№ 1136
гр. Стара Загора, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530102927 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищцата Д. П. Л. твърди, че на ***** г., в гр. ******, с ответника Т. К. П.
била подписана депозитна разписка, установяваща, че ищцата, в качеството
на купувач, предоставяла на посочената дата и място на ответника, в
качеството му на представител на собственика на недвижимо имущество - Г.
Я. Ч., сума в размер на 5000 евро /9 779,15 лв./, служеща като депозит за
закупуване на следните недвижими имоти - **** и ********, находящи се в
гр. ******, ул. *************, с обща продажна цена от 43000 евро, като в
края на м. януари е ходила на оглед на имота за пръв път. В разписката било
посочено още, че сключването на окончателна сделка следвало да бъде
извършено на дата **** г., а в случай, че не се достигне до подписване на
нотариален акт по вина на продавача, то той следвало да възстанови дадения
депозит на купувача. Депозитната разписка била подписана и паричната сума
/капаро/ била получена от Т. К. П., като разписката е подписана и от
служителката, която работи при него /подпис и инициали/.
1
С наближаването на дата **** г. ищцата провела многократни
телефонни разговори с ответника, по повод на това дали ще бъде сключена
окончателна сделка за прехвърляне на вещните права върху горепосоченото
имущество. Същият не предоставил информация, а сделката не била
реализирана на посочената дата. Ищцата отново провела телефонен разговор
с ответника, като той заявил, че тя трябва да изчака и не посочил каква е
конкретната причина за отлагането. Ищцата решила да разговаря със
собственика на недвижимото имущество - Г. Я. Ч., за да придобие
информация за това дали ще бъде извършена продажбата и в края на *** се
среща с нея и тя - г-жа Ч. посочила, че не е упълномощавала ответника да я
представлява по повод сключване на предварителен или окончателен договор
за покупко-продажба, да получава средства, представляващи депозит за
закупуване на недвижими имоти - **** и ********, находящи се в гр. ******,
ул. *************, както и, че тя не е получила депозита в размер на 5000
евро, заплатен от ищцата на дата ***** г. Наред с това, г-жа Ч. заявила, че е
информирала ответника, че няма да продава имуществото си, тъй като
използва същото за жилищни нужди.
Във връзка с горепосочените незаконосъобразни действия реализирани
от страна на ответника бил депозиран сигнал, като в тази насока била
образувана предварителна проверка с вх. № ***** г., по описа на РП - ****.
Във връзка с гореизложеното ищцата счита, че договорното
правоотношение - депозитна разписка, съдържаща съществените елементи на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, следва да
бъде прогласено за недействително. При сключването му ответникът е
действал като представител на Г. Я. Ч., но не било налице пълномощно
овластяващо ответника да сключи процесното договорно правоотношение -
депозитна разписка, съставляваща предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот. В този смисъл, ответникът е действал като мним
представител на Г. Я. Ч.. С оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД така
сключеното договорно правоотношение било в състояние на висяща
недействитеност и не пораждало целените с него правни последици по
отношение на представлявания /в този смисъл т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК/. В разговор проведен с Г. Я. Ч., същата
отказала да потвърди действията на мнимия представител. С това си
2
поведение на мним представител на продавача, ответникът е причинил на
ищцата имуществена вреда в размер на предадената му при подписване на
депозитната разписка сума, а именно - 5000 евро – чл. 42, ал. 1 ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати, сумата в размер на 5000 евро или равностойността от 9 779,15 лв.
представляваща нанесени вреди във връзка със сключване на договорно
правоотношение - депозитна разписка от ***** г., съдържаща съществените
елементи на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими -
имоти **** и ********, находящи се в гр. ******, ул. *************, без
надлежна представителна власт учредена от техния собственик - Г. Я. Ч.,
ведно със законната лихва върху същата сума от датата на сключване на
договорното правоотношение - ***** г. до окончателното изплащане на
задължението.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника, като заема становище за неоснователност на
иска.
В същата ищцата се позовавала на депозитната разписка от ***** г. като
счита, че тя представлявала предварителен договор за продажба на недвижим
имот. Това становище на ищцата било неправилно, защото разписката по
своята правна характеристика представлявала едностранна правна сделка,
удостоверяваща получаването на сумата в нея, но не представлявала
двустранен предварителен договор, в който случай ищцата би разполагала с
иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Оспорва изложеното в исковата молба, че
ответникът е действал „като мним представител на Г. Я. Ч., защото между
тези лица имало сключен договор за посредничество от ***** г.
Ако се приемело, че ответникът е действал като „falsus procurator“ и
процесната депозитна разписка в тази връзка бъдела призната за
недействителна, тогава искът на ищцата следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен на заведеното основание. Отделно от горното, в процесната
депозитна разписка бил посочен краен срок за „подписване на нотариален акт:
**** г.“. Не било посочено обаче при кой нотариус следва да се явят
страните, на коя дата и в колко часа. Ответникът не можел да носи вина за
този пропуск в разписката, за да бъде задължен да върне депозита, който е
получил.
3
Нещо повече - в т. 4 от депозитната разписка било посочено, че ако „не
се стигне до подписване на нотариален акт по вина на продавача, то той е
длъжен да възстанови в пълен размер депозита на купувача, изключая
форсмажорни обстоятелства“. В конкретния случай тези обстоятелства били
налице - само 10 дни след подписване на разписката, а именно на **** г.
започнали военните действия на Руската федерация спрямо Украйна, което
екстремно наложило Г. Я. Ч. да отиде в своята родина - **********, където
експанзията на войната в ***** не била отминала и до днес. Моли за
отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез
процесуален представител поддържа исковата молба и моли за постановяване
на осъдително решение спрямо ответника.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез
процесуален представител, оспорва исковата молба и моли за решение, с
което предявения иск да бъде отхвърлен. По предоставената му възможност
за представяне на писмена защита /по изрично искане на ответника
обективирано в молба л. 37 от делото/ същият не представя писмена защита.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 42, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на
заместващо обезщетение за причинени имуществени вреди по чл. 42, ал. 1
ЗЗД, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки: 1. противоправно действие на мнимия
представител /несъответствие между предписаното от уредените нормативни
или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца/, 2.
виновно извършено действие 3. причиняване на имуществени вреди, 4.
добросъвестност на третото увредено лице 5. причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат.
По делото не е спорно, а и от доказателствата се установи, че ищцата е
предала на ответника сумата от 5000,00 евро по депозитна разписка /л.4 от
4
делото/. Подписът на ответника в разписката не само не е оспорен в отговора
на исковата молба или в о.с.з. /в решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. №
682/2010 г., I т.о. е прието, че оспорване на документа може да се предприеме
само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193,
ал. 1 ГПК/, но и ответникът признава в отговора на исковата молба, че е
получил процесната сума от 5000,00 евро – „моят доверител не носи вина, за
да бъде задължен да върне депозита, който е получил“ – цит. отг. искова
молба. От съдържанието на депозитната разписка се установява, че тези
парични средства са били предадени като депозит за закупуване на два
недвижими имота /подробно описани в разписката/ с продавач Г. Ч. и купувач
ищцата Д. Л.. В разписката договорена общата продажна цена на двата имота
– 43 000,00 евро и краен срок на сключване на окончателния договор – **** г.
Между страните не е спорно, че не е бил сключен окончателен договор за
покупко-продажба.
От показанията на св. Г. Л. /съпруг на ищцата/ се установява, че той
заедно със съпругата си са търсили да закупят имот в гр. ******. През цялото
време са комуникирали с ответника като представител на собственика на
имота – същият и поискал различни парични суми от общо 20 000,00 евро във
връзка с преддоговорните отношения между страните по бъдещата сделка.
След като ищцата и нейния съпруг са отказали да предоставят на ответника
тези парични средства, същият е склонил на по-малка сума от общо 5000,00
евро, които са били заплатени от ищцата и окончателно оформени в
разписката от ***** г. Ответникът е заявил още, че следва да се изчака
собственичката на имота за подписване на договор директно при нотариус.
Свидетелят сочи, че след това в периода м. *** 2022 г. – м. *** 2022 г. трудно
откривали ответника, същият бил постоянно по болници, а продавачката на
имотите нямало сега да ги продава, тъй като нейният съпруг бил болен.
Датата упомената в разписката **** г. минала. Свидетелят изяснява още, че
през м. *** - *** 2022 г. със своята съпруга отишли в гр. ******, за да
намерят продавачката на имота. Чрез помощ от други хора успели да я
открият, като продавачката Г. Ч. заявила, че никога не е чувала за ищцата и
св. Л., никой не й бил казвал за тях. Парични средства не са й били предавани
от ответника. Действително Г. Ч. преди време имала намерение да продаде
своите жилища с цел да закупи друго, със съдействието на ответника, но
впоследствие се отказала да продава. Свидетелят сочи, че ответникът не е
5
представил пълномощно, но е държал нотариалните актове на двата
недвижими имота предмет на разписката.
Ответникът представи като доказателства по делото копие на договор за
посредничество, който бе изключен при изпълнение на предпоставките чл.
183, ал. 1 ГПК /вж. протокол от о.с.з. от 25.10.2022 г. и 29.11.2022 г./ и
епикриза на ответника /л.17-20 от делото/. С молба /л. 26 от делото/
депозирана в първо о.с.з. на 25.10.2022 г. направи и други доказателствени
искания, всички уважени от настоящия съд /вж. протокол от 25.10.2022 г./,
но поради процесуалното му бездействие и въпреки дадената му възможност
допуснатите му доказателства не бяха събрани в следващото о.с.з. – не доведе
допуснатите му свидетели, не представи заявление от Г. Ч. и не представи
оригинала на договора за посредничество поискан във връзка с оспорванията
на ищцата на този договор, като с молба /л.37 от делото/ единствено пожела
да се даде ход по съществото на делото и не взе отношение по собствените си
доказателствени искания /вж. протокол от о.с.з. от 29.11.2022 г./. Дори не
представи писмена защита въпреки дадената по негово искане възможност за
това. По отношение на изключения на основание чл. 183, ал. 1 ГПК от
доказателствата по делото договор за посредничество от ***** г. следва да се
добави още, че 1/ разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ГПК предоставя възможност
на страната да представи документа, на който се позовава, в заверен от нея
препис. Ако противната страна поиска да види оригинала, страната,
представила преписа, е длъжна да представи оригинала на документа или
официално заверен препис от него. Задължението важи и за хипотезата, при
която оригиналът се намира у трето лице. При неизпълнение на това
задължение представеният препис трябва да бъде изключен от
доказателствата по делото, като дори не е необходимо да бъде заявено
изрично искане от страна за това процесуално действие на съда. В този
случай преписът от документа не е годно доказателствено средство и съдът не
може да основе своите фактически и правни изводи въз основа на него /така
решение № 32/28.07.2022 г. на ВКС по т.д. № 522/2021 г., II т.о./, 2/
действително задължаването по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК не е самоцелно и
поради това страната ответник бе задължена да представи оригинала на
договора за посредничество, тъй като ищцата чрез процесуалния си
представител в първо о.с.з. /първия възможен процесуален момент след
отговора на исковата молба, с която бе представен преписа от документа/
6
оспори неговата истинност и съществуване /посочи, че Г. Ч. никога не е
подписвала този договор/ и 3/ налице бяха кумулативните предпоставки на
чл. 183, ал. 1 ГПК, а именно искане за представяне на оригинала, задължаване
от съда на страната, представила заверения препис да представи документа в
точно определен срок /о.с.з. от 29.11.2022 г./, изрично предупреждение за
последиците на чл. 183, ал. 1 ГПК и неизпълнение на това задължение. От
страна на ответника бе налице процесуално бездействие в тази връзка.
Други доказателства или доказателствени искания не са представени
или направени.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗД, съгласно която мнимият представител
дължи обезщетение за вреди на третото добросъвестно лице, не дава отговор
на въпроса за вида на тази отговорност. В правната теория и константната
съдебна практика се приема, че се касае до отговорност без договорен
характер, чието основание произтича именно от липсата на договорна връзка,
какъвто е и настоящият случай, т.е. настоящият съдебен състав споделя
възприетото в редица актове на Върховния касационен съд становище, че
отговорността на мнимия представител е специален състав на деликтна
отговорност, като в този случай на обезщетение подлежат всички вреди
/имуществени и неимуществени/, причинени на третото добросъвестно лице,
които са пряка и непосредствена последица от извършените от мнимия
представител недобросъвестни действия, като следващата се лихва за
забава се дължи от деня на сделката, а не от поканата /така решение №
338/11.01.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1729/2015 г., IV г.о.; решение №
319/30.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 129/2011 г., III г.о. вкл. практика на
инстанционни съдилища - решение № 660/19.12.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 1511/2019 г., решение № 260041/25.02.2021 г. на
Добрички окръжен съд по в.гр.д. № 905/2020 г., решение от 18.01.2018 г.
на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1687/2017 г./. Съгласно второто
посочено решение № 319/30.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 129/2011 г., ІІІ
г.о. разпоредбата на чл. 42, ал.1 ЗЗД, съгласно която мнимият представител
дължи обезщетение за вреди на третото добросъвестно лице, произтича от
поведение на първия, извършено в нарушение на общото задължение за
добросъвестност при воденето на преговорите и при сключването на
договорите. С това си поведение - мнимият представител следва да е
7
причинил вреди, които не са могли да бъдат предвидени, нито очаквани от
пострадалия /защото от всички субекти се очаква да се въздържат от
увреждане на чужди блага/. В такава ситуация единствено справедливата
компенсация би била - да се възстанови положението преди увреждането/т. е.
да се защити т. нар. в теорията „негативен интерес“ или интересът на
доверието/. В този случай - на обезщетение подлежат всички
вреди/имуществени и неимуществени/, причинени на третото добросъвестно
лице, които са пряка последица от извършените от мнимия представител
недобросъвестни действия, като следващата се лихва за забава се дължи от
деня на сделката, а не от поканата.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на
заместващо обезщетение за причинени имуществени вреди по чл. 42, ал. 1
ЗЗД, както се посочи по-горе, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки: 1. противоправно действие
на мнимия представител /несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото
от дееца/, 2. виновно извършено действие 3. причиняване на имуществени
вреди, 4. добросъвестност на третото увредено лице 5. причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат.
Поради това с доклада по делото бе възложено на ищцата, съобразно правната
квалификация, да установи предпоставките за уважаване на иск по чл. 42, ал.1
ЗЗД, а именно наличието на сключен договор без представителна власт, при
което да е причинена вреда на третото добросъвестно лице, което не е знаело,
че договаря с мним представител, причинната връзка и размера на вредите.
Акто се каза отговорността на мнимия представител за вредите, причинени на
третото добросъвестно лице по естеството си е особен вид деликтна
отговорност, поради което в този случай, на обезщетение подлежат всички
вреди, причинени на третото добросъвестно лице, които са пряка последица
от извършените от мнимия представител недобросъвестни действия. В този
смисъл на доказване подлежат основанието и размера на претърпените вреди
и пряката причинна връзка между противоправното поведение на ответника и
претърпените от ищцата вреди.
В случая по делото е установено, че ответникът е действал без
представителна власт при подписване на процесната депозитна разписка и
получаване на паричната сума от 5000,00 евро, доколкото липсва писмено
8
пълномощно /като форма за доказване/, а и от показанията на св. Г. Л. се
установява, че ответникът не е представял пълномощно във връзка с
реализиране на правни действия във връзка с продажбата на имотите.
Казаното означава, че анализът на събрания по делото доказателствен
материал обуславя извод, че отношенията са се развили на основата на
валидно сключен между ищцата и ответника договор обективиран в
депозитна разписка от ***** г., който по естеството си представлява
предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД, тъй като съдържа всички
съществени, вкл. несъществени елементи на бъдещия договор за продажба, а
именно 1/ предмет на продажбата, 2/ продажна цена – 43 000,00 евро, 3/ срок
за сключване на окончателен договор – **** г. и предаване на сумата от
5000,00 евро представляваща „депозит за закупуване на двата недвижими
имота“, който се приспада от продажната цена в деня на подписване на
нотариалния акт и 4/ уредена отговорност за неизпълнение на задълженията
във връзка със сключване на окончателния договор – загуба на депозита от
неизправната страна. По делото е безспорно, че в изпълнение на този договор
ищцата е заплатила сумата от 5000,00 евро.
В случая поведението на мнимия представител е в нарушение на
общото задължение за добросъвестност при воденето на преговорите и при
сключването на договора. Това е така, защото той е договарял с ищцата,
въвеждайки я в заблуждение относно факта, че разполага с представителна
власт в необходимия обем. С това си поведение - мнимият представител е
причинил вреди, които не са могли да бъдат предвидени, нито очаквани от
пострадалия съконтрахент. Имайки предвид горното, за настоящия съд се
налага извода, че първите три изискуеми предпоставки за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника са налице, а именно - противоправно
действие на мнимия представител /Т. П. е сключил сделка като пълномощник
на продавач, като не е разполагал с представителна власт/; това действие е и
виновно, защото на него му е била известна липсата на представителна власт;
добросъвестност на третото лице, за което по делото не са представени
доказателства да е било известено или да е имало възможност да узнае, че
представителят е действал без представителна власт. Предвид така
установените по делото факти, се налага правния извод, че единствено
справедливата компенсация би била - да се възстанови положението преди
увреждането, т.е. да се защити така наречения в теорията „негативен интерес“
9
или интересът на доверието.
При това положение, въпреки неоснователните доводи за противното на
пълномощника на ответника в отговора на исковата молба за наличие на
представителна власт, при изключването на договора за посредничество от
доказателствата по делото на основание чл. 183, ал. 1 ГПК вследствие на
процесуалното бездействие на ответника /вж. протокол от 29.11.2022 г./ се
налага извода, че ответникът е действал при подписване на депозитната
разписка, като представител на Г. Ч., без представителна власт по смисъла на
чл. 42, ал. 1 ЗЗД. При това положение поведението на ответника при
подписването на процесната депозитна разписка с ищцата и получаване на
сумата от 5000,00 евро е в нарушение на общото задължение за
добросъвестност при воденето на преговорите и сключването на договорите,
защото е договарял с ищцата, въвеждайки я в заблуждение относно факта, че
разполага с представителна власт, с каквато е съзнавал, че не разполага. С
това си поведение на мним представител на Г. Ч. е причинил на ищцата
имуществена вреда в размер на 5000,00 евро - реално заплатени от нея, която
имотна вреда не е могла да бъде предвидена, нито очаквана от нея, защото от
всички субекти се очаква да се въздържат от увреждане на чужди блага.
Освен това от показанията на св.Г. Л. се установи, че ответникът освен
получаване на паричната сума, е представил нотариални актове за имотите на
ищцата, осигурил е оглед на имотите, т.е. ищцата е била добросъвестна при
договарянето на условията по бъдещата сделка и сигурна, че преговаря с
пълномощник на продавачката Г. Ч..
Отделно от това дори обсъдени самостоятелно твърденията в отговора
на исковата молба относно права на ответника /изведени от договора за
посредничество/ за получаване на капаро за недвижимите имоти, т.е.
единствено получаване на изпълнение по вече сключен предварителен
договор между продавач и купувач не могат да доведат до извод за наличие
на представителна власт в случая, тъй като ответникът не твърди и не
установява да е имал право 1/ да определи предмета на продажбата –
процесните два недвижими имота, 2/ да договори продажна цена на тези
имоти, 3/ да договори дата на сключване на окончателен договор – **** г. и
4/ да уговаря обезщетение за неизпълнение на задължението за сключване на
окончателен договор изразяващо се в загуба на депозита от 5000,00 евро или
10
неговото възстановяване – всички тези договорки са обективирани в
депозитната разписка от ***** г. Казаното в предходното изречение означава,
че дори да се приемат за установени твърденията на ответника за наличие на
представителна власт за получаване на депозит от 5000,00 евро, същият е
излязъл далеч извън нейните предели описани в четирите пункта на
предходното изречение, т.е. действал е отново без представителна власт и в
нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗД.
Налице са следователно всички предвидени в нормата на чл. 42, ал. 1
ЗЗД елементи от фактическият й състав: противоправно действие на мнимият
представител – ответника, който е сключил с ищцата процесния
предварителен договор, като пълномощник на продавачката, съзнавайки, че
няма представителна власт за сключването му, добросъвестност на ищцата, за
която по делото няма данни да й е било известно или да е имала възможност
да узнае, че ответникът е действал при сключването на тази сделка без
представителна власт, нещо повече, както се посочи ищцата е била въведена в
заблуждение поради факта, че освен получаване на парични средства
ответникът е представил нотариални актове за имотите на ищцата, осигурил е
оглед на имотите, в пряка и непосредствена причинна връзка от това му
виновно и противоправно деяние, на ищцата е причинена
имуществена/имотна вреда от 5000,00 евро.
Неотносими са възраженията в отговора на исковата молба, че не било
уточнено при кой нотариус следва да се изповяда сделката, че са били налице
форсмажорни обстоятелства във връзка с военните действия на Руската
Федерация срещу Република Украйна, водещи до несключване на
окончателен договор на **** г. и постъпване на ответника в болница на *** г.,
тъй като по делото се установи, че ответникът изобщо не е притежавал
представителна власт свързана с покупко-продажбата на недвижимите имоти
и следователно собственичката на имота изобщо не е била задължена да
продаде своите недвижими имоти на **** г. чрез действията на мнимия
пълномощник – ответника по делото.
Поради основателността на иска основателно се явява и искането за
присъждане на законна лихва от датата на сключване на предварителния
договор обективиран в разписката - ***** г., тъй като според чл. 84, ал. 3
ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава да плати на ищцата обезщетението от
11
5000,00 евро от деня на подписване на разписката и получаване на паричната
сума от 5000,00 евро. и без покана /така горепосоченото решение №
319/30.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 129/2011 г., III г.о./. По делото няма
данни ответникът да е платил това обезщетение до приключване на съдебното
дирене /чл. 235, ал. 3 ГПК/.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на
1321,17 лв. за адвокатско възнаграждение /930,00 лв./ и държавна такса
/391,17 лв./.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД Т. К. П., ЕГН:
********** и адрес: гр. ********************* да заплати на Д. П. Л., ЕГН:
********** и адрес: гр. ************** сумата от 5000,00 евро /пет хиляди
евро/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
действия на ответника, без да има представителна власт учредена от техния
собственик - Г. Я. Ч., при подписването на депозитна разписка от ***** г.,
съдържаща съществените елементи на предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти - **** и ********, находящи се в гр. ******,
ул. **********, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на
сключване на договорното правоотношение - ***** г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. К. П., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ********************* да заплати на Д. П. Л., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ************** сумата от общо 1321,17 лв. /хиляда триста
двадесет и един лева и седемнадесет стотинки/ представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение /930,00 лв./ и държавна такса /391,17
лв./.
12
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13