Решение по дело №880/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК и е образувано по жалба от М. К. В. от [населено място] против Решение № 43/18.02.2025г., постановено по АНД № 24/2025 г. по описа на Районен съд Хасково, с което се потвърждава наказателно постановление № 11-01-600/18.12.2024 г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София, като се твърди, че решението било неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. От районния съд не бил извършен анализ на възраженията, както и не били изложени мотиви защо се приема, че е установено нарушение и по конкретно, че погрешно касаторът бил посочен като субект на нарушението. На следващо място бил нарушен принципът на чл. 18 от ЗАНН, като процесния договор включвал три отделни предмета и три отделни задължения за плащане, но било наложено едно общо наказание, като в наказателното постановление не било посочено за кой от невключените в бюджета ангажименти било наложено наказанието, което нарушавало правото на защита на нарушителя. Съдът не обсъдил и наведеното възражение относно срока на поетото задължение, а именно 336 календарни дни, поради което разходите е следвало да се предвидят в бюджета за следващата година, като е посочено, че същите са предвидени в бюджета за община Хасково за 2024 г. приет с решение № 38/16.02.2024 г. Освен това договорът бил сключен при условията на чл.114 от ЗОП и можел да бъде прекратен в случай че не било осигурено финансиране. Посоченото от административнонаказващия орган в чл.37.2 от ДДС №7/01.10.2020г. не било приложимо към момента на сключване на договора за възлагане на обществена поръчка. От съда не било обосновано, че не се касае за маловажен случай по ЗАНН, като следвало да бъде обсъдено, че е извършено нарушение за първи път, отличаващо се с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като било осигурено финансиране от Европейски фондове и обществения интерес бил защитен. Неоснователно съдът приел, че не са налице обстоятелства за намаляване на наложената санкция, тъй като не били налични отегчаващи обстоятелства, които да обосноват санкция от 400,00 лева. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното постановление или да бъде предупреден нарушителя или да бъде изменено наказателното постановление, като бъде намален размерът на санкцията.

Ответната страна по касационната жалба счита жалбата за неоснователна, като претендира направените разноски.

Окръжна прокуратурата Хасково считат, че въззивното решение е правилно.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

С оспореното решение Районен съд Хасково e потвърдил наказателно постановление № 11-01-600/18.12.2024 г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София, с което на М. К. В., на длъжност заместник кмет, в качеството ѝ на Кмет на Община Хасково за нарушение на чл. 128, ал.1 от ЗПФ във вр. с пар.2 от ДР на ЗПФ на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева. Приетата от въззивния съд фактическа обстановка е съответна на приложените писмени и гласни доказателства, а именно:

С Решение №1017 по Протокол №42/08.09.2023г. на Общински съвет гр.Хасково приел Бюджет на Община Хасково за 2023 г. - в т.ч. План за разпределение на капиталовите разходи по обекти и източници на финансиране за 2023 г.

На 03.10.2023 г. е бил сключен Договор № 347/03.10.2023г. между Община - Хасково - възложител, представлявана от М. В. – Заместник Кмет и „Тех Проект“ ДЗЗД- [населено място] - изпълнител, с предмет - Основно обновяване, преустройство и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на Детска градина № 3 „З.“, с който бил поет ангажимент за разходи в размер на 1 728 960 лв., като за възложителя договорът бил подписан от М. К. В. - Зам. Кмет на Община-Хасково.

Свид. Р. М. Т., като проверяващ старши инспектор, в хода на финансовата инспекция установила, че поетият ангажимент за разходи в размер на 1 728 960 лв. по Договор №347/03.10.2023 г. не бил предвиден в Годишния бюджет на Община - Хасково за 2023 г., тъй като не бил посочен в Приложение №7 към Решение №1017 по Протокол №42/08.09.2023г. на Общински съвет гр.Хасково.

При това положение проверяващият главен инспектор достигнал до извод за извършване на административно нарушение по чл. 128 ал.1 от Закона за публичните финанси и на 08.07.2024 г. е бил съставен АУАН №11-01-600/08.07.2024г. в присъствие на Зам. К. М. В. и връчен лично.

Въз основа на АУАН било издадено и наказателно постановление, за нарушение по чл.128 от ЗП.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящата инстанция. Настоящият състав намира за неоснователни наведените в касационната жалба оплаквания, че няма допуснато нарушение, тъй като разходите в договора от 03.10.2023г. били уговорени за разплащане през 2024г., а и самият договор можел да се прекрати при неплащане. В случая следва да се има предвид легалната дефиниция на „поети ангажименти за разходи“ по смисъла на пар.1, т.27 от ДР на ЗПФ, а това са клаузи на договори, разпоредби на нормативни и административни актове, съдебни и арбитражни решения, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи с определима стойност, с изключение на: разходите за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходите за данъци и други публични държавни и общински вземания. От значение е и безспорния факт, че в журнала на счетоводни записвания е отразен счетоводно на 31.10.2023 г. поетия ангажимент за разход в размер на 1 728 960,00 лева по дебита на счетоводна сметка 9800 “Възникнали ангажименти за разходи“ и по кредита на счетоводна сметка 9200 „Поети ангажименти за разходи – наличности“, т.е. към посочената дата наличният поет ангажимент за разход е посочен в пълния му размер и не е предвиден в годишния бюджет на общината за 2023г. Дори при отложено плащане ангажиментът за разход възниква към датата на сключване на процесния договор, както и поради това е отразен счетоводно на 31.10.2023 г., а в тази връзка са и дадените указания съгласно чл. 37.2 от ДДС №7/01.10.2020г. на Министерство на финансите, които не са загубили действието си и през 2023г. Сключвайки процесния договор, касаторът е поел ангажимент, за разход в противоречие на изискването за финансова дисциплина извън одобрените и изпълняеми разходи. Изпълнителното деяние на нарушението касае единственото поемането на ангажимент за бъдещо плащане, а не извършването му, като не държи сметка за падежа и изискуемостта му. Приетият бюджет в частта на разходите задължава касатора да го изпълнява и да не поема ангажименти за разходи, надхвърлящи предвидените за това, като именно в тази връзка е и нормата на чл. 32 от ЗДФИ. Касаторът е следвало да съобрази действието си с предвидените разходи в бюджета и да не поема ангажимент за разход, който не е предвиден в Бюджет 2023 г., поради което и е ангажирана отговорността му за нарушаване на финансовата дисциплина по чл. 32 от ЗДФИ.

По отношение на възражението, че неправилно била ангажирана отговорността на касатора, съдът намира, че това не е така. Съгласно разпоредбите на чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА кмета представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда, именно това е и причината името му да е посочено в сключения процесен договор с „ТЕХ Проект“ ДЗЗД. Видно от заповед РД-1048 от 25.09.2023 г. на кмета на Община Хасково С. Д., издадена на основание чл. 39, ал.2 и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 7 ал. 5 от Устройствения правилник на Община Хасково, заместник кмета М. В. е била редовно оправомощена да сключва договори за периода от 26.09.2023 г. до 26.10.2023 г. В тази връзка съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на касатора, която към дата на сключване на договора е замествала кмета Д. и в нейна дискреция е поставено решението за поемане на разходите чрез подписването на договори с юридически лица -търговци. Не създава неяснота посоченото в наказателното постановление че Общината е представлявана от кмета, а договорът е подписан от М. В., която е замествала кмета на Община Хасково, нито остава неясно в какво качество е ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност, а именно като оправомощено лице, което е поело задължение за Община Хасково.

Не се споделя и възражението, че поради трите отделни точки на договора, касаторът е поел три отделни задължения, което нарушавало принципа на чл. 18 от ЗАНН. Административнонаказващия орган е приел, че е извършено едно нарушение, касаещо единно задължение, което е поето като такова и е счетоводно отразено като едно единствено. Не е неясно за кое нарушение е ангажирана отговорността ѝ, тъй като е видно, че е за поетото с Договор № 347/03.10.2023 г. общо задължение. В настоящия случай се касае за едно нарушение, тъй като основанието за възникването на задължението е едно, а именно сключеният договор. Допълнителните уговорки за това дали задължението е делимо и за какво точно се дължи сумата на поетите задължения остават извън съставомерните признаци на нарушението. Според редакцията на пар.1, т.27 от ДР на ЗПФ „клаузи на договори“, не се отнася за всяка разбивка в договора поотделно, а за части от договори, чиито задължения принципно са предвидени в бюджета, но в тях съществуват допълнителни клаузи, с които се поемат задължения извън предвидените.

Съгласно разпоредбите на чл. 44, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗМСМА Кметът на общината е органът, който има задължението да изпълнява решенията на Общинския съвет и да организира изпълнението на общинския бюджет, но при изпълнение на задълженията си не може да поема ангажименти за разходи, които са извън предвидените в бюджета, както гласи разпоредбата на чл.128 от ЗПФ. Освен това следва да се отчете и че постановената забрана за поемане на задължения за разходи не е абсолютна, тъй като от нея са предвидени редица изключения. Съгласно посочената разпоредба на пар. 1, т. 27 от ДР на ЗПФ се предвижда възможност да се поемат задължения за следните плащания: разходи за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходи за данъци и други публични държавни и общински вземания. Но поетото от ответника задължение за разход не представлява допустимо от закона изключение. В този смисъл въззивната инстанция в оспореното решение е приложила правилно материалния закон, както и не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Касационната инстанция счита, че РС Хасково правилно е извършил преценка, че по отношение на настоящия случай не се установяват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение разкрива типична, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения, като за този си извод съдът съобрази, че са засегнати важни обществени отношения, отнасящи се до изразходването на публични средства. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че процесното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, за да може да се квалифицира като маловажен случай. Наложеното наказание е в минимален размер. От аргументите в жалбата действително се установява, че не са настъпили вредни последици за Община Хасково, тъй като в бюджета от 2024 г. е осигурено финансиране, но вредните последици и взетите мерки за предотвратяване на тяхното настъпване не са съставомерен белег на нарушението, поради което тяхната липса не може да обуслови незначителност на обществената опасност.

С оглед изложеното оспорваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, като на ответната страна бъдат заплатени направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 80 лева.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/18.02.2025г., постановено по АНД № 24/2025 г. по описа на Районен съд Хасково.

ОСЪЖДА М. К. В. от [населено място], [ЕГН], да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция София направените разноски за юрисконсултско възнаграждение - 80,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.