Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. Перник, 17.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ КОВАЧКА
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от мл.съдия
К. Костадинова в.гр.д. № 229 по
описа на съда за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение №
352/25.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6172/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил исковете на И.В.И., с ЕГН: **********
като майка и законен представител на малолетното си дете А.Р.Б, с ЕГН: **********
с правно основание по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК) против бащата на
детето Р.А.Б., с ЕГН: ********** като е предоставил упражняването на
родителските права спрямо малолетното
дете А.Б на нейната майка И.И. и е определил местоживеенето на детето при майка
му на адрес: ***. Спрямо ответника Р.Б. е определен режим на лични отношения,
както следва: същият има право до навършване на седем годишна възраст на детето
да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца по четири часа
дневно, в светлата част на деня, като в първите шест месеца в присъствието на
майката, а в последствие и самостоятелно. След навършване на седем годишна
възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца да взима детето при
себе си от 8 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване, както
и на Коледа, всяка нечетна година и на Великден, всяка четна година и един
месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Р.Б.
е осъден и да заплаща на малолетното си дете А.Б, чрез нейната майка И.И.
месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 01.01.2019 г. като за
разликата до пълния претендиран от майката размер от 170 лева искът е отхвърлен
като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на малолетното си дете чрез
неговата майка и издръжка за минал период – в размер на 127.50 лева месечно за
периода от 04.09.2017 г. до 31.12.2018 г.
С посоченото
решение Р.Б. е осъден да заплати държавна такса в размер на 201.60 лева в полза
на РС – гр. Перник, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано
от датата на влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
Предвид
изхода на делото ответникът е осъден да заплати на И.И. и сумата от 354.11 лева
– представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 7581/11.03.2019 г.,
подадена от Р.А.Б. чрез
пълномощника му – адв. Р.К., с която същото се оспорва само в частта относно
определения режим на лични отношения между него като баща и детето А.Б. Излагат
се съображения, че същото е незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част.
Твърди, че има голямо желание да се вижда с детето си, но майката създава
пречки за това като дори подава неоснователни молби по реда на Закона за защита
от домашното насилие. Уточнява, че ще му е обективно невъзможно да вижда дъщеря
си в присъствието на майка й поради обтегнатите им отношения. Посочва, че
детето се отчуждава от него именно по вина на ищцата. В тази връзка настоява да
вижда дъщеря си без присъствието на майката и преди навършването на седем
годишната й възраст. По тези съображения иска първоинстанционното решение да
бъде изменено като му бъде определен по-широк режим на лични отношения с детето
съгласно закона. Претендира разноски и пред двете
инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – И.В.И.,
чрез пълномощника й – адв. Р.З. е постъпил писмен отговор с вх. №
10219/02.04.2019 г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното
съдебно решение в обжалваната част. Твърди се, че правните изводи на съда
почиват на събраните по делото доказателства и най-вече на социалния доклад.
Претендират се разноски за въззивното производство. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован се явява
лично и с адв. К.. Последният поддържа въззивната жалба, не прави
доказателствени искания. По същество излага доводи за изменение на
първоинстанционното решение като иска относно режима на лични отношения с
бащата да бъде постановено същият да вижда детето всеки вторник и четвъртък от
седмицата в продължение на два часа – от 17 ч. до 19 ч. като го взима от
детската градина и го връща на майката в 19 ч. на нейния адрес. Претендира
разноски.
Насрещната
страна М.С.С. редовно призована, се явява лично в съдебното заседание пред
въззивния съд и заедно с адв. З.. Последният поддържа депозирания отговор срещу
въззивната жалба, не прави доказателствени искания. По същество излага доводи
за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Обръща внимание, че
детето има нужда от адаптация. Претендира разноски.
Изслушан по
реда на чл. 59, ал. 6 от СК пред въззивния съд бащата – жалбоподателят Р.Б.
заявява, че иска да се вижда с детето си, но майката възпрепятства срещите им
като подава сигнали до полицията и молби за защита от домашно насилие. Желае
по-разширен режим на лични отношения като иска да вижда дъщеря си и през
седмицата, а не само събота и неделя. Уточнява, че е наел жилище в ***, което
се намира в непосредствена близост с детската градина, посещавана от детето.
Изразява желание да ползва социална услуга, осигурявана от Дирекция „Социално
подпомагане“. Приема първоначално да вижда дъщеря си в присъствието на майка й,
докато детето се адаптира.
При
изслушването си по реда на чл. 59, ал. 6 от СК пред въззивния съд майката –
въззиваемата И.И. посочва, че детето не желае да се вижда с баща си, поради
което е и невъзможно срещите им да се осъществяват без нейно присъствие.
Твърди, че при срещите с детето жалбоподателят постоянно вдига скандали и я
заплашва. Уточнява, че последният сам отказва да взима детето сам и иска
въззиваемата да е с него. Съгласява се бащата да вижда детето през седмицата –
вторник и четвъртък по два часа след детска градина, но настоява първите шест
месеца срещите да са в нейно присъствие.
В съдебното
заседание пред въззивния съд се явява представител на дирекция социално
подпомагане гр. Перник – социален работник Л.Р.. Последната посочва, че детето
е силно отчуждено от баща си и дори не желае да разговаря за него, защото се
страхува. Счита, че е възможно това да се дължи и на въздействие от страна на
майката, но обръща внимание, че детето е все още много малко, за да го осъзнава.
Твърди, че детето и майката ползват социална услуга, но бащата отказва да
ползва такава. Счита, че за детето е подходящо да има адаптивен период в
отношенията с бащата.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Перник от 04.09.2018 г., подадена от И.В.И.. Със същата са предявени обективно
съединени искове с правно основание по чл. 127, ал. 2 от СК – за
предоставяне упражняването на родителските права над детето А.Б на майката, за
определяне местожителството му при същата и за определяне на режим на контакти
с бащата, както и на месечна издръжка, платима от негова страна чрез майката. В
исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са живели на семейни начала
като на *** се е родила дъщеря им А.Б. Посочва се, че през *** *** ищцата
напуснала общото жилище като взела детето със себе си и двете отишли да живеят
при родителите й (бабата и дядото на детето по майчина линия) в ***. Твърди, че
откакто се е разделила с ответника се грижи сама за детето, а бащата не е
плащал издръжка. Като причини за раздялата посочва, че ответникът упражнявал
върху нея и детето психически и физически тормоз. Уточнява, че същият я е биел,
обиждал и заплашвал в присъствието на детето. Допълва, че и след раздялата бащата
продължава да проявява агресия.
В постъпилия
в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът посочва, че е съгласен
упражняването на родителските права над дъщеря му А.Б да бъде възложено на
нейната майка като местожителството на детето бъде определено при същата. Твърди
че е съгласен и да плаща издръжка за детето, но иска такава да бъде определена
в минималния по закон размер, доколкото уточнява, че работи на минимална
заплата. Оспорва предложения от ищцата
режим на лични отношения с дъщеря му като иска да бъде определен по-разширен
такъв. В тази връзка посочва, че желае да вижда детето си без присъствието на
ищцата и да го взема при себе си с преспиване, доколкото същото вече не е бебе.
Уточнява, че не може да се вижда редовно с дъщеря си именно поради поведението
на майката, която подава сигнали за домашно насилие и настройва дъщеря му срещу
него.
Като
доказателства в първоинстанционното производство са приети: удостоверение за раждане
на А.Р.Б, служебна бележка от Детска градина ***, удостоверение за настоящ
адрес на И.И., удостоверение за настоящ адрес на А.Б, фискални бонове,
удостоверение за доходи на Р.Б. и служебна бележка за доходи на И.И.. Изготвен е
и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник. По делото са
събрани и гласни доказателства – чрез разпит на свидетелката Р. И. (майка на
ищцата).
По реда на чл. 59 от СК пред въззивния съд са
изслушани и страните в производството. Пред въззивния съд е изслушан и социален
работник.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че последните имат ненавършила пълнолетие дъщеря. Като е
изходил от интереса на детето, конкретните специфични за настоящия случай
обстоятелства, както и исканията на родителите, районният съд е изложил
подробни доводи, че упражняването на родителските права спрямо А.Б следва да
бъде предоставено на нейната майка, при която следва да бъде постановено и
местоживеенето на детето. В тази връзка първостепенният съд е определил на
ответника лични отношения с дъщеря му и го е осъдил да й заплаща издръжка чрез
ответницата в минимален размер с оглед финансовите му възможности. Предвид
заявеното от ищцата искане ответникът е осъден да заплати и издръжка за минал
период от 04.09.2017 г. до 31.12.2018 г. – отново в минимален размер.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Перник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните
части.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна между страните не се спори, а и от представените по
делото доказателства се установява, че същите нямат брак, но от съвместното им съжителство имат едно дете А.Б,
родено на *** г. Не е спорно също така че още през *** ищцата И. е напуснала
съвместното жилище, като заедно с детето, се е установила да живее в дома на
своите родители. Като причини за раздялата страните сочат различни обстоятества
– ищцата твърди, че ответникът е упражнявал върху нея и детето тормоз,
проявявал агресия, употребявал алкохол като обиждал и заплашвал в присъствието
на детето, а според бащата отношенията между него и майката са се влошили,
защото същата настройва детето срещу него и подава сигнали за домашно насилие,
като след раздялата не му позволява да вижда редовно дъщеря си.
Относно възможностите си да полагат грижи за
детето и двамата родители посочват, че разполагат с жилище, а майката твърди,
че може да разчита и на свои близки. От представените по делото доказателства
се установява, че и двамата родители работят по трудово правоотношение като
бащата получава доходи в размер на минималната работна заплата, а майката в
размер на 774.28 лева.
В показанията си св. Р. И. (майка
на ищцата) посочва, че
детето живее с нея, дядо си и майка си повече от *** години като бащата го
вижда много рядко. Уточнява, че детето е силно привързано към майка си, като не
желае да ходи никъде без нея в това число и при ответника. Твърди, че последният
не му е плащал издръжка, но понякога му купува подаръци – дрехи и играчки. При преценката на депозираните показания
въззивният съд намира, че същите са достоверни и последователни. Като взе
предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелката е майка на
ищцата, при кредитиране на последните съдът счита, че липсват основания за
съмнения в тяхната достоверност, поради което ги съобрази при формиране на
правните си изводи.
По делото пред първата инстанция е изготвен и
социален доклад. В същия се съдържа изчерпателна информация за отношенията
между страните, както и за отношенията между детето А.Б и нейните родители.
От доклада става ясно, че потребностите на детето
се задоволяват изцяло от майката, която разчита на подкрепата на своите
родители като са му осигурени всички необходими условия за правилно развитие и
възпитание. Установява се също, че детето е контактно, комуникативно, общува
адекватно, както с възрастни, така и със свои връстници, и демонстрира
привързаност към майката. Посещава редовно детска градина като няма специфични
образователни нужди. От доклада става
ясно, че контактите на детето с баща му са ограничени и то е прекъснало
емоционалната си връзка с него. Същото не желае да го вижда и се страхува от
него. Между детето и майката има силна емоционална връзка, докато тази с бащата
е нарушена като детето проявява страх и несигурност в негово присъствие. Обръща
се внимание на необходимостта детето да общува пълноценно и с двамата си
родители. На последно място от социалния доклад е видно, че майката оказва
съдействие на институциите, но двамата родители не контактуват и нямат желание
да си сътрудничат във връзка с отглеждането на детето.
В социалния доклад се препоръчва плавен преход от
по-ограничен към по-разширен режим на лични контакти между бащата и детето,
както и ползване на социална услуга с оглед улесняване на връзката
баща-дете. Становището
на ДСП – гр. Перник по подадената въззивна жалба е че детето има нужда от
адаптация към определения режим на лични отношения с бащата.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Предвид
изложеното във въззивната жалба, а и становищата на страните, настоящият състав
намира, че основният спорен по делото въпрос е за обема на контакти между
ответника и малолетното му дете А.Б. В тази връзка, за да се определят
конкретните параметри на режима на лични отношения между бащата и детето,
въззивният съд счита, че следва да се ръководи преди всичко от интереса на последното, каквото разбиране
е установено в трайната, а и в задължителната съдебна практика (Постановление
на пленума № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Върховния съд). При формиране на преценката върху кой родител
следва да се възложи упражняването на родителските права, респективно какъв
режим на лични контакти следва да се определи с другия родител, на преценка
подлежат възпитателските качества на родителите, моралния им облик, желанието
на всеки родител да отглежда и възпитава детето, привързаността на детето към
родителя, пол, възраст на същото, оказване помощ на родителя от трети лица при
отглеждането, социалното обкръжение, жилищно-битовите нужди и други материални
условия на живот, които са от значение за конкретния казус.
В
настоящия случай по делото е установено
поведение и на двамата родители, което е укоримо и несъвместимо с
общоприетото разбиране за полагане на най-добра грижа за детето. От една страна
бащата не отделя необходимото време за общуване с детето си и не полага
достатъчно усилия това общуване да е пълноценно предвид потребностите му, в
резултат на което същото се е отчуждило от него, не го познава, дори се
страхува от присъствието му. От своя страна майката също не полага нужните
усилия да осигури пълноценни срещи между детето и бащата, с оглед преодоляване
на създалото се отчуждение. Съгласно социалния доклад на този етап отчуждението
на детето спрямо бащата се характеризира с нежелание на същото да се отделя от
майка си и да остава самό в негово присъствие. Предвид изявените от страните
становища в откритото съдебно заседание по делото пред въззивния съд и в
контекста на въззивната жалба, настоящият състав намира, че за адекватното и
благоприятно развитие на отношенията между детето и ответника и с оглед
преодоляване на така създалото се отчуждение у същото спрямо родителя е
целесъобразно да се измени постановеният от районния съд режим на лични
отношения. Съгласно първоинстанционното решение бащата има право до
навършване на седем годишна възраст на детето да го вижда всяка първа и трета
събота и неделя от месеца по четири часа дневно, в светлата част на деня, като
в първите шест месеца в присъствието на майката, а в последствие и
самостоятелно. След навършване на седем годишна възраст – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца да взима детето при себе си от 8 часа на съботния ден
до 18 часа на неделния ден с преспиване, както и на Коледа, всяка нечетна
година и на Великден, всяка четна година и един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
С
оглед така постановения режим въззивният съд отбелязва, че действително детето
е на *** години и следователно вече е сравнително самостоятелно от майката във
физиологично и емоционално отношение като е налице възможност за отделянето му от
същата, както посочва и жалбоподателят. Независимо от това обаче като съобрази
изготвения по делото социален доклад настоящият състав достигна до извод, че на
този етап детето е твърде зависимо от майка си и същевременно неадаптирано към
поведението на баща си, за да осъществява самостоятелно контакт с него. По тези
съображения избраният от районния съд подход – за провеждане на срещите между
бащата и детето в присъствието на майката през първите шест месеца от влизане в
сила на решението – е адекватен и съобразен със спецификите на конкретната
ситуация. В контекста на гореизложеното, за да се осигури максимална възможност
за благоприятно развитие на отношенията между ответника и детето въззивният съд
намира, че в допълнение на постановеното от районния съд на бащата следва да бъде
дадена възможност да осъществява краткотрайни срещи с детето и през делничните
дни от седмицата. Отново предвид необходимостта от постепенно преодоляване на създадените
у детето страх и отчуждение без пораждане на допълнителен стрес настоящият
състав, счита че през първите шест месеца тези срещи следва да протичат в
присъствието на майката. В тази връзка и предвид изразеното от страните
принципно съгласие с тези параметри въззивният съд намира за подходящо да
определи режим на лични контакти между ответника и детето, съгласно който освен
постановените такива от първоинстанционния съд, на бащата следва да бъде дадена
възможност да взема дъщеря си А.Б и два пъти през работната седмица – в дните
вторник и четвъртък като срещите се провеждат в диапазона между 17 ч. и 19 ч. всяка
седмица от месеца. В първите шест месеца така определените срещи следва да се
осъществяват в присъствието на майката, а след изтичането на този период в
посочените дни ответникът следва да взема дъщеря си в 17 ч., след приключване
на занятията в Детска градина *** в ***, която същата посещава, и да я предава
на майка й в 19 ч. на адреса, където е определено местоживеенето на детето.
В допълнение
предвид посоченото в социалния доклад и с цел преодоляване на отчуждението
между бащата и детето и развитие на умения за пълноценно общуване между
родителите във връзка с отглеждането и възпитанието на дъщеря им, настоящият
състав намира, че на основание чл. 59, ал. 8 от СК следва да бъдат определени
подходящи защитни мерки, с оглед обезпечаване ефективното изпълнение на
решението относно упражняването на родителските права и личните отношения с
бащата. Същевременно настоящият състав приема, че мерките, посочени в
цитираната разпоредба, не са изчерпателно изброени, като счита, че може да
определи и мерки различни от изрично описаните. Освен това доколкото се касае
за защитни мерки, целящи охрана интереса на детето, то решаващият състав счита,
че същите следва да бъдат приложени незабавно, без оглед на това какъв ще бъде
окончателният режим на лични отношения между бащата и детето. Посоченото
разрешение следва от обстоятелството, че предпоставките, налагащи вземането на
такива мерки, са налични към настоящия момент и засягат както упражняването на
постановения вече режим на лични отношения, така и биха се отразили върху
променения такъв с настоящото решение.
С оглед
гореизложеното, въззивният съд намира, че на основание чл. 59, ал. 8 от СК
следва да определи защитни мерки като ищцата и ответникът бъдат задължени да
посещават Дирекция „Социално подпомагане”, *** или друго място, определено от
Дирекция „Социално подпомагане”, *** за предоставяне на социални услуги –
провеждане на социално психологическа работа с цел стимулиране емоционалната
връзка между детето и бащата, за подпомагане на родителския му капацитет и
предотвратяване на отчуждение между бащата и детето и създаване на пълноценни
комуникативни умения между родителите по повод отглеждане на дъщеря им. С оглед
адекватното ползване на социалните услуги, настоящият състав намира, че следва изрично
да задължи ищцата да осигурява и присъствието на детето, ако такова се изисква
за изпълнение на постановените мерки.
В
останалата си част – относно възлагане упражняването на родителските права и
определениятразмер на дължимата издръжка решението като необжалвано е влязло в
сила.
По исканията за разноски:
С оглед изхода на настоящото производство
разноските, претендирани пред въззивната инстанция, следва да останат за сметка
на всяка от страните, така както са извършени.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определения с Решение №
352/25.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6172/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, режим на лични отношения на детето А.Р.Б, с ЕГН: ********** с бащата
Р.А.Б., с ЕГН: ********** като постановява:
Бащата Р.А.Б.
да може да взема детето А.Р.Б при себе си и два пъти през работната
седмица – в дните вторник и четвъртък като срещите се провеждат в диапазона
между 17 ч. и 19 ч. всяка седмица от месеца. В първите шест
месеца така определените срещи следва да се осъществяват в присъствието на
майката И.В.И., с
ЕГН: **********, а след изтичането на този период в посочените
дни ответникът да може да взема А.Р.Б в
17 ч., след приключване на занятията в Детска градина *** в ***, която същата
посещава, и да я предава на майка й И.В.И. в 19 ч. на
адрес: ***, където е определено местоживеенето на детето.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
352/25.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6172/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, в частта, с която на Р.А.Б. е дадено право до навършване на седем
годишна възраст на детето да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от
месеца по четири часа дневно, в светлата част на деня, като в първите шест
месеца в присъствието на майката, а в последствие и самостоятелно. След
навършване на седем годишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца да взима детето при себе си от 8 часа на съботния ден до 18 часа на
неделния ден с преспиване, както и на Коледа, всяка нечетна година и на
Великден, всяка четна година и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59, ал.8 СК определя защитни мерки като ЗАДЪЛЖАВА
Р.А.Б., с ЕГН: ********** и И.В.И., с ЕГН: ********** да посещават Дирекция
„Социално подпомагане”, *** или друго
място, определено от Дирекция „Социално подпомагане”, *** за предоставяне на
социални услуги – провеждане на социално психологическа работа с цел
стимулиране емоционалната връзка между детето и бащата, подпомагане на родителския
му капацитет и предотвратяване на отчуждение между бащата и детето, както и създаване
на пълноценни комуникативни умения между родителите по повод отглеждане на
дъщеря им КАТО ЗАДЪЛЖАВА И.В.И. да
осигурява и присъствието на детето А.Р.Б, ако такова се изисква за изпълнение
на постановените мерки
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на решението в
частта му относно мерките по чл. 59, ал.8 СК.
В останалата
му част Решение № 352/25.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6172/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Перник като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Перник
за предприемане на действия в изпълнение на мерките по 59, ал. 8 от СК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.