Решение по дело №2885/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3759
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20192120102885
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

№3759                                          23.12.2019 г.                              ГРАД БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                              ХХІ-ви граждански състав

В публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№2885/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на ”М.****“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в *****, подадена чрез пълномощник – адв.П.А., съдебен адрес ***, с която е предявило срещу ответника „К.**“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ******, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17 827,42 лева, представляваща заплатена от ищеца сума за труд и материали за неизвършени от ответника СМР на обща стойност 19 327,42 лева, от която 12 403,72 лева за материали и 6923,70 лева за труд и получена след приспадане на сумата от 1500,00 лева, дължима от ищеца на ответника по силата на влязло в законна сила Решение №III-112/29.10.2018 г., постановено по в.гр.д. №960/2018 г. по описа на БОС, ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящия иск.

Твърди се в исковата молба, че между страните има сключен и подписан на 05.10.2016 г. Договор за изработка, по силата на който ответникът в качеството на изпълнител е поел задължение да изпълни в срок до 26.11.2016 г., срещу заплащане на договореното възнаграждение, определените по вид, обем и цена в Приложение №1 и №2, неразделна част от договора, СМР на собствения на ищеца обект – комплекс „М.**“, находящ се в гр.**. Твърди се, че общата стойност на договорираните СМР е 77 909,30 лева, от която ищецът заплатил авансово сумата от 34 996,46 лева, както и че в договорения срок ответникът не изпълнил по обем и качество договорените задължения, поради което и след покана за явяване на обекта, на 02.12.2016 г. в присъствие на управителя му е бил съставен констативен протокол, в който били отразени обема на извършените СМР, неизпълнените такива, както и изпълнените в отклонение от договореното и некачествено. Определен бил и допълнителен срок в който ответникът да изпълни задълженията си по договора, след изтичане на който ищецът бил принуден със собствени средства да изпълни дължимите от ответника СМР, като стойността на заплатения от ищеца труд възлиза на сумата от 6923,70 лева, на закупените от него материали на 12 403,72 лева, или общо заплатената допълнително от ищеца сума възлиза на 19 327,42 лева, от която се претендира от ответника сумата от 17 827,42 лева, поради съществуващо към насрещно задължение към последния да му заплати сумата от 1500,00 лева на основание влязло в законна сила Решение №III-112/29.10.2018 г., постановено по в.гр.д. №960/2018 г. по описа на БОС.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

         В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.А., който поддържа иска и моли за уважаването му.

         В предоставения на ответника срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва по основание и размер с твърдението, че ищецът е заплатил на ответника само действително извършените работи и не е плащал суми за неизпълнени такива, които да се явяват недължимо платени. Според отговора, претенцията на ищеца за заплатени разходи за довършване на СМР е неоснователна, ответникът не дължи изпълнение на остатъка от договорените СМР поради забава на ищеца по договора, поради което и извършените от него довършителни работи са за негова сметка, както биха били и ако бяха изпълнени от ответника. Твърди се, че ищецът е заплатил само реализираните от ответника СМР и за същите няма спор. Що се отнася до възраженията му за неизпълнение и некачествено изпълнение на възложените СМР, то същите са били предмет на разглеждане в друго производство и по отношение на тях съдът се е произнесъл с влязло в законна сила решение.

         На подробно изложените в отговора аргументи се иска отхвърляне на иска. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.

         В съдебно заседание ответното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител-адв.А.Г., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск.

         ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на иска е по чл.79 и чл.86, вр.чл.258 и следващите от ЗЗД.

         Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и доводите на страните, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

         Между страните не се спори и този факт е приет за безспорен в отношенията помежду им, че на 05.10.2016 г. са сключили договор за изработка, по който ищецът има качеството възложител, а ответникът изпълнител, с предмет извършване на СМР на стойност 72 900 лева, от които 34 996,46 лева са били заплатени на ответника авансово от ищеца.

         За наличието на облигационна връзка между страните свидетелстват и приетите като доказателства договор за изработка от 05.10.2016 г., приложение № 1 и №2, от съдържанието на които става ясно, че предметът на договора касае обект „*****” – гр.**, а сред договорените СМР са доставка и полагане на битумна хидроизолация на два пласта, като вторият е с посипка по плоски покриви със срок на изпълнение до 26.11.2016 г. (л.21).

         Между страните не се спори, че в срок до 26.11.2016 г. ответникът е изпълнил частично СМР по т.1 от Приложение №2, като положеният от него пласт хидроизолация е бил само един, липсвал  положен втори пласт  хидроизолация с посипка.

         По делото в качеството на свидетел е разпитан *****, от показанията на който става ясно, че забавата на ответника да положи втори пласт хидоризолация с посипка в срок до 26.11.2016 г. се дължи на забава от страна на възложителя за заплащане на извършените СМР.

         По делото е приложено гр.д.№572/2017 г. по описа на РС-Несебър, образувано по искова молба на ответника в настоящето производство срещу ищеца в настоящето производство, по което съдът се е произнесъл с влязло в законна сила на 29.10.2018 г. Решение №46/28.03.2018 г., с което приема за установено в отношенията между страните, страни и в настоящето производство, че „М.****“ ООД дължи на „К.**“ ООД по договор за изработка от 05.10.2016 г. сумата от 14 932,49 лева, представляваща главница за извършени СМР, ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 28.02.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №161/23.03.2017 г. по ч.гр.д.№278/2017 г. по описа на РС-Несебър.

         По делото е изготвена от в.л. инж.В. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че към настоящия момент на обекта на ищеца има положен втори пласт битумна хидроизолация с посипка, същият е в обем 1129,62 кв.м. и за него са необходими 1366,84 кв.м. хидроизолация с посипка. От същото става ясно и това, че средната цена на възнаграждението за труд, необходим за полагане на този обем и вид СМР е в размер на 4,98 лева на кв.м. без ДДС.

         Приети като доказателства по делото са фактури с №№18813/19.05.2017 г., №18570/15.12.2016 г., №18559/09.12.2016 г., №18555/08.12.2016 г., №18704/11.04.2017 г., №18743/25.04.2017 г., №18792/12.05.2017 г., които удостоверяват заявения от ищеца факт, че е закупил хидроизолация с посипка (сива и червена). Същата е в обем 2030 кв.м. и е на обща стойност 7 363,51 лева без ДДС.

         При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

         Установи се по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, съдържащо елементи на договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, по който ищецът има качеството на възложител, а ответникът на изпълнител.

         Съгласно цитираната разпоредба, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да плати възнаграждение.

          Анотирана съдебна практикаПредявената от ищеца претенция има за предмет заплащане от страна на ответника на СМР по т.1 от Приложение №2 към договора, за които се твърди и установи, че са извършени с материали и труд, заплатени от ищцовото дружество на изпълнител, различен от ответника, като общата им стойност е намалена със сумата от 1500 лева, която ищецът дължи на ответника по силата на решението по гр.д.№572/2017 г. по описа на РС-Несебър.

         Защитната позиция на ответника е, че претенцията е неоснователна, тъй като от една страна, ищецът като възложител по сключения с ответника договор, е заплатил само действително извършените работи и не е плащал суми за неизпълнени такива, които да се явяват недължимо платени, а от друга е в забава по отношение заплащането на действително извършените работи, в размера над депозирания аванс.

         Това възражение на ответника съдът намира за основателно, тъй като с влязлото в законна сила решение на РС-Несебър е установено, че изработеното от „К.**“ ООД надвишава като стойност заплатения от „М.****“ ООД аванс. Доколкото по делото не се твърди, нито установи ищецът да е заплатил неизвършени от страна на ответника СМР като полагане на втори плас битумна хидроизолация с посипка, то претенцията му се явява неоснователна, още повече, че и към настоящия момент същият е в забава по отношение на ответника в плащането на извършените от последния СМР, поради което и на основание чл.3.7 от сключения между страните договор, ответникът е в правото си да преустанови извършването им до получаване на забавеното плащане и не дължи претендираните суми.

         Мотивиран от горното, съдът приема, че исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на съдебно-деловодни разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на”М.****“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в *****, съдебен адрес ***, чрез адв.А., за осъждане на ответника „К.**“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ******, да му заплати сумата от 17 827,42 лева, представляваща заплатена от ищеца сума за труд и материали за неизвършени от ответника СМР на обща стойност 19 327,42 лева, от която 12 403,72 лева за материали и 6923,70 лева за труд, и получена след приспадане на сумата от 1500,00 лева, дължима от ищеца на ответника по силата на влязло в законна сила Решение №III-112/29.10.2018 г., постановено по в.гр.д. №960/2018 г. по описа на БОС, ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящия иск.

ОСЪЖДА ”М.****“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в *****, съдебен адрес ***, чрез адв.А., да заплати на ответника „К.**“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ******, сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски за адвокат.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.