№ 597
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501865 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ИВ. С. Н., ЕГН **********,
против решение № 261394/29.04.2021 г. по гр.д. № 9551/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. с.,в частта, с която е признато за установено в
отношенията между страните, че ИВ. С. Н., ЕГН **********, от Пловдив, ул.
***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, следните суми – 2845.41 лева
главница по договор PLUS-*********, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаването на заявлението в съда – 27.12.2019г. до
окончателното изплащане, и 21.21 лева мораторна лихва (лихва за забава) за
период от 05.05.2015г до 18.12.2019г., за които е издадена заповед за
плащане № 11562/31.12.2019г. по ч. гр. дело №21277/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХV гр.състав, както и в частта , с която е отхвърлено
като неоснователно възражението на ИВ. С. Н., ЕГН **********, за
прихващане на недължимо платени на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
1
Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България ЕИК *********, суми от 350 лева- такса за усвояване по договор
PLUS-*********, и 3015.20 лева- недължимо платена възнаградителна лихва
по същия договор .
В жалбата се прави се искане до въззивния съд за отмяна на
атакуваното решение в обжалваната част и за постановяване на друго
решение по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се
разноски за двете инстанции.
Въззиваемото търговско дружество поддържа становище, за
неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно
решение в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове
по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата
ИВ. С. Н., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ суми по договор PLUS-********* от 24.10.2012г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
21277/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, а именно: главница от
2845,41лв., законна лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410
ГПК - до окончателното изплащане, , законна лихва за забава от 139,67 лв.,
дължима за периода от 05.05.2015 г. до 18.12.2019 г.
2
В обстоятелствената част на исковата си молба ищецът твърди , че по
силата на така сключения между страните договор е предоставил в заем на
ответницата сумата от 10 000 лв., които следвало да върне на 48 месечни
вноски, всяка от които по 287.79 лв.; договорена била лихва като
възнаграждание на кредитора в общ размер от 3813.92 лева. От ответницата
били платени само 28 бр. погасителни вноски, след което преустановила
плащанията и изпаднала в забава, считано от 05.04.2015г. Позовава се на
настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение въз основа на
уговорка, направена в чл.5 от договора, поради което и моли съда да установи
с решението си съществуването на вземанията му против ответницата за
исковите суми, представляващи главница и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответната
страна, със становище за неоснователност на предявените искове.Оспорва се
облигационната обвързаност между страните и предаване на сумата по
договора за заем от търговското дружество. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност на процесното главно вземане. Възразява се, че в
процесния договор се съдържат неравноправни клаузи. Оспорва се да е
настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит и се релевира
възражение за прихващане.
От приобщения по делото доказателствен материал се изяснява, че
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като заемодател, и ИВ. С. Н.,
ЕГН **********,като заемател, е възникнало правоотношение по повод на
сключен Договор за потребителски кредит 01712834 от 24.10.2012г., по
силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 10000 лева.
Отразеният в договора годишен фиксиран лихвен процент е 16,85 %,
годишният процент на разходите е 20,20%, а задължението следва да се
погаси на 48 равни месечни вноски.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза се изяснява, че по силата на процесния договор за кредит, на
длъжника е предоставена сума в размер от 10000 лв. , от тази сума кредиторът
е удържал сумата от 350 лева- такса ангажимент. В заключението е посочено,
че ответникът е осъществявал плащания по процесния договор за кредит,
които са разпределени по пера, както следва: 7154,13лв.- главница, 3814 лв.-
договорна лихва и остатъка за плащане е в размер от 2845.87 лева- главница,
3
и 141.14 лева мораторна лихва - за период от 23.06.2019г до 18.12.2019г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото
същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по
делото доказателствен материал.
В раздел „Удостоверявания“ на договора за кредит е предвидено, че с
подписване на договора заемателят е удостоверил, че е получил уговорената
в договора сума. Предвид горното по делото се установява сключването
на договора за заем и изпълнението на задължението на ищцовото
дружество по него да предостави заемната сума на ответника, поради
което за ответника е възникнало задължението да върне предоставената
му в заем сума чрез заплащане на уговорените в договора погасителни
вноски.
Неоснователни са и възраженията на ответника за липса на
обявена предсрочна изискуемост на задълженията му по договора.
Действително по делото липсват доказателства за уведомяването на
ответника за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по
договора за заем, но доколкото е настъпил падежът на всички
погасителни вноски по същия, то съгласно задължителните указания,
дадени в т.1 на Тълкувателно решение №8/2017г. от 02.04.2019г. на
ОСГТК на ВКС, няма пречка за уважаване на предявения иск.
Що се касае до възражението за погасяване по давност на вземането за
главница, то съдът счита същото за неоснователно. Както вече бе
коментирано към 04.11.2016г. е настъпил падежът на всички погасителни
вноски, към която дата задължението на длъжника е станало изискуемо. От
тази дата, до момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
/27.12.2019г./ не е изтекъл период от повече от пет години, поради което и
главното вземане не е погасено по давност.
Следва да се посочи и че заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
4
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон- ЗПК.
Съдът следи служебно за нищожност на договора, когато: 1.) е
нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице
противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013
год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год.
на ОСТК на ВКС; 4.) е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият
лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е
посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 16,85 %. Липсва обаче, ясна
методика за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху
която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
за целия период или върху остатъчната главница и за какъв периода се
отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Тоест, не става ясно
как е разпределян лихвеният процент във времето и за какъв период и върху
цялата дължима главница ли е изчисляван или съобразно поетапното й
намаляване. В тази връзка, в чл. 3 от Договора (третиращ лихвата и ГПР) е
посочено единствено, че лихвеният процент е фиксиран за срока на
правоотношението. В цитирания член е посочено на каква база се изчислява
ГПР, но не и как се разпределя лихвеният процент. Принципно, при
фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните
неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е
нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив,
следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за
прилагането му. Това изискване не е изпълнено в процесния случай. Впрочем,
на нито една позиция в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителната лихва / като глобална
сума / и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи
5
проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали
същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер.
На следващо място, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са спазени,
като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното
изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Предвид
това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 20,20 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат
и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано
от фактическа страна, таксата ангажимент, която възлиза на сума в размер от
350 лв. и която съобразно чл. 2 от Договора, кредиторът удържа от
предоставения на длъжника финансов ресурс е следвало да бъде включен в
посочения в договора ГПР.
Гореизложеното се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл.
4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от
6
ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Допълнително, съдът счита за нужно да изтъкне и че кредиторът
неправилно формира размера на предоставената на длъжника парична сума. В
процесния договор е отразено, че чистата стойност на предоставения
финансов ресурс възлиза на 10 000 лв., но това не е реалната стойност на
предоставената парична сума. От чл. 2- ри от договора и от заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ се изяснява, че от сумата от 10 000 лв.,
кредиторът е удържал стойността на „таксата ангажимент“, която е 350 лв.
Предвид това, то съдът счита, че чистата стойност на предоставения на
длъжника – ответник финансов ресурс не е 10 000 лв., а е 9650 лв. ( което
именно се явява и релевантната стойност за главница, от която следва се
приспаднат осъществените от длъжника плащания ).
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Следва да се посочи, че
цитираният текст не съставлява самостоятелен иск, който следва да бъде
предявен в отделно производство, а по- скоро е предвидена последица от
прогласяването на недействителността на правоотношението, по която съдът
следва да се произнесе в същото производство. В тази връзка, то
законодателят е предвидил, че длъжникът ще следва да върне само чистата
стойност на получения финансов ресурс- доколкото в противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване на длъжника.
От материалите по делото и предвид дадените по- горе разяснения се
установява, че чистата стойност на усвоения от длъжника финансов ресурс
възлиза на 9650 лв. От заключението по назначената съдебно- счетоводна
експертиза се изяснява, че длъжникът е извършил погашения по главницата,
като след осъществените частични плащания в размер от 7154,13 лева,
оставащата главница възлиза на сума в размер от 2 848,87 лв.
7
Предвид изложеното, ищецът дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, поради което за сумата от 2848,87лв. предявеният иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
Доколкото бе изяснено, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен поради противоречие с нормата на чл. 22 ЗПК, вр.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, то ответникът дължи единствено чистата стойност
на предоставения финансов ресурс, но не и претендираната мораторна лихва
в размер от 139,67 лв., дължима за периода от 05.05.2015 г. до 18.12.2019 г.
Предвид изложеното тази искова претенция е изцяло неоснователна.
С оглед уважаването на главния иск за неизплатена главница по
договор за кредит , следва да се разгледа релевираното възражение от
ответника за прихващане.Аргументите , с които страната обосновава
претенцията си съвпадат с доводите за нищожност на договора разгледани
по-горе. Предвид факта, че се прие, че договорът за кредит е недействителен,
като на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само главницата, то
заплатената до момента от него възнаградителна лихва в размер от 3015,20
лева и такса усвояване по договора в размер от 350 лева са недължимо
платени , като дадени при начална липса на основание и подлежат на
възстановява. С тези суми следва да се осъществи прихващане с вземането на
ищцовото дружество за главницата по договора в размер от 2845,41 лева,
поради което искът ще се отхвърли, като погасен чрез прихващане.
Не до тези изводите е достигнал първоинстанционният съд, поради
което първоинстанционното решение, като неправилно в обжалваната част
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателката направените във въззивното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер от 57,33 лева.
лева, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на
процесуалния представител на жалбоподателката следва да се присъди
сумата от 439 лева -адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция , определено по реда на
чл.7,ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. За първоинстанционното производство
дължимото на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. на
8
процесуалния представител на жалбоподателката адвокатско възнаграждение
възлиза в размер от 439 лева .С обжалваното решение съдът е присъдил
разноски в размер от 30,69 лева, поради което следва да му бъдат присъдени
още 408,31 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261394/29.04.2021 г. по гр.д. № 9551/2020 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. с. ,в частта, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че ИВ. С. Н., ЕГН **********, от
Пловдив, ул. ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България
ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, следните суми – 2845.41 лева
главница по договор PLUS-*********, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаването на заявлението в съда – 27.12.2019г. до
окончателното изплащане, и 21.21 лева мораторна лихва (лихва за забава) за
период от 05.05.2015г до 18.12.2019г., за които е издадена заповед за
плащане № 11562/31.12.2019г. по ч. гр. дело №21277/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХV гр.състав, както и в частта , с която е отхвърлено
като неоснователно възражението на ИВ. С. Н., ЕГН **********, за
прихващане на недължимо платени на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България ЕИК *********, суми от 350 лева- такса за усвояване по договор
PLUS-*********, и 3015.20 лева- недължимо платена възнаградителна лихва
по същия договор , както и в частта, с която ИВ. С. Н., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег.
№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, сумата от 512.63 лева разноски , като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район
“Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, за признаване за
9
установено в отношенията между страните, че ИВ. С. Н., ЕГН **********, от
Пловдив, ул. ***, му дължи следните суми – 2845.41 лева главница по
договор за кредит PLUS-********* от 24.10.2012г. , ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда –
27.12.2019г до окончателното изплащане, и 21.21 лева мораторна лихва за
период от 05.05.2015г до 18.12.2019г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №21277/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, като погасени поради прихващане с насрещното
вземане на ИВ. С. Н., ЕГН ********** от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А. " Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. ",
клон България, ЕИК: *********, на стойност 3015.20 лева, представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва и 350 лева- недължимо платена
такса усвояване по процесния договор за кредит PLUS-********* от
24.10.2012г., поради установената му недействителност на основание чл. 22
ЗПК.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, да заплати на ИВ. С. Н., ЕГН
**********, от Пловдив, ул. ***, сумата от 57,33 лева-разноски по делото за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, да заплати на адвокат М.Г. , личен
номер на адвокат ********** , адрес на дейност Пловдив , ул „Георги
Бенковски“ № 19 ет. 2 офис 4 , сумата в размер на 439 лева-адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ИВ. С. Н., ЕГН
**********, в производството пред въззивната инстанция и сумата от 408,31
лева- за процесуално представителство в първоинстанционното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11