№ 1512
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110112247 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Б. К. и В. Б. К. /последният
чрез неговия баща и законен представител Б. Б. К./ срещу К.З.Л.Д..
Ищецът твърди, че по негова жалба е инициирана проверка от ответника в
посещаваната от В. Б. К. Детска градина № **********. Проверката касаела наличие
на видеокамери, пряко насочени към спалните помещения на децата, което
позволявало наблюдаването и заснемането им голи и разсъблечени. Посочва, че
ответникът не им предоставил решение от заседанието на КЗЛД, проведено на
02.09.2020г., и доклад, като по този начин извършил дискриминация спрямо тях по
признаци обществено положение и политическа принадлежност. Считат, че са
диксриминирани, тъй като общественият им статус е на обикновени граждани, а
детското заведение било общинска собственост и в него работили общински
служители. Поддържат, че за да се укрие истината относно противоправните действия
на служителите на общинската организация, КЗЛД не им предоставила горните
документи, като не били третирани по равен начин с публичния орган. По отношение
на политическата принадлежност твърдят, че директорът на детската градина
принадлежал към определена политическа партия и това довело до тяхното по-
неблагоприятно третиране. Поддържат, че в резултат на дискриминацията претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален шок, уронване достойнството им,
тежка обида. Ищецът Б. Б. К. твърди, че е дискриминиран като родител и са нарушени
правата му като такъв, доколкото в резултат на непредоставянето и укриването на
информацията от страна на ответника, не можел да защити интересите на своето дете.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца В. Б. К. сумата от 15 000лв., а на ищеца Б. Б. К.
сумата от 5000лв. (съобразно изричното уточнение, направено на л. 84),
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода
25.09.2020г.-13.12.2021г. вследствие проявеното от ответника дискриминационно
отношение.
1
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Посочва, че по жалба на ищеца Б. Б. К. с вх. №
***********/27.11.2019г. е образувана проверка, по която е постановено Решение №
***********/17.08.2020г., с което същата е уважена в частта, с която е отказан достъп
до записите от видеонаблюдението в нарушение на чл. 15 от Регламент 2016/679, като
в останалата част - видеозаснемането, прегледа на видеозаписите от директора на
детската градина и нарочна комисия, нарушаване на права по ЗЗЛД и изискуемост на
декларация за информирано съгласие, е отхвърлена. Поддържа, че решението е
обжалвано пред АССГ, като с Решение № 1857/22.03.2021г. по адм. дело № 9080/2020г.
жалбата е отхвърлена, а по акта на АССГ е постановено Решение № 1944/01.03.2022г.
по адм. дело № 6078/2021г. на ВАС. Изтъква, че въз основа на установеното с
решението на КЗЛД нарушение ищецът Б. Б. К., като законен представител на
малолетния си син, предявил иск на основание чл. 82, пар.1, вр. пар. 2 от Регламент
2016/679 срещу детската градина, като с Решение № 586/03.02.2022г. по адм. дело №
2210/2021г. на АССГ последната е осъдена да заплати неимуществени вреди в размер
на 5000лв. Твърди, че не е извършил дискриминация спрямо ищците, доколкото
именно постановеното от КЗЛД решение в полза на ищците е основание за изплащане
на обезщетението. Уточнява, че в хода на административния процес ищецът Б. Б. К. е
имал достъп до всички книжа в преписката като заинтересована страна. Посочва, че
във връзка с допълнителни искания с рег. № ***********#18 (19)/24.06.2020г. било
образувано отделно производство по реда на чл. 57, пар. 1, б. „а“ от Регламент
2016/679, по което ищците не били страни, а такива са детската градина като
администратор на лични данни и ответникът. Във връзка с горепосоченото искане било
постановено Решение № ***********#18А/12.10.2020г., което не било обжалвано и
влязло в сила. Посочва, че ищецът Б. К., макар да не бил страна в това производство,
бил уведомен за взетото от КЗЛД решение от заседание, проведено на 02.09.2020г., и
извършеното разпореждане към администратора на лични данни с писмо рег. №
***********#35 (19)/23.09.2020г., получено на 24.09.2020г. Ищецът отправил искане
да му бъде предоставено решението от проведеното заседание на 02.09.2020г. и препис
от изготвения доклад, но ответникът не отговорил, което било оспорено като мълчалив
отказ, въз основа на който било образувано производство по адм. дело № 2199/2021г.
на АССГ. Всички относими доказателства били изпратени в съда, поради което
отпаднал правният интерес на Б. К. от оспорване на мълчаливия отказ и
производството било прекратено. Оспорва да е проявил дискриминационно отношение
спрямо ищците.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане активно субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът Б. Б. К. е баща на ищеца В. Б. К., като последният е посещавал Детска градина
№ 40 в гр. София. Ищецът Б. К. подал жалба вх. № ***********/27.11.2019г. до
ответника КЗЛД срещу директора на Детска градина № 40 в гр. София за
нерегламентирано заснемане на децата в заведението, включително неговия син. Въз
основа на жалбата е образувано производство в КЗЛД, в рамките на което е извършена
проверка, като производството е приключило с Решение № ***********/17.08.2020г., с
което:
1/ жалбата на Б. К. в качеството му на законен представител на малолетния В. К.
е приета за основателна за нарушение на чл. 15 от Регламент 2016/679 в частта, с която
2
му е отказан достъп до записите от видеонаблюдението;
2/ на основание чл. 58, пар. 2, буква „г“ от Регламента е разпоредено на
администратора на лични данни Детска градина № 40 да промени правилата си за
достъп до събраните лични данни чрез видеозаснемане съобразно мотивите на
решението;
3/ даден е срок за изпълнение на разпореждането от 1 месец, считано от влизане
в сила на решението, за което КЗЛД да бъде уведомена с представяне на доказателства;
4/ в останалата част жалбата е обявена за неоснователна.
Ищецът Б. К. е обжалвал горепосоченото решение на КЗЛД, като с Решение №
1857/22.03.2021г., постановено по адм. дело № 9080/2020г. по описа на АССГ, жалбата
му срещу т. 2 от решението е оставена без разглеждане, а жалбата му по т. 4 от
решението е отхвърлена като неоснователна. С Решение № 1944/01.03.2022г.,
поставено по к. адм. д. № 6078/2021г. по описа на ВАС, е оставено в сила решението на
АССГ.
На 24.06.2020г. под вх. № ***********-18(19) ищецът Б. К. е завел молба пред
КЗЛД, озаглавена допълнителни искания към жалба вх. № ***********/27.11.2019г., с
която е отправил искания да се установи дали в детската градина е извършването
незаконосъобразно видеонаблюдение през последните три години по времето на
престоя на сина му и има ли злоупотреба с лични данни, като е поискал и да му се
разреши да получи годно за гледане копие от видеозаписа от деня на инцидента с
детето му. Тази допълнителна молба от страна на ищеца е разгледана като сигнал и със
заповед № РД-15-288/05.08.2020г. на председателя на КЗЛД е наредено да се извърши
проверка по спазване и прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на
личните данни на ЦДГ № 40 в гр. София, както и да се установи дали е изградена
система за видеонаблюдение и нейните технически параметри в сградата на детската
градина. От страна на служители на КЗЛД е извършена проверка на детската градина,
за която е съставен констативен акт № ППН-02-337/19.08.2020г. Описано е, че на
12.08.2020г. при проверка на място е установено, че в сградата на градината е
инсталирана и функционира система за видеонаблюдение, включваща 15бр. камери,
записващо устройство и лаптоп, посредством който директорът осъществява достъп до
кадрите в реално време. Посочено е, че системата функционира от началото на 2017г.,
като самите камери функционират и по време на самата проверка. Констатирано е, че в
досието на детето на Б. К. не се съхранява декларация за информирано съгласие за
осъществяване на видеонаблюдение. Въз основа на направените по време на
проверката констатации, проверяващият екип предлага да се разпореди на ДГ № 40 в
качеството й на администратор на лични данни да съобрази операциите по
обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, а именно да преустанови
видеонаблюдението в частта на помещението, в което децата се преобличат за
следобедния сън и спят (двуетажните легла).
На 02.09.2020г. е проведено заседание на КЗЛД, обективирано в протокол № 38,
на което е докладван констативният протокол и е взето решение с оглед установените
факти, на основание чл. 58, пар. 2, б. „г“ от Регламента да се издаде разпореждане на
ДГ № 40 да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на
Регламента, като преустанови видеонаблюдението от четирите камери, които заснемат
помещения, където децата се преобличат и спят. Даден е 1-седмичен срок за
изпълнение на разпореждането, считано от получаването му.
Със съобщение изх. № ***********#35/23.09.2020г., изпратено по ел. път на
24.09.2020г., ищецът Б. К. е уведомен, че въз основа на подадените от него
„допълнителни искания“ е извършена проверка на ДГ № 40 и въз основа на
3
констатациите с Решение на КЗЛД от проведено на 02.09.2020г. редовно заседание на
ДГ № 40 в качеството на администратор на лични данни е издадено разпореждане на
основание чл. 58, пар. 2, б. „г“ от Регламент № 2016/679 да съобрази операциите по
обработване на лични данни с разпоредбите на цитирания Регламент при
осъществяване на видеонаблюдение в сградата на учебното заведение.
На 25.09.2020г. ищецът Б. К. е изпратил по ел. път отговор до КЗЛД, заведен под
вх. № ***********#36(19)/25.09.2020г., в който посочва, че тъй като е засегната страна
и действията на Комисията са резултат от негова жалба, моли да му бъдат изпратени на
ел. адрес заверен препис от цитираното Решение на КЗЛД от 02.09.2020г., както и
препис от доклада на проверяващите системния администратор експерти на КЗЛД.
На 12.10.2020г. ищецът Б. К. е подал жалба пред АССГ срещу мълчаливия отказ
на КЗЛД да му предостави горните документи, по която е образувано адм. дело №
2199/2021г. по описа на АССГ. С разпореждане от 31.08.2021г. съдът е конституирал
като страни в производството жалбоподателят Б. К. и ответникът Председателят на
КЗЛД, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е задължил
ответника да представи заверено копие от жалба вх. № ***********#18/24.06.2020г.,
както и да представи доказателства какви са предприетите по нея действия. С молба от
06.10.2021г. КЗЛД е представила преписката по „сигнала“ от 24.06.2020г., която
включва протокол № 38 от 02.09.2020г. и констативния акт. С Определение №
9884/13.12.2021г. съдът е прекратил производството по адм. дело № 2199/2021г., като е
приел, че предвид депозирането по делото на всички документи по преписката, за Б. К.
е отпаднал правният интерес от обжалването. Определението е влязло в сила на
18.01.2022г.
С Решение № ***********#18A/12.10.2020г. на КЗЛД е разпоредено на ДГ № 40
в качеството на администратор на лични данни да съобрази операциите по
обработване на лични данни с разпоредбите на цитирания Регламент, а именно да
преустанови видеонаблюдението в частта на помещенията, в които децата се
преобличат за следобедния сън и спят (двуетажните легла) посредством изградената
система за видеонаблюдение в сградаа на учебното заведение в съответствие с чл. 6, па.
1, б. „е“ във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и становище на
КЗЛД от 13.04.2018г. с рег. № П-53475/2017г. относно искане с вх. № П-5375/2017г. от
Председателя на ДАЗД. Посочено е, че разпореждането следва да бъде изпълнено в 1-
седмичен срок от получаването му, като за изпълнението му следва да писмено да се
уведоми КЗЛД в 7-дневен срок. С отговор изх. № 109/27.11.2020г. директорът на ДГ №
40 е уведомил КЗЛД, че указанията, дадени в горното решение, са изпълнени и
видеонаблюдението е преустановено в помещенията, в които децата спят.
При горните фактически данни, съдът намира следното:
В чл. 15, ал. 1 АПК е предвидено, че страни в административния процес могат
да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация,
чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от
административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права
или задължения. Ал. 2 гласи, че за подаване на предложение или сигнал не се изисква
наличие на личен и пряк правен интерес.
Подадената на 24.06.2020г. молба от Б. К. до КЗЛД е озаглавена „допълнителни
искания към жалба вх. № ***********/27.11.2019г.“. С нея същият е поискал да се
установи дали законосъобразно е извършвано видеонаблюдението през последните три
години по времето на престоя на сина му В. К. в детската градина, като заявява, че
родителите не са запознавани с правата на детето като субект на събиране на лични
данни и не е поискано тяхното предварително информирано съгласие за това.
Поставени са още допълнителни въпроси, като е поискано Б. К. в качеството на
4
родител и законен представител на В. К. да получи копие от видеозаписа от настъпил
инцидент и да бъдат предприети действия по Регламента, в случай че бъдат установени
нарушения.
От съдържанието на тази молба може да се направи извод, че същата
представлява жалба за извършено закононарушение при обработване на личните данни
на детето на Б. К. – В. К.. На първо място, в същата изрично се препраща към
предходна жалба от 27.11.2019г., по която вече КЗЛД е била образувала проверка и се
отнася за свързани с нея обстоятелства. На следващо място, макар да е подадена от Б.
К., в обстоятелствената част се излагат съображения, че е баща и законен представител
на В. К. и че същата обхваща периода, през който детето е пребивавало в детската
градина. В нея се твърди за извършени нарушения във връзка с осъществено
видеонаблюдение, което представлява събиране на лични данни, без да е налице
изрично дадено предварително съгласие от родителите. Тоест, от цялостното
съдържание се установява, че Б. К. в качеството си на родител и законен представител
на В. К. твърди наличие на закононарушение при събиране и обработване на личните
данни на В. К., който се явява субект на данните. Следователно, твърди се засягане на
негови права чрез извършените от администратора на личните данни действия по
видеозаснемане. Поради това, подадената на 24.06.2020г. молба има характер на жалба,
а В. К. има качеството на страна в това административно производство. Б. К.
действително не се явява страна по него, а действа единствено като законен
представител на малолетния си син В. К., тъй като субект на личните данни е само
последният.
От констативния акт, съставен от служителите на КЗЛД при извършената
проверка на място, е установено, че видеонаблюдението функционира от началото на
2017г., като в досието на В. К. се съхранява само заявление за записване с вх. №
20/18.05.2016г. и копие от удостоверение за раждане, но липсва декларация за
информирано съгласие за осъществявяване на видеонаблюдение. Тоест, установено е,
че през период, в който детето е пребивавало в детската градина, спрямо него е
извършвано видеозаснемане (събиране и обработване на лични данни) без да има
дадено информирано съгласие от неговите родители, с което се засягат правата му.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС)
2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6
месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му,
което в случая е сторено. В ал. 2 е предвидено задължението на Комисията да
информира жалбоподателя за напредъка в разглеждането на жалбата или за резултата
от нея в тримесечен срок от сезирането й. В ал. 3 е предвидено, че Комисията се
произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" -
"з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към
тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл.
83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Видно е, че в случая КЗЛД се е
произнесла по жалбата именно с решение, с което е приложила спрямо администратора
на личните данни мярката по чл. 58, пар. 2, б. „г“ от Регламента. Ал. 5 на чл. 38 от
ЗЗЛД задължава Комисията да изпрати копие от решението си и на субекта на данните,
който е само детето В. К., което предвид, че е малолетно и недееспособно, извършва
правни действия чрез своите родители в качеството им на законни представители – чл.
3, ал. 2 ЗЛС.
От събраните доказателства се установява, че със съобщение от 23.09.2020г.,
изпратено на ел. адрес на 24.09.2020г. и получено на същата дата от Б. К., КЗЛД е
уведомила законния представител на субекта на данните – бащата, че е извършена
проверка в ДГ № 40 и с Решение на КЗЛД от проведено на 02.09.2020г. редовно
5
заседание на ДГ № 40 в качеството й на администратор на лични данни е издадено
разпореждане на основание чл. 58, пар. 2, б. „г“ от Регламента да съобрази операциите
по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента при осъществяване на
видеонаблюдение в сградата на учебното заведение, находяща се на горепосочения
адрес. Макар да не е изпратен нарочен препис от решението на субекта на данните
чрез неговия законен представител, това съобщение възпроизвежда почти изцяло и
дословно съдържанието на решението. Поради това, не може да се приеме, че са
накърнени правата на субекта на личните данни да бъде уведомен за решението. Както
бе посочено по-горе, такова задължение съществува само спрямо субекта на личните
данни, но не и за трети лица, тоест за Б. К., извън качеството му на законен
представител на детето си В. К., няма задължение да му се изпраща и на него препис от
решението. По отношение на самия констативен акт пък (доклада на проверяващите), в
закона няма задължение препис от него да се изпраща на субекта на данните, поради
което неизвършването на това действие от страна на КЗЛД не представлява
закононарушение.
От изложеното следва, че ответникът в производството е уведомил субекта на
данните за съдържанието на взетото решение на заседанието от 02.09.2020г., с което
може да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 5 ЗЗЛД и поведението
му не е противоправно. Това решение задължително следва да бъде съобщено и на
неговия адресат – администратора на личните данни, тъй като е насочено именно
спрямо него и предписанията засягат него, което в случая е сторено. При горните
обстоятелства, не може да се приеме, че в тази хипотеза е осъществено
дискриминационно отношение спрямо ищците. В чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е дадено
легално определение на пряката дискриминация - всяко по-неблагоприятно третиране
на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В ал. 3 пък е
дадена дефиниция на непряката дискриминация - поставянето на лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв
признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката
са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими. В случая не е осъществен фактическият състав нито на
пряката, нито на непряката дискриминация. Субектът на данните е уведомен за
съдържанието на взетото решение, както е уведомен и администраторът на личните
данни, към когото са адресирани предписанията в него. Макар административният
орган да е възприел жалбата като сигнал (в който случай няма задължение да изпраща
решението), е изпратил съдържанието на решението на подателя. По делото не се
установява някакво по-неблагоприятно третиране на субекта на данните по признак
обществено положение или политическа принадлежност, поради което не може да се
приеме, че има и проява на дискриминация. За пълнота следва да се посочи, че по
делото не е доказано и ищците да са претърпели неимуществени вреди, които да се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесните действия
на ответника, въпреки изрично указаната тежест в тази насока с доклада по чл. 146
ГПК.
По изложените съображения, предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. К., ЕГН: **********, представляван от
родителя си и законен представител Б. Б. К., и Б. Б. К., ЕГН: **********, и двамата с
адрес: /населено място/, срещу К.З.Л.Д. с адрес: /населено място/, искове с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за заплащане на сумата от 15 000лв. в полза на
първия ищец и на сумата от 5000лв. в полза на втория ищец, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие проявена от ответника
дискриминация спрямо тях чрез непредоставяне на Решение на КЗЛД от проведено
заседание от 02.09.2020г. и доклад.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7