Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 13 19.03.2021 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и
втори февруари, две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 55 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Вип мениджмънт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Сливница № 2А,
ет. 2, представлявано от Тодор Чанков - ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №260585/05.11.2020г.,
постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№6095/2019г. по описа в частта, с което над сумата от 2637.64 лева,
до предявения размер от 5272.20 лева, е отхвърлен иска на въззивника, за
осъждане на Ж.А.А., гражданин на ***, роден на *** г., да заплати на
ищеца посочената сума представляваща
неплатени такси и разходи за консумативи, дължими съгласно чл. 6 и
чл. 7 от договори за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“,
сключени на 13.05.2013 г. и 07.06.2013 г., за апартаменти № 30, 31 и 32 в блок
3, комплекс Съни Хил, гр. Бургас, за периода от месец декември 2017 г. до месец
март 2019 г., ведно с обезщетение за забава върху отхвърлената главница,
считано от 01.12.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2019 г. до окончателното
плащане на сумата.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Излага подробни съображения относно характера и функциите на неустойката,
съпоставена с принципите на свобода на договарянето и на добрите нрави, за да
се обоснове извод, че преценката дали размерът е уговорен в противоречие с тези
принципи следва да се преценява към момента на сключване на договора. В тази
връзка се излагат съображения, че преценката за прекомерност или нищожност,
направена от съда, е следвало да доведе до намаляването й, а не до
освобождаване на ответника от заплащането й.
Въззиваемият - ответник Ж.А.А. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. Според въззиваемия, изводите на съда са правилни и
законосъобразни, досежно прекомерност на неустойката и решението в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
В срока по чл.259 ГПК ответникът не е подал въззивна жалба срещу
решението в осъдителната част, поради което в тази част същото е влязло в сила и не е предмет на въззивна
проверка.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира че като
подробно е обсъдил събраните в хода на делото доказателства, първоинстанционният
съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно
съществуващото между страните правоотношение във връзка управление и поддръжка
на жилищен комплекс „Съни Хил“, по силата на което ищецът се задължил да
предостави подробно изброени услуги, а ответникът, в качеството му на
собственик на три апартамента, да заплати уговорените такси и възнаграждения,
което той не сторил за периода декември 2017г. – март 2019г. поради което и на
осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им
част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази част въззивният съд
споделя мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания, по
които само въззивната инстанция дължи произнасяне на осн. чл.269 ГПК следва да
се каже:
Съобразно
тълкуванието на закона, извършено с Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, „Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност
да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните
договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ“. В решението е дадена дефиниция
на понятието „добри нрави“, за спазването
на които при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Според ВКС,
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като прекомерността й не я прави a priori нищожна поради накърняване
на добрите нрави.
Според съда условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения и преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, по примерно изброени критерии:
- според естеството на задълженията - парични или
на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; в настоящия случай задълженията
на ответника са парични – за заплащане на месечни такси и разноски за
предоставени услуги;
- според наличието
или липсата на обезпечение -поръчителство, залог, ипотека и др.; в случая задълженията са необезпечени;
- според вида на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; в случая неустойката е мораторна – за обезщетяване на вреди от
неизпълнение на задължението за плащане на дължимите месечни такси за срока, за
който страните са се договорили;
неизпълнението е за сумата 2637.60 лева – месечни такси и разноски и
същото е съществено, доколкото е единственото поето от ответника задължение и
не е изпълнено изцяло за посочения период;
- според
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди – в
случая размера на неустойката значително надвишава очакваните от
неизпълнението вреди – очакваните такси, които ищецът ще получи, ако абонатът изпълни
задълженията си за целия срок на договора. Освен тук претендираната неустойка,
съставляваща двойния размер на неплатената сума, която сама по себе си излиза
извън обезщетителния и санкционен характер на неустойката, в договора е
уговорена и втора неустойка за забава, в размер на 10% на ден върху
неизпълнението. Макар тази сума да не се претендира с настоящия иск, остава
потенциалната възможност да бъде предявена за присъждане.
Съдът тълкува
волята на страните съобразно всички клаузи на правоотношението, за да достигне
до извод, че са уговорени две неустойки за неизпълнение на едно и също
задължение, чийто общ размер многократно надвишава вредите от неизпълнението. Според
Решение №148 от 25.02.2020 г. на ВКС по т.д.№219/2018 г., II т.о., ТК „когато
уговорената неустойка, по начина, по който е формирана … превишава многократно
действително очакваните вреди на кредитора и е напълно несъизмерима със същите,
същата се явява и в несъответствие с основните принципи, на които е изградена правната
система в страната: добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения, недопускане на необосновано облагодетелстване на кредитора и
пр.“
В настоящия случай
Бургаският окръжен съд намира, че са неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че поради прекомерност неустойката следва да
бъде намалена. В случая прекомерността е значителна, до степен на противоречие
с добрите нрави, което прави клаузата за неустойка нищожна. Нищожната клауза е
равна на липса на клауза и изначално не поражда правно действие.
Ето защо искът е неоснователен. Първоинстанционното
решение, с което е отхвърлен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260585/05.11.2020г.,
постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№6095/2019г. по описа.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.218а,
ал.1, б.”а” ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.