РЕШЕНИЕ
№ 1997
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20221110208722 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. А. П., ЕГН:********** срещу Наказателно
постановление (НП) № ................ от 03.02.2022г., издадено от Г. Б. на
длъжност „Началник група“ в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. за извършено
нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, тъй като жалбоподателят твърди, че
не е извършил вмененото му нарушение. Посочва, че отнемането на СУМПС
на дата 17.06.2022г. е незаконосъобразно, тъй като твърдяното от АНО
нарушение е било извършено на дата 16.01.2022г.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не
изпраща представител и не взема отношение по подадената жалба.
Въззиваемата страна- началник група СДВР-ОПП- редовно призована,
не се явява, не изпраща представител и не взема отношение по подадената
жалба.
1
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения
и служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84
от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 16.01.2022г. около 23:19 часа жалбоподателят управлявал
собствения си лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г. с ДК № СВ.......................
.......... по в гр. С., по ул. „Х.. К. с посока на движение от ул. „Т.“ към бул. „Ц.
ш.. На кръстовището с бул. „Ц. Л.“ същият е бил спрял за проверка от
свидетелите В. Б. и свидетеля В. П. на длъжност „младши автоконтрольор“
при ОПП- СДВР. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят
управлявал лекия си автомобил след употреба на наркотични вещества, а
именно кокаин. Било установено също така, че след поискване
жалбоподателят не е представил СУМПС. Длъжностните лица направили
служебна проверка и установили, че СУМПС на жалбоподателя било обявено
за откраднато.
Във връзка с констатираните нарушения на жалбоподател бил съставен
АУАН Серия №............ .............. от свидетеля В. П. за извършени нарушения
по чл.150, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението
и в присъствието на жалбоподателя, на когото същият бил предявен.
Жалбоподателят получил екземпляр от съставения АУАН срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 22-4332-000294 от 03.02.2022г., издадено от Г. Б. на
длъжност „Началник група“ в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. за извършено
нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на констатираното с
процесния АУАН нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП производството
било прекратено и била ангажирана наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Наказателното постановление било връчено на жалб. Т. П. на
2
17.06.2022г. срещу подпис.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на свидетеля Б., както и от писмените доказателства по делото:
талон за изследване №107585, протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, протокол за сервизна проверка на Drager Drugtest 5000,
справка картон на водача, Заповед № 510з-5073/21.07.2015г., Заповед
№8121К0ВНО-23.10.2019г. на министъра на МВР, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства.
Събраните по делото писмени доказателства единно и непротиворечиво
установяват възприетата по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не
се налага обстойният им анализ. Същите са подкрепени и от събраните по
делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля
В. Б.- присъствал при установяване на нарушението, предвид на което
показанията му се явяват пряка доказателствена информация относно
подлежащите на доказване обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, без
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
3
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши
автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят
АУАН, а съгласно т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани
от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл
актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно нарушение.
Съдът намира, че нарушението макар и лаконично описано, е
достатъчно конкретизирано по отношение на време, място, начин на
извършване и самоличност на наказаното лице, поради което не са налице
нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът намира, че както в АУАН,
така и в НП нарушението дадената на нарушението правна квалификация е
достатъчна.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че при
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП: „ За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.” В конкретния случай, именно тази
разпоредба е нарушил жалбоподателят като на посочените в АУАН и НП
място и дата е управлява МПС, след като издаденото на негово име СУМПС е
било обявено за невалидно, тъй като е било обявени за откраднато.
Съдът намира, че необосновано се явява възражението направено от
жалбоподателя, че е бил уведомен за отнетото му СУМПС едва при връчване
на наказателното постановление. Абсолютно ирелевантно е това твърдение
към процесния случай и в този смисъл съдът намира, че не следва да го
4
взема предвид при изграждане на вътрешното си убеждение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че от всички събрани по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че на посочената в
наказателното постановление дата и място жалбоподателят е управлявал
МПС без да разполага с валидно такова. Предвид на това отговорността на
същия е ангажирана правилно и законосъобразно.
За нарушението, за което е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, се
предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 100 до 300 лева за
този, който управлява МПС, след като свидетелството му за управление е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съдът
намира, че доколкото в наказателното постановление не са посочени никакви
мотиви, които АНО да е имал, за да наложи административно наказание в
максимално предвидения от закона размер, то същото се явява
незаконосъобразно и подлежи на редуциране. Съдът не счита, че безспорно
доказаното за извършено от жалбоподателя нарушение разкрива признаците
на по- висока обществена опасност от нарушения от същия вид и поради тази
причина счита, че наказание в минимално предвидения от закона размер, а
именно 100 лв. би изпълнил целите на наказанието предвидени в чл.12 от
ЗАНН.
Като взе предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 97-ми състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № .................. от
03.02.2022г., издадено от Г. Б. на длъжност „Началник група“ в СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 лв. за извършено нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 300 лв. на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК
5
пред Административния съд – гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6