Р
Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 27 февруари 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в
публично заседание на 30.01.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от
съдия Иванов гражданско дело № 2735 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Кредитреформ България”
ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10 срещу С.И.М. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че на
13.05.2015 г. между „4финанс“ ЕООД с ЕИК ********* с търговско наименование
„Вивус“, в качеството на кредитор и ответницата С.М., в качеството на
кредитополучател бил сключен договор за кредит при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сключеният
договор за кредит бил оформен под формата на pdf файл, изготвен съгласно
нормите на Закона за електронните документи и електронния подпис (ЗЕДЕП), чието
наименование понастоящем е променено на Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Отпуснатата сума по кредита била в размер
на 350,00 лева, със срок за погасяване 30 дни, който изтичал на 13.06.2015 г.
Ищецът поддържа, че на 13.05.2015 г. ответницата подала
заявление за кредит чрез интернет сайта на „4финанс“ ЕООД - www.vivus.bg. В
заявлението ответницата посочила, че желае да получи сума в размер на 350,00
лева за период от 30 дни, като отпуснатата сума следвало да бъде усвоена от
кредитополучателя по нейна банкова сметка *** „Райфайзенбанк (България) ЕАД.
Сочи се, че след подаденото заявление на ответницата бил
предоставен на интернет страницата www.vivus.bg проект на договора за кредит,
общите условия на „Вивус“ и Стандартен европейски формуляр, като ответницата
изразила съгласието си с тях посредством натискането на бутона „Подпиши“.
Изпращането на така изброените документи под формата на pdf файл и използването
на бутона „Подпиши“ били заместител на предаването от страна на кредитора на
екземпляр на хартиен носител и на подписването му от кредитополучателя. В
заявлението си за кредит ответницата посочила банкова сметка ***аване на
заявлението и на сключването на договора за кредит заявената сума в размер на
350,00 лв. била наредена по банковата сметка на ответницата. На 21.05.2015 г.
ответницата заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на
150,00 лв., което било одобрено от кредитора на датата на подаването му и договорът
за кредит бил изменен в договор за потребителски кредит във формата на
електронен документ № ******** от 21.05.2015 г., като се променила само сумата
по кредита и същата станала 500,00 лв., а допълнителната сума в размер на
150,00 лв. била наредена по банкова сметка ***. Извършвайки двата парични
превода в полза на ответницата по посочена от последната банкова сметка, ***
„4финанс“ ЕООД осигурил договорената престация.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) № ******* от
01.02.2018 г. и приложение № 1 към него задължението на ответницата С.М. към „4финанс“ ЕООД било изкупено от ищеца „Кредитреформ
България” ЕООД.
Искането към съда е да осъди ответницата да заплати на
ищеца сумата 500,00 лева-главница по договор за потребителски кредит във
формата на електронен документ № ******* от 13.05.2015 г., изменен в договор за
потребителски кредит във формата на електронен документ № ******* от 21.05.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1,
предложение 1, във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ответницата С.И.М., чрез особения си представител по чл.
47, ал. 6 от ГПК адв. Б.Н., е подала писмен отговор в срока и по реда на чл.
131 от ГПК, с който е оспорила иска като недопустим, тъй като уведомлението за
настъпилото заместване на кредитора по силата на договора за цесия не е
надлежно съобщено на ответницата по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ГПК, както и
като неоснователен по следните съображения: двата договора за кредит не са
породили задължения за ответницата, тъй като тя не ги е подписала (включително
по реда на ЗЕДЕП), не ги е потвърдила с конклудентни действия, а по делото
липсват доказателства и да е получила общата сума 500,00 лв., която е предмет
на договора за кредит; двата договора за кредит са недействителни като
неотговарящи на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9а и т. 12 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Изрично се оспорват представените с
исковата молба преводни нареждания, като се навеждат твърдения, че същите не
носят подпис и печат на банката, която
ги е издала и уникален референтен номер на банковата операция, както и
обстоятелството, че сумите по двата договора за кредит са постъпили по
банковата сметка на ответницата. Направено е и искане за откриване на
производство по чл. 193 от ГПК по отношение на двата договора за кредит, като
се сочи, че се оспорва истинността им (авторството на волеизявлението на
ответницата за сключване на договорите), а също и съдържанието на договорите.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Между „4 финанс“ ЕООД с ЕИК ******като кредитодател и ответницата С.М. като кредитополучател
бил сключен на 13.05.2015 г. договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******.
В изпълнение на договора, кредитодателят отпуснал на ответницата потребителски
кредит в размер на 350,00 лв., а с договор № ******* от 21.05.2015 г. за
предоставяне н акредит от разстояние първоначалният договор бил изменен, като
кредитодателят отпуснал на ответницата допълнителен кредит в размер на 150,00
лв.
Съдът не възприема възраженията на ответницата, чрез
назначения й особен представител, че сумите по първоначалния и изменения
договор за кредит не са постъпили по банковата сметка на ответницата. По делото
са налични две банкови бордера с уникален регистрационен номер (л. 19-20), от
които се установява, че с два превода за общо 500,00 лв. с основание – номера
на договорите за кредит, кредитодателят е превел тази сума по конкретно
посочена банкова сметка *** „Райфайзенбанк (България)“ АД с титуляр
ответницата. Липсват данни тези две платежни операции да са отменени на някакво
основание и следователно посочените в тях суми са преминали във владението на
ответницата.
Ответницата се е задължила да върне предоставената сума на
кредитора при условията, посочени в договора и общите условия към него в срок
от 30 дни.
От представения договор за прехвърляне на вземания (цесия)
№ ***** от 01.02.2018 г. и приложение № 1 към него е видно, че ищецът
„Кредитреформ България” ЕООД е изкупил процесното задължение на ответницата С.М.
към „4финанс“ ЕООД и има качеството на кредитор по него.
Видно от намиращото се на 10 от
делото и на л. 21 от делото потвърждение за прехвърляне на вземания и пълномощно,
с него „4финанс“ ЕООД е упълномощило ищцовото дружество да съобщи на
съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им по договори за кредит с
първоначалния кредитор „4финанс“ ЕООД на новия кредитор „Кредитреформ България” ЕООД.
Въпреки че по делото не са
представени доказателства ищеца,
в качеството си на пълномощник на цедента „4финанс“ ЕООД, да е уведомил надлежно ответницата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
ответницата следва да се счита за редовно уведомена за цесията поради следното:
Съгласно
трайната практика на съдилищата, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г.
на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг.
дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о. С оглед изложеното,
съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на
ответницата.
От правна страна.
Във връзка със спорния между
страните въпрос за авторството на изявлението на ответницата за сключване на двата
договора за кредит, съдът с определение от 19.11.2019 г. откри производство по оспорване на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК на частен писмен документ-договор за потребителски кредит във формата на
електронен документ № *****от 13.05.2015 г., изменен в договор за потребителски
кредит във формата на електронен документ № ******* от 21.05.2015 г. и указа на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установи, че ответницата е автор на волеизявлението за сключване на
договора за кредит.
В производството по чл. 193 от ГПК бе изслушано и прието
заключение на съдебно-техническа и счетоводна експертиза, съгласно което,
предвид използваната от дружеството-кредитодател процедура за идентификация по
телефона може да се направи извод, че именно ответницата С.М. през своя профил
в електронната платформа на кредитодателя е потвърдила сключването на двата
договора за кредит.
Съдът цени заключението на вещото лице, като счита, че от
експертизата не се установява авторството на волеизявлението на ответницата за
сключване на договорите за кредит. В тази връзка следва да се изтъкне, че
законът не придава правна сила на използваната от кредитодателя процедура за
идентификация по телефона.
В конкретния случай не са представени доказателства, че е
постигнато съгласие между страните по договор за потребителски кредит № *****
от 13.05.2015 г., изменен в договор за потребителски кредит във формата на
електронен документ № ***** от 21.05.2015 г., постигнато чрез договаряне,
осъществено чрез средства за комуникация от разстояние. Липсват процесуално
годни доказателства, че ответницата е подала искане за получаване на паричен
заем от заемодателя „4финанс” ЕООД чрез
електронната страница на последния или се е съгласила да получи заем, както се
твърди от ищеца. Към процесния договор са приложими изискванията на Закона за
потребителския кредит, като е допустимо договорът да бъде сключен в писмена
форма на хартиен или друг траен носител. С исковата молба са наведени
твърдения, че договорът е сключен от разстояние, при спазване на изискванията
на ЗПФУР, но по делото липсват технически или електронни записи, от които да е
установено по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към
сключване на договора. Оттук следва, че не е спазено изискването за
съхраняването на договора на траен носител. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУ), електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № ***/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО, т. е. всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
какъвто обаче не се установи да е съставен. Съгласно постановеното по реда на
чл. 290 от ГПК решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на Върховния
касационен съд, IV г.о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУ (с име на закона към онзи момент
ЗЕДЕП). В чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУ е дадено законово определение на
електронното изявление-представено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация. Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ, а именно за електронен подпис по смисъла
на чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУ подписан документ е само този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но се допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. В конкретния случай ищецът твърди,
че представеният неподписан договор представлява електронен документ, който представлява
електронно изявление – представено в цифрова форма словесно изявление на
неговия автор, които доводи не се споделят от съда. След като се договаря от
разстояние, невъзможно е електронният документ да е едновременно електронно
изявление и на двете страни. Съгласно чл. 5 от ЗЕДЕУ адресат на електронното
изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава
електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства
може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. По
делото липсват доказателства, че ответницата се е съгласила да получи
изявлението в електронна форма, както и че е направила такова като страна по
представения договор. Електронни документи в случая следва да са
електронни изявления на двете страни
отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договор, каквито
не бяха представени на какъвто и да е носител.
По делото липсват данни за наличие на уговорка между
страните, с която на обикновения електронен подпис да е придадена стойността на
саморъчен, доколкото се явява спорно обстоятелството дали между тях изобщо е
възникнало заемно правоотношение. Следователно следва да се приеме, че представеният
по делото електронен документ не е подписан документ и не се ползва с формална
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК.
Ето защо съдът счита за доказано оспорването на двата
договора за кредит, в частта относно авторството на волеизявленията на
ответницата за сключването им.
От гореизложеното съдът приема за недоказани твърденията на
ищеца, че между заемодателя и ответницата е възникнало валидно облигационно
правоотношение, което впоследствие да бъде прехвърлено на ищеца, т. е. по
делото остана недоказана активната материално-правна легитимация на ищеца и
предявените от последния искове се явяват изцяло недоказани и неоснователни и
като такива подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца не се следват разноски, а
ответницата не е поискала присъждане на разноски и не е представила
доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски на
страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО на
основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК оспорването на договор за потребителски
кредит във формата на електронен документ № ****** от 13.05.2015 г., изменен в
договор за потребителски кредит във формата на електронен документ № ***** от
21.05.2015 г., в частта за авторството на волеизявленията на ответницата С.И.М.
с ЕГН ********** и ИЗКЛЮЧВА договорите
от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявения от „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 срещу С.И.М.
с ЕГН ********** *** иск по чл. 79, ал.
1, предложение 1, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 500,00 лева-главница по договор за
потребителски кредит във формата на електронен документ № ***** от 13.05.2015 г., изменен в
договор за потребителски кредит във формата на електронен документ № ****** от 21.05.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: