Решение по дело №72/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ООД, [ЕИК] (с предишно наименование „***“ ЕООД), седалище и адрес: [населено място], [улица], с управител Ю. С. Д., чрез адвокат Б. К. от АК – София, против решение № 486 от 14.12.2023 г., постановено по АНД № 1239/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 000985 от 24.11.2022 г., издадено от изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Регионална дирекция (РД) за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „***“ ЕООД (към настоящия момент „*** “ ООД, (арг. от чл. 83, ал. 4 от ЗАНН), [ЕИК], на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 71 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), за неизпълнение на задължение по чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева).

В жалбата са въведени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт: Посочено е, че решението необосновано тъй като законовата уредба на чл. 33 – чл. 37 от ЗПЦСЦУПС не следва да се възпроизвежда дословно в гаранционната карта, а такива изисквания не се съдържат и в разпоредби на Директива (ЕС) № 2019/771; На следващо място излага несъгласие, че конкретното заявление за предоставяне на търговска гаранция няма минимално необходимото съдържание по чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС, тъй като в заявлението е записано, че „при несъответствие на продукта с договореното потребителят има право на защита, която не е свързана с допълнителни разходи“, с което сочи да е изпълнено в достатъчна степен задължението да се възпроизведе минималното съдържание, предвидено в чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС; И не на последно място сочи, че първоинстанциония съд не е обсъдил съображенията на наказаното дружество, изложени в жалбата, свързани с наличие на съществени пороци на наказателното постановление – неизпълнение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН и незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение – посочено твърде общо мястото на извършване на нарушението. Искането към касационния съд е да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Касационната жалба е връчена на ответната страна. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез адвокат И. А. от АК – София, пълномощник на ответната страна. В него се излагат аргументи за неоснователност на жалбата и се иска решението на първата съдебна инстанция да се остави в сила. При резултат уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г. касационният жалбоподател, редовно призован, за представител изпраща адв. Б. К., от АК-София. Поддържа изцяло касационната жалба и пледира същата да се уважи, като делото се реши по същество посредством отмяна на атакуваното решение и отмяна на наказателното постановление. В тази връзка иска и присъждане на направените пред двете инстанции съдебни разноски, за което представя списък на разноските. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. В указания срок депозира писмени бележки.

В съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г. ответникът – и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от адв. И. А., от АК-София, с която поддържа депозирания отговор и иска касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Не заявява претенция за присъждане на разноски. При резултат уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г. представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор К. Т. дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районен съд – Перник да остане в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд-Перник, в касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна. Доводите за това са следните:

С наказателно постановление № 000985 от 24.11.2022 г., директорът на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при КЗП, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 71 от ЗПЦСЦУПС наложил на „***“ ЕООД (сега „***“ ООД), [ЕИК], имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за това, че на 04.06.2022 година, в [населено място], в предоставена на потребител гаранционна карта с дата 04.06.2022 г., издадена от „КОНКОРД СЕЙЛ“ ЕООД – продавач, във връзка със сключен на 04.06.2022 г. договор за покупко-продажба на стоки извън търговския обект, в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не е включена информация, съгласно чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС, а именно: ясно посочване, че при несъответствие на стоките потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които не са свързани с разходи за него, и че търговската гаранция не засяга тези средства за защита на потребителя, тъй като изискванията на чл. 33, чл. 34, чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от ЗПЦСЦУПС не са подробно записани в заявлението за предоставяне на търговска гаранция, която следва да възпроизвежда текста на чл. 33-37 от ЗПЦСЦУПС по начин, по който потребителите пределно ясно да получат информация за правата си, произтичащи от тези разпоредби на закона.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 486 от 14.12.2023 г., постановено по АНД № 1239 по описа на съда за 2023 г. го е потвърдил.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото е приел от фактическа страна за безспорно доказани по делото фактическите положения, приети за установени и от административнонаказващия орган в съставения АУАН, обосновали издаване и на процесното наказателно постановление, респективно, вмененото на наказаното дружество нарушение приел за установено по безспорен начин.

В резултат на извършената дължима служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на процесното НП в решението е прието, че в хода му са съобразени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, спазени са изискванията за форма и съдържание на АУАН и НП. Прието е, че съставеният АУАН не страда от пропуски и непълноти с характер да ограничат правото на защита на наказаното дружество, а съставянето на акта в отсъствие на нарушителя без да са налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – не са представени доказателства за връчването на покана за съставяне на АУАН е прието, че не представлява съществен порок на производството, тъй като видно от административнонаказателната преписка, нарушителят е бил запознат с всички факти, представляващи елементи от състава на нарушението, осигурена е възможност да бъдат изложени възражения, от която законният представител на наказаното лице се е възползвал.

По същество, въз основа на установеното от фактическа страна и във връзка с изводите за процесуална законосъобразност на проведеното производство в решението е прието, че правилно АНО е подвел установените факти под посочената материалноправна норма, като е констатирал, че е налице нарушение от страна на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС, извършено от наказаното дружество, поради което законосъобразно е реализирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 71 от ЗПЦСЦУПС.

Решението е правилно. При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилно приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите жалбата.

На основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло установената по делото фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.

По доводите в касационната жалба и в тази връзка за приложението на материалния закон:

Без основание е твърдението на касатора, че съображенията за потвърждаване на НП са напълно необосновани. Споделят се изцяло изводите, обосновали тази част на обжалвания съдебен акт – новоприетата правна уредба не е била съобразена при изготвянето на заявлението за предоставяне на търговска гаранция от страна на наказаното дружество. Единствено относимо към изискването на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗПЦСЦУПС, в приложеното по делото заявление за търговска гаранция е вписано, че „при несъответствие на продукта с договореното потребителят има право на защита, която не е свързана с допълнителни разходи“. Това както е несъответно на изискването на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗПЦСЦУПС – в заявлението за търговска гаранция следва да се посочи, че при несъответствие на стоката потребителят има П. С. за защита и С. П., че тези правни средства не са свързани с РАЗХОДИ, а не с допълнителни разходи за него, както и че търговската гаранция не засяга тези правни средства за защита на потребителя. Освен това, предвид формулировката, използвана в разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС – ПРАВНИ средства за защита, правилно наказващият орган, респективно районният съд приемат, че е необходимо в тази връзка в заявлението за търговска гаранция да се посочат ясно и конкретно правните средства за защита, регламентирани в разпоредбите на чл. 33 – 37 от ЗПЦСЦУПС, част от Раздел III „Средства за защита на потребителите. Право на регресен иск“ на Глава трета „Продажба на стоки на потребители“ на с.з., включително срока за упражняване на правата по този раздел. И това независимо от законодателния пропуск в чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС да се посочи, че се визират именно правните средства по чл. 33 – 37 от ЗПЦСЦУПС, подобно на законодателното разрешение в отменената разпоредба на чл. 119, ал. 1, т. 2 (отм. ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в която изрично бе формулирано изискване за посочване в заявлението за предоставяне на търговска гаранция на информация относно правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115 (също отм.), съдържащи разпоредби, аналогични на тези по чл. 33 – 37 от ЗПЦСЦУПС – право на потребителя на рекламация, на разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума, на намаляване на цената, срок за упражняване на правата по посочения раздел и пр.

Във връзка с горното без основание са и доводите в жалбата срещу мотивите на районния съд, основани в Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година. Именно разпоредбата на чл. 17, § 2, б. „а“ от Директивата е възпроизведена в чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС, а същата съдържа идентично изискване за ЯСНО указание в заявлението за търговска гаранция, че потребителят разполага със средства за ПРАВНА защита при несъответствие, които средства са регламентирани в чл. 13 на Директивата.

Предвид изложеното, изцяло се споделят мотивите, обосновали първоинстанционния съдебен акт касателно установения фактическия състав на процесното неизпълнено задължение и подвеждането му под относимите материалноправни разпоредби – в предоставеното в процесния случай заявление за предоставяне на търговска гаранция не е инкорпорирано ясно указание, че съгласно правната уредба потребителят разполага със средства за правна защита в случай на несъответствие на стоката и че тези средства за правна защита не са засегнати от търговската гаранция. И доколкото санкционираното юридическо лице не е предоставило на потребителя в процесния случай заявление за предоставяне на търговска гаранция в съответствие с изискването в същото да се съдържа ясно посочване, че при несъответствие на стоките потребителят има правни средства, за защита срещу продавача, които не са свързани с разходи за него, както и че търговската гаранция не засяга тези средства за защита на потребителя, касационният състав също намира, че е налице неизпълнение на задължението, произтичащо от нормата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС. Съдържанието на предоставеното от жалбоподателя в процесния случай заявление за предоставяне на търговска гаранция е в очевидно несъответствие с императивните изисквания на закона, заложени в разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС. С оглед изложеното, с извършването на продажба на 04.06.2022 г., и с предоставяне на потребителя на заявление за предоставяне на търговска гаранция със съдържание, несъответно на изискването на закона, е осъществен обективният фактически състав на неизпълнено задължение към държавата, установено в чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС, от страна на юридическо лице, търговец по смисъла на § 6, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПЦСЦУПС, наказуемо на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 71 от ЗПЦСЦУПС с имуществена санкция в размери от 500 до 1 500 лв. Материалният закон е приложен правилно. Наложената имуществена санкция е в минимален размер.

Без основание са и доводите на касатора, свързани с неустановени в хода на производството по делото съществени пороци, свързани със съдържанието на издаденото наказателно постановление. Неправилното без съмнение, с оглед мястото на извършване на нарушението (чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) – [населено място], посочване в НП, че същото подлежи на обжалване пред Районен съд – София, не съставлява съществен нито формален, нито процесуален порок на производството, в степен да обоснове отмяна на наказателното постановление само на това основание. Наказаното лице не е било лишено от гарантираното му от процесуалния закон право на съдебна проверка за законосъобразност на производството по издаване на процесното наказателно постановление. Съответно обстоятелството, че е посочен съд, различен от този по местоизвършване на нарушението не е осуетило и упражняването на правото на защита на нарушителя, от която дружеството се е възползвало в пълен обем, включително и пред настоящата съдебна инстанция. С оглед изложеното законът, в случая ЗАНН, е тълкуван и приложен правилно от решаващия първоинстанционен състав, независимо от липсата на обсъждане в мотивите на обжалвания съдебен акт на конкретно този порок на НП.

Изложеното мотивира съда да приеме, че като е потвърдил процесното наказателно постановление, решаващият първоинстанционен състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е постановено при правилно приложение на закона. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Съдебният акт ще се остави в сила.

При този изход на спора ответникът по касация има право на разноски. Присъждане на разноски не е заявено до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция поради което и не се дължи произнасяне.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 486 от 14.12.2023 година, постановено по АНД № 1239/2023 година по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.