№ 598
гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220101580 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД за заплащане на сумата от
6651лв., представляваща необходимите разходи за поправянето на изпълнени
от ответника строително-ремонтни работи.
Ищецът Й. М. Х., ЛНЧ **********, адрес: г** твърди да е във валидно
облигационно отношение с ответника „К*, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: гр*, произтичащо от договор за строителство, сключен на
09.07.2018г., по който е възложил на ответника да извърши преустройство на
сграда, находяща се в УПИ ХІІ-804, кв.78 по плана на с.в., общ.Септември,
обл.Пазарджик, съгласно одобрен проект. Поддържа, че е заплатил
уговореното възнаграждение на ответника, но работата е изпълнена с
недостатъци, които се изразяват в неправилно поставяне на керемидите и
хидроизолацията на покрива на сградата, изпълнение на дървения навес в
разрез с нормативните строителни изисквания, пукнатини по дървените
колони на навеса, лошо качество на използваните материали и др., подробно
описани в приложена към исковата молба частна техническа експертиза.
Твърди още, че лошото изпълнение на работата е довело до допълнителни
повреди по сградата, причинени от атмосферните влияния, а именно: появата
1
на петна от влага и течове от покрива. Твърди, че за поправянето на
недостатъците е направил разходи в размер на 6651 лева. Претендира
осъждането на ответника да му заплати тези разходи, както и съдебните
разноски за производството.
Ответникът не оспорва сключването на договора. Оспорва иска при
твърдение, че работата е изпълнена без недостатъци, а евентуално – че
недостатъците се дължат на проекта, на избраните от възложителя керемиди
или на действията на трети лица, които са изпълнявали СМР в обекта след
приемането на изработеното по договора от възложителя. Поддържа, че
недостатъците не са скрити и възложителят е могъл да ги открие при
обикновен преглед по време на приемането, което не е направил. Поради това
правото му да иска заплащане на разходите за тяхното поправяне е
преклудирано. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира присъждане на
съдебни разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
За уважаването на иска ищецът следва да установи, че е възложил на
ответника конкретна работата, а последният се е отклонил от предвиденото в
договора /проекта/ или от действащите строителни правила и норми, поради
което работата не е приета /при явни недостатъци/, а ако се касае за такива
недостатъци, които не е могъл да открие при обикновения начин на приемане
или са се появили по-късно, да установи, че е известил изпълнителя веднага
след откриването им или че изпълнителят е знаел за недостатъците, както и
че същите са поправими, за което следва да се направят разноски и в какъв
размер.
При установяване на горното ответникът следва да докаже, че
недостатъците се дължат на неподходящ проект или на доставени от
възложителя материали, за което веднага е предупредил възложителя.
Страните не спорят, представен е и договор за строителство от
09.07.2018г., по който ищецът е възложил, а ответникът е приел да изпълни
строително-монтажни работи (СМР) по одобрен проект за реконструкция и
ремонт на покрив на съществуваща жилищна сграда и пристройка към нея.
Видно от представения протокол за откриване на строителна площадка и
определяне строителна линия и ниво на строеж, изпълнението на работата е
2
започнало на 19.12.2018г. С договор от 18.12.2018г. ищецът е възложил на
строителен надзор да следи за изпълнението на проекта по време на
строителството. Съставени са необходимите актове в строителството, в т.ч.
акт образец 14 за приемане на конструкцията и констативен акт за
установяване годността и приемане на строежа от 20.09.2019г., в които не са
отразени недостатъци. Посочено е, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените проекти. Строежът е въведен в експлоатация на 11.11.2019г.
От заключението на СТЕ се установява, че при огледа на сградата,
извършен около две години след завършването на строежа, вещото лице е
установило недостатъци по видимите части от дървената конструкция на
покрива, неговата хидроизолацията и при поставянето на керемидите. Налице
е усукване и пукнатини по гредите, дължащо се на влага във вложения дървен
материал, както и на неточното изпълнение на някои детайли от сглобките.
Некачествен монтаж на хидроизолацията и ламаринените поли около комина.
Неправилно подреждане на част от керемидите – не са поставени цели, а
рязани керемиди, което се дължи на неправилната геометрична форма на
покрива. Според вещото лице усукването и напукването на гредите отслабва
здравината на конструкцията, а останалите недостатъци по покрива са довели
до течове в помещенията на сградата, следи от каквито вещото лице е
установило при огледа.
Представен е доклад от възложена от ищеца частна техническа
експертиза, изготвен от инж.-конструктор на 25.10.2020г., в който са отразени
аналогични на съдебната експертиза недостатъци по дървената конструкция,
хидроизолацията и керемидите на покрива.
От показанията на свидетелите А М Т и М С Д се установява, че в края
на месец октомври, 2021г. като работници на строителна фирма „Сп*“ ООД
са извършили авариен ремонт на покрива на процесната жилищна сграда,
целящ да предотврати появили се течове при дъжд. При започването на
работата свидетелите установили множество счупени или спукани керемиди
(50-60 бр.), което станало видимо едва при демонтажа на застъпващите ги
отгоре керемиди. Установили следи от теч по стените на комина, тъй като
ламаринената обшивка не била добре направена, а керемидите около него не
били подредени плътно. Крайните керемиди на южния скат не били поставени
плътно до обшивката и през фугата навлизала вода, а също и птици, които
3
били направили гнезда. След разкриването на керемидите свидетелите
установили следи от теч и влага по външните стени на комина между покрива
и пода на подпокривното пространство. Един от улуците бил с обратен
наклон.
Видно от представената фактура и приемо-предавателен протокол за
извършени СМР се установява, че ищецът е заплатил за аварийния ремонт на
покрива на изпълнителя „Сп*“ ООД сумата от 3417.17лв. с вкл. ДДС.
Оценката на вещото лице за стойността на допълнителните СМР за поправка
на покрива е 3131лв. с вкл. ДДС, която е близка до действително направените
разходи. Пак според заключението на приетата по делото СТЕ необходимите
разходи за отстраняване на следите от течове в помещенията на сграда
възлизат на 1898.38лв. Общия размер на разходите, които са необходими за
поправката на работата на ответника е 5315.55лв.
Видно от представената по делото нотариална покана, рег. №119 от
15.01.2021г. по регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК,
ищецът е уведомил ответника за установените недостатъци и за разходите,
необходими за тяхната поправка, вкл. чрез връчване на екземпляр от
изготвената по възлагане на ищеца частна техническа експертиза.
Не се установява и ответникът да е предупредил възложителя за
недостатъци на проекта или на материала.
При така установените обстоятелства следва да се даде отговор на
въпроса какъв е видът на отговорността на изпълнителя за отклонението от
поръчката и дали е приложима гаранционната отговорност в строителството
по чл.160, ал.3 ЗУТ или спорът следва да се разреши съобразно законната
отговорност за недостатъци по чл.265 ЗЗД.
Съгласно чл.160, ал.3 ЗУТ за осигуряване нормалното функциониране и
ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите
дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти. В разпоредбата на чл.160, ал.4 ЗУТ
е предвидено, че гаранционните срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора
между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект, като те не
4
могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по
ал.3. Посочените правни норми са възпроизведени в разпоредбите на чл.20,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
В разпоредбата на чл.20, ал.4 от наредбата са регламентирани различни
минимални гаранционни срокове в зависимост от вида на изпълнените
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като за
хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни
работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда срокът е 7 години, а в
агресивна среда - 5 години /чл. 20, ал. 4, т. 3/. Следователно с договора за
строителство страните могат да уговорят по-дълъг гаранционен срок от
минимално предвидения в наредбата /в случая те са уговорили 3650 дни за
конструкцията и 1825 дни за хидроизолацията и довършителните работи/.
Съобразно чл. 21 от наредбата, когато през време на гаранционните
срокове след въвеждането в експлоатация /ползване/ на строителния обект се
появят скрити дефекти, споровете при непостигане на съгласие се решават по
съдебен ред.
В Тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС е прието,
че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за
недостатъци, тъй като те възникват, развиват се и се погасяват независимо
една от друга и са различни по обем. Гаранционната отговорност включва
задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието
на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът,
респективно изпълнителят/строителят носи материална отговорност за
недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за
правилното й съхраняване и надлежната й употреба.
При отговорността по чл.265 ЗЗД изпълнителят отговаря за явни и
скрити недостатъци, които са съществували по време на приемане на
работата, докато при гаранционната отговорност строителят/изпълнителят
отговаря и за тези недостатъци, които са се появили в течение на
използването на изработеното през гаранционния срок, с оглед поетото с
гаранцията задължение изработеното да съхрани своите качества и свойства в
определения в гаранцията срок. Основно предназначение на гаранционната
5
отговорност е поемане от строителя на задължението да осигури нормалното
функциониране и ползване на завършените строителни обекти, както и на
задължението да отстрани скритите дефекти /недостатъци/ за негова сметка.
При осъществяване на елементите на фактическия състав на гаранционната
отговорност строителят е длъжен да възстанови нормалното функциониране и
ползване на обекта, респективно да поправи недостатъка, освен ако докаже,
че са налице основания за освобождаване от гаранционна отговорност.
Съгласно константната практика на ВКС /решение № 114/16.09.2013 г.
по т. д. № 1075/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 140/08.03.2021 г. по т.
д. № 2601/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о./ гаранционният срок е независим от
давностния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. При гаранционната отговорност всяко
проявление на скрити недостатъци и всяко уведомяване за тях в рамките на
гаранционния срок са релевантни и пораждат гаранционното задължение за
отстраняване на появилите се недостатъци, чието неизпълнение е основание
за търсене на обезщетение.
Следователно, за да възникне за възложителя правото да претендира
обезщетение за вреди от недостатъци, които са се появили в гаранционния
срок, е необходимо същият да е уведомил изпълнителя за тях и последният да
е отказал да ги отстрани за своя сметка. Едва тогава възложителят има
възможност да претендира от изпълнителя заплащане на разходите, които са
необходими за поправката.
В настоящия случая обаче, дори дефектите по конструкцията и по
хидроизолацията на покрива на строежа да са се появили в срока на
гаранцията, ищецът не е поискал тяхното отстраняване от ответника, а е
възложил работата на трето лице. Затова ответникът не дължи обезщетение за
неизпълнение на условията по гаранцията. Поради липсата на известяване за
недостатъците преди те да са поправени от третото лице, за ответника не е
възникнало и гаранционното задължение да отстрани същите за своя сметка.
Това задължение за изпълнителя на СМР не би могло да възникне, когато
уведомяването за откритите дефекти в гаранционния срок е направено след
като те вече са поправени от възложителя.
Невъзможността да бъде реализира гаранционната отговорност на
ответника обаче не лишава ищеца от правата по чл.265, ал.3 ЗЗД, едното от
които е да иска заплащане на разходите, необходими за поправката на
6
некачествената работа. Предпоставка за възникването на тези права е
работата да не е била приета /при установени явни недостатъци/, а ако се
касае за такива недостатъци, които ищецът не е могъл да открие при
обикновения начин на приемане или са се появили по-късно, той трябва да е
известил изпълнителя веднага след откриването им, освен ако изпълнителят е
знаел за недостатъците
Съдът намира, че в случая се касае до скрити недостатъци, които
възложителят не е могъл да открие при приемането на СМР, включително и с
помощта и на наетия от него строителен надзор. Повишената влажност на
дървения материал, от който са изработени елементите за покривната
конструкция е дефект, чието установяване е невъзможно при обикновен
преглед, но същият се е проявил по-късно, довеждайки до деформиране и на
пукване на дървените елементи. Наличието на счупени или спукани керемиди
също не е било лесно установимо, тъй като за целта е трябвало да се повдигне
застъпващият горен ред керемиди /видно от показанията на свидетелите/.
Самите вредни последици от недостатъците на работата – теча на дъждовна
вода през покрива, може да се установи едва при наличието на достатъчен по
количество валеж, какъвто няма данни да е имало при приемането на СМР.
Към този момент не са установени и пукнатини и деформации по дървените
греди, тъй като такива не са отразени в съответните протоколи и в акта за
въвеждане на строежа в експлоатация. Следователно дефектите са се
проявили на по-късен етап след приемането на работата, което ги прави
скрити недостатъци по смисъла на чл.264, ал.2 ЗЗД. За тяхното установяване
ищецът е предприел съответните действия, като е наел специалист, който да
огледа строежа, да опише дефектите и да оцени разходите за тяхното
отстраняване в представената по делото частна техническа експертиза. След
нейното изготвяне ищецът е уведомил писмено ответника с нотариална
покана за доброволно плащане на разходите за ремонта, неразделна част от
която е самата частна експертиза, като и двете са получени от ответника на
04.03.2021г.
Съдът счита, че чрез отправянето на поканата до ответника ищецът е
изпълнил изискването на закона да извести изпълнителя за недостатъците и с
това е ангажирал неговата отговорност за тяхното отстраняване, доколкото се
установи наличието и останалите правопораждащи факти на законната
отговорност по чл.265 ЗЗД. За разлика от гаранционната отговорност, при
7
законната отговорност възложителят не е задължен първо да поиска
отстраняването на недостатъците за сметка на изпълнителя и едва при отказ
да иска обезщетение за неизпълнението на това задължение. Възможностите,
с които възложителят разполага по чл.265 ЗЗД са алтернативни и той може да
избере чрез коя от тях да реализира отговорността на изпълнителя.
Установи се наличието на скрити недостатъци в работата на ответника,
която същият е престирал в рамките на сключен между страните договор за
изработка, за чието поправяне, както и за отстраняването на вредите от тях
ищецът е направил разходи в размер на 5315.55лв., за което е уведомил
надлежно ответника чрез писмена покана и приложена към нея частна
техническа експертиза, описваща дефектите и разходите, необходими за
поправката. От страна на ответника не са представени доказателства за
заплащането на тези разходи. Ето защо искът следва да се уважи до размера
на 5315.55лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните 6651 лв.
При този изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца
съразмерно с уважената част от иска направените съдебни разноски в
настоящото производство и в производството за обезпечение на иска. Ищецът
е представил доказателства за направени разноски в размер на 2056.04лв., от
които 1000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство; 480 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство; 266.04 лв. – внесена държавна такса в
исковото производство; 40 лв. – внесена държавна такса в обезпечителното
производство и 270 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице. От тази
сума ищецът следва да получи по съразмерност 1643.21 лв. Ищецът
претендира и разноските, направени по изпълнителното дело, по което е
изпълнена обезпечителната заповед за обезпечение на иска, но въпросът за
тези разноски следва да се разреши от съдебния изпълнител – чл.81 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно представения списък по
чл.80 ГПК неговите разноски са в размер на 875 лв., от които 630 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение и 270 лв. разноски за вещо лице. От тях
по съразмерност следва да се присъдят 175.69лв.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „К*, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр*,
да заплати на основание чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД на ищеца Й. М. Х., ЛНЧ
**********, адрес: г**, сумата от 5315.55 лв., представляваща необходимите
разноски за поправянето на изпълнени от ответника строително-ремонтни
работи по договор за строителство от 09.07.2018г., като ОТХВЪЛЯ иска за
разликата до 6651 лв.
ОСЪЖДА ответника „К*, ЕИК: * да заплати на ищеца Й. М. Х., ЛНЧ
********** съдебни разноски в размер на 1643.21 лв.
ОСЪЖДА ищеца Й. М. Х., ЛНЧ ********** да заплати на ответника
„К*, ЕИК: * съдебни разноски в размер на 175.69лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9