съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне размера на издръжката, съдът отчита и размерът на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица. В настоящия случай бащата е млад, здрав и работоспособен. 

          Съдът приема, че за осигуряване нуждите на детето от храна, дрехи, обувки, и помагала са необходими около 320 лв. месечно, като 180 лв. следва да се поемат от бащата, а останалата част от майката, тъй като тя е ангажирана с отглеждането и възпитанието на детето.

          Следователно ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното дете А. в размер на 180 лв., считано от датата на подаване на  молба - 15.11.2019 г. до настъпване на други основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Относно иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

Искът с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК е за постановяване на решение, с което по Заявление подадено от майката да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска пределите на РБългария, за да пътува до Гърция.

          На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му, относно присъдената издръжка.

По отношение  чл. 127а  ал.2 от СК :

Съгласно разпоредбата на чл. 127а , ал.1 от СК, въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Съгласно чл. 127а, ал. 2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Искането, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, по правната си същност, е спорна съдебна администрация на граждански правоотношения.

От събраните по делото доказателства, се установява произходът на детето, чийто родители са страните по делото, като майката е родителят поел непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето и след раздялата с бащата, тя  реално упражнява родителските права. В това производство, съдът не решава правния спор, относно въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите документи, със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти, с оглед интересите на детето, и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на детето извън пределите на Република България. В чл.13, т.2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217А (ІІІ) на ОС на ООН от 10.12.1948г. и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ, бр.66/14.08.1992г. (част от вътрешното право на Република България-арг.чл.5, ал.4 от КРБ), е въздигната като основно право на човека възможността да напуска всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като това естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от административните или съдебните органи на съответната държава само по изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл на този термин) и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това основно човешко право е обявено в КРБ като основно право и на гражданина в разпоредбата на чл.35, ал.1 от КРБ, като неговото ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна воля /малолетните са недееспособни/, респ. тяхната дееспособност е ограничена /при непълнолетните/ и за да извършват правни и фактически действия е необходимо техните родители като законни представители да осъществяват от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят попечителско съдействие – арг.3, ал.2 ЗЛС и чл.4, ал.2 от ЗЛС, законодателят е уредил специални нормативни правила, които са насочени към охраняване на техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности. В съответствие с международните правни актове, по които Република България е страна, е създадена детайлизирана вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото на детето, когато родителите са разделени и не упражняват съвместно родителските права, на местоживеене при единия родител, но с гарантираната и призната от закона възможност за широк личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на детето е да се предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната възможност за неговото пълноценно общуване с двамата родители в тяхната семейна среда, когато те са разделени и не упражняват съвместно родителските права. В този смисъл израз на тази закрила на основните човешки права на детето представлява уредената и гарантирана в нормата на чл.127, ал.1 от СК, правна възможност на родителите, които не живеят заедно, по общо тяхно съгласие да решат всички съществени въпроси, касаещи интересите на детето, а именно местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Частно проявление на този принцип представляват правните норми, уредени в чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК, които предписват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по това, спорът между тях се решава от съда. За да се обезпечи възможността на родителите по взаимно съгласие да определят дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето да напуска пределите на Република България, в чл.76, ал.9 от ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните административни органи да забранят напускането на страната на дете, което не притежава нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители. Когато родителите не могат по взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на детето извън пределите на страната, този спор може да бъде разрешен от съда, който да замести липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита правата на детето, заместването на съгласието трябва да се отнася за определен, конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите на страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото на родителите да осъществяват пълноценно общуване с него.

В конкретния казус обаче  не сме изправени пред  такава ситуация и  срокът на разрешението следва да бъде определен при съобразяване с възрастта на детето.

Когато детето е на ниска възраст, предоставянето на възможност за неограничени пътувания до навършване на пълнолетие крие потенциална възможност да настъпят съществени неблагоприятни промени в обстоятелства, злепоставящи интересите на детето. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на детето – когато детето е непълнолетно и макар и ограничено дееспособно е формирало и изявило воля за пътуване в чужбина, срокът на разрешение до навършване на пълнолетие би се явил разумен предвид сравнително малката вероятност за злепоставяне на интересите му през периода на непълнолетие. При малолетните деца обаче периодът до навършване на пълнолетие е продължителен, както е и в настоящия казус.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като бъде заместено съгласието на бащата за пътуване на детето заедно със своята майка до Република Гърция за срок от пет години.

          С оглед изхода на процеса, ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 630 лв., от които 300 лв. за назначения особен представител, 30 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

          Също така ответникът следва да заплати в полза на СлРС държавна такса в размер на 259.20 лв. върху определената издръжка за малолетното дете.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. АТАНАСОВА ПЕТРОВА, ЕГН **********, родена на *** год. на майката Г.Р.В., с ЕГН **********, като местоживеенето на детето ще бъде при майката на адрес: с. М., общ. С., със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв. Х. ***.

 

          ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата  А.С.П., ЕГН **********,***, чрез особен представител адв. Г. ***, с малолетното детето А. А. П., ЕГН **********, родена на *** год.,  както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, начиная от съботния ден от 10 ч. до 19 ч. на неделния ден с приспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.

 

          ОСЪЖДА А.С.П.,  ЕГН **********,***, чрез особен представител адв. Г. *** да заплаща на Г.Р.В., с ЕГН *********, като майка и законен представител на малолетното дете А. А. П., ЕГН **********, родена на *** год.  и двете от с. М., общ. С., ежемесечна издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лв., считано от входиране на исковата молба - 15.11.2019 г. до настъпване на други основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

 

РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, малолетното дете А. А. П., ЕГН **********, родена на *** год. ДА ПЪТУВА със съгласието на майка си Г.Р.В., с ЕГН ********* да пътува до Република Гърция за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането в останалата му част.

 

                ОСЪЖДА А.С.П.,  ЕГН **********,***, чрез особен представител адв. Г. *** да заплати на Г.Р.В., с ЕГН ********* *** направените по делото разноски в общ размер на 630 /шестстотин и тридесет/ лв., от които 300 лв. за назначения особен представител, 30 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

 

          ОСЪЖДА А.С.П.,  ЕГН **********,***, чрез особен представител адв. Г. *** да заплати в полза на СлРС сумата от 259.20 лв. /двеста петдесет и девет лева и двадесет ст./, представляваща държавна такса върху размера на определената издръжка.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: