Р Е Ш Е Н И Е
№ 352 04.10.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесет и първа год. в
състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Зорница Делчева с участието на прокурора Петя
Драганова като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело
№320 по
описа за 2021
год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл.
от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.Б.Ш. против Решение
№260280/12.05.2021г, постановено по АНД №2730/20г. по описа РС Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление №20-1228-001049/13.04.2020г на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложени на касатора глоба в
размер на 3 000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за това, че на 21.03.2020г в 11.35ч в град Стара Загора, на кръстовището
на улици „Свещеник Георги Клисаров“ и „Августа Траяна“, което е кръгово, в
посока север-юг управлява лек автомобил Мерцедес **** като не използва пътя по
предназначение за превоз на пътници и товари, а форсира двигателя и завърта
автомобила на 180 градуса. АУАН №156262 от 21.03.2020г е съставен в
присъствието на очевидците Т.П.Ж. и Б.К.С.. Не са представени възражения против
АУАН, а с въззивната жалба е поискана отмяна на НП като издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила – без посочени конкретни факти, които ги
осъществяват, и поради недоказано обвинение. По въззивната жалба е образувано
АНД № 1125/20г по описа на РС Стара Загора, в хода на което са събрани
показанията на свидетеля Ж. и на свидетелите С., както и на свидетеля на
защитата СТ.. Показанията на първата група свидетели на обвинението е за
форсиране, превъртане на задни гуми и завъртане на 180 градуса на посоченото
кръстовище след което поемане в посока юг по ул. „Георги Клисаров“, след което
органите на реда са последвали със светлинен и звуков сигнал водача и са го
спрели. В автомобила е имало двама мъже, като пътника е стоял на мястото до
водача и е снимал с мобилен телефон движението му. Установили самоличността на
водача и извикали за съдействие компетентни служители от сектор Пътна полиция
при ОД МВР Стара Загора. Свидетелите на обвинението също са били в кръговото кръстовище
по време на възприемане и извършване на нарушението. След като спрели водача и
го попитали защо е извършил завъртането на автомобила той се извинил, без да
посочи причина за поведението си. Свидетеля С. е заявил, че на два пъти водачът
е завъртял автомобила си докато е бил в кръстовището, което наложило те да
внимават да не бъдат ударени от него, а това е причината да не забележат дали е
имало други МПС в кръстовището. Помнят за случая поради това, че на тази дата е
бил първия ден от затварянето на града с КПП-та, като имали за задача да
обиколят всички КПП и се движели с необозначен с надписи служебен автомобил.
Придвижвали се към КПП на изхода за град Казанлък и навлизайки в кръговото
кръстовище под стадион БЕРОЕ, образувано от посочените улици, откъм улица
Августа Траяна навлязъл процесния автомобил, управляван от наказания водач,
който после продължил на юг по улица Георги Клисаров. Свидетеля на защитата е
твърдял, че не се касае за целенасочено завъртане на задните гуми на автомобила
и въртенето му на 180 градуса се дължало на поднасяне, защото може би е имало
пясък. Свидетеля на защитата не знае точно защо е поднесъл автомобила на
водача, но той не могъл да го овладее и затова направили още един завой на
кръговото, тъй като подминали изхода за ул. „Жельо Диманов“. При втория кръг
колата не е поднасяла, не е снимал и не е видял полицаите да са в кръговото
кръстовище. С решение № 381/22.07.202ог постановено по АНД 1125/20г по описа на
РС Стара Загора, НП №20-1228-001049/13.04.2020г на Началник група в сектор „ПП“
при ОД МВР Стара Загора е отменено поради несъответствие между фактическото и
правното обвинение-фактическото обвинение отговаря на визираното в чл.5 ал.1
т.1 от ЗДвП задължение за всеки участник в движението по пътищата да не създава
с поведението си опасности за движението, чието неизпълнение не се гарантира от
административното наказване, предвидено в чл.175а ал.1 от ЗДвП, чийто състав не
включва създаването на опасност, а и правно обвинение за неспазване на тази
забрана не е повдигнато.
С решение № 329/09.10.2020г, постановено по КАНД
№281/20г по описа на АС Стара Загора е отменено Решение №381/22.07.2020г на РС
Стара Загора с мотиви, че не е изпълнено задължението да се обсъдят всички
събрани по делото доказателства, за да се отговори на въпросите за осъществено
деяние, виновното му извършване и субекта на административно наказателната
отговорност, с което съдът не е разгледал и жалбата по същество. Прието е още,
че правните доводи за противоречие между фактическото обвинение и правното
основание за налагане на административните наказания сочат на неправилно
приложение на материалния закон при отмяна на наказателното постановление.
АНД № 1125/2020г по описа на РС Стара Загора е
преобразувано в АНД № 2730/20гпо описа на същия съд и по него е постановено
обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 260280/12.05.2021г, с
което е потвърдено процесното НП, предвид възприетата, след обсъждане на всички
събрани доказателства, фактическа обстановка и отговор на възраженията на наказаното
лице, че не е извършило административното нарушение.
С касационната жалба се твърди, че е допуснато
съществено процесуално нарушение на правилата за формиране на вътрешното
убеждение на съда, тай като са кредитирани показанията на свидетелите на
обвинението, но без да е извършен анализ на всички показания относно цялата
фактическа обстановка, поради което са изведени неправилни изводи тоест не е
извършена контролната съпоставка за установяване на действителната фактическа
обстановка. Не се коментирало в мотивите, че според показанията на свидетелите,
нарушението е създало опасна ситуация и е предпоставка за ПТП. На следващо място се твърди, че касатора бил
оспорил извършването на нарушението, извън факта, че е управлявал МПС на
посочените място и по време, но нямал отговор на поставените възражения.
Причината за поднасянето било невнимание от страна на касатора и когато изгубил
контрол над автомобила, направил рязко движение с волана, за да го изправи и
овладее и тогава се нарушило сцеплението между настилката и гумите. Липсвала
особената цел, която е присъща на приложения състав. Логично е автомобила да се
завърти на 180 градуса в кръгово кръстовище. Счита, че не са доказани фактите,
а приетото управление с несъобразена скорост обосновава извода, че чрез същото
биха могли да бъдат осъществени и други състави, а не точно вмененото нарушение
на чл.104б т.2 от ЗДвП. Иска от съда да
бъде отменено въззивното съдебно решение като постановено при допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила – конкретно тези за
формиране на вътрешното убеждение, довели до не правилно приложение и на
материалния закон, след което да се отмени и наказателно постановление, поради
не доказаност на обвинението. Претендира възнаграждение за адвокат и пред двете
съдебни инстанции.
Ответника ОД МВР Стара Загора, чрез редовно
упълномощения си процесуален представител, в писмено възражение иска от съда да
бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при спазване
на процесуалните правила и правилно
приложение на материалния закон. Иска да се присъди в негова полза
възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай, че е над минималния размер.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да
бъде потвърдено въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение
на материалния закон, въз основа на изложени мотиви за извършване на
нарушението, което е доказано, както и след преценка за отсъствие на условията
по чл.28 от ЗАНН.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е постановено след
обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на свидетелските показания на двете
групи свидетели, при спазване правилата за формиране на вътрешното убеждение на
съда по фактите, чието не спазване подлежи на съдебен контрол като съществено
процесуално нарушение касателно изискванията за разкриване и възприемане на
обективната истина, но ако е въведено с касационната жалба, поради което и
необосноваността не е касационно основание. Съгласно правилата на НПК,
по-горната съдебна инстанция не се намесва във вътрешното убеждение, а следи за
спазване на правилата за неговото формиране като представляващи процесуална
гаранция за установяване на истината за фактите в съдебните фази по същество. В
настоящия случай касаторът оспорва извода на съда, че установените факти сочат
на субективното му отношение към управлението на МПС, а именно извършвано е с
цел различна от единствено допустимата по закон - да използва пътя не за превоз
на пътници и товари. С оглед задължението да спази указанията на касационната
инстанция при новото разглеждане на делото, въззивния съд е обсъдил подробно
показанията на двете групи свидетели, от които е установил от обективна страна,
че на посочените дата, място и час е извършвано управление на МПС от страна на
наказаното лице по посочения начин –форсиране на двигателя. Спорно
обстоятелство по делото, с оглед предприетата линия на защита, е била причината
поради която автомобилът е извършил завъртане на 180 градуса. Според АНО
причината е посочения в АУАН и в НП начин на управление на автомобила –
форсиране на двигателя, последвано от завъртането му. Не е повдигнато обвинение
за създаване на опасност за другите участници в движението, нито за
несъобразена скорост, а мотивите на въззивния съд по отношение на
обстоятелствата по извършване на посоченото управление касаят и дават отговор
на аргументите на защитата. Форсирането на двигателя не е опровергано от
свидетеля на защитата, а то може да доведе до завъртане на автомобила, винаги е
умишлено, поради което свидетелства за субективните съставомерни елементи, а
именно целта – да се завърти автомобила, а това вече сочи, че управлението не е
по причина превоз на пътници и товари. Свидетеля на защита не може да каже защо
автомобилът се е подхлъзнал, като не е установено да са били налице особени
атмосферни условия, а освен това и форсирането, последвало от завъртане е извършено
два пъти, като е заснето от спътника на водача. Тези факти са установени от
свидетелските показания дадени още при първото разглеждане на делото и са
поддържани при повторно проведения разпит на свидетелите. Водачът е следвало да
установи фактите, които обосновават тезата му, че не форсирането на двигателя,
а друга е причината да се завърти автомобила му на 180 градуса. Тезата за
временно невнимание е насрещна на показанията на свидетеля на защита, че може
би е имало пясък по пътя, като остава без отговор и въпроса, а защо се е
повторило завъртането и защо е извършено заснемане на управлението с мобилен
телефон. Обвинението е доказано от показанията на двама свидетели очевидци,
чиято вярност не е разколебана от показанията на спътника на водача, че колата
е поднесла по неизвестни нему причини. Загубата на контрол върху автомобила от
страна на водача може да се дължи на липса на сцепление между настилката и
гумите и опита за овладяването му да доведе до завъртане, поради рязко
предприето спиране, в случая се касае не за загуба на контрол и предприето
аварийно спиране, които да доведат до завъртане, а за форсиране и завъртане, предприети
и контролирани от водача, сочещи на осъществявани на забраната да се ползва
пътя за други цели, различни от превоз на пътници и товари.
Претенцията за разноски на ответника е заявена
своевременно и следва да му се присъди възнаграждение в размер на 80лв за
настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260280/12.05.2021г. постановено по АНД №2730/2021год.
по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Н.Б.Ш.
ЕГН ********** *** сумата от 80лв/осемдесет/, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт по КАНД №320/21г по описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.