№ 4261
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л,
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л, Гражданско дело № 20211110169216
по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД
и възражение на ответника по чл. 200, ал. 4 КТ.
Ищецът В. Д. СТ. излага, че в резултат на трудова злополука на 28.12.2018г. при
изпълнение на задълженията си по трудов договор с ответника, получил черепно-
мозъчна травма с две разкъсно-контузни рани в ляво темпорално на главата, контузия
на главен мозък двустранно челно с травматичен кръвоизлив под меки мозъчни
обвивки, фрактури на първи и втори торакални прешлени, травматична хематомиелия
на ниво четвърти и пети цервикални прешлени, парези на долни и горни крайници,
лезии в областта на трункуса, горни и долни крайници, травматична шийна
миелопатия. Ищецът търпял неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства,
сетивни разстройства, психологически травми. Нямало възможност за пълно
възстановяване, значително се влошило качеството му на живот. Ищецът предявил
срещу ответника частичен иск по чл. 200 КТ за сумата 70 000 лева от общо 120 000
лева, който бил изцяло уважен с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №
44773/2019г. по описа на СРС, 53-и състав. Моли ответникът на основание чл. 200 КТ
да бъде осъден да му заплати разликата от 50 000 лева – обезщетение за търпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.12.2018г. до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
Ответникът „С.А.“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по размер – същият бил прекомерен. Възразява,
че размера на обезщетението следва да се намали със заплатените на ищеца от
застрахователя суми по застрахователна полица № ************* и списък към нея,
1
покриваща риска от трудова злополука на работниците.
Третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД „О.-З.“ заявява становище
за неоснователност на иска.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществените вреди:
Между страните по делото е безспорно, а и установено във връзка с чл. 298
ГПК от влязлото в сила съдебно решение от 06.12.2019г., постановено по гр.д. №
44773/201г. по описа на СРС, 53-и състав, вр. решение от 13.09.2021г. по в.гр.д. №
5541/2020г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав, че на 28.12.2018г., по време и във
връзка с извършваната от ищеца В. Д. СТ. работа по трудовото му правоотношение с
ответника, той претърпял злополука, която на основание чл. 55, ал. 1 КСО била
призната за трудова.
От влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 44773/2019г. по описа на СРС,
53-и състав, е формирана сила на пресъдено нещо за неоснователност на възражението
на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ, предвид на което същият въпрос не подлежи на
пререшаване от настоящия съдебен състав.
С решение от 06.12.2019г., постановено по гр.д. № 44773/2019г. по описа на
СРС, 53-и състав, вр. решение от 13.09.2021г. по в.гр.д. № 5541/2020г. по описа на
СГС, IV-Б въззивен състав, влязло в законна сила, ответникът е осъден да заплати на
ищеца по предявения частичен иск по чл. 200, ал. 1 КТ сумата 70 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпяната
трудова злополука от общ размер 120 000 лева. В настоящото производство ищецът
претендира сумата 50 000 лева, представляваща разликата над присъдения размер от 70
000 лева по предявения частичен иск за неимуществените вреди от трудовата
злополука до пълния размер от 120 000 лева.
От събраните по делото писмени доказателства – епикризи, болнични листа,
експертни решения, протокол на медицинска комисия и др. и от неоспореното
заключение на СМЕ съдът приема за установено, че в резултат на злополуката ищецът
В.С. получил закрита черепно-мозъчна травма и мекотъканни травми на главата:
мозъчна контузия двустранно в челните дялове (Контузио церебри), травматичен
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка (Хеморагия субарахноидалис травматика),
контузия от две разкъсно-контузни рани в лявата слепоочна област (ВЛЦ № 2 регио
темпорално син.капитис). Черепно-мозъчната травма причинила на ищеца
разстройство на здравето временно опасно за живота. Разкъсно-контузните рани в
лявата слепоочна област на главата му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В резултат на претърпяната трудова злополука ищецът В.С. получил още
2
гръбначно-мозъчна травма: счупване на бодилестите израстъци на първи и втори
гръдни прешлени (Фрактуре процеси спинози Тх1 и Тх2), квадрипирамиден синдром с
предилекция в горни крайници до горна спастична парапареза от лека степен,
травматична хематомиелия на ниво С4-С5. Съобразно неоспореното заключение на
СМЕ тази травма причинила на пострадалия трайно затруднение в движенията на
снагата за период, по-дълъг от 30 дни.
Травмите имали за последица животозастрашаващо състояние в резултат на
увредата на главния мозък и средно тежка степен на обездвижване в резултат на
травмата на гръбначния мозък. Видът на травмата с категоричност показвал реална
опасност за живота на пострадалия, която била избегната посредством оказаното му
високоспециализирано лечение в болнично заведение. В цялост увредите при ищеца
довели до пълно обездвижване на легло, което налагало 100% чужда помощ за всички
човешки дейности.
Травмите причинили на пострадалия значителни и продължителни болки,
постепенно стихващи в процеса на лечение в рамките на възстановителния период.
При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице д-р Н. пояснява, че непосредствено след
инцидента ищецът В. Д. СТ. изпитвал интензивни болки, с характеристиките на
мъчителни и особено силни такива. След инцидента той не изпадал в безсъзнание или
коматозно състояние и в първите 2-3 седмици напълно усещал тези особено мъчителни
болки от черепно-мозъчната травма и травмата на шията, като интензитетът им
стихвал в рамките на първия месец. Болките, видно от заключението на СМЕ,
изисквали медикаментозно лечение за овладяване на силата им. На ищеца била
поставена шийна яка за обездвижване на шията, което имало ефект на многократно
намаляване на болковата симптоматика, но предвид наличието на счупвания на шийни
прешлени, независимо от обездвижването с шийната яка, болките се засилвали при
опит за движение. Макар и да стихвали в рамките на възстановителния период,
болките, предвид характеристиките на травмата, особено на шията, останали и щяли да
останат до края на живота на ищеца. Така при особени позиции на шията, например
при работа с наведена глава, при принудителна поза и дори при ежедневни дейности –
навеждане на тялото, сядане, изправяне от легнало положение или да си завърже
обувките, шийният апарат се натоварвал повече и ищецът изпитвал болки.
От претърпените травми движенията на всички крайници на ищеца В.С. били в
състояние на мускулна слабост – квадрипареза. В резултат на неврохирургичното му
лечение и предприетите физиотерапевтични лечения оплакванията на ищеца били
намалени до лека спастична парапареза на ръцете и набелязана такава на краката.
Налице били остатъчни прояви на мускулна слабост на ръцете, предимно в крайната
фаза на съкращението на мускулите-сгъвачи с резултат лесна уморяемост при захват и
понасяне на тежест и с двете ръце. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице д-р Н.
3
пояснява, че и към момента на извършения личен преглед, и в ръцете, и в краката на
пострадалия, била налице мускулна слабост и намаление на нормалния обем на
движенията на крайниците. Касаело се до травматично увреждане на нервна тъкан,
която нямала способността да се регенерира (самовъзстановява), поради което
последствията щяли да останат до края на живота на ищеца с единствена тенденция
към влошаване. Прилаганото лечение целяло да задържи настоящото положение и да
забави прогресирането на негативните явления с поддържащи медикаменти,
физиотерапия и стандарт на живот. Хематомиелията (възникване на кръвоизлив в
гръбначния мозък в резултат на травмата) при ищеца имала проявление в това
състояние на мускулна слабост, в промяна на сетивността, с доживотен характер.
Намаляването в чувствителността включвало усещания за температура и нормалните
усещания за допир. Можело при допир да има усещане, че мястото не се докосва или
нормално докосване да предизвика друг вид усещане – например за болка.
Миелопатията (болестно състояние на дегенерация на мозъчното вещество след
травмата на шията, при което на мястото на контузията на гръбначния мозък, като част
от възстановителната реакция на организма, се развива заместителна фиброза –
нефункционална тъкан) при ищеца имала проявление в продължаващите оплаквания за
ограничения в обема на движенията, продължаващите болки, особено при навеждане,
също с доживотен характер.
От проведеното високообразно изследване вещото лице установило датиращо
преди злополуката дегенеративно заболяване у ищеца – субхондрална остеосклероза
на прешлените, стеснени междупрешленни пространства, дискова дехидратация, задна
ръбова остеофитоза и тотални дискови протрузии на нива С4-5-6-7, стесняващи
предните текални пространства. Същото представлявало ошипяване на прешлените на
гръбнака, стеснение на пространствата между дисковете, характерно за хората над 45-
годишна възраст. Вещото лице намира, че при всички положения претърпените от
трудовата злополука травми ще усложнят развитието на старото болестно състояние на
този гръбначен сегмент у ищеца. Разпитан в о.с.з. д-р Н. пояснява, че класическите
симптоми на наличното заболяване ще бъдат усилени, ще има скованост в снагата, в
движенията, допълнителна болка.
Към датата на устните състезания пострадалият ищец бил максимално
компенсиран (към новите условия, в които тялото му било поставено да функционира),
добре адаптиран към двигателната си немощ, самообслужвал се и осъществявал
обичайните си ежедневни дейности, но с намален обем. Отчитала се обаче бърза
уморяемост, което било предпоставка за оказване на чужда помощ при всички
дейности, свързани с по-продължително натоварване, например носене на покупки на
разстояние, връзване на обувки, закопчаване на копчета и др. фини движения.
Хватателната дейност на ръцете също била частично възстановена, но с бърза
уморяемост.
4
Принципно прекият възстановителен период за такива травми при липса на
усложнения бил 9-12 месеца, но травмата на гръбначния мозък при ищеца не
предполагала реална възможност за пълно излекуване. При този вид високи шийни
травми доживотното по характер лечение целяло по-скоро предотвратяване на
влошаването и поддържане на достигнатото от първоначалното лечение състояние.
Предвид необратимостта на ефектите от първичните травми прогнозата за пълноценен
живот на ищеца била песимистична. Високата шийна травма статистически
предпоставяла по-висока степен на инвалидност, по-чести усложнения и изобщо
влошен здравен статус. Физическата активност на ищеца била ограничена от увредата
на гръбначния мозък и ще остане така до края на живота му.
При оценката на заключението по реда на чл. 202 ГПК съдът напълно кредитира
същото, доколкото то кореспондира представените по делото писмени доказателства и
гласните такива, събрани чрез разпита на св. Р.В. – съпруга на ищеца.
При разпита си свидетелят В. излага, че към датата на инцидента работела в
Германия, предвид на което видяла съпруга си в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, два дни
по-късно и едва го познала. Бил много подут и целият бинтован, едва говорел. На
09.01.2019г. го изписали от болничното заведение и го прибрали вкъщи, където за него
се грижела свидетелят. В дома си ищецът бил поставен на легло, неподвижен, на
памперси. Пиел вода и сок през тръбичка. Изобщо не можел да си служи с ръцете – те
били напълно неподвижни. Свидетелят му давала вода, храна и изцяло поддържала
личната му хигиена. Най-тежкото му състояние продължило 8-9 месеца. Още през
февруари-март 2019г. свидетелят ангажирала рехабилитатор, който да работи със
съпруга й. В края на април рехабилитационните процедури дали ефект – ищецът успял
да се изправи от леглото. Предприели лечение в санаториума в „Овча купел“
(“Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД),
където ищецът прекарал една седмица. Когато се върнал състоянието му било
подобрено с това, че вече можел да си отваря вратата, като успявал с ръка да натисне
бравата. Продължили процедурите с рехабилитатор в домашни условия. Към края на
лятото съпругът й вече можел сам да отиде до тоалетна, но не можел все още да си
отвори хладилника и да си вземе храна от там. Необходимо било храната да му бъде
оставена на масата, а той успявал да прихване лъжицата и да се храни. Едва на по-
късен етап започнал да успява да си отвори хладилника и сам да си вземе храна. По-
натам успявал да си сипе храна и донякъде да реже с нож. Свидетелят В. излага, че и
до днес ищецът изпитвал болки – от лакътя до върха на пръстите, в шията, в
гръбначния стълб. Описвал болките си като „нещо да му гори отвътре“. Ограничени
били движенията му – можел да си повдигне ръцете само донякъде. В апартамента се
движил сам, но за излизане навън били предупредени от лекаря, че и най-малкото
спъване или стъпване накриво може да е фатално за него, заради травмата на шията.
Емоционално ищецът се чувствал притеснен. Изпадал в депресии. Задавал си въпроса
5
„Защо на мен?“. Самосъжалявал се, че непрекъснато се нуждаел от помощта на друг
човек. Поради тези му състояния лекарите препоръчали да започне работа, да има
занимание. Свидетелят търсила такава по най-различни начини, но получила само
откази, защото никой не искал да го наеме. Не го взели дори да работи на паркинг, тъй
като не можел да държи химикалка и да записва. Съвсем наскоро получил и
хипертонична криза, която кардиологът отдал на това, че ищецът стоял затворен
вкъщи. Отново му препоръчал да се занимава с някаква работа.
При преценката им по чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира показанията на
свидетеля В., които са непосредствени, логични и безпротиворечиви и напълно
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и заключение на СМЕ.
Настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетението
за неимуществени вреди, определен съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, е от поне 120
342.41 лева.
При определяне на размера на обезщетението, настоящият съдебен състав взе
предвид характера и степента на получените увреди от ищеца, установени от
изготвената по делото съдебна медицинска експертиза. Преди всичко съставът на съда
отчита, че травматичните увреждания поставили в реална опасност живота на ищеца,
която била преодоляна единствено с оказаното му високоспециализирано лечение в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Продължителен период от време ищецът бил напълно
обездвижен, на легло, изцяло зависим от грижите на близките си дори за прием на
храна, вода и тоалет, тъй като изобщо не можел да си служи с ръцете. Търпял за дълъг
период особено силни, високоинтензивни, мъчителни болки, които стихвали
постепенно, но предвид характеристиките на травмата оставали до края на живота му.
Травмите накърнили основни функции на горните и долните крайници на ищеца, на
снагата и на шията му – двигателните. Те го инвалидизирали завинаги, завинаги
променили живота му в негативен аспект и станали пречка за бъдещото му участие в
трудова дейност. Съдът отчете и изживените от ищеца страдания и негативни емоции,
рефлектирали в депресивни състояния, притеснения и самосъжаление. Съдът при
определяне на размера на обезщетението взе предвид и необратимостта и трайността
на търпените от ищеца последици от травмата - с доживотна продължителност и най-
вече песимистичната прогноза за развитието на здравния статус на пострадалия с
единствена тенденция към влошаване, без изгледи за пълноценен живот.
Предвид нормата на чл. 200, ал. 4 КТ дължимото от работодателя обезщетение
по чл. 200, ал. 3 КТ се намалява с размера на получените суми по сключените договори
за застраховане на работниците и служителите. По делото са представени два броя
преводни нареждания за заплатени на ищеца на 27.03.2019г. - 47.93 лева и на
11.09.2019г. - 294.48 лева, неоспорени от страните, представляващи застрахователно
обезщетение по щета № 050119500012019, във връзка със сключената от работодателя
6
застрахователна полица № 0501-195-2018-00004 от 19.10.2018г., покриваща риска от
трудова злополука. Така заплатеното на ищеца застраховаелно обезщетение в общ
размер 342.41 лева подлежи на приспадане от справедливия размер на обезщетението,
определен от съда по реда на чл. 52 ЗЗД, който по гореизложените мотиви надхвърля
сумата 120 342.41 лева.
По гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че предявеният
от ищеца иск по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 50 000 лева следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от
датата на увреждането - Решение № 146 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 848/2009 г., ІІІ г. о.
на ВКС. Ето защо такова следва да бъде присъдено от 28.12.2018г. до окончателното
погасяване.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е защитаван от адв. Я.Д. Д., осъществил безплатна правна помощ по
делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Същото,
определено по реда на Наредба 1/2004г. при съобразяване на размера на уважения иск
по чл. 200, ал. 1 КТ възлиза в размер на 2 030 лева, която на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка съда следващата се държавна такса и разноски по уважения иск в общ размер 2
300 лева, от които 2 000 лева държавна такса и 300 лева – разноски за СМЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.А.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да
заплати на В. Д. СТ., ЕГН **********, сумата 50 000 лева, представляваща разликата
над сумата 70 000 лева, присъдена с влязлото в сила съдебно решение от 06.12.2019г.
по гр.д. № 44773/2019г. по описа на СРС, 53-и състав, по предявения частичен иск по
чл. 200, ал. 1 КТ до пълния размер от 120 000 лева - обезщетение за търпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.12.2018г.,
ведно със законната лихва от 28.12.2018г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „С.А.“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на адвокат Я.Д. Д., САК, с личен номер **********, с
адрес на адвокатската кантора: гр. София, пл. „Позитано“ № 3, ет. 2, офис 12, сумата от
2 030 лева – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „С.А.“ ЕАД, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата 2 300 лева – държавна такса и разноски по делото.
Банкова сметка на Софийски районен съд за държавни такси, разноски и глоби –
„бюджетна сметка“: IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „О.-З.“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8