О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1549
11.06.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1289 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, представлявана
от директора Христо Терзийски, чрез юрисконсулт Габриела Розенова, с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, против Решение № 713 от
25.02.2020 г. по гр. д. № 8943/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което
въззивникът е осъден да заплати на Г.Д.Г.,
ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 714,
42 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 245.96 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него – като “старши полицай“/
“младши инспектор“ в ООБОС, към Дирекция “Жандармерия“, за периода от
01.07.2016г. до 30.09.2019 г. 1 720 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху нея считано от 21.10.2019 г. до окончателното плащане;
сумата 232, 87 лв. – обезщетение за
забавено плащане за времето от 31.10.2016г. до 21.10.2019г.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно. Излагат се съображения, че по
отношение на държавните служители в МВР действа специална нормативна уредба,
поради което не налице празнота, която да налага приложението на Кодекса на
труда и НСОРЗ. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ е неприложима, тъй
като не са налице две от нейните четири предпоставки: продължителност на
нощното работно време, по-малка от дневното, и трудово възнаграждение, заработено
по трудови норми. Навеждат се доводи за неприложимост на коефициента 1, 143 и
поради това, че за служителите на МВР не е налице съотношение 8 ч. дневен
труд към 7 ч. нощен труд, а 8 ч. дневен
труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Оспорва се
изводът на съда, че неприлагането на правилата на КТ и НСОРЗ би поставило
държавните служители в МВР в по-неблагоприятно положение от лицата, работещи по
трудови правоотношения. Излагат се съображения относно приложението на чл. 46,
ал. 1 ЗНА.
Въззивникът моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Посочва още, че съдът не е
обсъдил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли съда
да намали претендираното адвокатско възнаграждение до минималното такова както
пред първата, така и пред въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия, който е получил препис от нея чрез адвокат Д..
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна
дирекция „Национална полиция“ към МВР, представлявана от директора Христо
Терзийски, чрез юрисконсулт Габриела Розенова, с адрес за призоваване: гр.
София, бул. „Александър Малинов“ № 1, против Решение № 713 от 25.02.2020 г. по
гр. д. № 8943/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото
определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.