Решение по дело №2355/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на С.И.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №8121к-7975 от 01.09.2023г. на Министъра на МВР, с която на основание чл. 226, ал.1, т.4, във вр. с чл.227 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на комисар С.И.Л. - заместник директор на Областна дирекция на МВР - Пловдив.

Жалбоподателят в първоначалната жалба и в допълнителната такава с дата 29.09.2023г. намира оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като заповедта е издадена във време, в което ползва законоустановен отпуск и при оказан психологически натиск за прекратяване на правоотношението.

В съдебно заседание, проведено на 22.02.2024г., процесуалният представител на жалбоподателя представя молба-становище, с което се иска отмяната на оспорената заповед и разноските по делото. Излагат се подробни съображения относно незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът – Министърът на МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Поддържа, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Представя подробни писмени бележки. Не се претендират разноски по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Насочена е срещу индивидуален административен акт, който по аргумент от чл. 231 от ЗМВР подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Подадена е в преклузивния срок за оспорване, от активно легитимирано лице, чийто права и законни интереси са непосредствено засегнати от административния акт.

От фактическа страна Съдът установи следното:

С оспорвания акт, на основание чл. 226, ал.1, т.4, във вр. с чл.227 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на комисар С.И.Л. - заместник директор на Областна дирекция на МВР-Пловдив, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта.

За издаването на оспорената заповед органът се е позовал на заявление с № 317р-10879 от 25.08.2023г.

Издалият оспорената заповед - министърът на МВР е органът по назначаване на жалбоподателя на длъжността "заместник директор на ОД на МВР-Пловдив, видно от Заповед № 8121К4434/15.05.2023г. на министъра на МВР, с която Л. е назначен на ръководна длъжност – заместник –директор на ОД на МВР-Пловдив със специфично наименование –комисар и от Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР.

Като орган по назначаване, негова е компетентността за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 227 ЗМВР.

Заповедта е в писмена форма и съдържа фактическите обстоятелства за приложение на основанието по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР – заявление за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, като мотиви и част от формата по чл. 2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи / в относимата редакция/ вр. чл. 226, ал. 4 ЗМВР и чл. 59, ал. 2 АПК, макар към момента на издаването й хипотезата да не е била изпълнена.

Разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР урежда хипотеза на прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, изразено в случая с подаденото от жалбоподателя заявление, подадено до министъра на МВР чрез ВПД Директор на ОД на МВР-Пловдив, с вх. № 317р-10879 от 25.08.2023г., което е регистрирано с този номер в ОД на МВР-Пловдив /л. 11 по делото/, което с последващо заявление до министъра на МВР отново чрез ВПД Директор на ОД на МВР-Пловдив с вх. № 317000-15646 от 29.08.2023г., регистрирано в ОДМВР- Пловдив, е оттеглено. С последното жалбоподателят изрично е заявил, че оттегля заявление вх. № 317р-10879 от 25.08.2023г. по описа на ОДМВР-Пловдив за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, поради което към дата 01.09.2023г., на която дата е издадена заповедта по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, основанието за прекратяване на служебното правоотношение по т. 4 (собствено желание) не е било изпълнено.

Приложението на материалния закон се преценява съобразно фактите към момента на упражняване на компетентността от органа (арг. от чл. 142, ал. 2 АПК). В случая към дата 01.09.2023г. хипотезата "по собствено желание" не е била изпълнена за издаване на посоченото в заповедта материалноправно основание – чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Затова и оспорената заповед е издадена в противоречие на посочения текст от закона (чл. 146, т. 4 АПК). В този смисъл е разпоредбата на чл. 228 ал.3 от ЗМВР, с която изрично е записана забрана за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР при подадено заявление за оттегляне на искането в 7-дневен срок от подаването му (в случая искането е подадено на 25.08.2023г. и оттеглено на 29.08.2023г. – в 7-дневния срок, в рамките на който при действащия закон оттеглянето е валидно).

Обстоятелството, че С.Л. е бил в платен годишен отпуск за периода от 28.08.2023г. до 05.09.2023г , видно от Заявление от 21.08.2023г. с рег. № 2372р-18091 /л. 18 по делото/ е ирелевантно за правния спор. Още повече, че заявлението от С.Л. е с дата 18.08.23г., като ВПД Директор на ОДМВР-Пловдив е разрешил на служителя да ползва отпуск в размер на седем дни, считано от 28.08.2023г., като това е сторено на дата 21.08.203г., т.е. преди да е депозирано заявлението на Л. с дата 25.08.2023г. до министъра на МВР по чл. 226, ал.1, т.4 от ЗМВР. На 29.08.2023г. е депозирано заявление от Л. за оттегляне на заявлението от 25.08.2023г. От Докладна записка с № 317р-11018 от 29.08.2023г. от системен оператор сектор КАО, ОДМВР-Пловдив Д. С./л. 16 по делото/ става ясно, че в деловодството на дирекцията, на дата 29.08.2023г. от името на С.Л., е подадено заявление, регистрирано с вх. № 317000-1546.

Съдът намира, че няма изрична законова забрана заявлението за оттегляне на подадено заявление по реда на чл. 226, ал.1, т.4 от ЗМВР да бъде подадено от трето лице. Ал. 3 на чл. 228 ЗМВР не съдържа ограничение за оттегляне на искането по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР в този смисъл.

В случая двете заявления на жалбоподателя са подадени чрез прекия му ръководител – ВПД Директор на ОДМВР-Пловдив и е без значение обстоятелството на коя дата е достигнало заявлението за оттегляне до органа по назначаването, тъй като ответникът не доказа в хода на съдебното производство, че същото е регистрирано и администрирано не по установения в администрацията ред. Релевантно е обстоятелството, че е подадено в срок и доказва волеизявлението на служителя да не му бъде прекратявано служебното правоотношение.

По изложените съображения за противоречие на заповедта с разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР – основание за отмяната й по чл. 146, т. 4 АПК, на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото за адвокатска защита в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, съгласно чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1,т.3 и чл.8,ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

На основание изложеното и чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 231, ал. 1 ЗМВР, Съдът, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №8121к-7975 от 01.09.2023г. на Министъра на МВР.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати в полза на С.И.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от обявяването му на страните.

Съдия: