Решение по дело №2633/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 105
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Дело: 20225300502633
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502633 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 260018/27,06,2022 г., постановено по гр. д. № 896/2020 г. на РС
Карлово, са отхвърлени предявените от С. Д. Б., ЕГН **********; К. С. Б., ЕГН
**********; и Л. С. Б., ЕГН **********; против М. С. Б., ЕГН **********; Н. П. Н.,
ЕГН **********; и В. П. Н., ЕГН **********; искове, както следва:
- „да бъде допуснато изкупуване за сумата от 15000 лв. на следния
недвижим имот: СОС с идентификатор 36498.503.1906.1.2, с адрес на имота: ***,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 36498.503.1906, с предназначение на обекта: жилище, брой нива: 1, с
площ по кадастрална схема – 61 кв. м., с прилежащи части: 1/2 идеална част от общите
части на сградата, ... съставляващ 1/2 идеална част от еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 36498.503.1906.1, който имот е прехвърлен от М. С. Б., ЕГН
**********; на Н. П. Н., ЕГН **********; в Режим на СИО С В. П. Н., ЕГН
**********; чрез покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 182, том 4, дело
776/29,05,2020 г. по описа на СВ при РС Карлово, без продавачът да предложи на
другите съсобственици да купят недвижимия имот при същите условия“;
- „инцидентен установителен иск ... за прогласяване нищожността на
1
нотариален акт № 51, том 6, дело 1789/1975 г., с който М. Б. и К. Б. прехвърлят на С.
М. Б. първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***; и на нотариален
акт № 57, том 5, дело 1455/1993 г., с който М. Б. и К. Б. прехвърлят на М. С. Б. втори
етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***“.

Решението се обжалва от ищците С. Д. Б., ЕГН **********; К. С. Б., ЕГН
**********; и Л. С. Б., ЕГН **********; с оплакване за незаконосъобразност поради
противоречие с материалния закон, и необоснованост. От въззивния съд се иска да
постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо това да реши спора като
уважи предявените искове за прогласяване „нищожност на нотариалните актове“ от
1975 г. и 1993 г., посочени по-горе, евентуално – да допусне изкупуване на 1/2 идеална
част от жилищната сграда при условията на договора, сключен с нотариален акт №
182/29,05,2020 г.
Ответниците по жалбата М. С. Б., ЕГН **********; Н. П. Н., ЕГН
**********; и В. П. Н., ЕГН **********; изразяват становище за неоснователност на
същата и искат потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, въззивният съд приема следното:

1. Досежно обхвата на въззивната проверка:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в
обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се
определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и
съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на
обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма.
При извършената служебна проверка не се констатира наличие на пороци,
обуславящи извод за нищожност на обжалвания съдебен акт.

2. По допустимостта на обжалваното решение:
Производството е образувано по искова молба от С. Д. Б., ЕГН **********;
К. С. Б., ЕГН **********; и Л. С. Б., ЕГН ********** (правоприемници на починалия
в хода на производството ищеца С. М. Б.) против М. С. Б., ЕГН **********; Н. П. Н.,
ЕГН **********; и В. П. Н., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че праводателят им С. Б. сключил (с нотариален акт № 51
2
том 6 дело 1789/1975 г.) договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, с който родителите му М. Б. и К. Б. му прехвърлили правото на
собственост върху първия етаж от жилищна сграда с идентификатор 36498.503.1906.1,
находяща се в ***. С последващ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане (сключен с нотариален акт № 57 том 5 дело
1455/1993 г.) М. и К. Б. прехвърлили в полза на ответника М. Б. (техен внук) правото
на собственост върху втория жилищен етаж от същата сграда. Сградата обаче била
еднофамилна, с един общ за цялата сграда санитарен възел в приземния етаж.
Прехвърлените с посочените договори отделни етажи не представлявали
самостоятелни обекти на собственост, тъй като не отговаряли на необходимите
условия за обособяване на жилища. Поради това ищците считат, че посочените
договори не са произвели прехвърлително действие по отношение на отделните етажи
– предмет на разпореждане, и жилищната сграда била съсобствена между С. Б.
(наследодател на ищците) и М. Б. – по 1/2 идеална част за всеки от тях.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 182, том 4 дело
776/29,05,2020 г., ответникът М. Б. продал на останалите двама ответници Н. П. Н. –
купувач по договора, и съпруга й В. П. Н., в режим на СИО, правото на собственост
върху целия втори жилищен етаж от сградата. Със същия договор, наред с продаденото
от М. Б. право на собственост върху целия втори етаж, било прехвърлено (от
собствениците С. М. Б. и Н.Р. Б.) и правото на собственост върху дворното място и
построените в него гараж и стопанска сграда, за които ищците не предявяват
претенции. За всички прехвърлени с договора права била уговорена обща цена в
размер на 35 000 лв. Доколкото вторият етаж не бил самостоятелен обект на
собственост и бил съсобствен между страните, продавачът следвало да предложи на
съсобствениците си да закупят прехвърлените права.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да
допусне ищците да изкупят правото на собственост върху 1/2 идеална част от
жилищната сграда (вж. уточняваща молба на л. 132) срещу цена в размер на 15 000 лв.,
която ищците считат за отговаряща на действителните условия, при които е сключен
договорът за продажба, извършен с нотариален акт № 18/29,05,2020 г.
Като инцидентни установителни искове са предявени и установителни
претенции (искова молба на л. 247-248, уточнявана впоследствие, вкл. и с молба на л.
289 по делото на РС) да бъде установено по отношение на същите ответници, че са
нищожни поради невъзможен предмет нотариалните актове № 51/1975 г. и № 57/1993
г. (всъщност се има предвид договорите, сключени с тях), с които в полза на
праводателя на ищците и в полза на ответника М. Б. са прехвърлени правата на
собственост съответно върху първия и върху втория жилищни етажи от процесната
сграда. Като основание за претендирания невъзможен предмет се сочи
3
обстоятелството, че тези етажи не са представлявали самостоятелни обекти на
собственост поради неспазване изискванията за обособяване на жилище. Тези
претенции нямат преюдициално значение за първоначално предявените. Същите са
предявени като главни и едва при условията на евентуалност – ако бъдат отхвърлени
претенциите за установяване нищожност на договорите от 1975 г. и от 1993 г., се
претендира уважаване на първоначално предявените конститутивни искове за
изкупуване. Въпреки липсата на процесуални предпоставки, тези искове са приети за
съвместно разглеждане в същото производство.

Постановеното по така очертаните искове решение е недопустимо. По
отношение исковете за нищожност: задължителни другари по тези искове са всички
страни по договорите, респ. техните правоприемници. Ищците са правоприемници на
приобретателя по договора от 1975 г., както и на прехвърлителите М. и К. Б..
Последните обаче имат и други наследници, които следва да участват в
производството по исковете за установяване нищожност на договорите. Този порок не
може да бъде отстранен във въззивното производство. По отношение на исковете за
изкупуване: като считат, че прехвърленият с процесния договор от 2020 г. втори етаж
не представлява самостоятелен обект на вещни права, ищците претендират да се
допусне изкупуване на 1/2 идеална част от цялата жилищна сграда (уточняваща молба
на л. 132). С решението си съдът е допуснал изкупуване на втория етаж като
самостоятелен обект от сграда, така както е описан в процесния договор (наред с което
е добавил, че това представлява „1/2 идеална част от жилищната сграда“).
Следователно постановеното по исковете за изкупуване решение не отговаря на
предявените от ищците претенции.
Изложеното налага първоинстанционното решение да бъде обезсилено и
делото да се върне на РС. Преди да пристъпи към разглеждане на предявените искове
първостепенният съд следва да предприеме необходимите процесуални действия по
отстраняване нередовностите на исковата молба, тъй като:
1/ По отношение на т. нар. „инцидентни установителни искове“, приети за
съвместно разглеждане с първоначалните и посочени като главни: липсва обосновка в
какво се изразява правният интерес на ищците от установяване нищожност на
договора, от който техният пряк наследодател черпи права; исковете не са насочени
срещу всички страни по процесните договори, респ. техни правоприемници, имащи
качеството на задължителни другари в производството по установяване нищожност на
договорите. В тази връзка следва да бъдат съобразени разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 7/13,01,2023 г.,
2/ По отношение на исковете за изкупуване: налице е противоречие между
обстоятелствената част на исковата молба и предявеното въз основа на нея искане. В
4
обстоятелствената част ищците сочат, че имотът – предмет на продажба (СОС,
находящ се на втори жилищен етаж), не съществува като самостоятелен обект на
вещни права, което е пречка за настъпване на вещнопрехвърлителния ефект на
договора. В същото време се претендира да се допусне изкупуване по този договор, но
по отношение на друг обект на собственост, различен от описания в договора – за 1/2
идеална част от цялата сграда. Т. е. от една страна се отрича транслативния ефект на
продажбата, а от друга – се иска този ефект да настъпи в патримониума на ищците,
като заедно с това се иска да бъде трансформиран обектът на прехвърлените права в
нещо различно от уговореното от страните по договора.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260018/27,06,2022 г., постановено по гр. д. №
896/2020 г. на РС Карлово.
ВРЪЩА делото на РС – гр. Карлово, за разглеждане на спора при
съобразяване указанията в мотивната част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5