№….........../….........2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2317
по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Б.Д.Д. срещу
решение № 260017/18.09.2020 г. по н.а.х.д. № 42/2020 г. на Районен съд Провадия,
І състав, с което е потвърдено НП № 19-0324-000914/06.01.2020 г. на началника
на група към ОД на МВР – Варна, Районно управление Провадия, с което на касатора
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,
на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП. По съображения за постановяване на
решението в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила– касационни основания по
чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН - се иска да
бъде отменено от касационната инстанция и наместо него да се постанови друго по
съществото на спора, с което наказателното постановление също да се отмени, а в
отношение на евентуалност – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав
на въззивния съд. Излагат се твърдения за неправилност на преценката на
въззивния съд, че административно-наказателното производство е съобразено с изискванията
на процесуалния закон и за неправилно пренебрегване от съда при преценката за
законосъобразност на наказателното постановление на отсъствието на мотиви в него.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.12.2020
г. касаторът Б.Д.Д., редовно призован,
не се представлява. Ответната по делото страна Районно управление Провадия при
ОД на МВР – Варна, редовно призована, не се представлява в заседанието. От пълномощника
й юрисконсулт К.Л.-А. са постъпили писмени бележки с. д. № 13911/09.11.2020 г.,
с които касационната жалба се оспорва на изложените в нея основания като се претендира
обжалваното решение да се остави в сила и в полза на дирекцията да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство
от юрисконсулт. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за нейната
неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност
на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл.
63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Касационната жалба е
предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната
разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице
съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на
жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение
е получено редовно от касатора на датата 23.09.2020 г. /л. 32 от н.а.х.д. № 42/2020
г. на ПРС/, а касационната жалба според пощенското клеймо върху плика, с който
е изпратена до ПРС, е предявена чрез въззивния съд на датата 05.10.2020 г. /л.
4 от делото/. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд.
Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С потвърденото от Провадийски районен съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП на касатора Б.Д.Д. за нарушаването на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, обективирано в обстоятелството, че на датата 29.08.2019 г. в 16:40 ч. в с. Бозвелийско, община Провадия, на третокласен път управлявал собствения на Д.М.Д. лек автомобил „Ауди А3“, рег. № В.****ВМ, с измерена с АТСС тип TFR 1М, фабричен № 600 и фиксирана в клип № 3624 скорост 106 км/ч при максимално допустима за населено място 50 км/ч, при което след приспадане на допустимото отклонение на техническото средство превишението на скоростта е 53 км/ч.
Въз основа на приложените по АНП и събрани по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел за доказани изложените в АУАН и в НП релевантни за административнонаказателния състав на чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП факти и въз основа на тях е приложил правилно закона като изложените от съда мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН тя препраща към тях.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване, че при потвърждаване на наказателното постановление решаващият делото съд е извършил неправилна преценка за спазването на процесуалните правила в хода на АНП. Данните по преписката сочат на пълната несъстоятелност на това оплакване. Съгласно чл. 36 ал. 1 ЗАНН АНП е образувано със съставен в срока по чл. 34 ал. 1 изр. второ ЗАНН акт за установяване на административно нарушение след подписана от собственика на превозното средство декларация от 13.09.2019 г. относно лицето, управлявало превозното средство, като наказателното постановление също е издадено в регламентирания за това срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Съгласно чл. 40 ал. 1 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на нарушителя, който на датата на съставянето му 21.10.2019 г. го е подписал без възражения като не е предявил такива и в тридневния срок по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. Поради това решаващият делото съд правилно въз основа на данните по делото е приел, че при ангажиране на отговорността на нарушителя по чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП не е било нарушено правото му на защита.
Несъстоятелността на другото изложено в касационната жалба оплакване – че съдът неправилно не е отдал значение на липсата на мотиви в наказателното постановление – е видна още при прочита на самото наказателно постановление, в което съгласно изискването на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН нарушението е индивидуализирано изцяло с датата и мястото на извършването, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Административнонаказващият орган, а след това и решаващият делото съд, правилно са подвели фактите към състава на административно нарушение по чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП във връзка с неспазването на задължението на водача по чл. 21 ал. 1 ЗДвП да управлява превозното средство с максимално допустимата според разпоредбата скорост за населено място.
В целостта си изложеното обуславя извод, че като е потвърдил наказателното постановление въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила от касационната инстанция, съгласно правомощието й по чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
При този изход на спора е основателно изрично заявеното в писмени бележки с. д. № 13911/09.11.2020 г. искане на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането на едно редовно открито съдебно заседание, съдът намира, че на ответната по касация страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ размер от 80 /осемдесет/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260017/18.09.2020 г. по
н.а.х.д. № 42/2020 г. на Районен съд Провадия, І състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0324-000914/06.01.2020 г. на началника на група към ОД на
МВР – Варна, Районно управление Провадия, с което на Б.Д.Д. за нарушение на чл.
21 ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.
182 ал. 1 т. 6 ЗДвП.
ОСЪЖДА Б.Д.Д., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР
– Варна, РУ Провадия, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/