№ 200
гр. Велико Търново , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500852 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на ответника "Е.С"АД чрез пълномощника
му - адвокат А.М. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 260225/19.10.2020 г. по гр.д. №
1040/2020 г. на ВТРС с което предявеният от М.Й.Р срещу дружеството установителен
иск, че не му дължи плащане на сумата 5983,57 лева, вменена й като допълнителна
начислена стойност на реално потребено и установено количество електрическа енергия/
което обаче като натрупано и „скрито“ в невидим регистър Т 3 / тарифа 1.8.3 / на
средството за търговско измерване, не е било визуализирано на дисплея му, и затова -
неотчетено/ за периода 01.04.2016 г. – 24.09.2019 г. , е уважен , с молба за неговата
отмяна и отхвърляне на иска , с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното решение, основани на
пороци, представени като незачитане на категорично установените факти, запълващи
предпоставките за пораждане на субективното право на оператора на мрежата да
преизчисли за минал период потребеното в имота количество електрическа енергия ,
уредени с нормите на чл.55, ал.1, ал.2 ПИКЕЕ : надлежно съставен по реда на чл.49
констативен протокол; средството за техническо измерване е монтирано на обекта на
31.03.2016 г. като ново т.е. с изискуемата техническа и метрологическа годност ,
изключваща възможността да се натрупат показания, без да е имало реално преминаване на
електрическа енергия; доказаност чрез метрологична експертиза на конкретно вмененото
натрупано количество електрическа енергия в „скрития“ невизуализиран за отчет тарифен
регистър.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищеца - адвокат Н.И. от ВТАК е подал
писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на решението с
1
материалния закон и неоснователност на жалбата: липса на доказателства за реално
преминаване през средството за търговско измерване на допълнително вмененото
количество електрическа енергия съответстващо на показанията – предмет на записа в
невизуализирания за отчет регистър.
В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и
оспорва жалбата с претенция за присъждане на разноските по въззивното производство.
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по
реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл.124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет отрицание на
претендирано на основание 55, ал.1 ПИКЕЕ парично вземане за стойност на потребена
електрическа енергия за битови нужди.
Ищцата твърди , че поради придобито качество на потребител на електрическа
енергия за битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната
мрежа недвижим имот в гр.В.Т, ул.О № 11, за който е открита партида с абонатен номер
№ ... е в договорно правоотношение с "Е.П.П"АД - В за доставка / продажба/ на това благо.
Вменено й е задължение по издадена от ответното дружество "Е.С"АД-В, фактура №
**********/23.03.2020 г. да заплати в срок до 13.04.2020 г. сумата 5983,57 лева с ДДС,
като стойност на потребена електрическа енергия за периода от 01.04.2016 г. – 24.09.2019
г. в обем на 33972.414 квт/ч. Отрича да дължи плащане на тази сума, тъй-като липсват
обстоятелства в доказана годна връзка с приписаното нормативно правно основание да се
начислява корективно за минал период/ не е присъствала на проверката на СТИ , нито е
присъствало упълномощено от нея лице ; при огледа му в БИМ няма открити никакви
технически неизправности ; намира се на табло , заключено в метален шкаф, до който тя
няма достъп /.
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД Варна , че не дължи
сумата, както и да му присъди направените по производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез посочения
пълномощник, отстоява становището , че вземането за сумата произтича от
обстоятелствата на извършената на 24.09.2019 г. от негови служители в осъществяване на
едно право / чл. 45, чл.46 ПИКЕЕ- обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г. / и по надлежния ред – чл.49,
ал.1 и ал.3 ПИКЕЕ, контролна проверка на средството за търговско измерване за обекта на
ищцата , чийто резултат е предмет на съставен констативен протокол №1502638 /
подписан от двама свидетели поради отсъствието й/ в който са записани констатации за
показанията му по тарифи, след което е подменен с нов по причина, че е установено
неправомерно натрупване на електрическа енергия в скрития и ненастроен за отчет
регистър на тарифа 1.8.3 ; изготвена метрологична експертиза на подмененото средство за
търговско измерване , за което е съставен констативен протокол № 125/02.03.2020 г. на
ГД"МИУ"-РО-Русе, установяващ при софтуерно четене / при съответствие на
метрологичните характеристики и несъответствие на техническите / - наличие на
регистрирана енергия на тарифа 3 - 33972.414 kWh, която не е визуализирана на дисплея ;
въз основа на записаните данни в тази тарифа / факт на отклонение от нормалното
функциониране на СТИ/ е преизчислено реално потребеното количество електричество
енергия / натрупано и невидимо при редовното отчитане, но измерено от СТИ/ , чрез
2
завишаването му с въпросното количество , остойностено е и вменено на клиента като
задължение за плащане в посочения размер на основание чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ по фактура
№ **********/23.03.2020 г. за периода от 01.04.2016 г. -24.09.2019 г. Моли да бъде
отхвърлен като неоснователен предявения иск с присъждане на направените по
производството разноски.
Доказателствено установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния
съд чрез събраните нарочни писмени документи / констативни протоколи, фактура, справки/
и свидетелски показания на служител на електроразпределителното дружество, са
значимите за спорното вземане , факти, изложени по-горе / извършената проверка на
средството за търговско измерване на въпросната дата, констатациите , подмяната му,
проведена метрологична проверка и нейния основен резултат, потвърден от заключението
на приетата съдебно. електротехническа експертиза и приет за годно основание за
преизчисляването на сметката за потребена електроенергия за минал период .
Тъй-като въззивният съд изцяло споделя всички приети от първоинстанционния
фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към
тях и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря - аргумент от чл.272 ГПК.
Безспорно / и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.1, т.2а от
ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и
краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ принадлежащо на ищцата , т.е. същата
е носител на право да закупува електрическа енергия и да й бъде доставяна срещу
заплащане на стойността й , и заедно с това- на ползвател на преносната мрежа по
смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за
търговско измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването
на задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя на
КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от протокол
№ 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на този
административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо
правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в неделима връзка с чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се вижда, че
законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/ положителната си
воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за корекции на сметки
за минало време, т.е. допуска спорното особено субективно преобразуващо материално
право в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ.
Вероятно най- точното му определение е вид самостоятелен нормативно
установен способ за определяне на обема на задължението на потребителя чрез
необоримо предположение за количество потребена електрическа енергия като
съдържателна негова предпоставка, или иначе казано: средство за компенсиране на
неполучената стойност на неизмерената електроенергия, без неговото основание за
пораждане и упражняване да се интересува от обстоятелствата/ те са правно
безразлични/ дали нежелателната неправомерна промяна произхожда винаги от
поведението на потребителя- ползвател/ краен клиент/ т.е.нему не се дири имуществена
отговорност за вреди на принципа на вината/, дали допълнителното количество
електрическа енергия – предмет на преизчисляването съответства на реалното неизмерено
3
потребление, щом то не може да се установи. Уредбата/съществуването му е в
съответствие с принципа за удовлетворяване на една обществена необходимост за
въвличане на потребителите/ крайните клиенти и ползвателите в отговорностите по
опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации върху средствата за търговско
измерване и разпределителната мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до
постигане в крайна сметка до една справедливост и ликвидиране на последиците на
икономическото явление, наречено неоснователно обогатяване. Без значение е , че миналия
период е преди деня на влизане в сила на ПИКЕЕ. Въобще не може да се мисли за някакво
неуредено „обратно“ действие на нормативния акт , защото пораждането на правото на
корекция е о т момента на откриването на факта на наличие на измерено/ но неотчетено/
количество електрическа енергия в невизуализирания регистър , щом този момент е след
началото на действието му / на акта/. Да се мисли противното е против всякаква правна
логика и практически ще обезсмисли за дълго време прилагането му за подобни случаи.
Всеки подобен/ като настоящия / случай би изцяло осъществил хипотезата на чл.55,
ал.1 ПИКЕЕ , уреждаща субективното преобразуващо право на енергийното предприятие/
оператор на мрежата/ да извърши корекция на сметките на клиента/ ползвател като
начисли допълнителното количество електрическа енергия, ако са установени с пълна
доказателствена сигурност съвкупно следните обстоятелства :
1/ констативен протокол , съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ , схващан като първичен
„процедурен“ елемент от нормативния фактически състав на правото/ чл.55, ал.2 ПИКЕЕ/ ,
какъвто тук е наличен / поради това , че ищцата и потърсена и не е намерена на адреса
протоколът е подписан от две лица посочени като свидетели, присъствали на проверката ,
едното от които е неин внук/ ;
2/ откриването чрез метрологична проверка на запис на цифрови данни в невизуализиран
за отчет регистър на средството за търговско измерване , каквито тук са налични- установен
от съдържанието на констативния протокол на БИМ/ официален документ по смисъла на
чл.178 ГПК и потвърден от заключението на неоспорената от страните и приета по делото
съдебно- електротехническа експертиза ;
3/ записът/ регистрацията/ на тези цифрови данни/ показания/ действително да отразява
измерено потребление/ аргумент от параграф, т.1 на ДР на ПИКЕЕ/ на електрическа
енергия в определено с тях количество, натрупано след датата на монтажа на средството за
търговско измерване, а не да е последица от някаква техническа неизправност/ т.е. то,
освен – ново , не трябва да е било употребявано по предназначение другаде преди монтажа
и да е напълно технически изправно / , пречеща на правилната работа на измервателната му
система в цялост .
Вярно е , че по житейско предположение един такъв запис е много вероятно да отразява
„измерено количество електрическа енергия“ по смисъла на чл.55, ал.1 , във връзка с
параграф 1 , т.1 на ДР на ПИКЕЕ, но не е научно обосновано , че това предположение е
необоримо, т.е. вероятността практически да е винаги сигурен факт, защото е научно
обосновано в примерни хипотези да съществуват и други вероятности.
С други думи , логически очевидно е , че причината за записа на тези цифрови данни
трябва да е резултат на извършена софтуерна манипулация/ неправомерна програмна
промяна на тарифната схема/ , постигнала цел на „отклонение“ / „скриване“ на
потребената електрическа енергия от визуализираните за отчет регистри / за България
засега това са Т1- дневна и Т2- нощна/.
В конкретния случай, би могло да се приеме донякъде за косвено установено
4
обстоятелството, че записът на цифрови показания в невизуализирания за отчет регистър
най вероятно се е появил след датата на монтажа на средството за търговско измерване в
обекта / 31.03.2016 г./, тъй-като представеният нарочен протокол от същата дата №
5011061, подписан и от ищцата / на л. 42 от делото/ дава сведение , че при монтажа му
няма записани отчетени показания по нощна и дневна тарифа и е произведено същата
година, т.е. изглежда като да няма факт, недвусмислено показващ предходна употреба по
предназначение другаде и следователно сериозно да повдига въпроса за вероятността тази
поява да е преди сочения момент. Доколкото този тип средство за търговско измерване/
монофазен статичен електромер „МЕ-162“/ е изначално фабрично програмно настроено за
измерване и отчет по основните две тарифн „дневна“ и „нощна“ , липсата на отбелязване
в протокола за монтаж на „нулеви“ показания по ненастроения и невизуализиран за отчет
регистър Т3 , не може да бъде сериозен аргумент в подкрепа на горната вероятност, тъй-
като употребата му дори със софтуерна манипулация не може да протече без запис на
показания и по двете тарифи.
Другото обстоятелство по т.3 , че записът показва действително измерено количество
електрическа енергия, не може обаче да се приеме, че е сигурно установено от събраните
доказателства.
Този отрицателен извод почива на следните логически положения, изведени от
заключението на съдебно- електротехническата експертиза :
1/ тъй-като това средство за търговско измерване не е от типа"смарт" и не разполага с
техническа възможност за предаване на данни за измерване на консумация в реално време/
извличане на информация за така наречения „товарен график“/, които да се записват в
електронната база на електроразпределителното предприятие, не може да се установи и не е
установено в миналото от кога е започнал или кога е въведен спорния запис на цифрови
показания в тарифен ненастроен за отчет регистър 1.8. 3;
2/ в БИМ не е извършено изследване на тарифен регистър 1.8.3 чрез натоварване на
средството за търговско измерване в работен лежим с цел да се провери дали се натрупват
показания в него / още повече , че той няма програмирана отчетна настройка / и ако се
натрупват , тогава би могло да се приеме с голяма степен на вероятност , че наличният
запис на цифрова информация е последица от реално преминала през измервателното
устройство електрическа енергия ;
3/ не е установена конкретната причина за възникването на записа / вещото лице заявява,
че не може да се установи/.
По тези съображения обстоятелството на метрологичната годност на средството за
търговско измерване към датата на проверката и липсата на данни за техническа
неизправност не е достатъчен аргумент в полза на фактически приложеното нормативно
основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Затова предявеният иск подлежи на уважаване в своята цялост- израз на което е
постановения с обжалваното решение правораздавателен резултат.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищцата плащане на сумата 650 лева , представляваща направените по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
5
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение №
260225/19.10.2020 г. по гр. дело № 1040/2020 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК "Е.С"АД, със седалище и
адрес на управление: гр.В, бул.В.В № 258, Варна-Тауърс –Е, с ЕИК ... да заплати на
М.Й.Р , с ЕГН: ********** от гр.В.Т, ул.О № 11 сумата 650 лева - представляваща
направени по въззивното производство разноски във вид на заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6