Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.08.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15326 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №15326/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “С.в.” АД *** срещу решение №173540 от 23.07.2019 г постановено
по гр.д.№17758/19 г на СРС ,
47 състав
, с което
са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК във чл.422 ГПК във вр.чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Д.С.С.
*** дължи сумата от 423,41 лева главница за потребена
вода за ап.№57 в гр.София бул.*********за периода 10.03.2012 г – 11.09.2018 г ,
ведно със законната лихва от 10.01.2019 г до окончателното заплащане на сумата
; и сумата от 165,72 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 10.04.2012 г – 11.09.2018 г , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 31.01.2019 г по ч.гр.д.№1243/19 г на СРС , 47
състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС , тъй като е доказал , че ответникът е собственик
на водоснабдения процесен имот . Ответникът не е оспорил представените
доказателства и качеството си на потребител . Задълженията са доказани по
основание и размер .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор . В о.с.з чрез особения си
представител оспорва жалба . Счита , че не е потребител на ВиК услуги , че
задълженията не са доказани респ.че трябва да се уважи възражението му за
погасителна давност .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 29.07.2019 г и е обжалвано в срок на 12.08.2019 г.
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част като такива пороци
в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът извършва
служебна проверка и за правната квалификация на исковете.
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ищецът
не е доказал , че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот . Исковете
не са доказани по основание и размер .
Решението на СРС е неправилно поради
неправилна правна квалификация . Дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация по „чл.124 ал.1 ГПК във чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД“ е на практика липсваща правна квалификация . Посочените разпоредби от
общата част на ЗЗД и от ГПК са относими към различни
видове договори /продажба , поръчка , наем и пр./ , като вместо или поне наред
с тях първоинстанционният съд е длъжен да посочи специалният закон , който
урежда обществените отношения по предоставяне на ВиК услуги , а именно ЗРВКУ и Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи. Според настоящия съд действителната
правна квалификация на исковете е по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4
от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ
и чл.86 ЗЗД .
Ответникът е потребител на ВиК услуги
за процесния имот . Към исковата молба ищецът е представил справка от имотния
регистър , че ответникът е собственик на имота и същата не е оспорена от
последния . Съгласно § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4
от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи ; потребител на
ВиК услугите е собственикът или ползвателят на съответния имот. Отделно ,
ответникът не е оспорил качеството си на потребител в отговора на исковата
молба , а е релевирал други възражения в заповедното
производство .
По отношение на размера на процесните
вземания още с исковата молба ищецът е поискал допускане на комплексна
експертиза . Вместо да допусне същата като допустима и относима
първоинстанционният съд е оставил искането без уважение с абсурден „процесуален
мотив“ , че не е доказано ответникът да е потребител на ВиК услуги . Така
изходът на спора пред СРС е предопределен още преди да е даден ход по същество
, а впоследствие исковете са отхвърлени като недоказани .
Според изслушаната пред настоящия съд
комплексна експертиза на вещите лица инж.Е.Е.В.
/специалист в областта на ВиК/ и Е.К.Й. /икономист/ процесният имот е водоснабден . ВиК услугите са измервани с
2 броя водомери и сметките са начислявани по одобрените от ДКЕВР цени . В претендираната главница от 423,41 лева е
включено салдо от предходен период . При елиминиране на старото салдо за
процесния период 10.03.2012 г – 11.09.2018 г задълженията са на стойност 356,99
лева , а лихвата за забава е 143,28 лева . При съобразяване на 3 годишна
давност ответникът дължи 103,34 лева главница и 16,76 лева лихви
за забава по таблица №5 към заключението
.
Настоящият съд счита , че следва да се
кредитира именно този вариант на заключението на комплексната експертиза – без
т.нар.“старо салдо“ /задължения от предходен период/ , както и като се уважи
своевременно направеното възражение за погасителна давност още във възражението
в заповедното производство .
Налага се изводът , че след отмяна на
решението на СРС исковете трябва да се уважат частично за сумата от 103,34
лева главница и 16,76 лева лихви за забава , а в останалата част да
се отхвърлят . Разноски пред СРС и СГС се дължат от ответника съобразно
уважената част от исковете .
На основание
чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед
материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №173540 от 23.07.2019 г постановено
по гр.д.№17758/19 г на СРС ,
47 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “С.в.” АД *** , че Д.С.С.
*** дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32
от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи
, чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД ; сумата
от 103,34 лева главница за незаплатена вода и други ВиК
услуги за ап.№57 в гр.София бул.*********за периода 10.03.2012 г – 11.09.2018 г
, ведно със законната лихва от 10.01.2019 г до окончателното заплащане на
сумата ; и сумата от 16,76 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 10.04.2012 г – 11.09.2018 г , за които суми е издадена /частично/
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 31.01.2019 г по ч.гр.д.№1243/19 г на СРС
, 47 състав .
ОТХВЪРЛЯ посочените
искове за разликата над 103,34 лева до предявения размер от 423,41 лева главница
за незаплатена вода и други ВиК услуги за ап.№57 в гр.София бул.*********за
периода 10.03.2012 г – 11.09.2018 г , ведно със законната лихва от 10.01.2019 г
до окончателното заплащане на сумата ; както и за разликата над 16,76
лева до предявения размер от 165,72 лева
лихви за забава върху посочената главница за периода 10.04.2012 г –
11.09.2018 г .
ОСЪЖДА Д.С.С. *** да заплати на „С.в.” АД *** сумата от 50,98 лева разноски в
заповедното производство и пред СРС и сумата от 173,32 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.