Решение по дело №2507/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20225300502507
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1540
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300502507 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. Д. С. против
решение № 719/07.03.2022г. по гр.д.№ 8348/2021г. на ПдРС, VІІ гр.с., с което подадената от
жалбоподателката молба за допълване на решение № 2429/07.12.2021г., като се посочи, че
същото е постановено при отчитане на правото на ползване на Н. и А. Е. върху 7/16 ид.
части от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с.***** и от построените в него
жилищна сграда, стопанска постройка, лятна кухня и всички подобрения в имота, е оставена
без уважение. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. В противоречие със съдебната практика първоинстанционният съд
приел, че запазеното право на ползване би имало значение само при обособяване на
самостоятелни дялове на правото на собственост, върху които правото на ползване може да
премине. Цитира се съдебна практика на ВКС.
От въззивамеия С. К. К. не е подаден отговор на въззивната жалба. В о.з. на
09.11.2022г. пълномощникът му Й. К. заяви становище за неоснователност на въззивната
жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№ 8348/2021г. на ПдРС, VІІ гр.с. е предявен иск от М. Д. С. против С. К. К. за
делба на ПИ с идентификатор ***** по КККР на с.*****, ведно с построените в поземления
имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.1, едноетажна сграда с
идентификатор *****.2, едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
*****.3, едноетажна сграда с идентификатор *****.4, едноетажна сграда с идентификатор
*****.5, едноетажна сграда с идентификатор *****.6, едноетажна сграда с идентификатор
*****.7 и едноетажна сграда с идентификатор *****.8. С решение № 2429/07.12.2021г. е
допусната делба на горепосочените имоти при квоти от по ½ ид.ч. за жалбоподателката и за
въззиваемия. С подадената от М. Д. С. молба вх. № 79306/20.12.2021г. по описа на ПдРС е
поискано да се допълни решението по допускане на делбата, като се посочи, че същото е
1
постановено при отчитане на правото на ползване на Н. Б. Е. и А. Д. Е. върху 7/16 ид. части
от поземлен имот с идентификатор ***** и от построените в него жилищна сграда,
стопанска постройка, лятна кухня и всички подобрения в имота. В молбата се сочи, че
правото на ползване е запазено по нот.акт № **** г., с който Е. са дарили на праводателят на
страните Й. Н. Е. / с фамилно име след сключване на граждански брак К./.
Ограничените вещни права, притежавани от трети неучастващи в делбеното
производство лица не могат да бъдат предмет на решението / диспозитива на решението/ по
допускане на делбата. Притежаването на такива права от трети лица не е част и от
индивидуализацията на делбените имоти. Вещното право на ползване е неотчуждимо и
поради това не може да бъде предмет на делба. Наличието на такова право върху делбените
имоти или върху част от тях следва да бъде отчетено във втора фаза на съдебната делба при
определяне на стойността им и при извършване на делбата / в този смисъл е Решение № 92
от 19.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2017 г., II г. о., ГК и др./. Съгласно Чл.344, ал.1 от
ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои
лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Това е
определеното от закона съдържание на диспозитива на решението по допускане на делбата.
По всички останали относими към спора обстоятелства съдът следва да изложи своята
преценка в мотивите към решението, без да ги възпроизвежда в диспозитива. Действително
в цитираното във въззивната жалба Решение № 735 от 18.11.2005г. на ВКС по гр.д.№
405/2005 г., ГК, I г.о. се приема, че „съдът следва изрично да постанови решение по
допускане на делбата с учредената тежест върху имота, за който се допуска делбата и по
отношение на който ще се извърши делбата във втората фаза“. Това решение обаче е
инцидентно и не обосновава извод за наличие на трайната съдебна практика на ВКС точно в
този смисъл. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, поради което, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 719/07.03.2022г. по гр.д.№ 8348/2021г. на ПдРС, VІІ
гр.с., с което подадената от жалбоподателката М. Д. С. молба за допълване на решение №
2429/07.12.2021г., като се посочи, че същото е постановено при отчитане на правото на
ползване на Н. и А. Е. върху 7/16 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***** по
КККР на с.***** и от построените в него жилищна сграда, стопанска постройка, лятна
кухня и всички подобрения в имота, е оставена без уважение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2