Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 50
24.02.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Василка
Желева
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на
прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1119 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от П.Г.Л. ***, ***, подадена чрез пълномощник - адв. М.В.М., с посочен
адрес ***, против Решение № 238 от 21.10.2020 г., постановено по АНД №811 по
описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
В касационната жалба се твърди,
че решението на районния съд било незаконосъобразно, поради нарушение на материалния
закон. Сочи се, че погрешно РС Хасково не възприел възражението за изтекъл
давностен срок на органа да издаде наказателното постановление, считано от
съставяне на АУАН. Коментират се разпоредбите на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и
се сочи, че в настоящия случай, с постановление от 08.07.2020г. на Районна
прокуратура – Хасково не било прекратено образувано досъдебно наказателно
производство, а точно обратното – отказано било образуването на такова
досъдебно производство и била прекратена единствено прокурорската преписка по
случая, като освен това, липсвали данни за датата на влизане в сила на това
прокурорско постановление, поради което не можело да се приеме, че е налице хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
както и че шестмесечния срок за издаването на НП, при това положение е започнал
да тече от датата на прокурорското постановление за отказ да се образува
наказателно производство. Липсата в случая на образувано или водено и
впоследствие прекратено от прокурора или от съда досъдебно или съдебно наказателно производство
срещу определено лице или лица, водело до извода, че следвало да се издаде НП в
шестмесечния срок от съставяне на АУАН. В конкретния случай АУАН бил съставен на
15.12.2019г. и наказателното постановление следвало да бъде издадено най-късно
до 15.06.2020г. Санкционният акт обаче бил издаден едва на 21.07.2020г. и
следователно срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН не бил спазен. На следващо място се сочи, че ако се счете, че
административнонаказателното производство започнало при условията на чл.36 ал.2
от ЗАНН, без да е съставен акт за установяване на административно нарушение, в
настоящия случай тази разпоредба била неприложима, като се излагат подробни
съображения в тази насока. Твърди се, че НП било издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, без да е съставен АУАН по чл.36
ал.1 от ЗАНН и при липса на предпоставките по чл.36 ал.2 от ЗАНН за издаване на
НП, без съставен АУАН. Посочените нарушения имали характер на съществени, тъй
като били нарушени императивни правни разпоредби на ЗАНН, които гарантирали
правото на защита на наказаното лице и което право в случая било нарушено.
Наред с това се сочи, че наказващият орган допуснал и друго съществено
нарушение на установената в ЗАНН процедура, при установяване на нарушението и
при издаване на атакуваното наказателно постановление. На първо място, от
съдържанието на атакуваното НП било видно, че за описаното нарушение била
образувана пр. пр. 1336/2020г. по описа на РУ – Хасково. Едновременно с това
обаче в НП се сочело, че същото се издава на две основания: първо, въз основа
на съставения АУАН GА62008/15.12.2019г. и на следващо място, на основание постановлението за
отказ да се образува ДП. При това положение се налагал извода, че за едно и
също деяние били образувани и водени две наказателни производства, за идентични
нарушения, срещу едно и също лице, без което и да е от тях да е било
прекратено, което било съществено процесуално нарушение. Отделно от това, при
прекратяване на пр. пр. от прокурора и изпращане материалите на административнонаказващия
орган по компетентност, последният при издаване на обжалваното НП се позовал
както на съставения от служител на пътна полиция акт за установяване на нарушение,
така и на постановлението на прокурора. При това положение, наказателното
постановление се явявало незаконосъобразно и следвало да бъде отменено само на това основание. В
алтернативност се моли да бъде приложена нормата на чл.774 т.3 във връзка с чл.781
т.2 и т.3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Навеждат се доводи, че следвало да бъде отчетено и
приспаднато визираното техническо отклонение, като по този начин доказаната
алкохолна концентрация в кръвта на наказаното лице при процесната проверка
била не 0.99 ‰, а 0.78 ‰. Наличието на
такава концентрация на алкохол в кръвта на водача обаче не мотивирала
приложението на използваната в НП санкционна норма по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП,
а тази по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП. По подробно изложените в касационната жалба
съображения се моли за отмяна на решението на районния съд. Претендира се
присъждане на съдебни разноски по АНД №811/2020г. по описа на Районен съд –
Хасково, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, както и направените в настоящото производство съдебни разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за
оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №238
от 21.10.2020 г., постановено по АНД №811 по описа на Районен съд – Хасково за
2020 г., съдът е потвърдил Наказателно
постановление №19-1253-002511 от 21.07.2020г., издадено от Началник група към
ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на П.Г.Л., за нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд приел, че в конкретния случай се установява
извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал
изводите си. Посочил е, че наказанието за посоченото нарушение е правилно
определено.
При направената проверка
на обжалваното решение, касационната инстанция намира същото за правилно.
В настоящия случай П.Г.Л.
е наказан за това, че на 15.12.2019 г., в 13.10 ч. в *** управлява собствения
си лек автомобил Опел Вектра с рег. номер ***, след употреба на алкохол, като
при извършена проверка водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0091, като уреда отчита 0.99 промила
алкохол в издишания въздух.
Съгласно разпоредбата на
чл.5 ал.3 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В нормата на чл.174 ал.1
от ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух: 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок
от 12 месеца и глоба 1000 лв.
От събраните по делото доказателства безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП – че водачът Л. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, което е установено по надлежния ред – с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
В случая е наложено наказание, съответстващо на регламентираното в закона за съответното нарушение, поради което настоящата инстанция счита, че същото е правилно определено.
Във връзка с наведените и
пред настоящата инстанция съображения за неспазване на 6-месечния срок за
издаване на наказателното постановление, следва да бъде посочено, че съгласно
писмените доказателства по делото, НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН. Цитираната разпоредба (Доп. – ДВ, бр.63 от 2017г., в сила от 5.11.2017г.)
гласи, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува
освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
В конкретния случай
производството по съставения на 15.12.2019 г. АУАН е било прекратено с
резолюция на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН, а Наказателното постановление е
издадено, след като с Постановление от 08.07.2020
г. прокурор в Районна прокуратура – гр.Хасково е отказал да образува досъдебно
производство за престъпление от общ характер за описаното в АУАН-а деяние,
което е и изрично посочено в Наказателното постановление. След като НП е
издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без съставяне на АУАН, то не
е налице и основанието по чл.34 ал.3 от ЗАНН за прекратяване на образуваното
административнонаказателно производство, срокът по което се изчислява от
съставянето на акта. Видно е, че от датата на Постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство по пр.преписка №1336/2020 г. по описа на
Районна прокуратура - гр.Хасково – 08.07.2020 г., не са изтекли 6 месеца до
датата на издаване на Наказателното постановление – 21.07.2020 г. Не е изтекъл
и предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН едногодишен срок от датата на извършване на
административното нарушение – 15.12.2019г.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователен и изложения в касационната жалба
довод за наличие на основание за приспадане на определена стойност от
показанията на техническото средство, съобразно разпоредбата на чл.774 т.3 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В
тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 774 от НАРЕДБА "Максимално
допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха трябва да са:
1. ± 0, 020 mg/l - за масова концентрация,
по-малка от 0, 400 mg/l;
2. ± 5 % от измерваната концентрация - за
масова концентрация от 0, 400 mg/l до 2, 000 mg/l;
3. ± 20 % от измерваната концентрация - за масова
концентрация над 2, 000 mg/l. "
Конкретно измерената от техническото средство стойност е 0, 99 промила,
което количество след преобразуване по предвидените в наредбата мерни единици,
попада в хипотезата на т.2 от същата разпоредба. При това положение, дори и да
се отчете предвидената допустима грешка от 5%, която в случая се равнява на 0,
0495, процесната концентарция на алкохол
не би спаднала под 0, 8 промила, за да обоснове приложение на различна
санкционна разпоредба. Ето защо така въведеното възражение се явява
неоснователно.
Освен това следва да се посочи, че при съмнения относно показанията на
техническото средство, водача Л. е разполагал с възможност да даде кръв за медицинско изследване, което същият не е сторил, а в издадения му талон
за изследване №0043153 изрично е вписал, че приема показанията на техническото
средство.
Предвид изложеното,
касационната инстанция намира, че оспореното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Районният съд коректно е
установил и правилно анализирал фактическата обстановка, при което е достигнал
до верните правни изводи относно доказаност както от обективна, така и
субективна страна на вмененото на касатора административно нарушение.
Като е потвърдил изцяло
Наказателното постановление, съдът е постановил валидно, допустимо и
законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221 ал.2 съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №238 от 21.10.2020 г., постановено по АНД
№811 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.