Р Е Ш Е Н И Е № 261510
гр. Пловдив,
19.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 19.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3548 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба на Б.Л.К. и М.Л.К. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с която е предявен
отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата в размер
на 4793.21 евро – просрочена главница по договор за банков кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.09.2012 г. до окончателното плащане, както и сумите от 187.49 лева – държавна такса и 421.24 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 6711/2012 г. по описа на Районен съд - Русе.
В исковата молба се твърди, че
въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6711/2012 г. по описа на ПРС в полза на „Райфайзен банк /България/“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист срещу ищците в условията на солидарност за посочените суми.
Заповедта била връчена на длъжниците през 2013 г., като същите не възразили
срещу нея и тя влязла в законна сила. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано ***. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по
давност, изтекла след издаване на изпълнителния лист. Вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени с договор за цесия на „Еос Матрикс“ ЕООД. В
хода на ипзълнителния процес вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на
ответника. Счита, че е настъпила перемция и изпълнителното дело е прекратено,
поради което и ответникът е поискал изричното прекратяване на изп.д. 742/2013
г. и е образувал ново ***, при която е образувано ***. Счита, че вземанията по
издадения изпълнителен лист са погасени по давност най-късно на 04.02.2019 г.
С
оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен
лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва иска по допустимост и основателност.
Твърди, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането.
Твърди, че давността е 5 годишна. Твърди се, че не е бездействал в
изпълнителните производства, по които са извършвани множество изпълнителни
действия, които са довели до прекъсване на давността. Счита, че до приемането
на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е било приложимо Постановление № 3/1980 на
Пленума на ВС, в което е прието, че по време на изп.дело давност на тече,
доколкото ТР нямат обратно действие, а действат за напред. Моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.439 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е надлежен
кредитор по задължението, наличието на облигационно отношение между ищеца и
цедента и прехвърлянето на вземането с договор за цесия, който е съобщен на
длъжника.
С определение от 26.08.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищците
в полза на „Райфайзен
банк /България/“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 4793.21 евро – просрочена главница по договор за банков кредит № ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.09.2012 г. до окончателното плащане,
както и сумите от 187.49 лева – държавна такса и 421.24 лева – юрисконсултско възнаграждение, по ч.гр.д. № 6711/2012 г. по описа на Районен съд - Русе и е
образувано ***, с район на
действие ОС – Р. и изп.д. № ***. Безспорно между страните е, че
вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на „Еос Матрикс“ ЕООД с договор
за цесия, която е съобщена на длъжниците. Безспорно е, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила през 2013 г., като срещу нея не е подадено
възражение от длъжниците.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане и
породила ли
е цесията задължения за длъжника – ищец по делото в полза
на ответника.
Безспорно между страните е, че вземането предмет на
делото произтича от договор за банков кредит, сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за
общата 5-годишна погасителна давност. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба
не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване
на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от
момента на образуване на *** производство.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на
ВС в *** производство давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
в което в т.10 е посочено, че в *** производство давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента
на постановяването си и по висящи
изпълнителни производства.
С оглед изложеното от образуване на изпълнителното производство с молба
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 11.10.2013 г. /л.73 и л.72/ до постановяване на посоченото по-горе
ТР – на 26.06.2015 г. давност по *** дело не е текла.
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети
изпълнителни действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по
смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Доколкото *** дело е водено срещу двама длъжника, спрямо всеки един от
тях поотделно, следва да се преценява дали са предприемани изпълнителни
действия, които да прекъсват срока на перемпцията за съответния длъжник.
Молбата за образуване на изпълнителното дело от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 11.10.2013 г. /л.73/ не прекъсва давността, доколкото с нея не
направено възлагане на *** по смисъла на чл.18 ЗЧСИ.
Първото обстоятелство, което е довело до прекъсване на
давността е влизане в сила на заповедта по чл.417 ГПК, а именно на 08.11.2013 г. за ищците, с изтичане на
срока за възражение /л.102 гръб/, което е безспорно между страните, откогато
започва да тече нов 5 – годишен давностен срок. В този смисъл Решение № 37 от 27.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г., IV ГО на ВКС.
На следващо място, първото
поискано изпълнително действие е извършено е подаването на молбата от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 10.01.2014 г. /л.118/,
доколкото в нея кредиторът е възложил от *** по реда на чл.18 ЗЧСИ
извършване на всички изпълнителни действия, който е длъжен да ги извърши,
включително е посочен конкретен изпълнителен способ – налагане на запор на
сметки на двамата длъжника.
Запорното съобщение
е връчено на трети задължени лица – банки за наложените запори на 06.02.2014 г. /л.119/, 07.02.2014 г. /л.120-293/ към които
дати запорът се счита наложен, с което съдът счита, че на тези дати е
прекъсната давността за вземанията спрямо двамата ищци.
Следващо
изпълнително действие, предприето срещу длъжниците Б.Л.К. и М.Л.К., което е от
естеството си да прекъсне давността за вземанията по изпълнителния лист е
конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по *** делото с
разпореждане на *** от 08.12.2017 г.
/л.317/. По силата на цитираното по-горе
ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС присъединяването на взискател за
същото вземане води до прекъсване на давността. В този смисъл е и решение
№ 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., IV ТО на ВКС, с което е прието, че
конституирането на цесионера като взискател прекъсва давността. Това е в
случаите, обаче, когато има висящо изпълнително дело.
В периода от 07.02.2014 г. /на която датата са наложени множество запори на
сметки на двамата длъжника – ищци по делото/ до 08.12.2017 г. /конституиране на
ЕОС Матрикс като взискател/, съдът приема, че не са предприемани действия по изпълнението, които да
водят до прекъсване на давността. Такива действия не са извършвани и след
08.12.2017 г. до налагане на запор на банкови сметки на двамата длъжници –
ищците в настоящото производство на 20.02.2020 г.
Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за
прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване
на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на *** изпълнител. Прекратяването на *** производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, а ***
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали ***
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен
ефект. Прекратяването на ***
производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че
считано от 08.02.2016 г. *** производство е прекратено по силата на закона –
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този момент вече е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага
за висящите изпълнителни производства и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, в частта в която е
прието, че в *** производство давност не тече. В този
случай е приложима т.10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от
предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по
него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след
прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.
В този случай след като Тълкувателното
решение е постановено по време на висящо *** дело, същото е приложимо по отношение
на него, във всичките си указания. В този случай с ТР в т.10 е предвидено
обратно действие на ТР, доколкото давността се изчислява за минал период назад
– от последното валидно извършено изпълнително действие, преди настъпване на
перемпцията.
С оглед изложеното
съдът намира, че считано от 07.02.2014 г., когато е извършено последното
валидно изпълнително действие по изпълнителното производство срещу ищеца, е
започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е изтекла на
08.02.2019 г. за главницата и разноските по изпълнителния лист.
Каквото и да е основанието за прекратяване на ***
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по
право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността
на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия
предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.
Съгласно
най-новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 37 от 27.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV ГО на ВКС, се приема, че при
прекратено *** дело, поради настъпила перемпция новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. Прието е, че когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, *** не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист, тоест перемпцията е без значение за
давността. Обосновано е, че единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че *** следва да образува новото искане в ново – отделно *** дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали *** го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
В случая, обаче, с искането си за
конституиране като взискател по делото с молбата си от 07.12.2017 г. ответникът
не е направи искане за прилагане на изпълнителен способ. Такива действия не са извършвани и след 08.12.2017
г. /конституирането на ответника като взискател/ до налагане на запор на
20.02.2020 г. /л.393, 394, 395 и л.399/ на банкови сметки на двамата длъжници,
поради което не е налице сочената в цитираното решение хипотеза – след
настъпване на перемпцията и преди изтичане на давността да е направено искане
за изпълнителен способ. Такова искане е направено след изтичане на давностния
срок, а именно след 08.02.2019 г., с молба на ответника за образуване на ново ***
дело от 03.01.2020 г. /л.347/, като способът е наложен на 24.02.2020 г. /л.408-409/,
с връчване на запорните съобщения на съответните банки.
С оглед изложеното съдът приема, че исковете са
основателни и следва да бъдат уважени.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищците, които са направили своевременно искане за присъждането на такива.
Ищците доказаха следните разноски – 477.30 лева, платена държавна такса, 830
лева, платено адвокатско възнаграждение за всеки един от ищците, за реалното
плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в
представените по делото договори за правна защита и съдействие /л.67 и 68/.
Общо разноски за ищците в размер
на 2137.30 лева.
В отговора
на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Минималния размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно заявения по делото интерес от 9983.43 лева е 829.17
лева за всеки един от ищците, съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е в размер на 830 лева за всеки един от ищците. Така
платеното адвокатско възнаграждение съдът намира, че е в рамките на минимума и не е прекомерно.
Общо
разноски, които ще се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, след
редуциране на адвокатското възнаграждение са в размер на 2137.30 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Л.К., ЕГН ********** и М.Л.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** НЕ ДЪЛЖАТ НА“ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6,
представлявано от Р. И. М. – Т. – у. сумата в размер на 4793.21
евро –
просрочена главница по договор за банков кредит №***, сключен с „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2012 г. до окончателното плащане,
както и сумите от 187.49
лева –
държавна такса и 421.24 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 6711/2012 г. по описа на Районен съд - Русе, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия,
поради погасяването на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6, представлявано
от Р. И. М. – Т. – у. ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Л.К., ЕГН ********** и М.Л.К., ЕГН ********** и
двамата с адрес: *** по равно и разделно
сумата в общ размер на 2137.30 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ