Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори март през
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове:
РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря Ивайло Цветков, като
разгледа докладваното от съдията Кунчева в.гр.дело № 754 по описа за
2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба от Г.Г.М., чрез пълномощника му адв. Р.М. ***, срещу решението
на Кнежански районен съд от 04.07.2019 г., постановено във втората фаза на
производство за съдебна делба по гр.д. № 768/2017 г., в частта му, в която е
обявен за окончателен проекта за разделителен протокол за делба на урегулиран
поземлен имот в с.***съобразно първи вариант от заключението на вещото лице. В
жалбата са изложени оплаквания, че обявявайки за окончателен този вариант от
експертното закллючение, а не втория вариант от същото, районният съд е оставил
без жилище ищеца Г.М.. Наведени са твърдения, че към момента на откриване на
наследството въззивникът и съпругата му са живеели в жилищната сграда в
процесния имот, а неговата сестра В.също е ползвала стаи от първия етаж. По
отношение на посочения в писмото на кмета на с.***имот въззивникът твърди, че е
собственост на неговата съпруга и не живее в него. Счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК на него следва да бъде възложено жилището в
имота, тъй като отговаря на всички условия, докато наследниците на сестра му В.никога
не са живели в този имот, поради което не следва да им бъде възложен. Моли
окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да
обяви за окончателен втори вариант от приложеното по делото експертно
заключение.
Ответниците по въззивната жалба С.Г.Н. и М.Г.Н., които са
процесуални правоприемници на починалата страна В.****, считат жалбата за
неоснователна и пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част чрез своя пълномощник адв. П.Л. от АК-Ловеч.
Като
взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав на въззивната инстанция намира разглеждането на жалбата за
процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните
съображения:
В първата фаза на делбеното производство
между съделителите Г.Г.М., от с.****, и В.****, от грП., е допусната съдебна
делба върху УПИ ****, кв. *** ПОЗРП на с.****, с площ
от *** кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, два броя летни
кухни, два броя масивни стопански сгради и гараж, както и върху шест земеделски
имота, подробно описани в решението от 22.02.2018 г. Със същото решение е
постановено, че делбата се допуска при следните квоти: за Г.Г.М. – 1/3 ид.част
и за В.**** – 2/3 ид.части.
Във втората фаза на производството са
конституирани наследниците на починалата страна В.**** като нейни процесуални
правоприемници и са били назначени
съдебно-технически експертизи за определяне стойността на допуснатите до
делба имоти, тяхната поделяемост и стойността на дяловете, съответно за
земеделските земи и за урегулирания поземлен имот.
С оглед предмета на въззивното
производство, следва да бъде обсъдено приетото заключение на вещото лице инж. С.
С., което касае урегулирания поземлен имот,
допуснат до съдебна делба между страните. В заключението е определена
пазарната стойност на имота заедно с
постройките в същия, а оттам стойността на един дял и полагащата се левова
равностойност за съделителя Г.М. и съделителката В.Н. /заместена в процеса от
своите наследници/. С оглед дяловете в съсобствеността и определената стойност
на един дял от пазарната стойност на делбения имот, полагащата се левова
равностойност за съделителя Г.М. е определена на 4705,56 лв., а за
съделителката В.Н. – 7394,44 лв. Според заключението на вещото лице урегулираният
поземлен имот и постройките в него могат да бъдат поделени съобразно делбените
квоти на съделителите и при спазване на нормативните изисквания в два варианта.
По първия вариант /скица № 1 неразделна част от заключението/ в дял * настойност 4569 лв., отговарящ на ***ид.части,
се отреждат 912 кв.м. от южната част на имота, заедно с попадащите в него лятна
кухня със застроена площ ** кв.м., строена през 1988 г., и гараж с площ 18
кв.м., строен през 1971 г., а в дял II на стойност 7531 лв., отговарящ на
****ид.части, се отреждат 788 кв.м. в
северната част на имота, заедно с разположените в него двуетажна жилищна
сграда, лятна кухня, стопанска постройка, втора стопанска постройка и
работилница. По този вариант от заключението за уравнение на дял I дял II трябва да изплати сумата от 136,56
лв. По втория вариант за извършване на делбата , показан на скица № 2, в дял *
настойност 6069,10 лв., отговарящ на ***ид.части, се отрежда източната част на имота, заедно с
попадащите там двуетажна жилищна сграда, лятна кухня с площ от ** кв.м. и гараж
с площ ** кв.м.м., а в дял II на стойност 6030,90 лв., отговарящ
на ****ид.части, се отрежда западната част на имота и попадащите в него лятна
кухня, две стопански постройки и работилница. По този вариант за уравнение на
дял II, дял I трябва да изплати сумата от 1363,54 лв.
С обжалваното решение е обявен за
окончателен разделителния протокол по предложения от вещото лице първи вариант
за извършване на делбата, като в самото заключение се съдържа разпределение на
новообразуваните поземлени имоти
съобразно притежаваните от съделителите дялове, което изключва последващо
теглене на жребий в хипотезата на чл. 352 ГПК.
В ППВС *******г., което не е загубило сила и при действащия ГПК, тъй като в тази част правната уредба е
запазена, е прието, че жребието, при което предварително се съставя проект за
разделителен протокол, е възможно само когато е допусната делба на имоти, от
които могат да се съставят дялове, съответстващи на броя на съделителите, а
същевременно квотите им са равни.
Настоящият случай не е такъв, доколкото от делбения имот могат да се образуват два
дяла, но квотите на съделителите не са равни.
Следователно
налице са предпоставките за извършване на делбата чрез разпределение по чл. 353 ГПК – от допуснатия до делба урегулиран поземлен имот могат да се обособят
достатъчен брой дялове, за да може всеки
съделител да получи реален дял /при общ дял за процесуалните правоприемници на
починалия съделител В.Н./, а извършването на делбата чрез теглене на жребий е
невъзможно.
За да се извърши делбата по чл. 353 ГПК ,
е достатъчно от допустатите до делба имоти да могат да се съставят реални
дялове за всички съделители, съобразени с обема на техните права, така че да се
избегне парично уравнение на дяловете на съделителите на значителна стойност.
Различната стойност на делбените имоти не е пречка за извършване на делбата
чрез разпределение. Също така, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК,
не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и
предназначение /еднородни/ - /вж. ТР № 2/2021 от 11.04.2022 г. по тълк.дело №
2/2021 г. на ОСГК на ВКС/.
В
настоящия случай в хода на първоинстанционното производство ищецът Г.М. е
изразил предпочитание делбата да се извърши по втория вариант от заключението
на вещото лице, съгласно който в неговия дял попада жилищната сграда. В тази
връзка ищецът е навел твърдения, че той и съпругата му са адресно регистрирани
и живеят много отдавна в жилищната сграда, а покойната ответница В.Н. живее в
грП. и за кратко време е живяла в с.****, след което е починала. Що се касае до
нейните наследници, същите са адресно регистрирани и живеят в грП..
От своя страна ответниците С.Н. и М.Н.,
които са процесуални правоприемници в процеса на починалата ответница В.Н., са
изразили предпочитания делбата да се извърши по първия вариант на заключението,
който считат, че е съобразен изцяло с правата на съделителите, а също така и с
техническите правила и норми за разделяне на поземления имот. Наред с това, при
този вариант сумата за уравняване на дяловете е много по-малка, в сравнение с
тази по втория вариант. Същите не са възразили срещу поставянето на новообразувания
имот и сградите в него по първия вариант на заключението в техен общ дял.
Навели са твърдения, че до предявяването на исковата молба между съделителите е
съществувало фактическо разделение на имота, като тяхната майка е ползвала част
от двуетажната жилищна сграда, лятната кухня и стопанска постройка, а другият
съделител е осъществявал само стопанска дейност в имота за отглеждане на
животни, както и че той не живее в този имот, а в друг имот на същата улица.
За
изясняване фактическата обвързаност на съделителите с делбения имот в
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства. От
приложеното по делото писмо на Кметство с. ***е видно, че В.Н. е ползвала част от имота, тъй като е
полагала в него грижи за баща си до смъртта му, а Г.М. живее заедно със
съпругата си на друг адрес /на същата улица/ и също ползва част от процесния
имот, където отглежда животни.
Също така, по отношение ползването на
намиращата се в имота жилищна сграда от съделителите в
констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице инж. С. С. е
отразено, че сградата се ползва от двамата съделители, като Г.М. ползва една стая
на първия етаж в източната част и две стаи на втория етаж, с достъпът до тези
помещения посредством отделен вход от изток, а В.Н. ползва една стая на първия
етаж и остъклението, разположено в западната част на къщата, както и долепената
до западната фасада на къщата лятна кухня, състояща се от две помещения.
Вещото
лице се позовава на разпоредбите на чл. 110, ал. 1 от Наредба *******г. за
ПНОВТУЗ и чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, чието съдържание е възпроизведено в
заключението, което предпоставя извод за неподеляемост на намиращата се в делбения
имот жилищна сграда.
В хода на въззивното производство е
разпоредено изпращане на заключението на вещото лице инж. С. С. на главния
архитект на Община И. за извършване на процедура по чл. 201, ал. 3 ЗУТ.
По
делото е приложена представената от Община И. заповед №*****г. на кмета на
общината, с която е одобрено изменение на ПУП – план за регулация за разделяне
на УПИ ****,
кв.*** ПОплана на с. ***на два урегулирани поземлени имота, като се образуват
нови два УПИ V**** и УПИ VI****. Видно е от представената
графична част за изменението на ПУП и скица № ********г., че разделянето на
процесния поземлен имот на два урегулирани поземлени имота е извършено изцяло
съобразно предложения от вещото лице вариант първи по приетото заключение.
В този смисъл решението на Кнежански районен
съд се явява съобразено с одобреното по надлежния ред разделение на поземления
имот по вариант първи от заключението на вещото лице. Разпределението на имотите
и попадащите в тях постройки в реални дялове по този вариант съответства изцяло
на правата на съделителите в съсобствеността и на стойността на дяловете им,
като се постига парично уравнение на дяловете в значително по-нисък размер, в
сравнение с предпочитания от въззивника втори вариант на заключението.
Следва
да бъде посочено, че във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за
несъответствие на реално образуваните дялове с
правата на съделителите. Наведеният от въззивника довод, че следва да му
бъде възложена жилищната сграда по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е неоснователен,
тъй като такава претенция не е била заявена в преклузивния срок по чл. 349, ал.
4 ГПК, а отделно от това, в случая предмет
на делбата е урегулираният поземлен имот с всички постройки в него, с оглед на
което тази законова хипотеза е неприложима. Доколкото целта на делбеното
производство е прекратяване на съсобствеността и получаване по възможност на
дял в натура, то правата на въззивника в случая не са нарушени, след като той
получава дял в натура – новообразуван урегулиран поземлен имот с намиращите се
в него постройки.
Разпределението
на реално образуваните дялове от делбения имот по втория вариант от заключението
на вещото лице, съобразно предпочитанията на въззивника, би се явило в
несъответствие с извършеното от компетентния административен орган изменение на
ПУП за нуждите на делбеното производство. Отделно от това, при установена по
делото фактическа обвързваност и на двамата първоначални съделители с имота и
липсата на съгласие за удовлетворяване предпочитанията на съделителя с по-малък
дял, разпределението по този вариант се
явява неудачно, тъй като не кореспондира с обема на притежаваните от всеки съделител
права, и същевременно предпоставя уравнение
на дяловете на значително по-висока стойност.
Предвид гореизложените съображения,
решението на районния съд в обжалваната му част се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
При
този изход на процеса на въззиваемите следва да бъдат присъдени направените от
тях разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер
по *** лв. за всеки един от тях, съобразно представените договори за правна
защита и съдействие и списъци по чл. 80 ГПК.
Воден от горното и на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112 от 04.07.2019 г. на Районен съд –
Кнежа, постановено по гр.д. № 768/2019 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Г.Г.М., ЕГН **********, да
заплати на М.Г.Н., ЕГН **********, сумата от *** лв. /триста лева/,
представляваща направени разноски по делото във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: